Именно, всеки автор набляга на тези аспекти, които го интересуват него, за да постигне определена цел, да създаде определено внушение. Това не означава, че написаното важи за абсолютно всеки жител на Ирландия по онова време, но със сигурност тези неща ги е имало и хомосексуалните са ги усещали особено силно, а Джон Бойн е хомосексуален ирландец, нормално е да пише за тези неща. Но освен това книгата е предупреждение за нещата, които са били, но които е по-добре да не се повтарят - това е урок, който човечеството трябва да научи, за да избегне подобно развитие в бъдеще.
- Публикувана: 13 юни 2023, 09:54 ч.
- Последно мнение: 14 авг. 2023, 18:20 ч.
В момента чета ... 85
Cioccolata, признавам си , че до една определена възраст приемах всичко съвсем буквално в книгите, филмите, изкуството изобщо. Когато нямаш житейски и социален опит си подвластен на въздействие , че го и търсиш даже.
Аз написах , че исках да прочета как са се чувствали хомосексуалните и бях подготвена , че не им е било лесно. Но да се омаскарява всеки хетеросексуален мъжки образ - внушението цели сякаш омразата да се прехвърли върху другата част от мъжкото население.
Явно съм късметлийка , но край себе си съм имала винаги чудесни мъже - баща, брат , съпруг , синове, приятели и лично се чувствам засегната , когато се започне това сатанизиране.
Аз написах , че исках да прочета как са се чувствали хомосексуалните и бях подготвена , че не им е било лесно. Но да се омаскарява всеки хетеросексуален мъжки образ - внушението цели сякаш омразата да се прехвърли върху другата част от мъжкото население.
Явно съм късметлийка , но край себе си съм имала винаги чудесни мъже - баща, брат , съпруг , синове, приятели и лично се чувствам засегната , когато се започне това сатанизиране.
Ppppqqq,много добре казано👍.
След като е породила толкова силни емоции книгата,явно си заслужава и аз да я пробвам най-накрая.Книга не съм зафучвала,но то никога не е късно:).
Смятам,че днес се отделя много време на сексуалната ориентация,вече ми писна само за това да гледам и слушам.Хетеросексуалните и белите все едно са длъжни на света и са виновни за всички злини,а дефакто нямат вече и право на глас,защото по соц.мрежи яко ще ги плюят каквото и да изкажат като мнение и т.н.Уважавам всички хора с техните цветове и начин на живот,които са добри и уважават мен in return,но тази пропаганда да изкарват бялото черно и например да сменят всички класически герои с расов еквивалент и едва ли не да променят историята,НЕ мерси!
Фуриите,ще я пробвам и ще споделя.
След като е породила толкова силни емоции книгата,явно си заслужава и аз да я пробвам най-накрая.Книга не съм зафучвала,но то никога не е късно:).
Смятам,че днес се отделя много време на сексуалната ориентация,вече ми писна само за това да гледам и слушам.Хетеросексуалните и белите все едно са длъжни на света и са виновни за всички злини,а дефакто нямат вече и право на глас,защото по соц.мрежи яко ще ги плюят каквото и да изкажат като мнение и т.н.Уважавам всички хора с техните цветове и начин на живот,които са добри и уважават мен in return,но тази пропаганда да изкарват бялото черно и например да сменят всички класически герои с расов еквивалент и едва ли не да променят историята,НЕ мерси!
Фуриите,ще я пробвам и ще споделя.
Аз си я купих "Стълбата..." и се надявам да е различна . Да не сподели съдбата на "Фуриите..". Поне да мога да я дам на някого - обикновено на едно младо момиче, което следва българска филология и нейната баба, която е 90 год. активен читател . Не исках "Фуриите .." да стига до необременени, невинни читатели , да им насажда предубеждения и омраза в душите .
Обещавам, че няма да ме настрои про или анти към която и да е група от мъжкото съсловие Макар че вече много трудно чета хартиени книги 
Още една, която ми подари съфорумка, ме чака, ще видим, като отидем на море съм си планирала да пробвам, поне няма да си пълня четеца с пясък 
И аз вече чета изключително електронни книги. На хартия общо взето ги пазя за почивките, особено на море, защото не искам да нося четеца на плажа.
Между другото, "Далеч от Луизиана" започна да става по-интересна, но чак след първата 1/3 от книгата, а на хартия обемът й е 768 страници.
Между другото, "Далеч от Луизиана" започна да става по-интересна, но чак след първата 1/3 от книгата, а на хартия обемът й е 768 страници.
"Стълбата..." според мен е по- добрата книга в сравнение с " Фуриите" при все, че аз никак не харесах тези фурии. " Стълбата" я започнах преди близо седмица и все още не мога да в завърша, защото нямам никакво време за четене. Главният герой не ми допада - безскрупулен социопат, който като товарен влак преминава през всичко и всички в името на една конкретна цел. Човек с фикс идея, целеустремен. Плашат такива хора.
" Полет над кукувиче гнездо" си спомням, че я харесах , когато я четох преди доста години. Спомням си, че и доста плаках на тази книга.
Миж, благодаря ти за темата.
Записвам се в нея.
" Полет над кукувиче гнездо" си спомням, че я харесах , когато я четох преди доста години. Спомням си, че и доста плаках на тази книга.
Миж, благодаря ти за темата.
Записвам се в нея. 
Аз оставям "Евангелие на отровното дърво" на пауза. Твърде много време я влача, нямам необходимата концентрация за нея в момента, действието върви бавно и въпреки че ми харесва и е написана чудесно, все не идва моментът, в който да искам да чета, да чета, да чета...
Може би пак съм в нещо като читателска криза, ще опитам да я разчупя с "Олива Денаро".
Може би пак съм в нещо като читателска криза, ще опитам да я разчупя с "Олива Денаро".
Благодаря за новата тема.
Аз нещо съм зациклила на третата книга от поредицата на Маас Стъкленият трон и хич не ми върви. Отделно съм по цял ден навън, вечер съм гроги и чета по 1-2 глави на ден. Чак ме е яд на себе си. Мисля да дочета тази и после да прекъсна поредицата с нещо, което да ме върне към четенето.
Аз нещо съм зациклила на третата книга от поредицата на Маас Стъкленият трон и хич не ми върви. Отделно съм по цял ден навън, вечер съм гроги и чета по 1-2 глави на ден. Чак ме е яд на себе си. Мисля да дочета тази и после да прекъсна поредицата с нещо, което да ме върне към четенето.
Много благодаря, Happy Mijjj ❤🤗!
Придобих добра представа за превода, според мен е достатъчно добър, но от това, което като начало четох в оригинал ми се струва, че няма да е трудно да се чете и на английски - за който като мен се чуди. Още не мога да реша дали искам да я чета, може би - да, но засега ще продължа без да вмъквам друга книга с поредицата, пък после - ще видя в какво настроение и с каква нагласа за четиво ще бъда, малко се ядосвам на себе си, че съм така разпиляна в жанровете и искам толкова много книги едновременно да чета, а нямам времевърт 😄…
Придобих добра представа за превода, според мен е достатъчно добър, но от това, което като начало четох в оригинал ми се струва, че няма да е трудно да се чете и на английски - за който като мен се чуди. Още не мога да реша дали искам да я чета, може би - да, но засега ще продължа без да вмъквам друга книга с поредицата, пък после - ще видя в какво настроение и с каква нагласа за четиво ще бъда, малко се ядосвам на себе си, че съм така разпиляна в жанровете и искам толкова много книги едновременно да чета, а нямам времевърт 😄…
И аз сега си спомних,че плаках на "Полет над кукувиче гнездо",а никога не плача на книга,е случвало се е,но даже вече не си спомням кога.
Скрит текст:
Някога ни водеха от училище на всички постановки на театъра, колективто на кино и помня, как учителката ни по български език ни казваше, че на пиеса не може да станем и да напуснем салона, защото не ни харесва. Там играят на живо! Докато на кино- можем да го направим с чисто сърце. Разбира се, това не означава, че сме длъжни всичко да харесаме. А скоро бях на едно представяне на филм, отначало се появиха режисьорът, няколко артисти, обещаха, че след филма ще можем да разговаряме и в последните минути започнаха да стават зрители и да си отиват. Не беше лош филмът . Та, .....ставаме все по-невежи.
Препоръчани теми