Попечителсво над дете в Англия. Искам да си го прибера в Бг.

А на мен ми е интересно без документи и нелегален, как този човек работи в Англия? Безработен ли е? Само на помощи ли живеете?

Ако бях на теб щях да се обадя на родители/роднини/приятели в България и да ги помоля за пари, които ще им върна щом си дойда в България и щях да сложа документите, ценностите и две дрешки в чантата, да кажа, че отиваме с детето до магазина или на площадката и беж да ме няма, пък ако трябва и 10 автобуса да сменя до летището. Въобще според мен не събирай нито багаж нито нищо, само документи и ценности, пък другото ще си го купите тук или ще ти подарят поне дрешки за детето от приятели на първо време. А ако ходи на работа нелегално, то още по-лесно да тръгнете щом отиде на работа, а той даже и на летището няма да смее да дойде, защото е пълно с полиция и веднага ще го проверят, ако се развикаш.

Детето е български гражданин и има право да си дойде в България с майка си. Мислите ли че тоя индивид, щом може да живее без документи и с не знам си колко присъди да се крие, ще тръгне по съдилищата? Нали веднага ще му лъснат далаверите и ще го затворят освен за всичко друго и за бягство от закона?

Именно! Това пиша и аз вече няколко пъти. Аз по-скоро се опасявам да не забърка и нея в нещо и наистина да вземат детето.
Те нямат брак. В България тя може да заведе дело за попечителство. Той без документи нищо не може да задейства.
Очаквах да се задействат повече жени с идеи и опит.
Има фирми, които извършват адвокатски услуги в Англия. Дори от България роднини на момичето може да платят и да се консултират.

Ако е издирван в България как се връщат всяко лято? Ако са в Англия от толкова години и беше издирван, то щеше и да бъде намерен и върнат.
Нещо поукрасена започна да става историята. Дано авторката се оправи и се върне по-скоро.

Тя се е връщала сама. Написа го няколко пъти.

Всички сме си легални в Англия. Всички сме със статут. Той си има и банкова сметка, аз нямам. Моята карта е на онлайн банка. Пак да кажа не взимаме никакви помощи. Само детски, които ги прехвърлят на неговата сметка. Работи си с договор и всичко. Ако някъде му се изисква документ за самоличност, той си дава паспорта (все още).
Иначе и на мен това ми е най-голямото опасение да не успее някак си и мен да забърка в нещо и да ми вземат детето. Затова не виках полиции и не се оплаквах никъде. Ще изровя разбира се документите, но по спомени паспорта му изтича тази година декември месец. Ако е при наще документи де..
Беше намерил някакъв адвокат или с някой беше говорил и по последни данни, давността на това му престъпление в България, ще изтече след по-малко от 2г. и след това няма да има проблем при влизане в България. Само под национално издриване е в момента, защото бяхме пътували 3мата до друга държава 2021г. и нямаше проблем тогава. Също не знам дали е важна подробност, но беше направил на негова роднина, която си живее в България пълномощно, мисля че е пълно пълномощно, която отговаря от негово име пред съда, понеже водиха дела за наследство (имот).
Също да отговоря на soul free. Знаех, за всичко знаех. И не, че е оправдание и знам, че съм била изключително тъпа, но когато се запознахме аз бях на 19г. Той е с почти 10г. по-голям. Тогава нали се сещате, че изобщо не ми е било в главата за деца и семейство. Даже скрих пред родителите си, не им казах, че той има криминални проблеми, защото съвсем щяха да бъдат против да замина и сега разбирам, че с пълно право.Просто тръгнах, защото ми беше завъртял главата с думички и жестове и изключително внимамние. Неща колкото едно 19 годишно да лапне въдицата. После като разбрах, че съм бременна (сещате се, че не беше планирано), говорихме и аз му казах, че ако ще имам дете искам да е в България. Той ми каза, че е съгласен, че ще търси адвокати, които да го измъкнат, беше сигурен, че ще успеем да се приберем и там ще си гледаме детето, но това така и не се случи и мен ме постави под свършен факт. Роди се детето, от там нататък всичко се случи постепенно, но се случи това да съм в това положение.
Не се чудя как ще се прибера в България. Дали по лесния или по трудния начин, аз някак си ще се прибера. Въпроса е дали нещо от Англия може да направи, защото аз тук съм “прецакана”. В най-лошия случай ако го върнат? Аз после къде ще отида какво ще правя в Англия за да съм си близо до детето си…На българска територия съм сигурна, че ще оправя и ще се боря, там е съвсем различно..

Където и да си, дете се отнема от майката в много крайни случаи, твоят не изглежда да е такъв, все пак не си ти родителят с криминалното минало.

В така описания случай нищо не може да ти направи от Англия.
Според Хагската конвенция, ако едно дете е живяло в една държава повече от 1 година, тази държава се счита за постоянен адрес и след 1 г. престой в Бг, дори и да иска не може да върне детето в Англия.

За 100тен път- не го мисли, спасявай си душата! Нищо не може и Няма да направи, плаши те, разчита на страха ти.

Ще ти осигурят приводач,  не си единствената, която е в това положение. Нама да ти вземат детето, ти не си опасна за него. Отиди в полицията, набери някой по телефона, който знае английски или някой да те придружи ще получиш веднага защита. И седни учи език, нямаш никакво оправдание да не учиш езика. Масата хора с проблими в чужбина е от незнанието на език и от там неправилно тълкуване на реалността, страх да предприемат каквото и да било, защото не знаят език. Моя позната работеше в Англия точно с институции, болници, Агенция за закрила на детето.....няма да те оставят без преводач.

Благодаряяяя! Една идеа по-спокойна ме направихте! Олекна ми, че всичко ви казах и от там да ми дадете колкото се може по-адекватни съвети. Ще направя всичко каквото трябва, но се прибирам!
Отностно последното мниение, аз просто не искам да стоя тук. Не всички се адаптират в чужда държава, аз съм от тези хора. И не заради езика, аз знам, че на всякъде мога да си поискам преводач и съм изисквала такъв, когато ми е било нужно. Колкото и да не знам езика, имам някаква основа не е точно нищо да не знам. Даже когато ми говори някой, мога да кажа, че разбирам всичко. Говоренето ми е трудно, започва се едно чудене с кои думички и как да се изразя точно, притеснявам се, че отсреща ме чакат за някакъв отговор и зациклям… както и да е, но на мен притеснението ми не идва от там, а по-скоро, че ще ми осигурят защита, но после няма мърдане. Докато минат всичките му проверки, социални, решения от съда, които не се знае какви ще са, още повече, че и не работя… също така не може  да се каже, че той е опасен за детето си. Него не го бие. Те и това гледат може би, не мисля, че би ги интересувало наще взаимоотношения толкова, колкото тези с детето. Нали все пак заради него бихме се борили, не за връзката ни… абе искам да се махам просто. Пък и пак казвам каква защита да си искам, при положение, че всичките синини са минали…Той от тук нататък може да решава, просто по някое друго шамарче пред детето да ми раздава както последния случай, след което нищо ми няма само ми пищят ушите известно време. Не ми се чака да се случи нещо подобно отново, че да ги викам и нагледно да видят, че казвам истината. Искам си вкъщи. Неща и да чувам за Англия  😀😀

Е, как, разбрала е, но е разчитала, че точно за нея ще е другояче и ще е принцът на бял кон. Много се ядосвам на такива случаи, но явно има нещо в човешката природа, които са по-силни то разума и инстинкта за самосъхранение.
Освен това авторката съвсем не е единичен случай. Просто средностатистическият боклук е по-рафиниран и невинаги изпада в такива крайности, може даже и да си е купил имидж в обществото. Но си е остава боклук. Само че партньорката му разчита, че същият този лустросан измамник ще бъде коректен в отношенията с нея.
Сложно е положението на авторката, но няма начин да няма изход.
На първо място бих я посъветвал да си преглътне егото и да информира близките си като ги предупреди да бъдат максимално дискретни и да не разнасят информацията насам-натам, че току виж някой роднина или приятел на семейството реши да се прави на дипломат и започне да издирва бащата на детето, за да го уговаря "повече да не прави така".
Второ, много внимателно си замитай следите от телефонните разговори и сърфирането в интернет.
Трето, твоите близки да започнат консултация с адвокат, по възможност да не е от вашия град.
Четвърто, ще е много трудно, но се опитвай да не даваш признаци на промяна в отношението и поведението.
Пето, след консултацията с адвоката, ако се налага баща ти да идва с някой приятел или роднина и да има готовност да те евакуира, ако се наложи. Ще излезе скъпо, но ти си им още по-скъпа. Много филмарски звучи, но ако адвокатът прецени, че може да напуснеш Англия или пък обратно - по-добре е да подадеш сигнал за тормоз, при всички случаи е по-добре да не си при него.
Шесто, говори си сама на английски като си вкъщи. Със сигурност се справяш по-добре от масата имигранти. Ако трябва проиграй няколко фрази, които обясняват ситуацията ти, в случай, че спешно се наложи ги да кажеш пред правоохранителните органи там. (Пак остава правилото за заличаване историята на търсенето).
Седмо. Остави си вратичка, ако обстановката около тебе рязко се влоши, да намериш начин да сигнализираш на поне един-двама близки.

Че даже и с Гугъл трснслейт можеш да напишеш нещо и да го дадеш на властите да го прочетат! Ако стане напечено!

Не знам какво да посуветвам авторката, но ще разкажа за една моя позната. Била е омъжена за турчин, с когото са живели във Франция. Турчинът не работи, на социални помощи е. Не я е удрял (май), но тя решила да го напусне. Взела детето и дошла в България. Не след дълго й се обадили от Франция, че трябва да го върне, защото турчинът я обвинил в отвличане. Присъдили са родителските права на него. Така че много внимавай какво правиш, авторке.

Искам да се обърна към авторката...момиче, не се страхувай да се свържеш с полицията! Аз също съм в Англия и тук не е като в България,  взимат го много насериозно това! Имах подобни на твоите преживявания, само, че не чак толкова брутални. Много пъти ми беше посягано, но не с особени следи и не е било пред детето. Но на 31.12 точно на нова година се скарахме и започна да ми посяга отново и не след дълго дойде полиция, защото съседите се бяха обадили. Разказах им всичко от- до и го отведоха, задържаха го за повече от 12 часа и дори му забраниха всякакъв контакт с мен за 3 месеца. Така, че не си губи времето, а действай. Ако ти посегне пак и има видимо доказателство веднага подаваш сигнал. Даже и без да чакаш да се случи отново, можеш да действаш. Ще те питат всякакви въпроси за него, дали те ограничава от семейство и приятели,
дали има криминално досие и т.н. Като им кажеш всичко без да спестяваш,  особено това, че те удря пред детето и има проблеми с бг властите, ще му се стъжни.  Ще те свържат със всякакви институции,  които помагат на жени, жертви на домашен тормоз. Успех! Можеш да ми пишеш, ако искаш.
А за тези, дето си мислят, че темата е пързалка, вие сте явно сбъркани. За вас всичко е пързалка в тоя форум. Как пък не, някой ще седне да си губи времето с измишльотини...

Според мен, авторката пусна темата ей така, просто да си измрънка. Няма да предприеме никакви действия, не е жалко за нея, жалко е за детето, защото то е истинската жертва. Жалко и на нас, които си го слагаме присърце.