Моите три деца са третирали училището като държавен служител работата: когато часовникът покаже 5( т.е. 1) си взимаме чантата и си тръгваме. Разбирам малкия, че е в шок как така му се удължава "работното време". При това никога не съм имала проблеми с ученето - каката и баткото учат в едни от най-желаните паралелки на НПМГ и влезнаха от първо класиране.
По чисто български тертип, както се налага това нещо, така се и разрешава и текат в момента завоалирани "преговори" между мен и училището. Те намекнаха, че няма да се сърдят да си ходи последните часове, когато са "занимания по интереси" (рязане и глупости). Моята цел е да придърпам още малко чергата към себе си и да си ходи след последния час на преподаване като самоподготовката след него да е в къщи. Срам ме е, че съм принудена да играя в такъв театър.