Той е насилник ама според нейните думи. Ще трябва да го докаже, а тя досега не е подавала сигнали, не е казала на никого, няма документи. С голи твърдения не става.
- Публикувана: 28 май 2023, 18:53 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2023, 03:47 ч.
Попечителсво над дете в Англия. Искам да си го прибера в Бг.
Той е насилник ама според нейните думи. Ще трябва да го докаже, а тя досега не е подавала сигнали, не е казала на никого, няма документи. С голи твърдения не става.
Жената трябва незабавно да се прибере с детето в България. Няма какво да доказва на никого - нито в Англия, нито в България. Тя е майка на това дете и дори бащата да е най-прекрасният на света, тя има правото да го остави. Проблемът е негов, защото българският съд присъжда децата на майките. Докато човек има пулс - има и избор. Само че може, ако още малко се позачуди майката какво да прави, да и го отнемат. Пулсът имам предвид. А на детето му трябва жива, здрава и щастлива майка, не среда пълна с насилие, крясъци и страх. Няма какво да доказва, връща се в България и изгражда нормален и достоен живот за себе си и детето си.
Нещата не винаги са такива, каквито майката ги представя. Ако наистина има насилие, има си ред за доказване, съд за развод и присъждане на права на родителите.
Или какво, бащата е само един донор...?!?!
Ако случаят е наистина такъв, какъвто го представя авторката, то ще ѝ бъде помогнато, когато потърси помощ. Иначе как....?!? Някакви обвинения само?
То и аз мога да кажа "Руми1111 ме преби." И....?!?!
Или какво, бащата е само един донор...?!?!
Ако случаят е наистина такъв, какъвто го представя авторката, то ще ѝ бъде помогнато, когато потърси помощ. Иначе как....?!? Някакви обвинения само?
То и аз мога да кажа "Руми1111 ме преби." И....?!?!
Майката има право да си бие камшика накъдето си иска.
Бащата обаче също има право да е с детето си и тя не може да го лиши от това.
И не на последно място, детето не е парцал да го разнася както и хрумне. И за него ще е травмиращо такова внезапно откъсване от средата му и от другия родител.
Редно е майката да подаде сигнал за насилието, да се раздели с насилника и да заведе дело за родителските права, ако иска детето да е при нея. И точно тук е щекотливата тема - не знам кой съд би отсъдил, че безработен родител без доходи е в състояние да осигури адекватна грижа.
В Англия ще и предоставят много по-добра защита срещу насилника, отколкото в България, ама пусто, ще трябва да работи, за да издържа детето.
Бащата обаче също има право да е с детето си и тя не може да го лиши от това.
И не на последно място, детето не е парцал да го разнася както и хрумне. И за него ще е травмиращо такова внезапно откъсване от средата му и от другия родител.
Редно е майката да подаде сигнал за насилието, да се раздели с насилника и да заведе дело за родителските права, ако иска детето да е при нея. И точно тук е щекотливата тема - не знам кой съд би отсъдил, че безработен родител без доходи е в състояние да осигури адекватна грижа.
В Англия ще и предоставят много по-добра защита срещу насилника, отколкото в България, ама пусто, ще трябва да работи, за да издържа детето.
Съжалявам, че така се включвам рядко!
Благодаря ви страшно много, че изобщо си правите труда да пишете и се опитвате да помогнете!
Ама хора сега съм 100 пъти по-объркана 😄 от вас научавам, че има такова животно като Хагска конвенция. Объркана съм защото едни казвате, че няма да се занимават и ще го пратят в България да се оправяме. Други казвате, че ще ми го върнат в Англия със сигурност. И като стана на въпрс да попитам за тази Хагска конвенция, ако се случи така не би ли следвало бащата със съответните му там органи да дойдат? Питам защото ви казах че няма да влизам в подробности и сега съвсем ще помислите, че си съчинявам. Но този въпрсния “баща” не може просто да се прибере. В България е с няколко основни присъди, лежал е в затвора за шофиране в нетрезво състояние. Не знам дали има 2 г. по-късно него отново го спират и отново този път теста за наркотици му излиза положителен. И така понеже на му се лежи в затвора пак, той бяга тук. Не стои тук от хубав живот, ние едвам двата края свързваме. Седи просто защото не иска да поеме отговорност както за постъпките си към мен тук, така и за глупостите които е правил в Бг. И да аз тъп келеш на 20 години тогава решавам, че е “любов” и тръгвам след него.
Ноо вече нямам работа тук. Не е моето, не се чувствам добре, сама съм, нямам си никого, няма вече и за кого да стоя.
Не желая също да стоя и да си плащам, за неговите глупости. Аз спокойно мога да си ходя-мен няма да е арестуват на границата. При положение, че не искам вече да съм този човек защо да продължавам да стоя в държава, в която не искам, че и детето си да отглеждам тук. И да може да съм безработна, но в България мога да живея съвсем различен живот. Имам апартамент, имам къща, имам дори къде да започна работа ВЕДНАГА, имам наистина страхтно семейство, на което мога да разчитам за помощ за детето или за каквото и да било (баща му не знае дори къде му стоят дрехите на това дете, оставям му го за 5мин и връщайки се го заварвам как хърка на дивана, а детето слава богу не е изпило някой препарат и не се е заклало с някой нож) в България и на детска ще си го пусна. Тука трябва да чакам да направи 3г. Не ми трябва защита от шамарите му и заплахите му. Не ме е страх, че ще ме пребие/убие. Страха ми е да не ми вземе детенцето, защото знае, че това ще е най-сигурния начин да ме убие. Не че му се занимава много да е “самотен баща” в Англия и да се грижи за детето. Даже хич не му се занимава с него. Просто ще го направи за да ме убие. И за каква среда става въпрос че го откъсвам. Та той няма нито едно приятелче дето да извикаме за рожденния му ден сам е дори на рожденните си дни или просто да си играят, ако има деца на площатката ей тей да поиграе с някого това му е. Той дори не разбира и не знае нито една думичка на английски, само български. Няма го това време “баща и син”. Да излезе с него да ритат топка примерно или да играят с коли или нещо такова. На баща му не му се занимава. Живее същия скапан живот тук както аз. Колкото да се старая да му бъда и майка и баща и приятелче за игра, просто не мога да бъда всичко. И сега разбирам, че е възможно някой си да реши да го върне и да продължава така да живее… вместо да расте щастливо българче, каквото си е.
Как да докажа всички тея синини като са вече минало, че от шамара онзи ден нямам такава. Само ухото ми писна тогава.Как да докажа един шамар? Детето ми ревеше, как да докажа и това? Снимките сигурно няма да ми ги признаят, не знам за чатове. Имам скрийншотове където сме си писали и той ми се е извинявал за някаква конкретна случка, в която ме е удрял. Пък и то не е само физически, той психически, емоционално ме съсипва. От това много повече ме боли.
Благодаря ви страшно много, че изобщо си правите труда да пишете и се опитвате да помогнете!
Ама хора сега съм 100 пъти по-объркана 😄 от вас научавам, че има такова животно като Хагска конвенция. Объркана съм защото едни казвате, че няма да се занимават и ще го пратят в България да се оправяме. Други казвате, че ще ми го върнат в Англия със сигурност. И като стана на въпрс да попитам за тази Хагска конвенция, ако се случи така не би ли следвало бащата със съответните му там органи да дойдат? Питам защото ви казах че няма да влизам в подробности и сега съвсем ще помислите, че си съчинявам. Но този въпрсния “баща” не може просто да се прибере. В България е с няколко основни присъди, лежал е в затвора за шофиране в нетрезво състояние. Не знам дали има 2 г. по-късно него отново го спират и отново този път теста за наркотици му излиза положителен. И така понеже на му се лежи в затвора пак, той бяга тук. Не стои тук от хубав живот, ние едвам двата края свързваме. Седи просто защото не иска да поеме отговорност както за постъпките си към мен тук, така и за глупостите които е правил в Бг. И да аз тъп келеш на 20 години тогава решавам, че е “любов” и тръгвам след него.
Ноо вече нямам работа тук. Не е моето, не се чувствам добре, сама съм, нямам си никого, няма вече и за кого да стоя.
Не желая също да стоя и да си плащам, за неговите глупости. Аз спокойно мога да си ходя-мен няма да е арестуват на границата. При положение, че не искам вече да съм този човек защо да продължавам да стоя в държава, в която не искам, че и детето си да отглеждам тук. И да може да съм безработна, но в България мога да живея съвсем различен живот. Имам апартамент, имам къща, имам дори къде да започна работа ВЕДНАГА, имам наистина страхтно семейство, на което мога да разчитам за помощ за детето или за каквото и да било (баща му не знае дори къде му стоят дрехите на това дете, оставям му го за 5мин и връщайки се го заварвам как хърка на дивана, а детето слава богу не е изпило някой препарат и не се е заклало с някой нож) в България и на детска ще си го пусна. Тука трябва да чакам да направи 3г. Не ми трябва защита от шамарите му и заплахите му. Не ме е страх, че ще ме пребие/убие. Страха ми е да не ми вземе детенцето, защото знае, че това ще е най-сигурния начин да ме убие. Не че му се занимава много да е “самотен баща” в Англия и да се грижи за детето. Даже хич не му се занимава с него. Просто ще го направи за да ме убие. И за каква среда става въпрос че го откъсвам. Та той няма нито едно приятелче дето да извикаме за рожденния му ден сам е дори на рожденните си дни или просто да си играят, ако има деца на площатката ей тей да поиграе с някого това му е. Той дори не разбира и не знае нито една думичка на английски, само български. Няма го това време “баща и син”. Да излезе с него да ритат топка примерно или да играят с коли или нещо такова. На баща му не му се занимава. Живее същия скапан живот тук както аз. Колкото да се старая да му бъда и майка и баща и приятелче за игра, просто не мога да бъда всичко. И сега разбирам, че е възможно някой си да реши да го върне и да продължава така да живее… вместо да расте щастливо българче, каквото си е.
Как да докажа всички тея синини като са вече минало, че от шамара онзи ден нямам такава. Само ухото ми писна тогава.Как да докажа един шамар? Детето ми ревеше, как да докажа и това? Снимките сигурно няма да ми ги признаят, не знам за чатове. Имам скрийншотове където сме си писали и той ми се е извинявал за някаква конкретна случка, в която ме е удрял. Пък и то не е само физически, той психически, емоционално ме съсипва. От това много повече ме боли.
Първо овладей стреса. Нищо не променяй в ежедневието и разговорите. Приготви се както винаги да отидеш лятото в България. И си остани на първо време. Следи събитията. Но ще си сред семейство и относителна сигурност.
Според мен би си усложнила живота ако се обърнеш към разни англ.служби. Потърпи още малко.
Според мен би си усложнила живота ако се обърнеш към разни англ.служби. Потърпи още малко.
Всичко се свежда до един простичък въпрос, дали ще се пътувате заедно с бащата до България или дали имаш от него подпис да пътувате с детето без него. В почти невероятната ситуация бащата да те завлече на съд, независимо в коя държава, винаги може да си поискаш да ти присъдят родителските права само на теб защото той е [негативно определение по избор], ако си в държава където не говориш езика ти се назначава преводач служебно. Не е нужна латинодрама от 1254 епизода.
Ами да ти пратят пари за такси до летището, те и междуградско карат.
Имам апартамент, имам къща, имам дори къде да започна работа ВЕДНАГА, имам наистина страхтно семейство, на което мога да разчитам за помощ за детето или за каквото и да било
За не знам кой път: потърси правна консултация. Демек, отиди на адвокат. Законът гледа факти, а не чувства и лични нагласи, и какво на теб ти се струва правилно.
Всяко нещо, което правиш в разрез със закона, дава коз в ръцете на бащата на детето да ти прави въртели.
Може и близките ти в България да потърсят компетентен адвокат тук и да изложат случая.
Колкото и да си стресирана, тормозена и уплашена, трябва да се вземеш в ръце и да действаш. Ако не действаш, няма да се измъкнеш от тази ситуация.
Всяко нещо, което правиш в разрез със закона, дава коз в ръцете на бащата на детето да ти прави въртели.
Може и близките ти в България да потърсят компетентен адвокат тук и да изложат случая.
Колкото и да си стресирана, тормозена и уплашена, трябва да се вземеш в ръце и да действаш. Ако не действаш, няма да се измъкнеш от тази ситуация.
Вие мислите ли, че този човек ще иска да стъпи в който и да е съд, в България или в Англия?
Авторке, като ти каже другия път най-голямата глупост на света - как щял да ти вземе детето - ти пък си спомни за криминалното му минало и дали някой би му присъдил родителските права.
Трай, играй театър, замажи му очите и бягай да се спасяваш в България! После ще се разбирате чрез адвокати и т.н. Има тукашни адвокати много в час с международните закони. Те ще ти помогнат.
Авторке, като ти каже другия път най-голямата глупост на света - как щял да ти вземе детето - ти пък си спомни за криминалното му минало и дали някой би му присъдил родителските права.
Трай, играй театър, замажи му очите и бягай да се спасяваш в България! После ще се разбирате чрез адвокати и т.н. Има тукашни адвокати много в час с международните закони. Те ще ти помогнат.
Съжалявам, че така се включвам рядко!
Благодаря ви страшно много, че изобщо си правите труда да пишете и се опитвате да помогнете!
Ама хора сега съм 100 пъти по-объркана 😄 от вас научавам, че има такова животно като Хагска конвенция. Объркана съм защото едни казвате, че няма да се занимават и ще го пратят в България да се оправяме. Други казвате, че ще ми го върнат в Англия със сигурност. И като стана на въпрс да попитам за тази Хагска конвенция, ако се случи така не би ли следвало бащата със съответните му там органи да дойдат? Питам защото ви казах че няма да влизам в подробности и сега съвсем ще помислите, че си съчинявам. Но този въпрсния “баща” не може просто да се прибере. В България е с няколко основни присъди, лежал е в затвора за шофиране в нетрезво състояние. Не знам дали има 2 г. по-късно него отново го спират и отново този път теста за наркотици му излиза положителен. И така понеже на му се лежи в затвора пак, той бяга тук. Не стои тук от хубав живот, ние едвам двата края свързваме. Седи просто защото не иска да поеме отговорност както за постъпките си към мен тук, така и за глупостите които е правил в Бг. И да аз тъп келеш на 20 години тогава решавам, че е “любов” и тръгвам след него.
Ноо вече нямам работа тук. Не е моето, не се чувствам добре, сама съм, нямам си никого, няма вече и за кого да стоя.
Не желая също да стоя и да си плащам, за неговите глупости. Аз спокойно мога да си ходя-мен няма да е арестуват на границата. При положение, че не искам вече да съм този човек защо да продължавам да стоя в държава, в която не искам, че и детето си да отглеждам тук. И да може да съм безработна, но в България мога да живея съвсем различен живот. Имам апартамент, имам къща, имам дори къде да започна работа ВЕДНАГА, имам наистина страхтно семейство, на което мога да разчитам за помощ за детето или за каквото и да било (баща му не знае дори къде му стоят дрехите на това дете, оставям му го за 5мин и връщайки се го заварвам как хърка на дивана, а детето слава богу не е изпило някой препарат и не се е заклало с някой нож) в България и на детска ще си го пусна. Тука трябва да чакам да направи 3г. Не ми трябва защита от шамарите му и заплахите му. Не ме е страх, че ще ме пребие/убие. Страха ми е да не ми вземе детенцето, защото знае, че това ще е най-сигурния начин да ме убие. Не че му се занимава много да е “самотен баща” в Англия и да се грижи за детето. Даже хич не му се занимава с него. Просто ще го направи за да ме убие. И за каква среда става въпрос че го откъсвам. Та той няма нито едно приятелче дето да извикаме за рожденния му ден сам е дори на рожденните си дни или просто да си играят, ако има деца на площатката ей тей да поиграе с някого това му е. Той дори не разбира и не знае нито една думичка на английски, само български. Няма го това време “баща и син”. Да излезе с него да ритат топка примерно или да играят с коли или нещо такова. На баща му не му се занимава. Живее същия скапан живот тук както аз. Колкото да се старая да му бъда и майка и баща и приятелче за игра, просто не мога да бъда всичко. И сега разбирам, че е възможно някой си да реши да го върне и да продължава така да живее… вместо да расте щастливо българче, каквото си е.
Как да докажа всички тея синини като са вече минало, че от шамара онзи ден нямам такава. Само ухото ми писна тогава.Как да докажа един шамар? Детето ми ревеше, как да докажа и това? Снимките сигурно няма да ми ги признаят, не знам за чатове. Имам скрийншотове където сме си писали и той ми се е извинявал за някаква конкретна случка, в която ме е удрял. Пък и то не е само физически, той психически, емоционално ме съсипва. От това много повече ме боли.
Благодаря ви страшно много, че изобщо си правите труда да пишете и се опитвате да помогнете!
Ама хора сега съм 100 пъти по-объркана 😄 от вас научавам, че има такова животно като Хагска конвенция. Объркана съм защото едни казвате, че няма да се занимават и ще го пратят в България да се оправяме. Други казвате, че ще ми го върнат в Англия със сигурност. И като стана на въпрс да попитам за тази Хагска конвенция, ако се случи така не би ли следвало бащата със съответните му там органи да дойдат? Питам защото ви казах че няма да влизам в подробности и сега съвсем ще помислите, че си съчинявам. Но този въпрсния “баща” не може просто да се прибере. В България е с няколко основни присъди, лежал е в затвора за шофиране в нетрезво състояние. Не знам дали има 2 г. по-късно него отново го спират и отново този път теста за наркотици му излиза положителен. И така понеже на му се лежи в затвора пак, той бяга тук. Не стои тук от хубав живот, ние едвам двата края свързваме. Седи просто защото не иска да поеме отговорност както за постъпките си към мен тук, така и за глупостите които е правил в Бг. И да аз тъп келеш на 20 години тогава решавам, че е “любов” и тръгвам след него.
Ноо вече нямам работа тук. Не е моето, не се чувствам добре, сама съм, нямам си никого, няма вече и за кого да стоя.
Не желая също да стоя и да си плащам, за неговите глупости. Аз спокойно мога да си ходя-мен няма да е арестуват на границата. При положение, че не искам вече да съм този човек защо да продължавам да стоя в държава, в която не искам, че и детето си да отглеждам тук. И да може да съм безработна, но в България мога да живея съвсем различен живот. Имам апартамент, имам къща, имам дори къде да започна работа ВЕДНАГА, имам наистина страхтно семейство, на което мога да разчитам за помощ за детето или за каквото и да било (баща му не знае дори къде му стоят дрехите на това дете, оставям му го за 5мин и връщайки се го заварвам как хърка на дивана, а детето слава богу не е изпило някой препарат и не се е заклало с някой нож) в България и на детска ще си го пусна. Тука трябва да чакам да направи 3г. Не ми трябва защита от шамарите му и заплахите му. Не ме е страх, че ще ме пребие/убие. Страха ми е да не ми вземе детенцето, защото знае, че това ще е най-сигурния начин да ме убие. Не че му се занимава много да е “самотен баща” в Англия и да се грижи за детето. Даже хич не му се занимава с него. Просто ще го направи за да ме убие. И за каква среда става въпрос че го откъсвам. Та той няма нито едно приятелче дето да извикаме за рожденния му ден сам е дори на рожденните си дни или просто да си играят, ако има деца на площатката ей тей да поиграе с някого това му е. Той дори не разбира и не знае нито една думичка на английски, само български. Няма го това време “баща и син”. Да излезе с него да ритат топка примерно или да играят с коли или нещо такова. На баща му не му се занимава. Живее същия скапан живот тук както аз. Колкото да се старая да му бъда и майка и баща и приятелче за игра, просто не мога да бъда всичко. И сега разбирам, че е възможно някой си да реши да го върне и да продължава така да живее… вместо да расте щастливо българче, каквото си е.
Как да докажа всички тея синини като са вече минало, че от шамара онзи ден нямам такава. Само ухото ми писна тогава.Как да докажа един шамар? Детето ми ревеше, как да докажа и това? Снимките сигурно няма да ми ги признаят, не знам за чатове. Имам скрийншотове където сме си писали и той ми се е извинявал за някаква конкретна случка, в която ме е удрял. Пък и то не е само физически, той психически, емоционално ме съсипва. От това много повече ме боли.
Престъпник с ниски доходи на всичкото отгоре. Браво на вас, че го написахте, че някои жени тук явно са с доста робско мислене и считат, че ако не си зарежете детето в пеленаческа възраст, за да сте робиня на някого по 9 часа дневно, съдът ще даде детето на баща насилник, наркоман, с ниски доходи и никаква ангажираност спрямо детето си. Няма такъв смях, как се връзвате на такива евтини манипулации от негова страна? За 20 евро с нискотарифните летите до България, тръгвайте с детето и не мъчете себе си и него повече. Имате имоти - единият под наем и готово. Не знам как нормална жена може да защитава такъв “мъж”, непонятно ми е. Как живеете, хора, какъв живот въобще живеете, естествено, че е донор, баща ли е, да предизвиква скандали и насилие пред очите на детето си, да го стресира? Всеки мъж и жена има правото да си промени предишния избор, по всяко време. Дори да беше най-обичащият мъж на света, жената не го иска. Не знам защо и тя се чуди, добре и е обработил мозъка, че ще и вземе детето. Пълни глупости - с криминалното си минало ли ще и го вземе, ахаха… Има правото да се прибере с детето. Този “мъж”и адвокатски хонорар не може да плати сигурно, той няма въобще да се занимава. Да ви прави мръсно, докато губи значителни суми, защото в съда се плаща, не вярвам. Тръгвайте към България, не ги слушайте, не жените тук, които ви пишат да се съобразявате с него са боксовите круши, вие сте. А може и някоя да е, кой знае, щом ви пишат да се съобразявате с този психопат и да влизате в оплаквания, обяснения и дрън-дрън - детето първолаче ще стане, докато се оправите. На наша територия да дойде. Ама не може. И такъв тръгнал да ви манипулира, боже господи. Къде ви е мисленето, това само не ми стана ясно. Няма никаква гаранция, че следващият път ще е само шамар, на място може да ви остави. А и детето с нищо не е виновно да търпи такова чудо. Осъзнайте се, необходимо е. Поне заради детето.
Съжалявам, че така се включвам рядко!
Благодаря ви страшно много, че изобщо си правите труда да пишете и се опитвате да помогнете!
Ама хора сега съм 100 пъти по-объркана 😄 от вас научавам, че има такова животно като Хагска конвенция. Объркана съм защото едни казвате, че няма да се занимават и ще го пратят в България да се оправяме. Други казвате, че ще ми го върнат в Англия със сигурност. И като стана на въпрс да попитам за тази Хагска конвенция, ако се случи така не би ли следвало бащата със съответните му там органи да дойдат? Питам защото ви казах че няма да влизам в подробности и сега съвсем ще помислите, че си съчинявам. Но този въпрсния “баща” не може просто да се прибере. В България е с няколко основни присъди, лежал е в затвора за шофиране в нетрезво състояние. Не знам дали има 2 г. по-късно него отново го спират и отново този път теста за наркотици му излиза положителен. И така понеже на му се лежи в затвора пак, той бяга тук. Не стои тук от хубав живот, ние едвам двата края свързваме. Седи просто защото не иска да поеме отговорност както за постъпките си към мен тук, така и за глупостите които е правил в Бг. И да аз тъп келеш на 20 години тогава решавам, че е “любов” и тръгвам след него.
Ноо вече нямам работа тук. Не е моето, не се чувствам добре, сама съм, нямам си никого, няма вече и за кого да стоя.
Не желая също да стоя и да си плащам, за неговите глупости. Аз спокойно мога да си ходя-мен няма да е арестуват на границата. При положение, че не искам вече да съм този човек защо да продължавам да стоя в държава, в която не искам, че и детето си да отглеждам тук. И да може да съм безработна, но в България мога да живея съвсем различен живот. Имам апартамент, имам къща, имам дори къде да започна работа ВЕДНАГА, имам наистина страхтно семейство, на което мога да разчитам за помощ за детето или за каквото и да било (баща му не знае дори къде му стоят дрехите на това дете, оставям му го за 5мин и връщайки се го заварвам как хърка на дивана, а детето слава богу не е изпило някой препарат и не се е заклало с някой нож) в България и на детска ще си го пусна. Тука трябва да чакам да направи 3г. Не ми трябва защита от шамарите му и заплахите му. Не ме е страх, че ще ме пребие/убие. Страха ми е да не ми вземе детенцето, защото знае, че това ще е най-сигурния начин да ме убие. Не че му се занимава много да е “самотен баща” в Англия и да се грижи за детето. Даже хич не му се занимава с него. Просто ще го направи за да ме убие. И за каква среда става въпрос че го откъсвам. Та той няма нито едно приятелче дето да извикаме за рожденния му ден сам е дори на рожденните си дни или просто да си играят, ако има деца на площатката ей тей да поиграе с някого това му е. Той дори не разбира и не знае нито една думичка на английски, само български. Няма го това време “баща и син”. Да излезе с него да ритат топка примерно или да играят с коли или нещо такова. На баща му не му се занимава. Живее същия скапан живот тук както аз. Колкото да се старая да му бъда и майка и баща и приятелче за игра, просто не мога да бъда всичко. И сега разбирам, че е възможно някой си да реши да го върне и да продължава така да живее… вместо да расте щастливо българче, каквото си е.
Как да докажа всички тея синини като са вече минало, че от шамара онзи ден нямам такава. Само ухото ми писна тогава.Как да докажа един шамар? Детето ми ревеше, как да докажа и това? Снимките сигурно няма да ми ги признаят, не знам за чатове. Имам скрийншотове където сме си писали и той ми се е извинявал за някаква конкретна случка, в която ме е удрял. Пък и то не е само физически, той психически, емоционално ме съсипва. От това много повече ме боли.
Благодаря ви страшно много, че изобщо си правите труда да пишете и се опитвате да помогнете!
Ама хора сега съм 100 пъти по-объркана 😄 от вас научавам, че има такова животно като Хагска конвенция. Объркана съм защото едни казвате, че няма да се занимават и ще го пратят в България да се оправяме. Други казвате, че ще ми го върнат в Англия със сигурност. И като стана на въпрс да попитам за тази Хагска конвенция, ако се случи така не би ли следвало бащата със съответните му там органи да дойдат? Питам защото ви казах че няма да влизам в подробности и сега съвсем ще помислите, че си съчинявам. Но този въпрсния “баща” не може просто да се прибере. В България е с няколко основни присъди, лежал е в затвора за шофиране в нетрезво състояние. Не знам дали има 2 г. по-късно него отново го спират и отново този път теста за наркотици му излиза положителен. И така понеже на му се лежи в затвора пак, той бяга тук. Не стои тук от хубав живот, ние едвам двата края свързваме. Седи просто защото не иска да поеме отговорност както за постъпките си към мен тук, така и за глупостите които е правил в Бг. И да аз тъп келеш на 20 години тогава решавам, че е “любов” и тръгвам след него.
Ноо вече нямам работа тук. Не е моето, не се чувствам добре, сама съм, нямам си никого, няма вече и за кого да стоя.
Не желая също да стоя и да си плащам, за неговите глупости. Аз спокойно мога да си ходя-мен няма да е арестуват на границата. При положение, че не искам вече да съм този човек защо да продължавам да стоя в държава, в която не искам, че и детето си да отглеждам тук. И да може да съм безработна, но в България мога да живея съвсем различен живот. Имам апартамент, имам къща, имам дори къде да започна работа ВЕДНАГА, имам наистина страхтно семейство, на което мога да разчитам за помощ за детето или за каквото и да било (баща му не знае дори къде му стоят дрехите на това дете, оставям му го за 5мин и връщайки се го заварвам как хърка на дивана, а детето слава богу не е изпило някой препарат и не се е заклало с някой нож) в България и на детска ще си го пусна. Тука трябва да чакам да направи 3г. Не ми трябва защита от шамарите му и заплахите му. Не ме е страх, че ще ме пребие/убие. Страха ми е да не ми вземе детенцето, защото знае, че това ще е най-сигурния начин да ме убие. Не че му се занимава много да е “самотен баща” в Англия и да се грижи за детето. Даже хич не му се занимава с него. Просто ще го направи за да ме убие. И за каква среда става въпрос че го откъсвам. Та той няма нито едно приятелче дето да извикаме за рожденния му ден сам е дори на рожденните си дни или просто да си играят, ако има деца на площатката ей тей да поиграе с някого това му е. Той дори не разбира и не знае нито една думичка на английски, само български. Няма го това време “баща и син”. Да излезе с него да ритат топка примерно или да играят с коли или нещо такова. На баща му не му се занимава. Живее същия скапан живот тук както аз. Колкото да се старая да му бъда и майка и баща и приятелче за игра, просто не мога да бъда всичко. И сега разбирам, че е възможно някой си да реши да го върне и да продължава така да живее… вместо да расте щастливо българче, каквото си е.
Как да докажа всички тея синини като са вече минало, че от шамара онзи ден нямам такава. Само ухото ми писна тогава.Как да докажа един шамар? Детето ми ревеше, как да докажа и това? Снимките сигурно няма да ми ги признаят, не знам за чатове. Имам скрийншотове където сме си писали и той ми се е извинявал за някаква конкретна случка, в която ме е удрял. Пък и то не е само физически, той психически, емоционално ме съсипва. От това много повече ме боли.
Престъпник с ниски доходи на всичкото отгоре. Браво на вас, че го написахте, че някои жени тук явно са с доста робско мислене и считат, че ако не си зарежете детето в пеленаческа възраст, за да сте робиня на някого по 9 часа дневно, съдът ще даде детето на баща насилник, наркоман, с ниски доходи и никаква ангажираност спрямо детето си. Няма такъв смях, как се връзвате на такива евтини манипулации от негова страна? За 20 евро с нискотарифните летите до България, тръгвайте с детето и не мъчете себе си и него повече. Имате имоти - единият под наем и готово. Не знам как нормална жена може да защитава такъв “мъж”, непонятно ми е. Как живеете, хора, какъв живот въобще живеете, естествено, че е донор, баща ли е, да предизвиква скандали и насилие пред очите на детето си, да го стресира? Всеки мъж и жена има правото да си промени предишния избор, по всяко време. Дори да беше най-обичащият мъж на света, жената не го иска. Не знам защо и тя се чуди, добре и е обработил мозъка, че ще и вземе детето. Пълни глупости - с криминалното си минало ли ще и го вземе, ахаха… Има правото да се прибере с детето. Този “мъж”и адвокатски хонорар не може да плати сигурно, той няма въобще да се занимава. Да ви прави мръсно, докато губи значителни суми, защото в съда се плаща, не вярвам. Тръгвайте към България, не ги слушайте, не жените тук, които ви пишат да се съобразявате с него са боксовите круши, вие сте. А може и някоя да е, кой знае, щом ви пишат да се съобразявате с този психопат и да влизате в оплаквания, обяснения и дрън-дрън - детето първолаче ще стане, докато се оправите. На наша територия да дойде. Ама не може. И такъв тръгнал да ви манипулира, боже господи. Къде ви е мисленето, това само не ми стана ясно. Няма никаква гаранция, че следващият път ще е само шамар, на място може да ви остави. А и детето с нищо не е виновно да търпи такова чудо. Осъзнайте се, необходимо е. Поне заради детето.
Вземай билет и изчезвай, ако нещо те заплаши му кажи че адвокатът ти в България вече легализира справка от съда ще я пратиш където трябва в Англия. Между другото аз съм сигурна, че той и сега не е чист и прави доста нарушения. С такъв човек не бих живяла, дори да не ме малтретира. Утре ще го хванат с наркотици или.нещо крадено и ще натопи и теб. Помисли за детето си.
Ти между другото получаваш ли детски или някакви помощи, детето ходи ли на градина? Ако ходи, ще трябва да го отпишеш.