- Публикувана: 3 юли 2023, 00:41 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2023, 17:15 ч.
Юлски книжен клуб - 2023
Една идея, родена из другите теми във форума - нашият книжен клуб!
Целта на клуба е не само обсъждане на месечна книга, но и разкази на всеки две седмици, за да могат да се включат и хора, за които времето за четене е силно ограничено.
Скрит текст:
- В рамките на един месец се обсъжда една книга.
- В рамките на един месец ще се обсъждат два разказа по възможност. Някой разказ може да отнеме и повече време, графикът ще е плаващ в зависимост от настоението на членовете и наличните предложения за следващ.
- Нека не обръщаме внимание на ден-два-три забавяне или избързване в подаването на информация - хора сме!
- Изборът на книги и разкази ще се случва чрез анкета, освен, ако няма само едно предложение.
- Избраните книга и разкази за следващия месец ще се задават няколко дни предварително, възможно най-рано, за по-безпроблемно сдобиване с четивото.
- Предложения за книги и разкази могат да се правят в самата тема (напр. вместо "запис") или на лично към мен. Ще подканвам, когато наближи средата на месеца. В зависимост от броя предложения и брой гласували на място ще решаваме дали някои заглавия да останат в предложенията за следващия месец.
- Много моля за конкретни предложения за разказ. Нещо на автор Х или от сборник У няма как да бъде подложено на гласуване.
- Хубаво е книгите да са достъпни и на места като Амазон, за членовете извън страната. Читанка също, разбира се.
- При равни гласове ще хвърлям зарче. Едната ще е текущия месец, другата - следващия.
- С предимство са книгите, които успея да намеря в електронен вариант, за да могат да се включат повече хора. Помощ от членовете на клуба винаги е добре дошла.
- Всеки четящ темата е съгласен да попадне на спойлери!
- Абсолютно всяко едно мнение е добре дошло, стига да е конструктивно. Нека си спестим просто "Пф, по-тъпа книга не съм чел". Няма лошо, разбира се, това е мнение, което всеки има за не една и две книги, но нека бъде подкрепено с обяснение кое точно ѝ е тъпото на книгата.
- Има ли нужда да споменавам, че сме тук за забавление и добрият тон е на почит? Не всеки обича люто, не всеки обича сладко, не всеки ще хареса всички книги или изобщо която и да е от предложените.
- В рамките на един месец ще се обсъждат два разказа по възможност. Някой разказ може да отнеме и повече време, графикът ще е плаващ в зависимост от настоението на членовете и наличните предложения за следващ.
- Нека не обръщаме внимание на ден-два-три забавяне или избързване в подаването на информация - хора сме!
- Изборът на книги и разкази ще се случва чрез анкета, освен, ако няма само едно предложение.
- Избраните книга и разкази за следващия месец ще се задават няколко дни предварително, възможно най-рано, за по-безпроблемно сдобиване с четивото.
- Предложения за книги и разкази могат да се правят в самата тема (напр. вместо "запис") или на лично към мен. Ще подканвам, когато наближи средата на месеца. В зависимост от броя предложения и брой гласували на място ще решаваме дали някои заглавия да останат в предложенията за следващия месец.
- Много моля за конкретни предложения за разказ. Нещо на автор Х или от сборник У няма как да бъде подложено на гласуване.
- Хубаво е книгите да са достъпни и на места като Амазон, за членовете извън страната. Читанка също, разбира се.
- При равни гласове ще хвърлям зарче. Едната ще е текущия месец, другата - следващия.
- С предимство са книгите, които успея да намеря в електронен вариант, за да могат да се включат повече хора. Помощ от членовете на клуба винаги е добре дошла.
- Всеки четящ темата е съгласен да попадне на спойлери!
- Абсолютно всяко едно мнение е добре дошло, стига да е конструктивно. Нека си спестим просто "Пф, по-тъпа книга не съм чел". Няма лошо, разбира се, това е мнение, което всеки има за не една и две книги, но нека бъде подкрепено с обяснение кое точно ѝ е тъпото на книгата.
- Има ли нужда да споменавам, че сме тук за забавление и добрият тон е на почит? Не всеки обича люто, не всеки обича сладко, не всеки ще хареса всички книги или изобщо която и да е от предложените.
Месец Юли
[/b][/color]Книга: Нарине Абгарян - "Симон"
График: Всеки чете и коментира, както му е комфортно
Разказ 1: "Лили" на Здравка Евтимова
График: 1-15.07
Разказ 2: "Чакалът" на Камелия Панайотова
График: 1-15.07
Ако някой желае може да сподели мнение и коментар по предходните произведения дори след като месеца е свършил, само, моля, отбележете изрично произведението.
Привет и в новата тема.
За съжаление в момента нямам книгата за този месец и скоро няма да успея да я намеря.
За сметка на това прочетох двата разказа и определено и на мен "Чакалът" ми хареса много повече. Беше много по-добре структуриран, а този на Здравка Евтимова беше хаотичен и пълен с грешки и беше тегав за четене. Ще изчакам да улегнат и с удоволствие ще се включа в обсъждането им.
Прочетох и "Камък, ножица, хартия" и много ми хареса. Беше интересно написан, а и имаше и интересни обрати, които не очаквах. По-натам ще прочета и "Понякога лъжа" на същата авторка.
Хубаво лято на всички!
За съжаление в момента нямам книгата за този месец и скоро няма да успея да я намеря.
За сметка на това прочетох двата разказа и определено и на мен "Чакалът" ми хареса много повече. Беше много по-добре структуриран, а този на Здравка Евтимова беше хаотичен и пълен с грешки и беше тегав за четене. Ще изчакам да улегнат и с удоволствие ще се включа в обсъждането им.
Прочетох и "Камък, ножица, хартия" и много ми хареса. Беше интересно написан, а и имаше и интересни обрати, които не очаквах. По-натам ще прочета и "Понякога лъжа" на същата авторка.
Хубаво лято на всички!
Още не съм започнала книгата, но и аз прочетох разказите. Мисля, че и на мен "Чакалът" ми хареса повече, макар че тематиката за ловци ми е чужда. (И не знаех, че се ловуват чакали.)
Но и двата разказа, като цяло, не ме докоснаха особено. Съгласна съм с Elle Ganovska, че "Чакалът" е структуриран по-добре или може би по-традиционно. В "Лили" емоциите би трябвало да ме развълнуват повече, поне са по-женски, но не можах да го оценя или разбера добре. Какъв е смисълът на разказа? Че изпускаме възможностите си заради фалшив, илюзорен блясък на надежди? Че не е добре да ловим дивото и да изпускаме питомното? От друга страна, ако престанем да мечтаем, не се ли просто примиряваме понякога? И образът на Кристиян не беше убедителен. Няма ли култ в България към програмистите или вече е отминала тази фаза?
П.П. Ако искате да споделяте мнения за прочетеното, няма да нужда да чакате
Но и двата разказа, като цяло, не ме докоснаха особено. Съгласна съм с Elle Ganovska, че "Чакалът" е структуриран по-добре или може би по-традиционно. В "Лили" емоциите би трябвало да ме развълнуват повече, поне са по-женски, но не можах да го оценя или разбера добре. Какъв е смисълът на разказа? Че изпускаме възможностите си заради фалшив, илюзорен блясък на надежди? Че не е добре да ловим дивото и да изпускаме питомното? От друга страна, ако престанем да мечтаем, не се ли просто примиряваме понякога? И образът на Кристиян не беше убедителен. Няма ли култ в България към програмистите или вече е отминала тази фаза?
П.П. Ако искате да споделяте мнения за прочетеното, няма да нужда да чакате
Да, според мен също в “Лили” основната тема беше, че докато търсим дивото, губим питомното и междувременно “питомното” си е намерило заместител. Иначе съм съгласна с Cool cat - трябва да се примиряваме с хора, които не ни дават това, което искаме, само защото са добри хора и явно добре финансово осигурени (акцентът върху ИТ професията)? За мен обаче също беше хаос този разказ и ако има някаква по-дълбока идея, то не е стигнала до мен. 😀
В “Чакалът” аз разпознах като основна тема самотата след загуба на близък, не толкова ловуването. Може би асоциирам и личната драма от моето семейство след внезапната загуба на майка ми и някак разпознах в ловеца баща ми, който също не е същият човек и вече не е така пълноценен по един или друг начин. А пък ловецът, приютявайки чакала, си намира нова “дружинка” и е открил нов смисъл.
В “Чакалът” аз разпознах като основна тема самотата след загуба на близък, не толкова ловуването. Може би асоциирам и личната драма от моето семейство след внезапната загуба на майка ми и някак разпознах в ловеца баща ми, който също не е същият човек и вече не е така пълноценен по един или друг начин. А пък ловецът, приютявайки чакала, си намира нова “дружинка” и е открил нов смисъл.
В "Лили" въобще нищо не можах да разбера - такъв хаос, някакви пльоснати изречения. Не можах въобще да схвана кой кой е. Лили беше ясна, нейният програмист беше поне с 2 имена и въобще никакъв смисъл не намерих.
В "Чакалът" основната тема за самотата след загуба на близък човек и на мен ми е позната. И при нас така се случи, че след като загубихме баща ми, майка ми намери нов смисъл във вярната си дружинка - сладко малко кученце, което я дарява с безусловна любов. В случая на ловеца новият му другар е чакал, но пак е помогнал на господаря си и е дал липсващата топлина и присъствие. Точно затова този разказ ме докосна.
В "Чакалът" основната тема за самотата след загуба на близък човек и на мен ми е позната. И при нас така се случи, че след като загубихме баща ми, майка ми намери нов смисъл във вярната си дружинка - сладко малко кученце, което я дарява с безусловна любов. В случая на ловеца новият му другар е чакал, но пак е помогнал на господаря си и е дал липсващата топлина и присъствие. Точно затова този разказ ме докосна.
"Чакалът": Идеята, която ми хареса, е, че всеки има добри страни. В случая, чалалът е животно, което по принцип асоциираме с нещо лошо, със хищничество. Но дори и той има семейство, има малки, при които завежда ловеца.
Другият силен за мен момент е грижата - главният герой се чувства слаб след загубата, но въпреки това, може да направи добрина, да не убива животните (независимо какви) и да установи някаква човешка връзка, да прояви грижа.
"Лили": Стори ми се като генерализиране на типичната история, има връзка, има раздяла и любопитство какво се е случило с другия след раздялата.
Другият силен за мен момент е грижата - главният герой се чувства слаб след загубата, но въпреки това, може да направи добрина, да не убива животните (независимо какви) и да установи някаква човешка връзка, да прояви грижа.
"Лили": Стори ми се като генерализиране на типичната история, има връзка, има раздяла и любопитство какво се е случило с другия след раздялата.
Някой друг чете ли "Симон"? Аз започнах книгата, но съм в началото. Прочетох първата глава, както и тези за Силвия и Елиза. Нямах никакви очаквания. Понеже не бях чела и анотации, си мислех, че това е роман за Симон. Оказа се, че засега поне е по-скоро за жените в живота му. Изглежда като композиция от различни истории/разкази, които само много общо са свързани чрез Симон и, разбира се, контекста на Берд.
Първата глава е кратка и забавна въпреки тъжния повод за събиране. Написана е с чувство за хумор, което някак се позагуби в следващите две глави. Силвия и Елиза са комплексни характери. До този момент, имаме силни женски характери, за разлика от мъжете.
Ще е интересно да видим дали има някаква връзка между тези различни жени и техните съдби освен Симон, който сякаш е някакъв случаен епизод в живота им.
Абгарян не е много силна в развитието на сюжет по принцип. И тук развитието на характери надделява.
Ще чакам с нетърпение вашите впечатления!
Първата глава е кратка и забавна въпреки тъжния повод за събиране. Написана е с чувство за хумор, което някак се позагуби в следващите две глави. Силвия и Елиза са комплексни характери. До този момент, имаме силни женски характери, за разлика от мъжете.
Ще е интересно да видим дали има някаква връзка между тези различни жени и техните съдби освен Симон, който сякаш е някакъв случаен епизод в живота им.
Абгарян не е много силна в развитието на сюжет по принцип. И тук развитието на характери надделява.
Ще чакам с нетърпение вашите впечатления!
Интересно от лятното време ли така замря клуба или "Симон" не се харесва?
За мен книгата не е типична книга - книга за един женкар, по-скоро е книга за любовта - в различни измерения, с различни хора. Историята на един мъж и няколко жени, които са спасени от любовта на този мъж. Разкошна, топла, нежна, мила.
За мен книгата не е типична книга - книга за един женкар, по-скоро е книга за любовта - в различни измерения, с различни хора. Историята на един мъж и няколко жени, които са спасени от любовта на този мъж. Разкошна, топла, нежна, мила.
7 човека гласуваха за нея, така че е явно е имало интерес поне от тях. Може да сз заети. Може все още да четат и да споделят после. А някои може и да нямат книгата и не искат да я купуват. Аз обикновено гласувам за книги, до които имам достъп.
Прочетох книгата и ми хареса много. Стилът на Абгарян е лиричен и емоционален. Пише много красиво, дори поетично. За мен е от най-добрите книги, които прочетох тази година.
Гея, и аз мисля, че книгата не е толкова за Симон или за "един женкар", а за любовта и то не само за любовта между мъж и жена, но и между родители и деца, за живота изобщо. Отношенията между жителите в арменското градче са описани интересно.
Някой забеляза ли бонбоните лакта, които са споменати? Върнаха ме в много ранни детски години. Баба ги обичаше.
Защото романът се състои от различните истории (стоят донякъде като разкази) на жените в живота на Симон, предполагам, че може да се използва модерната дума "фрагментиран" за да се опише. Но това е пример, в който дори в тези сравнително кратки истории, образите на жените са майсторски изваяни, а образите на Мелания и Вардануш поддържат структурата на романа. Симон също, но той не е толкова интересен за мен.
Прочетох книгата и ми хареса много. Стилът на Абгарян е лиричен и емоционален. Пише много красиво, дори поетично. За мен е от най-добрите книги, които прочетох тази година.
Гея, и аз мисля, че книгата не е толкова за Симон или за "един женкар", а за любовта и то не само за любовта между мъж и жена, но и между родители и деца, за живота изобщо. Отношенията между жителите в арменското градче са описани интересно.
Някой забеляза ли бонбоните лакта, които са споменати? Върнаха ме в много ранни детски години. Баба ги обичаше.
Защото романът се състои от различните истории (стоят донякъде като разкази) на жените в живота на Симон, предполагам, че може да се използва модерната дума "фрагментиран" за да се опише. Но това е пример, в който дори в тези сравнително кратки истории, образите на жените са майсторски изваяни, а образите на Мелания и Вардануш поддържат структурата на романа. Симон също, но той не е толкова интересен за мен.
По-скоро Симон беше нишката, основното звено, около което са изградени женските образи. И липсата му или по-скоро не описването му спомагаше да разберем по-добре женските образи и да видим как точно им е помогнал той. Аз много харесвам Абгарян, има едно такова много живо и красиво перо, изпод което излизат пълнокръвни и силни женски образи. Тази книга и на мен ми е в листата за силни книги
Прочетох и двата разказа. Ами какво да кажа - не съм чела Здравка Евтимова преди, но от това, което прочетох, няма да посегна повече към нея. Много разхвърляна история, имената на предишни любови ли бяха, на тоя същия ли бяха, не е ясно. Торбички, вятър, ризи... Честно казано нищо не схванах от него.
"Чакалът" ми хареса определено - много добре структуриран, издържан, хубав език, не се губиш в историята. А историята не е лека - история за загубата на любими хора, самотата след тази загуба и как реално светът и погледът ти върху него се променят. Без да ни дават кой знае колко информация наготово, можем да си направим съответните изводи и да усетим чувствата на героите.
"Чакалът" ми хареса определено - много добре структуриран, издържан, хубав език, не се губиш в историята. А историята не е лека - история за загубата на любими хора, самотата след тази загуба и как реално светът и погледът ти върху него се променят. Без да ни дават кой знае колко информация наготово, можем да си направим съответните изводи и да усетим чувствата на героите.
Препоръчани теми