- Публикувана: 31 май 2023, 21:57 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2023, 00:42 ч.
Юнски книжен клуб - 2023
Тази книга не успя да ме привлече - преди време четох откъс от началото и имаше нещо, което в стила на писане не ми допадна. После прегледах набързо сюжета и май желанието ми да знам повече за книгата остана до там. Мислех да чета друга нейна книга - “Понякога лъжа”, но тя остана доста назад в списъка ми за четене.
За разказа на Моъм не мисля да коментирам, защото го бях предложила, явно е, че ми е допаднал. Чудесен автор е Моъм.
За разказа на Моъм не мисля да коментирам, защото го бях предложила, явно е, че ми е допаднал. Чудесен автор е Моъм.
Аз четох 'Понякога лъжа', на мен ми хареса. Беше хитро написана, единствено края ми беше малко като в нискобюджетните трилъри по бТВ Синема, но се четеше бързо и беше приятно четиво.
Иначе доста си приличат двете книги. Но тя тази напомня малко и на Guest list, която беше в някой от предните книжни месеци.
Geia, искаш да кажеш, че края не те изненада ли?
Иначе доста си приличат двете книги. Но тя тази напомня малко и на Guest list, която беше в някой от предните книжни месеци.
Geia, искаш да кажеш, че края не те изненада ли?
Почнах книгата. Този месец нямам очаквания да успея да се вмъкна в срока, но все пак си чета. Та, заинтригува ме от самото начало, макар че съм съгласна с мненията тук, че е леко сивкава. Харесва ми разказването от различните гледни точки - така можем да видим разликите във възприятията. Пътуването и мястото, на което отиват, направо ме плаши. Това с отварянето на портите беше странно и засега не съм стигнала до обяснение. Също така нейният намек, че ако нещата не се развият по план, само един ще си тръгне. Наистина би могло да е място за история на ужасите, но може би няма да е такава история. Продължавам с интерес и умерена скорост, а за разказа сякаш нямам вдъхновение.
Geia, искаш да кажеш, че края не те изненада ли?
Ами не, честно казано, защото още от началото имах съмнения, че нещо не е точно така. И след като споделиха какво заболяване има, някак ми се наместиха нещата. Но аз чета много криминалета и понякога ми се случва да знам убиеца доста преди края
Имаше разни моменти, заради които се връщах да препрочета пасажи от началото.
И аз по принцип съм фен на трилъри и криминалета, но този ме изненада приятно с края си. Е, по скоро развръзката, иначе главните герои не ми допаднаха, но книгата като концепция много ми хареса.
Просто се чудех аз ли губя тренинг или наистина беше хитро написана. Защото и на Верити края ме изненада, на Кестеновия човек, даже и на 'Понякога лъжа' развръзката. Може би този бейби брейн ще се окаже, че не е мит
Просто се чудех аз ли губя тренинг или наистина беше хитро написана. Защото и на Верити края ме изненада, на Кестеновия човек, даже и на 'Понякога лъжа' развръзката. Може би този бейби брейн ще се окаже, че не е мит
Аз напредвам с юнската и все повече се изненадвам. Към момента не знам какво да мисля, какво да очаквам, нито симпатизирам на когото и да било от действащите лица. За малко почвам да съчувствам на Амелия, особено след разказа за бебето, но бързо след това се чудя какво крие тя и какво крои. Ужасно ми се струва. Ужасно като живот, не като литература Честно казано, вече не ми е сиво и скучно, направо нямам търпение да разбера повече.
Честно казано, вече не ми е сиво и скучно, направо нямам търпение да разбера повече. Да подсетя за размисли в насока следващия месец Облакът и Изрисувано с къна остават. Ако имате и предложения за разкази - стреляйте.
Ще разгледам и от предходните месеци разни предложения, които са събрали гласове, може пък да им е дошъл моментът
Облакът и Изрисувано с къна остават. Ако имате и предложения за разкази - стреляйте.Ще разгледам и от предходните месеци разни предложения, които са събрали гласове, може пък да им е дошъл моментът
"Симон" на Нарине Абгарян изглежда интересна, ако харесвате стила на авторката. Не знам само дали се намира лесно. Аз имам физическо копие и нямам търпение да я започна, но бих почакала заради клуба
Такаа, прочетох книгата. 
И като някои от вас се връщах в по-ранните части на историята, за да си сверя спомените и представите. Ха-ха-ха, напомни ми на онези логически задачи, където по аналогия допускаме нещо, което не е споменато и накрая се оказва погрешно. Та, да - в един мой предишен коментар
Макар да почна сивкаво, книгата много ми хареса и определено набра напрежение, при това скоро след началото.
Също така, няколко пъти съм споделяла, че не ми пречи да чета спойлерите, писани в Скрит текст - разкриването на края или усуканици от сюжета не ми отнема изобщо за удоволствието от книгата. Този път не беше така. Май никой не пусна скрит текст, но и да беше, нямаше да погледна. Изобщо не исках да зная нищо напред. Докато например в Списъкът с гости на Луси Фоли, се чудех кой ще е извършителят, тук въобще не ми хрумваше какъв по дяволите ще е въпросът, камо ли да почна да мисля за отговор. Просто историята беше като препъване в мрака, изпълнено със странни гледки, звуци и объркани спомени.
Има няколко неща, които все пак не можах да си обясня, и ще ги скрия, за да не развалям очакването на тези, които все още четат:
И като някои от вас се връщах в по-ранните части на историята, за да си сверя спомените и представите. Ха-ха-ха, напомни ми на онези логически задачи, където по аналогия допускаме нещо, което не е споменато и накрая се оказва погрешно. Та, да - в един мой предишен коментар Скрит текст:
казах, че съм симпатизирала на Амелия. Е, сега трябва да се поправя и да кажа, че симпатизирах на "съпругата" в някакъв момент от четенето.
Макар да почна сивкаво, книгата много ми хареса и определено набра напрежение, при това скоро след началото.
Също така, няколко пъти съм споделяла, че не ми пречи да чета спойлерите, писани в Скрит текст - разкриването на края или усуканици от сюжета не ми отнема изобщо за удоволствието от книгата. Този път не беше така. Май никой не пусна скрит текст, но и да беше, нямаше да погледна. Изобщо не исках да зная нищо напред. Докато например в Списъкът с гости на Луси Фоли, се чудех кой ще е извършителят, тук въобще не ми хрумваше какъв по дяволите ще е въпросът, камо ли да почна да мисля за отговор. Просто историята беше като препъване в мрака, изпълнено със странни гледки, звуци и объркани спомени.Има няколко неща, които все пак не можах да си обясня, и ще ги скрия, за да не развалям очакването на тези, които все още четат:
Скрит текст:
Може би трябва да приема, че няма да има обяснение, не за да бъде представен като паранормален текст, а просто като ефект на разказването. В крайна сметка, авторката има право да оставя "висящи краища", нали. - Никой ли няма да потърси Амелия
- Кой шепнеше по три пъти имената на Амелия и после на Сам зад гърбовете им
- Кой шепнеше по три пъти имената на Амелия и после на Сам зад гърбовете им
Прочетох книгата и си оставих малко време преди да коментирам. Не мога да кажа, че края ме изненада. Усетих на къде вървят нещата с пристигането на приятелката на съпругата. Усещането, което имах през цялата книга е, че много се насилваха нещата да бъдат интересни и непредсказуеми, заради което сюжетът не ми вървеше плавно... Може да е търсен ефект, но за мен е минус към цялото ми мнение/усещане за книгата.
Единствено се връщах да видя,
Другото, в което не съм съвсем сигурна е
Понякога такива книги с много гледни точки ме остават в шизофреничен момент на размисъл
И другото, което ми е интересно: коя според вас е вярната страна на версията за детството на Робин- нейната или тази на баща ѝ? На кого повярвахте?
***
Книгата ми напомня на " Съпругата помежду ни"
Единствено се връщах да видя,
Скрит текст:
как са подписани писмата на съпругата към Адам
Другото, в което не съм съвсем сигурна е
Скрит текст:
от чия гледна точка беше представен моментът с проблемите със забременяването на съпругата и загубата на детето 
Адам? Някак останах с впечатление, че беше в някоя от главите на Амелия, но няма логика да е така.
Адам? Някак останах с впечатление, че беше в някоя от главите на Амелия, но няма логика да е така. Понякога такива книги с много гледни точки ме остават в шизофреничен момент на размисъл
И другото, което ми е интересно: коя според вас е вярната страна на версията за детството на Робин- нейната или тази на баща ѝ? На кого повярвахте?
***
Книгата ми напомня на " Съпругата помежду ни"
По отношение на
и аз се чудя и за мен това е нещо като "всеки засегнат си го е възприел по свой начин".
А по отношение на единият скрит текст
А що се отнася до твоята причина да се върнеш към ранните "глави" - и аз най-вече това проверих
"Шизофренично" е точната дума, която и на мен ми се върти. Гледала съм един-два такива филми - където докрай си мислиш, че виждаш истината, а накрая се оказва, че си гледал "представите" на един от главните герои, който е шизофреник, докато истината в реалността е коренно различна. Не се сещам заглавия, но и след като се разкрие истината, оставах с това усещане, че все пак нещо не е било дообяснено или обяснимо докрай, т.е. че не всички парченца на пъзела си пасват в истинската реалност.
Скрит текст:
Цитат
И другото, което ми е интересно: коя според вас е вярната страна на версията за детството на Робин- нейната или тази на баща ѝ? На кого повярвахте?
и аз се чудя и за мен това е нещо като "всеки засегнат си го е възприел по свой начин".
А по отношение на единият скрит текст
Скрит текст:
този за разказа за бебето - Това сякаш беше описано в едно от годишните ѝ писма. Няма как да е от разказите на Амелия, защото тя не е имала такъв проблем. Загубата беше на първата съпруга. Обаче може и да греша, разбира се.
А що се отнася до твоята причина да се върнеш към ранните "глави" - и аз най-вече това проверих
"Шизофренично" е точната дума, която и на мен ми се върти. Гледала съм един-два такива филми - където докрай си мислиш, че виждаш истината, а накрая се оказва, че си гледал "представите" на един от главните герои, който е шизофреник, докато истината в реалността е коренно различна. Не се сещам заглавия, но и след като се разкрие истината, оставах с това усещане, че все пак нещо не е било дообяснено или обяснимо докрай, т.е. че не всички парченца на пъзела си пасват в истинската реалност.