Лазерна корекция на късогледство

  • 120 791
  • 378
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 233
да се къпеш можеш след ден, като разбира се внимааш да не попадне шампоан в очите.

А за бременността ако смяташ да раждаш нормално трябва да попиташ в клиниката

# 346
  • Мнения: 55
благодаря

# 347
  • Мнения: 87
Здравейте!

Решила съм да се оперирам, но първо ще ви изчета...

# 348
  • Мнения: 55
Здравей аз си я правих на 9 март виждам добре но все още сутрин ми е замаглено. Питай каквото те интересува ако мога да помогна с удовоствие ще го ноправя

# 349
  • Мнения: 54 917
Здравей аз си я правих на 9 март виждам добре но все още сутрин ми е замаглено. Питай каквото те интересува ако мога да помогна с удовоствие ще го ноправя

Може ли да ми кажеш с какви диоптри беше и къде си прави корекцията ? Hug

# 350
  • Мнения: 55
правих си корекцията в стара загора при късогледство се прави до -11, а при дълекогледство до +6 а ти от къде си

# 351
  • Мнения: 54 917
правих си корекцията в стара загора при късогледство се прави до -11, а при дълекогледство до +6 а ти от къде си

Аз съм от Пловдив и питам за дъщеря ми .
Тя е още малка , на 13 , но диоптрите вече са - 6,5  Sad + астигматизъм 1,5  Sad

# 352
  • Мнения: 55
трябва да е на поне 18 год. диоптъра да не се е променял последната година знам че в пловдив също се прави тази корекция.Прати затитване ако искаш до клиника Вижън в софия. http://www.lazervision.eu/index.php?m=343&lang=1&gclid=C … a4CFQnP3wodUQyPKA аз съм на преглед в петък и също ще попитам и ще ти пиша

# 353
  • Мнения: 54 917
Благодаря ти ! Hug

# 354
# 355
  • Мнения: 55
Здравей не ти писах вчера защото прегледа се отложи за днес попитах за дъщеряти и докторката ми каза че е най-добре корекция да се прави след 21 защото диоптрите могат да се върнат,а сега може да се вземат някакви лещи трябва да се консултирате с лекар.

# 356
  • Мнения: 54 917
Благодаря ти пак !    bouquet

А ти как си ? Hug

# 357
  • Мнения: 55
Добре продължавам с капките

# 358
  • Мнения: 0
Пътуването ни до Истанбул с баща ми се оказа както една добре изпълнена задача, така и една незабравима почивка.То започна от Русе.Преди часа на тръгване отседнахме в хотел Релакс, разположен до Дунава, където бяхме добре обслужени от милите собственици, които ни изпратиха после до автогарата.Пътуването продължи около 11 часа ( от 18.00ч. до към 05-06ч.). Пристигайки в Турция бяхме посрещнати от приятели, живеещи в Истанбул, които през целия ни престой ни помагаха в разглеждането на забележителности, в развеждането из града и които също ни помогнаха с откарването до хотела и настаняването там.Хотел MIM е разположен буквално на няколко крачки от очната клиника Istanbul Cerrahi .Оказа се много луксозен.Бяхме любезно посрещнати от рецепционистите.В стаите беше съвсем уютно и чисто.При правенето на резервация още в България бяхме включили само закуската ( от 7.30ч. до 10.30ч. ) на шведска маса с голям избор на храна.Хотелът предлага специално намаление за пациентите на клиниката.
Баща ми имаше резервация за преглед  на следващия ден след пристигането.Влизайки там, никой, свикнал с нашите норми на обслужване и изобщо вид на българските болници, не би предположил, че това наистина е болница.В чакалнята, където чакахме да дойде неговият ред имаше хора от цял свят, също имаше плазмени телевизори и сервитьори, които носеха закуски и чайове.Отделно имаше други машини за вода.Когато дойде реда за преглед, бяхме любезно извикани и насочени към различни стаи с необходимата апаратура за очни прегледи.Разговаряхме предимно на английски.Медицинските сестри идваха сами да капят капки за разширяването на зениците.Важно е да подчертая сами, защото във варненската клиника баща ми трябваше да им съобщава, че са изминали 10 минути, а когато не го направеше му се караха.Това отношение определено не присъстване в тази клиника.След прегледа бяхме насочени към доктора, който трябваше да извърши корекцията - Sinan Göker.Той обаче ни каза, че баща ми се нуждае от операция, а не само от лазерна корекция, защото му откри перде, което след няколко години щяло да се появи изцяло на окото и ще се нуждае от още една операция тогава.Затова решихме да направим сега цялостната операция на едното око (само така се позволяваше), а след 5-6 месеца и на другото.Разбира се и цената беше малко по-голяма от предвидената.След разговора с доктора насочихме час за операция на другия ден.Тъй като зениците на баща ми бяха все още разширени, той трябваше да си купи слюди, предпазващи от слънцето, които се слагат на очилата.Разхождахме се по Taksim площад, докъдето стигнахме с такси.Вземането на такси ставаше много лесно- просто протягаш леко ръка и веднага някой спира.На Taksim площад беше осеяно с туристи, безброй маркови магазини, места за бързо хранене и забележителности.Продължихме по пешеходната зона ,минахме покрай кулата Galata Saray, в края на улицата се стигаше до Босфора, където гледката беше невероятно красива.Там премина почти целия ни следобяд и после отново се прибрахме в хотела с такси.
На другия ден след закуска отидохме в болницата, готови за операцията.Изчакахме известно време в чакалнята, след което бяхме отведени на петия етаж в болничната стая.Тя, както и всички други, предполагам, беше с малък телевизор на стената, с гардероб и собствен санитарен възел.Беше страшно чисто и поддържано.Отново на всеки 20 минути медицинските сестри идваха да капят капки за разширяване на зеницата. След около час и нещо дойдоха със шапка, престилка и чехли и откараха баща ми в операционната.За мое голямо учудване след 5 минути се качи асистента на доктора и ме викна долу, за да превеждам. Облякоха и мен със дрехи като на доктора и отидох.Там беше затъмено, със съвсем тиха музика, в центъра имаше голяма операционна техника  и екран, който представяше в уголемен размер окото за опериране.Настаниха баща ми под нея легнал , докторът седна и операцията започна.Той работеше изключително внимателно, а медеицинските сестри му помагаха.През цялото време можех да гледам на екрана какво се случва, но за жалост нищо не разбирах.Беше много вълнуващо за мен.Операцията продължи 12 минути, след което ни качиха горе, сложиха му марля на окото, която трябваше да свали на другия ден.Предписаха му и капки с разписание, което трябваше да се спазва.Баща ми искаше спомен от там, за това взе еднократните,бели чехли, които му бяха дали, и помоли доктора да остави автограф на тях, а после се снимахме.След това се прибрахме в хотела.На другата сутрин  отидохме в 10 часа да свалят марлята и да направят последен преглед.Казаха, че е операцията е минала отлично и след 3-4 дена ще се усети промяната най-добре.Срещу хотела се намираше и оптика, в която свалиха едното стъкло от очилата и го замениха с такова без диоптер.Забелязахме, че имаше пациенти с лазерна корекция, защото носеха специални тъмни очила, приличащи по-скоро на скиори.До хотела имаше ресторант на ъгъла, в който вечеряхме.На другия, последния ни ден отидохме до Mall Forum и до Istanbul Aquarium, където беше уникално и наистина си струва да се посети.Вечерта тръгнахме отново в 18.00ч. и пътувахме през нощта.
Много сме доволни от почивката, разходките, забележителностите на града и най-вече баща ми от операцията.Обслужването и любезността им нямат нищо общо с тези тук, в България и това е причината, поради която в Истанбул ходят хора от цял свят за лазерни корекции и операции.Надяваме се след 5 месеца, при следващото ни посещение за другото око да сме също толкова доволни.  Wink

# 359
  • София
  • Мнения: 3 328
След увлекателния пътепис на Гавраил Дочев, който изчетох с искрен интерес, както и след прочетените постинги от предишната страница (признавам, за толкова ми стигна времето, чакам бебката да се събуди), не мога да не отбележа две неща. Писала съм в тази тема отдавна - преди 5-6 години. Тогава в клиника Вижън ми направиха лазерна корекция на очите - късогледство и астигматизъм. Положението преди корекцията беше, меко казано, плашещо. До момента, слава Богу и благодарение опита и усърдието на д-р Кючуков (вече не работи там), зрението ми е като на младо орле. Плувам, шофирам на тъмно - никакви грижи. Изкарах благополучно втора бременност, която, също като първата (тя беше преди корекцията), завърши със секцио. Съзнавам, че всичко, което пиша, е напълно субективно - то е такова, каквото е при мен. Само минавам, за да отразя статуквото.

Общи условия

Активация на акаунт