🎬Ебру Шахин и Акън Акъньозю🎬проекти и колеги🎬Летен сериал - Няма да те дам на никого N20

Бусе Мерал: Мисля, че завесите пред очите им са вдигнати...

Фуркан Андъч: Виждат го по някакъв начин. Седя през нощта, гледам филм и изведнъж тя се фиксира върху нещо и се взира. Тя започва да следва, аз започвам да се изнервям. Казвам: „Какво видя, момиче, тук съм“ (смее се).

Много си нервен, но си заснел трилър...

Фуркан Андъч: Нашият филм е по-скоро психологически трилър за хора, които се изправят пред страховете си и ги преодоляват. Във филма всеки се изправя пред собствената си вещица, тоест пред своя мрак.

И така, изправяли ли сте се срещу собствените си вещици?

Furkan Andıç: Всеки има аспекти от характера си, които не харесва и се опитва да излъска. Понякога мога да действам импулсивно в ситуации като умора или ниска кръвна захар на гладно. Заснехме сериал, наречен „Bozkır“, в който играех полицай, който имаше проблеми с овладяването на гнева. Беше много добър с мен. Винаги се опитвам да преодолея страховете си или части от себе си, които не харесвам.

Бусе Мерал: Ти си Овен . Имате проблем с гнева.

Furkan Andıç: Да, аз съм Овен Защо всички погребват Овен? Всъщност имахме много спокоен и удобен комплект. Какво те кара да мислиш за това (смее се)? Бихте ли ни разказали малко за себе си?

Бусе Мерал: Обикновено съм много по-спокойна, ведра в собственото си състояние.

Фуркан Андъч: Отворете се малко повече, кажете ми...

Бусе Мерал: Аз съм много притежателна и ревнувам любимите си хора, мисля, че малко преувеличавам това. Може би от време на време стеснявам хората. Това също ме притеснява.

В какви образи те гледаме?

Furkan Andıç: Действието на филма се развива в последния период на Османската империя. Всъщност това е малко като критика на този период. Има един Осман, който не се изправя пред страховете си и се страхува да види истината. Нашите герои също имат подобна ситуация. Героят на Naşit Refi е баща, който обича децата си и има защитна страна. журналист. Те се женят за Фикрие и Фикрие идва в къщата, за която се носят различни слухове, че е обитавана от духове.

Бусе Мерал: Моят герой, Фикрие, е интелигентна, смела и любопитна жена на 20 години. Но когато за първи път прочетох сценария, това, което ме привлече, беше трансформацията и историята не само на моя собствен герой, но и на всички герои.

Фуркан, ти играеш журналист. Ако бяхте журналист, какво бихте се запитали?

Фуркан Андъч: Бих попитал за бъдещите си планове. Това, което прави един човек такъв, какъвто е, е пътят, по който върви, за да се реализира. Какво да правя за тях, как да прекарам времето или да го спра? Например, едно от нещата, които най-много ми харесват напоследък, е рисуването, а от друга страна се опитвам да правя музика. Докато се занимавам с тях, времето спира и осъзнавам, че правя нещо правилно. В интерес на истината същото се случва и на сцената, което ми е много приятно.

БЕШЕ ЛЕСНО ДА БЪДЕМ В КРАСТ ЕДИН С ДРУГ

Каква двойка сте?

Бусе Мерал: Много се радвам да работя с Фуркан.

Фуркан Андъч: Аз също. Енергията на Бусе беше много добра. Между нас нямаше стена. Тя е трудолюбива, това ме кара да се чувствам най-комфортно.

Бусе Мерал: И двамата бяхме много отворени за обмен на идеи.

Какво ви изненада най-много, след като се запознахте?

Бусе Мерал: Познавам Фуркан от дълго време поради разликата във възрастта ни. Фуркан има наистина ведра, спокойна, сладка енергия, която той носи.

Колко години разлика във възрастта имате?

Фуркан Андъч: Навърших 34 години на 4 април.

Бусе Мерал: Ще навърша 25 на 25 юли.

Фуркан Андъч: Но Бусе е много зрял и спокоен човек.

И така, поразени ли сте от спокойствието един на друг?

Бусе Мерал: Беше лесно да сме в крак един с друг.

Като оставим комплиментите настрана, кои бяха най-отблъскващите ви аспекти?

Бусе Мерал: Имаше момент, в който се колебаех, той беше ли твърде уморен, дали чакаше твърде дълго, не помня тази подробност, но той беше много нервен. Бях изненадана, защото бях свикнала с усмихнатото лице, хумора и сладката енергия на Фуркан.

Фуркан Андъч: Чаках малко прекалено дълго, мога да съм малко навъсен в онези моменти. Никога не е имало нещо, което да ме притеснява толкова много, че да си помисля, че Бусе също ни е принудила.

МОГА ДА БЪДА СЛУГА НА БЛИЗКИТЕ СИ И ДА ГИ УМОРИМ

Вие играете двойка във филма. Бихте ли били влюбени в себе си?

Фуркан Андъч: Ще съм аз.

Бусе Мерал: Аз също бих била влюбена в себе си, но от време на време казвах „О, Боже мой“. Тъй като моята зодия е Лъв , а моята Венера е Дева , мога да бъда слуга на любимите си хора. Междувременно мога да уморя и себе си, и тях. Имам ревност, но не е от лошо място, мисля, че понякога мога да бъда токсична, винаги съм наясно с това.

Фуркан Андъч: Никой не е съвършен, ничий характер не е съвършен. Осъзнаването на това е първата стъпка към себе си.

Любовта сляпа ли ви харесва във филма?

Фуркан Андъч: Да, така е.

Бусе Мерал: Да, и мен ме заслепява, което много ме притеснява, защото ставам еднолична, когато съм влюбена.

Коя беше най-голямата жертва, която направи за любовта?

Furkan Andıç: Моите години... Шегувам се, браво за всяка година, която прекарах, искам да кажа, прекарах страхотно. Мисля, че саможертвата е нещо, за което не трябва да се говори. Както казах, обичам красивото; Трябва да се правят жертви, стига да не компрометирате собствения си характер, другите хора, които обичате, или семейството си.

Бусе Мерал: Когато се случи нещо лошо, съчувствам, като казвам „Това може да е причината, поради която той направи това“, вместо да го прекъсвам. Не знам дали това е жертва, но е нещо, което ме изморява.

Ако любовта имаше език, какво щеше да каже за вас?

Furkan Andıç: Тя казва: „Давай, справяш се много добре.“

Бусе Мерал: Любовта ми казваше: "Не се опитвай да оправяш хората."


НЕЩОТО, КОЕТО НЕ МОЖЕМ ДА ТОЛЕРИРАМЕ Е РЕВНОСТТА

Нещо, което не можете да спрете да правите, след като започнете?

Фуркан Андъч: Живопис.

Бусе Мерал: Прекарване на време с китара и пиано.

Нещо, от което не можете да откъснете очи, когато го видите?

Фуркан Андъч: Красива жена.

Бусе Мерал: Може да е красива снимка.

Кое е нещото, което най-много не можете да толерирате в противоположния пол?

Фуркан Андъч: Ревност.

Бусе Мерал: Ревност. Вземане на решение от мое име.

Кой е най-странният ви навик?

Фуркан Андъч: Забравям много, понякога това дразни хората, с които контактувам, приятелите ми и т.н. Старите ми приятели са свикнали с тази ситуация, но едно ново запознанство може да е относително неудобно.

Бусе Мерал: Изобщо не обичам да говоря по телефона.

Ако бяхте предмет в стаята на любовника си, какво бихте били?

Бусе Мерал: Камера.

Фуркан Андъч: Щука.

ПЪТЯТ, ПО КОЙТО ВЪРВЯМ, МИ ПРИНАДЛЕЖИ

Фуркан, ти си дете на босненска майка и баща от Трабзон. Какъв е първият ти спомен от тези години?

Фуркан Андъч: Домат, сирене, краставица в хляб... Майка ми ми го подаваше от прозореца със салфетка. Миризмата буквално ме удари в носа, толкова много го обичам.

В каква къща израснахте?

Фуркан Андъч: Баща ми се занимава със строителство, майка ми е домакиня.

Ние сме трима братя, имаше голяма конкуренция. Естествено много се изтощихме един друг, но това стана причина да станем семейство на любов и силни връзки.

Бусе Мерал: Аз съм от Сивас, родена съм и израснала в Истанбул, но корените ми са там. Майка ми е домакиня, а баща ми е машинен инженер. Когато бях дете, никога не влизах в къщата, обичах да се катеря по дърветата. Ние също сме трима братя и сестри.

И в двете ви семейства няма актьорско майсторство, откъде идва? Случи ли се, защото единият от вас е красив, а другият е красив?

Бусе Мерал: Израснах в много консервативен квартал, нямаше никой около мен, който да ме ласкае по този начин. Нямам много бляскава история. Когато се чудех дали да уча психология или политика след гимназията, повярвайте ми, не помня откъде дойде, но исках да уча актьорско майсторство. После много ми хареса и го правя с удоволствие.

Фуркан Андъч: Първоначално бях в клишето като „Ти си красиво момче, ти си красив, отиди и се запиши в агенцията“, но за мен най-критично беше да бъда в точното време и на правилното място момент. Освен това майка ми винаги ни казваше: „Правете това, което ви прави щастливи.“ Това беше изречение, което се запечата в съзнанието ми като мото. Винаги съм се опитвал да избера това в живота си. След няколко сладки случайности се озовах на сцената. Бях на 18-19 години. Преживях го, приех го, казах, че съм доволен от него и искам да продължа.

Колко известна беше вашата цел, когато започнахте да играете?

Фуркан Андъч: Изобщо не беше, бях малко обезпокоен от тази ситуация. В миналото бях неизвестен и Фуркан, сега означавам нещо в съзнанието на хората като Фуркан Андич. За тях има състояние на очакване. Може да не сте винаги щастливи. Например, докато правите снимка, някой може да каже: „Можеш ли да свалиш очилата си?“ Там ставаш продукт. Тази ситуация също ме натъжава. Мисля, че тази искреност трябва да има някакви граници.

Бусе Мерал: Не, и при мен не беше така. Бях на 16-17 години, когато реших да стана актьор.

Фуркан Андъч: Тя гледаше моя сериал по това време, беше мой фен, напиши това!

Бусе Мерал: Да, гледах го, но тогава бях много млада. Прибирах се от училище и си хвърлях чантата... Ти се появяваше на екрана (смее се). Както и да е, когато бях на 16-17 години, се явих на изпити, за да опитам да уча в консерваторията и мина. Докато учехме там, телевизионното актьорство беше нещо недостижимо за всички нас. Така започнах с театъра. Тогава се запознах с моя мениджър.

Как виждате тази конкурентна среда, в която постоянно се появяват нови имена?

Furkan Andıç : Пътят, който следвам, принадлежи на мен, той е нещо специално за мен. Съдържа мечтите ми.

Бусе Мерал : Моята абсолютна загриженост е за мен самата, укрепване на моята психология и подобряване на себе си.[/i]