Искам да стана монахиня, на според майка ми и там хората не са добри

И без са ходиш в манастир може да живееш скромно.

Защо пишеш в условно наклонение,вместо да го правиш и сега?
Почвай, защото ще трябва да докажеш в манастира, че си приела вече този живот.
Сега живееш ли скромно? Постиш ли? Грижиш ли се за бедни, болни, сакати, просещи? Грижиш ли се за собственото си духовно израстване? Или само би го правила на думи?

Чувствам се като на съдебната скамейка, сигурно и при влизане в манасти няма да ми задават такива въпроси.

Тук сме избрали светски живот, семейства, повечето сме с деца, няма как да те разберем напълно. Мисля, че всички се чувстваме обидени и отвратени от света и хората понякога. Обърни се към свещеник, ще ти даде по-добри насоки, практични и духовни наставления, тук няма как, не сме компетентни. Иска се голяма доза самоотрицание за монашески живот, на мен би ми било трудно да живея без топла вода примерно, на студено и т.н.

Как виждаш духовния живот? Какво включва?
Надявам се да не го възприемеш като разпит, важно е да се разбере какво всъщност търсиш.
Разбрах от написаното от теб, че Библия не си чела, би отишла и в будистки храм. Тоест, очевидно не си привлечена от идеите на християнството, а може би от някаква обща представа за доброто и духовното.

Та, какво е за теб духовния живот? Защо се налага да го практикуваш на определено място, извън мястото, където живееш? Би ли се отказала от възможността да имаш деца някой ден, завинаги?

Точно обратното.
Посъветвахме те да се запознаеш как се случва влизането в манастир.
Не е приятно. Особено за послушниците. И доста други въпроси ще ти зададат. И няма да ти вярват.

Ierl..., В случая не става дума за професия, а за призвание. Има огромна разлика.
Такова авторката няма.
Сама го казваш - да се запише за един ретрийд. Убедена съм, че няма да издържи повече от 2 дни, следейки реакциите й. Камо ли за цял живот.

Всъщност, аз имам позната монахиня. Дъщеря на приятелско семейство на моите родители. Преживя определени неща като студентка и отиде в манастир. Сега е над 50. Съвсем различен тип мислене и себеотрицание е необходимо. В случая звучи като тийнейджърка, която не знае какво иска.
И няма нищо общо с религията. Дори явно не я познава. Възможно е дори религията да се окаже, че не й допада, когато почне да я изучава. Защото християнството няма много общо с масовото му разбиране с яйцата на Великден и свещите на Коледа.

Човек преследва призванието си, не празнослови как му се иска, но нямал желание, нито показва скандално непознаване на т.нар.си призвание.

Просто отиди и виж какво е, разгледай остани известно време, друг вариант е в чужбина там поне реално имат и дейност, може да отидеш с благотворителна цел в бедни държави отново през църквата, ако знаеш език.

Убедена съм, че където и да живееш наблизо има манастир. /Дадох ти за пример Раковишкия манастир, който е във Видинска област и наистина е едно чудно място, което е доста отворено за посетители и млади хора. Има 2 монахини и игуменка, голяма база и църква с историческо значение. Може да им се обадиш по телефона, да попиташ може ли и как да им гостуваш, че имаш нужда от уединение и ще те приемат/  Може би като първа крачка  - върви там, поговори с монахините и послушниците, но не за желанието си да си там. Просто се сближи. Те са мили, отзивчиви, добронамерени, защото като теб търсят среда и състояние на духа, което е чисто. Ходи често, всички манастири имат част, в която можеш да спиш. Ти си жена и дори да няма обособена такава ще те приемат. Включи се в ежедневието им. Не бързай да вземаш решения, не казвай какво планираш, за да не се чувстваш зле ако се откажеш. Дай си време да видиш и този живот. Усети как би се чувствала. Ако е твоето място това или подобно - те ще ти кажат пътя.

Ако не е пробвай друго - намери малко селце с малко хора, живей уединено, помагай и контактувай с местните, ако имаш желание търси такъв партньор. Много мъже се чувстват като теб и биха се радвали да сте такова семейство. Кмета на подобно малко село ще ти помогне къде да живееш и как да имаш дом, ако нямаш възможност да си купиш къща /те на такива места са доста евтини/. Ще е по-трудно, борбата ще е голяма но пак отговаря на твоите търсения.

Ако и това не удволетворява сърцето ти - потърси мисия. В България не знам дали има, но ако знаеш английски или френски има за Африка. Ще си доброволка и ще ти разпределят задача и обучение. Пак ще си отдадена на благородна кауза и далеко от суетата.

Ако и това не е твоето - замисли се в какво вярваш. Какво искаш за себе си и да дадеш на света и го построй. Няма да е бързо, но имаш цял живот пред теб. Бъди смела.

Просто не се спъвай сама слагайки си ограничения. Някой казал, ама аз едикакво си ... Пробвай!

Всички ние нещо сме искали в младостта си. Нещата се променят. И желанията се променят, и нуждите, и нагласите ...

Може ли да споделиш какво точно искаш и защо точно манастир, кое те мъчи в нормалния живот. Гледах едно предаване в Германия манастир и изпращат млади момичета, обсебени от социални мрежи, грим, дрехи и т.н. много интересно, някои от тях се поосъзнаха, но ми даде поглед вътре в манастир.,  организация, дейност, скромен живот. Една от монахините е била танцьорка и е направила този рязък завой в живота си. Имам момент в който където и да отидеш ако ти не са промениш, средата ще те погълне.

Да, по принцип в манастирите гледат крави, овце и кокошки. Произвеждат хляб и млечни продукти и ги продават на жителите от близкото обкръжение. Манастирски яйца също се продават.

Мисля, че авторката на първо място има нужда от психолог, и да разбере себе си. И не, това не го казвам, за да бъда груба. Убедена съм, че това е поредна идея, за да избяга от себе си, а не от модерният свят, и ала-бала.

Адмирации за коментарите ти, Дорис. Дано авторката ги прочете внимателно.

Взе ми думите от клавиатурата.