От София в по-малък град?

Границата 300 000 души е моя лична граница. Живея в град с далеч по-малко в момента. Следвала съм в град с около 160 000 и пак беше малък за мен и вървеше с ефекта ,,всеки познава всеки" рано или късно, но беше поносимо, защото е доста елитен и в непосредствена близост имаше градове с над 200-300 000.

От опита ми аз лично не бих живяла в град с под 300 000 души по няколко причини и в момента съм в търсене на такива градове, които отговарят на критериите ни. Най-добре бих се чувствала в милионен град, да.

Познавам и двете страни и стигнах до извода, че човек от голям град трудно се приспособява в малък град или камо ли село, както и обратното. Има и изключения, но са редки. Основният проблем, ако не е икономическият аспект, е липсата на анонимност за едните или наличието на анонимност за другите.

Баща ми също беше роден в София. Не съм го чула да се оплаква (не сме и повдигали въпроса, де, но ако беше толкова гадно, сигурно щяхме да сме). Има живот и в по-малките градове и това за "видиш ли цивилизация, не можеш да живееш другаде" изобщо не е общовалидно.

Разбира се, че има. България има прекрасни градове с прекрасни хора и всъщност любимите ми и чести пътувания са из села и паланки.

На 23 живеех в София, на 25 в многомилионен град в чужбина, не съм си и помисляла за малко градче. Тогава и родната Варна ми се струваше село. До към 30 годишна не можех да си представя да живея на друго място освен в големият град. После нещо пренаредих пъзела и на 37 г купихме къща в село до град с 5000 души! Сега ми харесва. Но на 25 да ме зафичи някой на такова място, бих се побъркала. Иначе лекари, зъболекари, бърза помощ, всичко си има. Но манталитетът е друг. Как да се изразя по - меко. Все едно между Азис и рок. Контакти имаме само с чужденци, синът ми чака с нетърпение да завърши гимназия и да се върне във Варна.

Всичко опира до начин на живот. Зависи от това дали си сам на 25 и си през вечер по клубове и дискотеки или си семеен, или пък работохолик, който от работа се прибира да спи и на сутринта отново е на работа.
Манталитетът на всякъде си зависи от хората - нима тези от село и малкия град като отидат в София не носят там манталитета и начина си на живот? По същия начин и в Русе, в Плевен или в Ловеч отиват хора от по-малки населени места или селата наоколо и носят манталитета си. Задръстванията ги има и в Русе, и във Варна и в другите областни градове, но ако в Русе мога за 20 минути пеша да съм в центъра на площада или на работа, за 10 минути пеша съм в болницата, то в София би ми се налагало да губя много повече време само по ГТ или в кола в задръстванията, там и разстоянията са по-големи.
Когато имаш деца, това че всички се познават има и свой плюс - децата обикалят и играят свободно, но винаги някой ги вижда. В голямия град в комплексите с осеметажните блокове с по 6-8-10 входа рядко познаваш и съседите си, освен ако не сте израснали заедно. В моя малък областен град деветгодишното ми дете излиза само да играе и аз съм спокойна или ходи само на курсове и уроци - кога това ще се случи в милионна София или в Париж, Мюнхен, Ню Йорк?
Факт - тя помни София от преди 1952 година. За последно сме ходили в София и околностите на почивка (Симеоново, Банкя и Панчарево)  в 1980-1985г. Със сигурност нищо от това, което тя помни го няма - нито сградите, нито хората, нито начина на живот преди 1952. Аз също имам носталгични спомени към Русе от детството ми, но градът се променя, промени се и животът.

В мол влизам за два часа кино няколко пъти годишно. Не ги понасям, не понасям навалица, шум, трафик. Повредих се след няколко години работа свързана с много хора. Сега ми дай поля, гори и тишина. Хубаво е, че тук нямам роднини, съседи имам точно 4, та клюки и простотии не не засягат. Ако някой говори за мен , нито знам, нито ми пука. Има много чужденци от цял свят, с тях сме познати и приятели.

Аз искам и от двете - в голям град, но в близост до мен да има паркове и гори (големи! ), в които ако тръгна да се разхождам или просто седна някъде да пия бира да не минават покрай мен тълпи от хора, и кучета. А ако ми се прииска народ, да не е много далече. И също вече ми омръзна всеки да ме познава, и да очаква  по 15 пъти на ден да го поздравявам, а ако не го правя се сърдят. Не понасям и традиционните клюки и интриги тук.

Аз не се занимавам с клюки и въобще не достигат до мен. Нямам нищо против да поздравявам хората. Има и много туристи, минават покрай двора и пак се поздравяваме. Хубаво е на малкият град, че децата имат повече свобода и сигурност. Няма коли, всички се познават и никой не би му навредил.

Живея цял живот в малък град, ама малък, малък. Не мечтая за София, но от конкретния град, в който живея, бих се махнала с удоволствие.
Моят съвет е да не се местиш от София. Щом цял живот си живяла там, няма да свикнеш с ограниченията на провинцията, а те са многоооо спрямо София.
Фактът, че си на 25 г. още повече ме навежда на микълта, че не е добра идея да го правиш.
Млад човек, роден и живял в София, да се мести в по-малък, заради мъж с дете....Не съм убедена, че жертвата си струва, без да познавам въпросния мъж.

+1
Плюс, освен, че не й харесва има други психологически страхове.

Ние живеем в София и след няколко месеца ще се местим да живеем в къща на село,което е съвсем близо до малък град.Досега не съм живяла в къща,така че ще видим как е.Иначе селото и малкия град не ме притесняват,като малка 7 години съм живяла в такъв близо до София и учех там.Даже точно заради тишината и спокойствието в близост до природата избрахме да се преместим там.

Това ми звучи като само в София има живот. Толкова мои познати от София се преместиха в моя роден Бургас и не биха се върнали за нищо на света отново там. Има много по-хубави неща от тъпканицата и мръсотията повярвайте ми

Щото Бургас е чист като сълза.

Изобщо извън темата сте. Дей Бургас, дей Крумовград.

Абсолютно вярно. Не се внесе, обаче, яснота за кой град иде реч, защото това не е никак без значение.

Ами не са много опциите - областен град, 40-50 000 жители и на около 100-120 км от София.
Така или иначе, София е на не повече от час и половина. А всеки областен град предлага всички административни услуги, доболнична помощ, образователни, културни и финансови институции. В случая на авторката намирането на работа не стои на дневен ред - тя просто ще остане при същия работодател, ще смени само локацията, което означава, че доходите й няма да паднат. А ако нещата с мъжа се случат,след 5-10 години няма да има проблем с приемането на детето на ясла, градина или училище.