Пубертетът при момчетата - 14

Според мен децата все по-малко са научени, че трябва да правят скучни за тях задачи.
Очакват нон стоп да са в "уау" настроение/състояние и им е трудно да се съсредоточат, а и да имат волята да го свършат нещото. И това идва от цялата електроника и лесно достъпен фън, който ни заобикаля. Говоря за всички, не само за децата.

Отделно материала в училище е поднесен по толкова анти-децата начин, че няма накъде. Изсипват им с тонове трудно смилаема информация, която те се опитват да възпроизведат, без да имат възможност да осмислят и да им остане нещо полезно. За мен е по-добре да има 1/10 от информацията, но да се научи добре, и да се научат на умения, които след това ще ползват цял живот.

Ето аз занивам моите с математика, не защото ще им се налага да смятат в живота нон стоп интеграли, тригонометрични функции или матрици, но защото се научават да четат с разбиране и да интерпретират информациятаа, научават се голямата задача да я раздробяват на по-малки и да следват стъпка след стъпка, научават се да не отказват и да опитват различни начини - всичко това е приложимо към всеки един проблем в живота и аз се опитвам да им го показвам/доказвам често.

Според мен също така спорта и добър треньор може да помогне във възпитаването на повече концетрация и мотивация, дори за учене. Един вид да подркрепя стегнато "мъжко" поведение, без лиготии и мрънканици.

Аз много мразя да следя и подвиквам и да организирам някого (защото и аз много мразя някой да ме организира) и обикновено обяснявам какъв резултат искам и в какъв срок, и какво ще се случи, ако не е изпълнено. После - всеки да си тегли последиците. Разбира се през това време винаги съм готова да помогна (ако някой ме помоли за помощ) иначе съм ПАС.

Аз намирам за съвсем нормално да има деца, които не обичат ходенето на училище и го приемат за по-скоро досадно и противно  задължение. В това няма нищо лошо, просто трябва да са наясно, че освен "искам" има и "трябва".
Вероятно не го казвам за първи път, но аз изпитвах неприязън, страх и дори ненавист към училище. При това, моето детство беше такова, че предлагаше всичко в училище, което насищаше емоциите ми-драматизация, училищен оркестър, фестивали, рецитали, в които влагах огромна страст и чаках с нетърпение участието си. Но да скачам"коза" (който знае какво е) и да имам контролно по математика, ме докарваше до почти физическа болка. Завършила съм ЕГ със сребърен медал, бях успешна ученичка, но ненавиждах училището и аз не зная защо. Когато синът ми започна училище и взеха да "валят" забележки, предимно за "без домашно", получих аритмия и последва медикаментозно лечение.
Приемах училището като най-тежко и досадно задължение.
И в цялата работа има нещо много положително-в Университета ходех с огромно удоволствие по две причини - реших, че край, не е нуж но, да съм отличничка, а просто да уча, а освен това, избрах нещо любопитно и приятно за учене. Това, за което учих, работя вече повече от 30години и за мен през тези години, колкото и да е имало напрежение и умора, работата ми е като хоби и забавление. Защото ги няма досадни те и противник моменти(разбирай-ненависти учебни предмети, по които учех за 6,просто защото бях решила че така трябва)
С всичко това искам да кажа, че е нормално, особено за успешните деца училището да е стрес и тежест. Особено, ако майките им "кривят уста" при всяка петица или поставят свръх изисквания. Особено когато децата са със себе изисквания. Нека си го кажем в прав текст-училището често е ограничаващо, потисксщо, затормозявсщо. Просто в такива моменти майките трябва да са до децата, да ги попитат поне веднъж "труднично ли ти е, какво да направя за теб" (пък ако ще какво да направя е да са любимите палачинки 😀) Пак е нещо повече от бучене и фучене.
А приятелствата, да, но често не е задължително да са свързани с училище и учене.

Моля пуснете нова тема.

Това е масово при момчетата, особено в тази възраст. Рядко се срещат момчета, които да са организирани, сами да си пишат домашните и всичко да е наред. За хигиената е същата работа. Като влязат в гимназията, нещата се променят коренно - спокойно. Специално за хигиената де. Особено, като си ханат гаджета

И аз се присъединявам към мнението, че ако тръшкането против училището е много, много сериозно, значи е напълно възможно да има някакви проблеми в училище, за които не споделя. Възможно е да е с някой учител, но е по-вероятно да е с някой съученик или съученичка.

Един въпрос - някой знае ли, дали влезе в сила заповедта на МОН, с която се забранява даването на домашни на децата по време на ваканциите? Или си остана само, като идея?

Не знам, но при нас ако има два дни есенна ваканция, задължително има сложен тест през първия ден след ваканцията.

Май не го приеха, струва ми се, че беше част от плана за общо намаляване на домашните, на което възразиха учителските организации.

При нас (11 клас) с бясна скорост върви организирането на бал. Моят син отказа да ходи, като разбра къде и как ще се проведе събитието.
Ако има дискотека след това, може и да отиде, както и се надява да направят и екскурзия някъде.

Не знам за вас, но аз съм против намаляването на домашните. Ако няма домашни, то съвсем нищо няма да се пипва за учене...

Трябва да има домашни, да.
Но домашни за празнични дни или ваканции не одобрявам. Децата имат нужда да разпуснат и да се откъснат от ежедневието, както и ние правим през отпуски и почивни дни.

При моя син, ако не се занимава редовно, сякаш някой е минал с моп през мозъка му и е изтрил голяма част от наученото, особено по математика, която така и така не го влече. Така че аз съм за домашни през ваканцията, но в някакво разумно количество и сложност.

Ние сме ваканция от 30 октомври до 3 ноември и като гледам какво ще правят в седмицата след ваканцията, ще трябва да сложим малко учебници в куфара. Всъщност нищо необичайно няма да правят - спелинг тест в понеделник, диктовка във вторник и разни тестове. Просто сега ще трябва да поучи през ваканцията, а не след училище (което може и да е по-добрият вариант).

Аз съм за домашните. Нищо няма да стане ако отдели 30 мин на ден и да си свърши работата. Това само му е в помощ за училище, а и за тестове и подобни не трябва да се подготвя с часове.

И не е до пола и възрастта на детето, хигиенни навици се изграждата. Къпи се и си мие задължително от как се помни. Нито тогава съм напомняла, нито сега.

Ок за домашните, но не да има трябват часове.

Е моя може и да го направи часове, като започне да спори и протестира. Слава богу, мина го този етап. Сега става, прави и после е свободен

Ооо аз значи трябваше да му изградя минимум 158 хигиенни навика. Мия го и го трия от как се е пръкнал, като малък, зъби мием от първите два,  после почнах с подканите, примера го има, няма и няма не възприема това дете и това е, не го ли засиля към банята не става. Точно снощи му казвах - ще доживея ли деня да се приготвиш за лягане , както трябва, без да подвикна нещо.
И аз съм за домашните.

Точно същото щях да напиша - от бебе е къпан всеки ден, зъби - сутрин и вечер от първия, всичко се правеше, както трябва, докато не порасна и започна сам да се къпе и оправя.
Първо ми излизаше с мръсна коса и неизмито дори лице, като го върнах два пъти да се къпе отново, вече поне слага шампоан. Постоянно се разправяме. Зъбите не ги мие добре, връщала съм 4 пъти, докато не одобря. Ама, такъв си е, дано се стегне, като го налазят момите....

Моя използва шампоани , балсами, спрей да не му се сплита косата, гел, пяна....за това е виновен фризьорът му.
Онзи ден си видя една пъпка, почисти си я ( имаме разни неща за това) и ми вика, виж от 2 седмици не използвам пяната за лице и какво стана...научи си урока и я ползва ( гледам, че му е на плота в банята му). От спорта, и от това че живеехме в Хюстън, знае и непрекъснато е със слънцезащита. Виждал е какво става, ако не си.
На плаж, басейн, само със слънцезащитни тениски. Когато беше на сърф лагер треньорът беше много изненадан, той бил единствен с такава тениска първия ден, докато другите ги връщали да се обличат.