За какво съжалявате?

  • 20 188
  • 182
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 7 535
Не съжалявам за нищо.
Съжаленията по миналото, не ти дават възможност да изживееш настоящето и да погледнеш с надежда в бъдещето.
Каквото ти е писано, това ти се е случило .
И колкото и да е трагично, то ти дава уроци, сила и мъдрост да продължиш.

# 31
  • Мнения: 162
Ами.. по принцип гледам да свикна с идеята, че всяко нещо е станало, защото така е трябвало. Но все пак:

Съжалявам, че не слушах повече себе си, аз какво искам от живота.

Изгубих твърде много време да уча нещо, което не харесвах, и много късно се ориентирах към това, което ми харесва да правя. Но слава Богу рискът май се струваше и ми се получиха нещата и вече усещан, че вървя в правилната посока Simple Smile

Може би в любовната част съжалявам, че отделях твърде много време и емоции на момчета, които просто не бяха готови за взаимоотношения с момиче като мен (а аз съм просто сериозен тип момиче/жена, не мога да избягам от това, такава съм си), и позволих това да ми влияе толкова лошо на достойнството, самочувствие и всичко. Вместо да си изградя прекрасен живот като този, който имам сега, се самосъжалявах с години. Колкото и клиширано да звучи. Тези години не мога да ги върна наистина, а колко възможности може би съм изтървала.. Емоциите и времето са ценен и невъзвръщаем ресурс.  Трябва да ги даваш на тези, които са показали, че им пука, че имат отношение към теб. Ще ми се да го бях разбрала по-рано.

# 32
  • София
  • Мнения: 4 366
Имам мото - "Никога не съжалявай за нищо". Защото в крайна сметка точно тези ти решения и грешки са  те направили човека, който си и си "тук" и "сега" благодарение на тях.
Но за едно нещо мога да кажа, че съжалявам и това е, че не родих 2ро детенце.
И все пак...
Вътрешно си преживях много други неща. Не е било писано. И все пак дъщеря ми си има сестричка, което беше най-основната ми мотивация.

# 33
  • Бургас
  • Мнения: 5 746
Съжалявам, че не се научих по - рано да не си мълча.

# 34
  • Мнения: 39 581
Само съжалявам, че си останах с едно дете. За нищо друго не.

# 35
  • Мнения: 5 563
Съжалявам за една любов, която не успях да изживея. Не ни е било писано да сме заедно, а имах чувството, че това е моя човек.
Съжалявам, че оставих чуждото мнение да ме води и така нараних много близки, които не го заслужават, повлияна от други..

# 36
  • София
  • Мнения: 2 632
Съжалявам, че се научих да поставям граници по най-трудния начин и твърде късно. Нося отговорност за това пред себе си.

# 37
  • Мнения: 2 073
Съжалявам , че твърде късно премахнах токсичните хора от живота си и позволих толкова време да ми тровят живота. Сега малко хора са покрай мен , но се радвам , че точно те са до мен . Съжалявам , че видях реалността твърде рано . Вместо да излизам да се забавлявам , да живея , аз съм като аутсайдер . Рядко се събирам с приятели , робувам вкъщи ( помагам на майка ми ) и на края пренебрегва мен . Давам прекалено много от себе си във всичко и на края все неблагодарници.

Последна редакция: вт, 27 юни 2023, 12:00 от alisa212

# 38
  • Мнения: X
Съжалявам, страшно много съжалявам, че навремето не си събрах багажа, не се изнесох от нашите и не прекратих категорично всякакви отношения с тях - с всички тях (майка, баща, сестра, баба). Съжалявам, че им се подлъгах по акъла и си изхарчих всичките пари до дупка (а те бяха много) за да се закопая до края на живота си, живеейки в съседство с тях. И сега съм принудена всеки ден да се боря, за да изкарам някой лев, с който да си гледам децата и буквално да живея ден за ден. А имах достатъчно пари да започна живота си начисто, много, много далече от тях.
Толкова много съжалявам, че ми идва да си счупя главата от яд на мен самата. Защото хем ги познавам много добре, хем им позволих да ме омаят със сладки приказки и се подхлъзнах да им дам втори шанс с надежда, че с възрастта са се променили.

# 39
  • Мнения: 14 463
Песента на Едит Пиаф ми е любима!За нищо не съжалявам!
Родих едно дете,а толкова исках поне две!Е,сега имам четири.Щастлива съм!

# 40
  • Мнения: 125
Съжалявам, че не винаги слушам инстинкта си и понякога позволявам на близки хора да ми повлияят.

# 41
  • Мнения: 883
Живея щастлив живот и съм благодарна за него, но разбира се, има неща, за които съжалявам.
Най-вече съжалявам за това, че никога не се научих да казвам "Не" и когато не съм се чувствала ок в дадена ситуация съм се насилвала, за да угодя на другите. Към днешна дата, въпреки годините и уроците, продължавам да казвам "Да", когато ми се иска да избягам и постоянно се поставям в ситуации, които ми носят напрежение.
Съжалявам, че имам кредит, който спокойно можех да избегна
Съжалявам за много безсмислени отношения в живота ми, които само са взели от мен (не само интимни, но и "приятелски")
Съжалявам, че когато бях ученичка не защитавах групичката на тормозените деца в училище
Съжалявам, че прекарах около 6 години без да се погрижа за здравето си

# 42
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 162
За много неща съжалявам, неща, които са зависили само от мен, тоест за грешните си избори съжалявам. Казвам го само по повод темата, иначе не съм от тези, които се връщат назад, размишляват и се самосъжаляват. В крайна сметка е имало достатъчно и от хубавото...

# 43
  • Мнения: 1 828
От последните години най-съжалявам, че на две възрастни роднини обещах неща, които не изпълних. А то се оказа, че те са се радвали даже, че ще дам или направя тия неща.
В единия случай щях да дам старата си кола, но вместо това услужих с нея на познат, който я потроши. Е, изплати я, но самата кола, (хубава марка, в отлично състояние, находка, която не може да се купи за изплатените пари), не я дадох на роднинката.
Още ми е много мъчно. Може би защото с възрастните хора чупиш някакво доверие и се чувствам предателка сега.

# 44
  • Мнения: 104
В миналото съм съжалявала за много неща, но осъзнах, че няма смисъл - ако съжалявам и мога да променя А в миналото, Б не би се случило.

Общи условия

Активация на акаунт