От известно време ме мъчи нещо. На 20 години съм и имам приятел от 2 год и половина. Живея все още с родителите ми, защото съм студентка и нямам все още доходи, за да се изнеса. Много им помагам с домакинската работа и те са благодарни. Приятеля ми иска вече да живеем заедно и аз го искам. Но когато например отида при него за няколко дни, майка ми започва да ми вменява чувство на вина че съм щяла да помагам, а накрая съм тръгнала да стоя при него. И аз така се чувствам зле. Може би грешката ми е че винаги съм се старала да я улесня поне с къщната работа, защото от работа се изморява много. И сега всички чакат на мен да изчистя, само аз мия чинии, простирам прането.
Приятеля ми се дразни, че само при тях стоя и не мога да отида да живея при него. И така се чувства между чука и накувалнята. Не искам да нараня родителите ми, искам да им помагам, но така не мога да живея моя живот. Все едно съм чистачката. Те страшно много ми помагат, но не искам така да ме съдят и сърдят, че искам да живея при него.
Имали ли сте подобна ситуация?
Какво бихте направили?