Не знам как да продължа напред

Хубавата новина е, че връзката е описана като приключена, лошата - че е напълно възможно да настъпваш същата мотика още много пъти. Седем години няма как да не окажат влияние на психиката.
Моят съвет е да потърсиш терапия и да не бързаш със следваща връзка, да си дадеш време и да осмислиш нещата.

Е поживей си малко, то не е казано че все трябва да висиш на ръката на някой мъж, особено пък такъв дето те квалифицира ежедневно с разни думички, че си такава, онакава.

От близо 10 години живея сама и толкова ми харесва, че вече ми се струва невероятно да се пожертвам да деля дом с друг. Животът може да бъде и чудесен, но повечето такива жени не си дават шанс да го разберат. За съжаление много често се среща мислене тип "от кал да е, мъж да е", което е израз на невъзможността да живеят без мъж. Не го разбирам това. Дано авторката се откъсне окончателно, да открие хубавите неща, да живее в мир със себе си, а някой ден да се появи и читав мъж около нея. От сърце й го желая. Този обаче трябва тотално да го забрави. Никакви шансове, никакви сдобрявания, никакви "ще си останем приятели". Това са вратички, които той ще използва и ще й изядат главата.

Хванал те е на 17 и с крещяща нужда от одобрението на татко. Нужен ти е терапевт, за да преодолееш тези daddy issues , които имаш.

Иначе, аз лично веднъж видя ли края, съм дотам. Имах един половин, който не беше првко агресивен като твоя, но се оказа, че зад гърба ми уговаря някакви хора да ме сплашват. Като разбрах, му съсках с адска злоба, че аз ще му счупя глава, крайници, ще го убия. Беше в ступор.

Здравей,

От информацията се разбира, че сте започнали връзката си още преди да наършите 18 г. Още сте били деца. Това обяснява степента ви на обвързаност и емоционалността и на двамата.

Но вие и двамата сте участвали в съзряването и изграждането даже на сексуалността на друия.

Поради това, мисля, е те разбирам отлично, когато казваш, че го обичаш.

Така или иначе, всяка раздяла, а и всяка промяна, са много трудни и изискват голяма отговорност и много усилия. Много от нас нито разбираме, нито сме подготвени за подобни неща. А най-трудното е да ги направимв реалността.

Чета, че се обвиняваш, че и ти си го наранила, че и ти имаш "вина". Поздравявам те за искреността ти - винаги и двамата в една връзка имат принос както за добрите, така и за лошите неща в нея. Никой не може, може би само Господ, да изчисли колко точно е делът на отговорността в единия и другия във връзката.

Сега важният въпрос за теб е - искаш ли да продължиш с това момче или не? Говорим за продължаване оттук нататък, без плащане на голяма дан на миналото.

Дай на себе си ясен отговори искаш ли да пропродължиш и защо или не искаш да продължиш и пак защо.

От твоите описания се опитвам да разбера, че момчето има самочувствие, но и комплекси. Ти, обаче, също си го наранявала. По принцип какви момчета/ мъже самата ти в себе си би предпочела/ харесала - с по-вече самочувствие, с увереност, които в повечето случаи ще те доминират, а може би и поне малко използват, или по-скромни, умерени момчета, леко комплексирани, с които ти ще търсиш изграждането на равностойна връзка. Или пък, трети вариант - чувстваш ли се силна и уверена ти да доминираш момче - някое симпатично, умно, но плахо и неуверено момче?

От описаното не ми се вижда да си в състояние да доминираш във връзка, а и си още млада. Затова помисли върху първите два варианта.

Ако решиш да се разделите - да, прекъсни контактите с досегашния партньор и се опитай да се социализираш с твои роднини, близки, приятелки и даже да потърсиш и компанията на подходящ за теб мъж. Излизането от тежката раздяла препоръчвам да стане със социализация и внимание към теб самата. Обърни внимание на хранителния режим, съня, разходките, спорта.

Ако решиш да опиташ още венъж с досегашния си партньор, седнете и обсъдете всичко на неутрална почва, преди да сте се "сдобрили", като се опитате да се договорите по най-важните точки от една връзка: 1) женитба да/ не, дали, кога?; 2)дете - дали, кога?; 3) къде ще живеете - в какво/ чие жилище - дали, как, кога?; 4) бюджет - принос, поделяне и пр.; 5) домакински задължения - кой, кога, как - може да включите и помощ от домашна помощница/ детегледачка, ако е необходимо; 6) изпитателен срок, в който да проверите как действа вашето споразумение - минимум 6-12 месеца; ако изпитателният срок покаже добри резултати - чудесно, ако не, трябва да е ясно, че имате запазено право да се разделите без драми.

Вземи решението след като оставиш сърцето да ти го подскаже. Послушай сърцето си, но с мозъка си...

+10 000
Аз съм така от 13 години.  Толкова ми харесва и съм си самодостатъчна, толкова не ме вълнува отсрещния пол, че и при явни намеци не схващам, понеже акълът ми въобще не е там. В интерес на истината всички, които са останали сами и усетят свободата и чара на това споделят, че се чувстват добре. Но пусти страх. Разбира се, има хора и хора, някои действително не се чувстват добре сами. Пък и никой не казва това състояние да е завинаги - така, обаче развиваш способността да се цениш и уважаваш и хич не би допуснал някой, който не го прави, камо-ли фрапантни неща като ревности, психическо, физическо насилие.
А за някои жени е просто задължително да останат сами и да се вслушат в себе си и желанията си. Но страхът е по-силен и те се предават.
И познайте - в повечето случаи е от трън та на глог.

Забрави точка № 7 - боят. Носи ли на такъв, колко точно носи, как го носи... Хубаво е да си изяснят и този въпрос, да няма после изненади. Количеството, честотата, качеството... това са много важни неща. Вербалната агресия и обидите също трябва подробно да се обсъдят - че къде без тях в една здрава, пълноценна и щастлива връзка. Да постигнат съгласие какъв точно тип думички да се използват при нея - по-вулгарни или по-завоалирани, по-цинични или по-изтънчени и с финес, под формата на директни псувни ли да бъдат или пък да влага и малко чувство за хумор, ей така, за разнообразие и разкош, повече унизителни или по-скоро грозни, но ненатоварени с чак такова негативно отношение?
Абе, Борисе, аз разбирам, че се шегуваш, но някое ново момиче тук, че и малко на всичкото отгоре, ще вземе да ти се върже. Слагай поне но едно намигащо емотиконче в края на изказванията си, да се знае, че са майтап
Че и срок си дал - МИНИМУМ 6-12 месеца, пфффффф... По-малко в никакъв случай, абсурд, сакън, да не е посмяла! Нали трябва да им се даде време на хората да влязат в новините (недай боже!).

Въобще не се шегувам, имам претенцията да се опитвам да помогна. Най-често авторите на теми оценяват това.

За боя няма какво да пиша. Ако харесват садо-мазо, да се разберат и за него, с доброволно съгласие. Никога не съм подкрепял и не подкрепям домашното насилие.

Ама ти не четеш ли? Стигало се е до физически конфликт. Сега по-лек, скоро може да очаква повече.

Знаеш ли на колко от тези, за които слушаме или четем в криминалните хроники са им били давани същите съвети? С това шега не бива. Представяш ли си да носиш някаква, макар и съвсем малка вина, ако се случи нещо подобно?

Какви похвати на баба ти, какви пет лева бе, човек? Това пък от кой кладенец изобщо го докара и в каква връзка? Ти виждаш ли се какви ги пишеш? Много добре прочетох поста ти и усетих как тънко и хлъзгаво се опита да убедиш авторката на темата първо, че тя си била виновна и второ (уж не директно, ама много мазничко и завоалирано) да му дадяла втори шанс за не по-малко от половин-една година. Точно натам ти клонят мухабетите, замаскирани под формата на "даване на различни предложения, стратегии за справяне и възможности за избор" (повръщ-повръщ)...
За свободолюбие и одухотвореност изобщо не отваряй тема, че ти е доста непозната.

А ти не осъзнаваш ли, че те двамата са пораснали, от 17-годишни са заедно?!?!
Не разбираш ли колко са оплетени един в друг? Не усещаш ли колко тя страда от всичко това?
Дал съм обективно и безпристрастно мнение с различни опции.
Тя самата разсъждава върху всички варианти, самата авторка пита дали да продължи със същото момче.
Хубаво е да има всичко на масата, като опции, като препоръки какво да предприеме.
Не може винаги да се реже и хвърля живо месо само. Не разбирате ли?!?!

И аз съм от 17-годишна с мъжа ми, а го познавам от 48.
Ако се държи така, ще предпочета да го изстрадам и да приключи всичко,вместо да ескалира всеки следващ път.
Те и тези в куфарите и в багажниците са давали шансове.

В края на първия си пост питаш как ще намериш любов..... Мила, ти и до сега не си намерила любов. Намерила си един тийнейджър, с който си от ученическите си години. Това вашето не е връзка и никога не е било, каквото и да си мислиш.
Много бързо и завинаги трябва да си избиеш този модел на поведение.
Млада си и изобщо не трябва да толерираш, даваш шансове или прощаваш такова поведение и думи. Вестниците и новините са пълни с жертви като теб, който прощават по един милион пъти в името на "любовта".
Какво изобщо правиш с този, мазохист някакъв ли си?

Трябва да празнуваш, че си се отървала от вербален агресор и газлайтър. И да беше останала в тези отношения, нито щеше да ти предложи брак, нито да поеме отговорност за дете. Щеше да има и още тонове критика към теб, например защо носиш дрехи от изкуствена материя или защо чашите за вино не са полирани да блестят. Примерно. Целият живот е пред теб, нямаш още 25 години. Радвай се, че си взела това решение сега, а не на 39, когато щеше да си напълно опустошена и с тотално грешни разбирания "що е то любов". Само гледай да не се върнеш при тоя, защото гаранция, че пак ще те потърси, защото в теб е открил идеалната мишена, върху която да упражнява вербалната си(засега) агресия, която току-виж прерасне и в системна физическа.