В момента чета ... 85

  • 44 524
  • 747
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 3 537
В началото съм на Дом за нежелани момичета и ме ужасяват асоциациите ми с книгата Където пеят раците… с тази разлика, че тук любовта се случва не из мочурището, а из царевицата.
Всички персонажи страшно ме дразнят.
Дано се промени обстановката и покълне някое семе здрав разум в нечие теме от това на героите.
Очаквам с нетърпение обрат и със сигурност ще я чета докрай.

# 46
  • Мнения: 25 669
Аз пък не съм чела Крис Картър, макар че знам, че е от едва ли не задължителните автори на трилъри. И няколко пъти съм си го отбелязвала за четене, но така и не стигам до него.

Ако ще го подхващаш, чети книгите поред. Има там една нишка, свързана с личния живот на главния герой, която е добре да се следва.
Предполагам, че ще ти хареса, доколкото авторът пише добре, грабва читателя и го държи в напрежение през цялото време.
Но има и недостатъци, или поне неща, които мен леко ме дразнят.
Първо, авторът има навик да завършва главите с евтини номерца – последното изречение да е от рода на „Тя отвори вратата и изпищя“ или „Той погледна снимката и веднага разбра кой е убиецът“ (измислени от мен примери). Нелош похват за поддържане на интереса и напрежението, но авторът определено прекалява с него.
Това, което най-много ме притеснява обаче е, че описанието на кървища и гадости ме потриса в една, две, три от книгите. Нататък вече обръгвам и почти не ми прави впечатление. Ето ТОВА е, което ме плаши. Че с насилието лесно се свиква. И с болните мозъци също. Чак на моменти започвам да се чудя дали това не е някакъв психологически експеримент с читателите в ролята на морски свинчета.
Едва ли, но все пак в мен остава някакъв такъв неприятен привкус.

Последна редакция: ср, 14 юни 2023, 19:51 от Как' Сийка

# 47
  • Мнения: 36 541
Аз пък не свиквам с насилието - не мога да го чета. Ако само кажат, че имало еди какъв си труп е едно, но ако започнат да описват графично страданията на жертвата и самия акт на насилие, захвърлям книгата.

Всъщност, на мен в поредицата за Страйк насилието ми е в повече (не в последната, а по принцип) и съм прескачала сцени.

# 48
  • Мнения: 10 698
Като стана дума за Кормак Маккарти .. починал е днес на 89 години..
Чела съм "Пътят" от него. Планирала съм "Кървав меридиан"

# 49
  • Мнения: 10 191
Pppqqq, като теб съм - не мога такива книги да харесам. Затова направо намразих от една книга Торкил Дамхауг. Няма и да поглеждам други негови.
И на Франк Тилие ми беше в повече насилието в книгата, а иначе пише интересно.

# 50
  • София
  • Мнения: 22 984
Мисля, че Картър ще ми дойде в повече на мен от това, което чета за него. Баркър ми е максимумът на мен. 🤣

# 51
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 10 714
О, каква хубава корица има книгата на Абгарян!

На моменти Картър е направо аматьор пред скандинавските автори Simple Smile А дори не описват съвсем кърваво убийствата. Просто имат начин да ти смразят кръвта...

# 52
  • Мнения: 397
Дочетох "Утешението на ангела" - допадна ми, без да е нещо уау. Давам й 4*. Бързо четивна, интересни теми, героите ми бяха симпатични.

# 53
  • София
  • Мнения: 14 725
Много старателно избягвам книги със серийни убийци, особено ако са намесени деца. Не мога въобще да чета дълги и подробни описания на изтезания и страдания. На Вал Макдърмид например, която обожавам и дебна всяка нейна книга, поредицата за Тони Хил не я пипам, освен първата, която се излъгах да прочета.

# 54
  • Мнения: 10 191
Сега си спомням, че и “Вох” започваше доста гадничко. Обаче заради любопитните  илюзии и някои интересни (за мен) персонажи някак го понесох. И в края на книгата също имаше една доста гнусна сцена, която ми беше любопитна от гледна точна на това как човек с начин на поведение тип Монк пречупва себе си в критична ситуация. Ироничното беше, че се оказа ненужно, но пък може би това е била идеята - че дори и свръхобсебен от ОКР може са надскочи страховете си. Или с други думи -човек понякога не познава себе си и трябва понякога да бъде “побутнат”, за да преодолее всякакви трудности.

# 55
  • Галифрей
  • Мнения: 4 172
Благодаря зз новата тема! Запис 😘❤ В тези дъждовни дни е идеално за четене на някой интересен роман.

# 56
  • Мнения: 3 537
Завърших Дом за нежелани момичета и оставам на първоначалното си впечатление, че не е моята книга.
Толкова е… канадска просто!
Героите ме изумяваха все повече с плиткоумието и първичността си.
Авторката не ме впечатли с талант. И някак самата история я намирам за разказана така… между другото. Не успя да ми въздейства. Не успя да ми се стори и правдоподобна, въпреки че е облегната на действителни събития.

# 57
  • Мнения: 1 591
Благодарности за темата Flowers Hibiscus
Записвам се с три прочетени напоследък книги - "Флорида" от Оливие Бурдо, " Първият ден на моя живот" - Паоло Дженовезе и "Дневник на една изгубена обич" - Е.Е. Шмит, като само последната е много хубава - в нея авторът описва как преминава през траура, когато майка му, с която са били изключително близки, умира, разкрива факти от живота си и разказва за написването на някои емблематични свои произведения, за драматургията и театъра, в които намира спасение от депресията. Ще е интересна по-скоро на запознатите с творчеството му читатели. 
Започнах "Полет над кукувиче гнездо" - гледала съм само филма преди години, но четейки книгата, си давам сметка, че нищо почти не помня.

# 58
  • Мнения: 4 001
"Полет над кукувиче гнездо"  съм я започвала два пъти и все я оставям, явно не ме намира в подходящия момент.

Иначе чета "Забравените в неделя" днес минах 100стр. Но за момента не ме грабва, както "Вода за цветята " . Много ми се ще до края да успее... ще пиша пак щом я завърша.

# 59
  • Мнения: 2 243
“Полет над кукувиче гнездо” е много моя любима и трогателна книга,трябва да я препрочета, а аз изключително рядко посягам на книга втори път.

Общи условия

Активация на акаунт