До астрала и обратно...или какво има "отвъд"

Аз имам теория за спомените, което не сме преживели, за хората, които познаваме, но не и от този свят. Преминават през главата ти като нещо, което си преживял, а знаеш, че не се е случило, не и в този свят.
Знаем, че поле и материя са едно, нали. Може пък усещането за материя и реалност да са просто измамни.
Представете си, че този свят е спомен от нещо, което вече го няма.

Не знам, твърде осезаемо е, за да го няма. От два дни ме боли зъб, половината ми глава е като футболна топка, окото ми е затворено...не прилича на спомен

Не съм казала, че е дадено на всеки да го усеща. 😁И че се случва ей тъй, както си ядете или гледате телевизия.

Еее, шегувам се, сега това ми е дерт, това усещам

Здравейте, дами
 усещам, че това ще ми стане една от любимите теми във форума. Аз имам доста преживявания по темата, но ако разкажа всичко чисто ще ме освидетелствате.  Научила съм се доста успешно да се свръзвам с не знам и аз какво, но виждам картини, места, хора. Дават ми се отговори на въпроси, които задавам. Знам, че има неща, които ме пазят и това също съм го изпитала. Имам страшно силна развита интуиция и усещания, гледам на таро (не професионално, а само на познати, но пък те почнаха да си водят приятели и поспрях). ММ ми е обявил за вещица, но да е гледал като се е женил.
Първата случка беше с една позната, на която й беше направена магия (за тези, които вярват в тези неща си е сериозен проблем) и тя ме помоли може ли да й кажа кой я е направил. Свързах се с както казах не знам какво и ми се даде едно село и къщата на една баба билкарка. Оказа се, че наистина има такова село и такава жена, къщата беше едно към едно както я описах.
Втората случка е от миналото лято спя и сънувам как някаква жена се е надвесила над едно от децата ми. Аз я хванах за косата и я издърпах от него и й казах "Ей сега ще умреш". Събуждам се супер стресната и имам навика като съм сама и се стресна на сън да си пускам телевизора да ми говори нещо. Търсейки дистанционното виждам нещо като бял силует на вратата. Само го погледах и казах "Изчезвай от тук"
Последната случка, поради която мм ме обяви за вещица е следната: от доста време го карам да му гледам на карти, но Тома Неверни не иска. Един ден му викам добре дай да ти докажа, че познавам и той вика и как ще ми докажеш. Накарах го да вземе един отворен пакет ММ бонбонки (тези шарените) и му викам аз ти казвам какъв цвят бонбонче ще изкараш ти без да гледаш бъркаш и вадиш. Познах 5 от 5 и той се отказа.
Имам доста случки още, виждала съм предишните животи на децата ми. Много искам да видя и моите, затова ми е много мерак да се подложа на регресия. Имам сън, който сънувам от 20 години и се надгражда и мисля, че е свързан с предишен живот. Но темата не е за сънища.

веднага ти ставам приятел или клиент, каквото кажеш

Темата не е и за гледачки, но веднъж бях на една, която позна толкова много, че мен ме е страх вече и  дори на мен да ми плащат, не бих повече отишла

Гледачите те са във връзка с Тъмните сили. Затова не е добре да се ходи на гледачки и врачки. Може да се прилепи нещо към вас, така съм чувала.
Няма нищо по-силно от молитвата, за мен поне.

дори да не се прилепи веднага, остава връзката с вас, като джпс координати и на всеки следващ етап тези тъмни сили може да ви вредят

Това за гледането го знам, най-вече събираш негативна енергия от човека, на когото гледаш. На мен ми се е случвало буквално да почне да ми се повръща и да ме боли главата след като съм гледала на някой. Затова и рядко го правя. Но казахте, че темата не е затова и спирам.

Стига с това темата не е затова, много си интересна даже 😊. То колко ли теми ще ни трябват за всяко разклонение на разговора.
Нямаш защита, явно не знаеш как, затова поемаш от негатива.
Знам, защото аз нямам никакви дарби за гледане но нямам защита също и много лесно поемам от чуждата негативна енергия.

Ох, имам малко време и сили с напиша за моето преживяване на границата между живота и смъртта, отново. Да питам някой бил ли е на подобно място, виждал ли е нещо подобно.
Беше тази година, преди някой месец. Бях страшно изморена и много тъжна, защото толкова много блъскане, накрая пак без пари. Притеснена, потисната-не ми се живее (за кой ли път).
Заспала съм дълбоко, и се виждам на някаква висока сграда. И разбирам, че сънувам, и си казвам, ще се опитам да полетя и да се махна оттук. Усещах, че имам енергия.
И полетях високо, високо, толкова далече, излязох от нашия свят. И се виждам летя над някакви пурпурни вълни. Но не вода, а вълни, на някакво поле, което нямаше измерение. Как да го кажа, не бяха електромагнитни вълни, нещо много повече от това. Нещо, което не може да бъде засечено от и най-високите технологии.
И всичко беше там,в това пурпурно безвремие, във всички разновидности на лилавото. Сякаш бях на края на времето. И се усещам , че пиша мислено писмо на сестра ми. Колко е хубаво тук и че нямам да се върна и да не страда за мен, защото по-хубаво място от това няма.
Чувствах се толкова леко, толкова лека. Без връзка с този свят.
И изведнъж се озовах в един басейн с две лодки с две жени във всяка. Облечени в черно, като монахини, и с напълно закрити лица. Те ме подгониха по водата в кръг, бягайки от тях започнах да губя енергията си. Но успях да хвана едната жена и понечих да сваля покривалото от лицето й, да го открия. Но те започнаха да ми се молят и ми казаха, че нямам право да правя това. И аз я оставих. И се събудих.
Виждали ли сте тези вълни, в този цвят.
Имам ли време, ще се опитам да ги нарисувам.
Забравих да кажа, вълните се изливаха в нещо като покрито пространство с мраморни колони и таван. Беше много чисто, стерилно. И красиво.

Аз имам страшно много желани и осъзнати пътувания в астрала. Всъщност вие казвате тук, че е астрал, но така ли е не знам. Не знам от къде на започна... Пътувам от малка,виждала съм се отгоре докато спя, виждала съм предишни свои животи. Била съм обущар във Франция, имала съм син, който и сега е с мен в живота ми, отново като син. Била съм капитан на кораб, някъде око. 17 век, видях как умирам в морето, докато кораба потъваше..
Всичко започва с това бучене в главата, после малко трудно излизам през прозореца, но скоча ли от него попадам в толкова различни светове и места, к.ещам толкова много хора. Усещам се като едно кълбо, светещо, пълно с енергия. Години работа минаха при мен, докато се науча да пътувам,да не се страхувам, да умея да комуникирам с хората там. Впначалото не ми говореха, с времето започнаха да ми говорят, но неща, които не помня после. Или ми дават някакви написани листчета, но с неразбираеми букви и цифри... Влизам в къщите им, виждам как живеят, какво ядат, пипала съм приборите им, вкусвала съм от храната им. Питам ги къде сме - в астрала, в паралелен свят, живи ли са... Някой се семят, казват,че са си съвсем живи, д.угш бягат и не казват нищо, трети ми казвах името на планетата, на която се намираме. Последният път имах едно невероятно пътуване, попаднах в някаква лечебница, но понеже е по-дълго ще го напиша в следващ пост.

la farina, надявам се, че продължаваш да изследваш тази толкова интересна тема с проникването назад във времето. На мен точно това ми е най-голямото желание, но изобщо не знам къде да питам за предишни животи. Веднъж само видях един, без да съм питала. Тогава си зададох и друг въпрос- как да разбирам, че съм аз, а не някой друг? Спомних си как се разпознах, защото бях млад мъж, почти момче, а сега съм жена. Познах се по това ,че виждах какво става като наблюдател отвън и в същото време знаех какво преживява младия мъж, все едно бях вътре в него. Няма как да знам какво мисли и чувства, ако не съм вътре, а това значи, че съм аз. Понякога обаче не усещам преживяванията и не съм сигурна дали съм аз или улавям някой друг.
На въпроса горе мисля, че всеки вижда различни места и неща. Няма начин всички да ходим на едно и също място, да виждаме едно и също. Цветовете са по-ярки, но не винаги.

Ън, ти ще "знаеш" , че това си ти. Няма да имаш нужда някой да ти го казва или да се познаваш по нещо. Ето, въпреки че си наблюдавала от страни, ти си била той. Не знам как влизаш в тези състояния, но опитай предварително да си зададеш въпроса.
Лилав цвят като облаци, които извират пред погледа ми при затворени очи съм виждала 2 пъти- по време на безконтактно предаване на енергия по време на лечебни сеанси. Тогава ми казаха за някаква връзка с божественото, каквото и да значи. Това е кралски цвят, в стари времена е бил от скъпо багрило, може би само те са можели да си го позволят. А, дали правят някаква езотерична връзка, не знам.