Мацки, има ли някоя ползваща Нан Оптипро 3 все още? Имам отворена една голяма кутия с няколко липсващи дози и една малка затворена кутия. Голямата подарявам, малката я давам на цената на Ремедиум откъдето е взета - 21лв. Пращам ги двете заедно за сметка на получателя.
- Публикувана: 24 юли 2023, 08:25 ч.
- Последно мнение: 10 май 2024, 16:14 ч.
Юлчето прави първи стъпки и думички нови изговаря. Вече не е бебе. - Родени Юли 2022 - Тема 8
Христос Воскресе!
Прекрасни празници на всички! Надявам се да сте на готино място сред приятели и роднини и да сте в чудесно настроение!
С голяма радост мога да спомена, че махнах памперса на детето. Радостна съм, не защото се случи, а повече заради това, че имах дълбоки опасения, че избързвам, защото някак си не бях сигурна, че правилно разчитам знаците. Явно е било времето ѝ. Първите два дни се напишка по два пъти, третия ден...беше "номер 2" и това беше...Чак съм изумена, че стана толкова лесно.
Следващата стъпка ще бъде отбиването, не ми се мисли как ще стане, защото е много пристрастена. Ограничила съм го само до обеден сън и вечер, но без това не може да заспи, а когато се събужда, търси с рев...Но има време, след морето, може би.
Още нещо радостно: от 8 години всеки Великден правя козунаци, най-после ми се получи козунака! Миналата година даже не ставаха за ядене, 2 броя директно в коша! През другите години са били плачевни, ама поне могат да се преглътнат.
Разбира се, с нетърпение и страх чакам първо класиране за ясла. Някои нощи не мога да заспя, защото си мисля как ще си оставя детето на някакви непознати жени да го отглеждат, без да знам нищо за тях, в непозната обставновка...Не съм сигурна за мен или за детето, ще е по-трудно в началото.Разбира се, прозвънях и всички частни ясли, които дават точка. Отделно по регион има най-голям шанс да влезе в ясла, а не в градина, което значи догодина пак класиране. Харесала съм едната градина, но шансът там е 30-тина процента за момента, има хубави отзиви за персонал и всичко, и съответно голям наплив. В яслата пък има 60-тина процента шанс, но 50/50 е дали ще попадне на добър персонал. За две от "госпожите" има прекрасни отзиви, а другите две на другите две групи...ами...явно трябва да се пенсионират вече. За останалите детски градини в региона, шансовете са под 5%, защото местата са малко.
И последно, записвате ли си забавните думички на вашите деца? Започнах да правя списък преди време, за да ги запомня, защото ще бъдат забравени с времето. Дара в момента много бръщолеви и си разказва някакви неща.
Сега ще ви споделя най-забавните, а пък, ако вие искате, можете и вие да напишете любимите си на вашите деца:
-- гизим = магазин,
-- бейе = банан,
-- наси = ананас,
-- отьо = още,
-- кли = калинка,
-- сле = солета/сладолед,
-- фоун = слон,
-- папу = панда,
-- фака = сламка,
-- фу = слънце,
-- да`аф = наздраве!,
-- дейдеш = да ядеш/ да ям,
-- да бе = добре,
-- готе = готви, готвя,
-- веде = всичко, което не знае как се нарича,
-- мука = маймунка,
-- лято = рачо,
-- шака = шишарка,
-- пяка = паяк,
-- козак = козунак,
-- зяно = заедно,
-- вити = вътре
Прекрасни празници на всички! Надявам се да сте на готино място сред приятели и роднини и да сте в чудесно настроение!
С голяма радост мога да спомена, че махнах памперса на детето. Радостна съм, не защото се случи, а повече заради това, че имах дълбоки опасения, че избързвам, защото някак си не бях сигурна, че правилно разчитам знаците. Явно е било времето ѝ. Първите два дни се напишка по два пъти, третия ден...беше "номер 2" и това беше...Чак съм изумена, че стана толкова лесно.
Следващата стъпка ще бъде отбиването, не ми се мисли как ще стане, защото е много пристрастена. Ограничила съм го само до обеден сън и вечер, но без това не може да заспи, а когато се събужда, търси с рев...Но има време, след морето, може би.
Още нещо радостно: от 8 години всеки Великден правя козунаци, най-после ми се получи козунака! Миналата година даже не ставаха за ядене, 2 броя директно в коша! През другите години са били плачевни, ама поне могат да се преглътнат.
Разбира се, с нетърпение и страх чакам първо класиране за ясла. Някои нощи не мога да заспя, защото си мисля как ще си оставя детето на някакви непознати жени да го отглеждат, без да знам нищо за тях, в непозната обставновка...Не съм сигурна за мен или за детето, ще е по-трудно в началото.Разбира се, прозвънях и всички частни ясли, които дават точка. Отделно по регион има най-голям шанс да влезе в ясла, а не в градина, което значи догодина пак класиране. Харесала съм едната градина, но шансът там е 30-тина процента за момента, има хубави отзиви за персонал и всичко, и съответно голям наплив. В яслата пък има 60-тина процента шанс, но 50/50 е дали ще попадне на добър персонал. За две от "госпожите" има прекрасни отзиви, а другите две на другите две групи...ами...явно трябва да се пенсионират вече. За останалите детски градини в региона, шансовете са под 5%, защото местата са малко.
И последно, записвате ли си забавните думички на вашите деца? Започнах да правя списък преди време, за да ги запомня, защото ще бъдат забравени с времето. Дара в момента много бръщолеви и си разказва някакви неща.
Сега ще ви споделя най-забавните, а пък, ако вие искате, можете и вие да напишете любимите си на вашите деца:
-- гизим = магазин,
-- бейе = банан,
-- наси = ананас,
-- отьо = още,
-- кли = калинка,
-- сле = солета/сладолед,
-- фоун = слон,
-- папу = панда,
-- фака = сламка,
-- фу = слънце,
-- да`аф = наздраве!,
-- дейдеш = да ядеш/ да ям,
-- да бе = добре,
-- готе = готви, готвя,
-- веде = всичко, което не знае как се нарича,
-- мука = маймунка,
-- лято = рачо,
-- шака = шишарка,
-- пяка = паяк,
-- козак = козунак,
-- зяно = заедно,
-- вити = вътре
Честит празник. Много здраве, щастливи мигове ви пожелавам.
Според мен кандидатствай там където има най - голям шанс. Когато записваш детенцето можеш да говориш с директора, че искаш да бъде в групата на госпожа Х. Аз така направих с каката. Записахме я в най - добрата група.
Другата година ще има допълнителна точка, че е бяла в СДЯ.
Още от сега я подготвям за градината. Говоря и всеки ден, като взимаме каката показвам и къде ще бъде и тя. Махнах памперса, режимът е като в ДГ, уча я на самостоятелност. Надявам се да свикне бързо, но това никой не го знае.
Най - гадното, че 80% са постоянно болни. Отвратително е да гледаш как се мъчи детето ти от сополи, кашлиците, приемане на лекарства. За съжаление Вики кара всичко със сестра си.
Според мен кандидатствай там където има най - голям шанс. Когато записваш детенцето можеш да говориш с директора, че искаш да бъде в групата на госпожа Х. Аз така направих с каката. Записахме я в най - добрата група.
Другата година ще има допълнителна точка, че е бяла в СДЯ.
Още от сега я подготвям за градината. Говоря и всеки ден, като взимаме каката показвам и къде ще бъде и тя. Махнах памперса, режимът е като в ДГ, уча я на самостоятелност. Надявам се да свикне бързо, но това никой не го знае.
Най - гадното, че 80% са постоянно болни. Отвратително е да гледаш как се мъчи детето ти от сополи, кашлиците, приемане на лекарства. За съжаление Вики кара всичко със сестра си.
Воистина Воскресе!
Здраве и благоденствие на вас и семействата ви !
Като чета и слушам какви одисеи са с приема в яслите,направо късмет сме извадили,че Гери е приета и ще е от 15.09 ...
На Гери думичките ,които са чисти са -мамо,тате,бати,айде,да,не ,животно,ягода .другите са си бебешко бръщолевене и опити за повторения все още
,но аз не се притеснявам в това отношение,важното е ,че има разбиране ,изпълнение и повторяемост на действията с цел запомняне от детето 
Поздравления за човечетата без памперс,аз ще се заема тези дни,са се стопли трайно ,за да щъка по рокличка свободно и да е по-лесно преобличането.
Утре ни е именничка момата,за съжаление дядо й на който е кръстена почина преди 3м ,но ММ каза,че докато сме ние ще печем агне на този голям празник .
Здраве и благоденствие на вас и семействата ви !
Като чета и слушам какви одисеи са с приема в яслите,направо късмет сме извадили,че Гери е приета и ще е от 15.09 ...
На Гери думичките ,които са чисти са -мамо,тате,бати,айде,да,не ,животно,ягода .другите са си бебешко бръщолевене и опити за повторения все още
,но аз не се притеснявам в това отношение,важното е ,че има разбиране ,изпълнение и повторяемост на действията с цел запомняне от детето Поздравления за човечетата без памперс,аз ще се заема тези дни,са се стопли трайно ,за да щъка по рокличка свободно и да е по-лесно преобличането.
Утре ни е именничка момата,за съжаление дядо й на който е кръстена почина преди 3м ,но ММ каза,че докато сме ние ще печем агне на този голям празник .
Честит празник! Бъдете здрави вие и всички в обкръжението ви!
Бъбълз, благодаря за напомнянето за списъка! Отдавна се каня, но така и не се хващах. Започнах днес един, с изненада установих, че детето има повече от 50 думи в речника си. Но той последната седмица-две доста дръпна в говора. Новото от тези дни е тук/тука (кука) - там (ам) и горе (гойе) - долу (долу си е долу). Използва ги доста правилно! “Тайте” демек чайче, “айо” = още, “кинка” от калинка и още много други. Тъкмо го научих да казва, че е на една (“ина”) годинка, ся трябва да го уча и на две! Кога мина времето? В тоя ред на мисли, седнала съм да се чудя подарък за рожден ден. Дайте идеи, защото на мен нищо не ми хрумва!
За яслата не го мисли от сега, има време докато тръгне, пази си нервите и стреса за септември. Проучи дали ще има повече от една група за най-малките, по мои наблюдения обикновено е само една, че даже ги и смесват първа с втора ясла. Ето при нас - повечето му учителки до момента са супер, но като ги сменят всяка седмица… кел файда.
Излишно е да казвам, че пак сме болни нали? Ама и аз се оказах една кекава… нямам пропуск до момента. Писна ми.
Хайде, агнешкото е готово, козунака преполовен, хубав празник!
Бъбълз, благодаря за напомнянето за списъка! Отдавна се каня, но така и не се хващах. Започнах днес един, с изненада установих, че детето има повече от 50 думи в речника си. Но той последната седмица-две доста дръпна в говора. Новото от тези дни е тук/тука (кука) - там (ам) и горе (гойе) - долу (долу си е долу). Използва ги доста правилно! “Тайте” демек чайче, “айо” = още, “кинка” от калинка и още много други. Тъкмо го научих да казва, че е на една (“ина”) годинка, ся трябва да го уча и на две! Кога мина времето? В тоя ред на мисли, седнала съм да се чудя подарък за рожден ден. Дайте идеи, защото на мен нищо не ми хрумва!
За яслата не го мисли от сега, има време докато тръгне, пази си нервите и стреса за септември. Проучи дали ще има повече от една група за най-малките, по мои наблюдения обикновено е само една, че даже ги и смесват първа с втора ясла. Ето при нас - повечето му учителки до момента са супер, но като ги сменят всяка седмица… кел файда.
Излишно е да казвам, че пак сме болни нали? Ама и аз се оказах една кекава… нямам пропуск до момента. Писна ми.
Хайде, агнешкото е готово, козунака преполовен, хубав празник!
Здравейте, и от нас! Дано всички сте здрави и да сте си прекарали хубави празнични дни.
Ние бяхме на село при свекърите и леко се напрегнАх заради някакви изказвания и опити за поучаване, но няма да влизам в подробности, че пак ще ми се вдигне кръвното. Просто съм сигурна, че ако си бяхме сами, щеше да ни бъде в пъти по-добре.
На Марти нещо не му беше ок там, сред толкова хора, не успя да се отпусне и през цялото време беше свит и видимо не се чувстваше в свои води.
Отделно си беше сополив, кашлицата се засили, вдигна някаква невисока температура и утре сме на доктор. Тъкмо се бяхме закрепили месец сигурно след варицелата и не бяхме боледували, но сигурно Алекс докараа някое вирусче от училище точно преди празниците.
Иначе сме добре. Расте си човечето. Много сладко си говори, обяснява... Разкошни са в тази възраст (те в коя ли не са, де), много любопитни и интересни.
С гърнето имаме успех. Както казвах, че не бързам, така сякаш сам запопна да сяда. В началото ставаше веднага. Сега казва пиш и го слагам, изпишква се и бърза да стане, но поне върши работата. За голямата работа още не се е случвало. През деня в нас е без памперс, слагам за спане и навън. Успех си е, че поне осъзнава какво и къде се прави.
С кърменето не искам аз да го отказвам, пристрастен си е и не виждам как ще стане. Той и брат му беше така, стана си някак естествено и без никаква драма. Сам се отказа той, но Марти просто не го виждам за момента.
Забавни думички пиша от време на време, даже и тук съм споделяла, но те всички са ми много сладки и милички.
Рождения ден вече го мисля кога и как. Много ми е мъчно, че толкова бързо расте и е почти на две.
Подаръци изобщо нямам идея. Той има толкова играчки, че не виждам смисъл от още, пък и естествено с почти нищо не играе. Ще го мислим в тази посока.
Показахме му баланс колелото, но от дъжд на вятър се сещам да го слагам да кара. Интересно му е да го бутаме. Алекс на 2г се научи да го кара.
Така, че това и тротинетката са много хубави подаръци според мен.
Запазихме морето. Много обича да си рови в пясък. Ще го оборудваме с още плажни принадлежности.
Все още най-интересни са му кучетата покрай нас, да ги храни и гали.
Обича да ходим по площадки и паркове, да се пързаля по пързалките, да минава по мостчета. Да си играе с пръст, камъчета и пръчки.
Не знам дали ви се похвалих, че си купихме къща и сега започна великият ремонт. А на мен ми се обикаля по хубави места, искам по горички и чукари, искам да се разхождаме с децата сред природата, а си представям колко ограничено ще е това, като мъжът ми гледа да свърши нещо по къщата. За съжаление не съм шофьор и не мога да тръгна сама. Дано времето позволява, пък се надявам да имаме време за всичко.
Успех на всички с яслата!
Разписвайте се по-често, както преди. Хубави, слънчеви дни, много разходки и усмивки от нас!
П.с. И колко тематично, тъкмо публикувах тук и във фейсбук ми излезе това...
Ние бяхме на село при свекърите и леко се напрегнАх заради някакви изказвания и опити за поучаване, но няма да влизам в подробности, че пак ще ми се вдигне кръвното. Просто съм сигурна, че ако си бяхме сами, щеше да ни бъде в пъти по-добре.
На Марти нещо не му беше ок там, сред толкова хора, не успя да се отпусне и през цялото време беше свит и видимо не се чувстваше в свои води.
Отделно си беше сополив, кашлицата се засили, вдигна някаква невисока температура и утре сме на доктор. Тъкмо се бяхме закрепили месец сигурно след варицелата и не бяхме боледували, но сигурно Алекс докараа някое вирусче от училище точно преди празниците.
Иначе сме добре. Расте си човечето. Много сладко си говори, обяснява... Разкошни са в тази възраст (те в коя ли не са, де), много любопитни и интересни.
С гърнето имаме успех. Както казвах, че не бързам, така сякаш сам запопна да сяда. В началото ставаше веднага. Сега казва пиш и го слагам, изпишква се и бърза да стане, но поне върши работата. За голямата работа още не се е случвало. През деня в нас е без памперс, слагам за спане и навън. Успех си е, че поне осъзнава какво и къде се прави.
С кърменето не искам аз да го отказвам, пристрастен си е и не виждам как ще стане. Той и брат му беше така, стана си някак естествено и без никаква драма. Сам се отказа той, но Марти просто не го виждам за момента.
Забавни думички пиша от време на време, даже и тук съм споделяла, но те всички са ми много сладки и милички.
Рождения ден вече го мисля кога и как. Много ми е мъчно, че толкова бързо расте и е почти на две.
Подаръци изобщо нямам идея. Той има толкова играчки, че не виждам смисъл от още, пък и естествено с почти нищо не играе. Ще го мислим в тази посока.
Показахме му баланс колелото, но от дъжд на вятър се сещам да го слагам да кара. Интересно му е да го бутаме. Алекс на 2г се научи да го кара.
Така, че това и тротинетката са много хубави подаръци според мен.
Запазихме морето. Много обича да си рови в пясък. Ще го оборудваме с още плажни принадлежности.
Все още най-интересни са му кучетата покрай нас, да ги храни и гали.
Обича да ходим по площадки и паркове, да се пързаля по пързалките, да минава по мостчета. Да си играе с пръст, камъчета и пръчки.
Не знам дали ви се похвалих, че си купихме къща и сега започна великият ремонт. А на мен ми се обикаля по хубави места, искам по горички и чукари, искам да се разхождаме с децата сред природата, а си представям колко ограничено ще е това, като мъжът ми гледа да свърши нещо по къщата. За съжаление не съм шофьор и не мога да тръгна сама. Дано времето позволява, пък се надявам да имаме време за всичко.
Успех на всички с яслата!
Разписвайте се по-често, както преди. Хубави, слънчеви дни, много разходки и усмивки от нас!
П.с. И колко тематично, тъкмо публикувах тук и във фейсбук ми излезе това...
Скрит текст: 
Бързо оздравяване на всички! ❤️
При нас тези няколко седмици са яко хард - не знам при вас как е, но нашият господин е яко в бебешкия пубертет. Чувствам се безсилна вече и не знам как да подхождам - всяко нещо е ,,НЕ,, и хоп на земята тотален мелтдаун... Това тръшкане съм ви споделяла не е от днес и ще ме съсипе вече. За никъде не сме, не смея никъде да го заведа без мъжа ми - не иска на тротинетката, не иска да ходи, не иска да го нося.. на тротинетката отказва, да ходи - иска да бяга по улицата, по пътя, изобщо не го интересуват колите например, нищо, че обяснявам и показвам светофара и как се пресича и държи мама чак до пришки на устата, с пример на други дечица като вървят не става, абе нищо не работи... Като хванат от гората и разпуснат..а да го нося, естествено той нали иска да е като хала на пътя, започва зверски да ме налага с шамари..
При вас как са нещата.. аз напълно се чувствам като провал и сякаш за нищо не ставам, сякаш само аз не се справям.. уж обяснявам, говоря му спокойно, говорим постоянно за всичко се обяснява, разбира - той много говори и наистина разбира ежедневните неща..не му е непознато какво говорим.. има ,, тихи,, моменти, успокояващи трикчета, време да лудее, уж спи, яде.. а е тотален нервен срив постоянно и не мога да разбера къде бъркам 😅 тези дни се чувствам и виновна, защото наистина не съм от желязо и съм в 90% от времето сама с него и нямам сили вече..случи се няколко пъти да му крещя просто от безсилие в такъв момент..осъзнавам и знам, че не помагам с нищо, но чашата ми прелива.. искам да не е така.. 😓💔
При нас тези няколко седмици са яко хард - не знам при вас как е, но нашият господин е яко в бебешкия пубертет. Чувствам се безсилна вече и не знам как да подхождам - всяко нещо е ,,НЕ,, и хоп на земята тотален мелтдаун... Това тръшкане съм ви споделяла не е от днес и ще ме съсипе вече. За никъде не сме, не смея никъде да го заведа без мъжа ми - не иска на тротинетката, не иска да ходи, не иска да го нося.. на тротинетката отказва, да ходи - иска да бяга по улицата, по пътя, изобщо не го интересуват колите например, нищо, че обяснявам и показвам светофара и как се пресича и държи мама чак до пришки на устата, с пример на други дечица като вървят не става, абе нищо не работи... Като хванат от гората и разпуснат..а да го нося, естествено той нали иска да е като хала на пътя, започва зверски да ме налага с шамари..
При вас как са нещата.. аз напълно се чувствам като провал и сякаш за нищо не ставам, сякаш само аз не се справям.. уж обяснявам, говоря му спокойно, говорим постоянно за всичко се обяснява, разбира - той много говори и наистина разбира ежедневните неща..не му е непознато какво говорим.. има ,, тихи,, моменти, успокояващи трикчета, време да лудее, уж спи, яде.. а е тотален нервен срив постоянно и не мога да разбера къде бъркам 😅 тези дни се чувствам и виновна, защото наистина не съм от желязо и съм в 90% от времето сама с него и нямам сили вече..случи се няколко пъти да му крещя просто от безсилие в такъв момент..осъзнавам и знам, че не помагам с нищо, но чашата ми прелива.. искам да не е така.. 😓💔
Здравейте от мен, надявам се всички сте си изкарали добре по празниците и сте здрави!
Радвам се, че има още сучещи, и ние сме в отбора на пристрастените кърмачета.
Като цяло ми е сладко и любимо да се гушнем и да си суче малката, толкова звучно се отпуска в ръцете ми, такова спокойствие я обзема.....но проблемът е, че вече само така заспива на обяд и вечер, като нощем се буди по 3-4 пъти. Нощния памперс със сигурност няма да махнем докато не я отбия, защото с това сучене, съм сигурна, че пишка поне по 3-4 пъти, сутринта памперса тежи 100 кила. За дневния памперс също няма индикации, сяда с неохота на гърнето, нищо не прави, става права и точно до гърнето се изпишква на паркета. Или като усетя да върши голямата работа, хуквам за гърнето, а тя вика "Не, не". Да се върна на кърменето...другите си 2 деца също съм кърмела дълго, едното на 1г10м се отби, но съвсем плавно и леко, а дргуото на 2г4м насила отбих, защото вече просто не му се виждаше края и бяха няколко много тежки нощи. Аз спах в хола, татко му го приспиваше, рев, рев, рев....Не ми се минава пак през това, затова отлагам отбиването, но трябва да предприема действия вече. Преди месец-два на обяд можеше да заспи с баща си или дядо си понякога, вече и това не иска, само мен. Не иска да четем книжки преди лягане, само да седна на спалнята и започва "нани-на", "нани-на", дърпа книжките и ми бърка в пазвата. Така че ритуал нямаме кой знае какъв. Пускам едно приложение с приспивни песнички вече от 2-3 седмици, дано го е свързала със заспиване, за да го ползваме при отбиването. Но наистниа не знам как ще стане и се плаша вече. Баща й като пробва да я приспи, й пуска да гледа някакви клипчета от телефона, с което аз не съм съгласна, защото не искам да има скрийн тайм, така че пак си я поемам и кърмя. Вече е 16кг, въпреки че не яде кой знае колко през деня, отдавам го само на кърменето.
За подарък за рождения ден ще поръчам тони бокс. Набелязала съм за подаръци от близки и познати - прахосмукачка дайсън (от амазон), аксесоари за куклата - легло, гардеробче, дрехи; баланс колело (то може да бъде и за Коледа, че тя не е от най-двигателно развитите) и май за това се сещам само. То не е малко. За другите гости ще набележа книжки или някои по-бебешки пъзели.
Хоупче, видях ти коментара преди да съм го постнала този роман.
Не знам дали ще те окуража, но искам да ти кажа, че наистина "малки деца, малки проблеми". Знам, банално е, не помага, мразех да го чувам навремето, но с един пред тийн вкъщи, а и това, което чувам от майките на тийнове около мен....бедна ти е фантазията Тя и моята е бедна, за момента проблемът са само домашните и видео игрите, но като знам какво ме чака и то съвсем скоро....това с тодлърите е нищо. Неразвита е нервната им система, не знаят как да се справят с емоциите, също така са адски любопитни, защото всичко им е ново, това е едно от най-хубавите качество на децата. Та приеми го, нормално е. Не обръщай голямо внимание, намери нещо, което действа и го прилагай докато действа, после друго. Но не се коси. Вчера прочетох една сентенция, която много ми отваря очите - "След 20 години ще искаш да си точно там, където си в момента и точно с тези хора, с които си сега" или нещо от този сорт беше. Наистина ще ни липсват тези месеци и години. Погледни от тази страна и просто релакс. Да тича, да скача, да пада, да става, така открива света. Ние нямаме пресичане на улици, но днес трябваше да изминем бързо едно разстояние, да купим вода и да занесем на батко й, тя разбира се искаше да върви точно в обратната посока. Та измисляш нещо. Разсейваш. Вземи да носиш ето това - давам водата - става й интересно, че върви и носи нещо - занеси я на батко си - тичай - вече има цел и посока. И някак стана. Във вашия случай друго - виж котенцето (разбира се няма такова наоколо), аууу самолет, виж кой идва (макар че няма никой) и т.н.
И последно завършвам това словоизлияние с въпрос за Teddynm, ти от Пловдив ли беше, или се бъркам? С колко точки я приеха в ясла? Ще кандидатствам юни, а имаме само 19...защото настоящия адрес не ми съвпада с постоянния. Живея на настоящия, а личната карта така й си остана на стария. Чудя се ако сменя личната карта с бърза поръчка ще имам ли +2 точки за това, че съвпадат или трябва да има уседналост...
Радвам се, че има още сучещи, и ние сме в отбора на пристрастените кърмачета.
Като цяло ми е сладко и любимо да се гушнем и да си суче малката, толкова звучно се отпуска в ръцете ми, такова спокойствие я обзема.....но проблемът е, че вече само така заспива на обяд и вечер, като нощем се буди по 3-4 пъти. Нощния памперс със сигурност няма да махнем докато не я отбия, защото с това сучене, съм сигурна, че пишка поне по 3-4 пъти, сутринта памперса тежи 100 кила. За дневния памперс също няма индикации, сяда с неохота на гърнето, нищо не прави, става права и точно до гърнето се изпишква на паркета. Или като усетя да върши голямата работа, хуквам за гърнето, а тя вика "Не, не". Да се върна на кърменето...другите си 2 деца също съм кърмела дълго, едното на 1г10м се отби, но съвсем плавно и леко, а дргуото на 2г4м насила отбих, защото вече просто не му се виждаше края и бяха няколко много тежки нощи. Аз спах в хола, татко му го приспиваше, рев, рев, рев....Не ми се минава пак през това, затова отлагам отбиването, но трябва да предприема действия вече. Преди месец-два на обяд можеше да заспи с баща си или дядо си понякога, вече и това не иска, само мен. Не иска да четем книжки преди лягане, само да седна на спалнята и започва "нани-на", "нани-на", дърпа книжките и ми бърка в пазвата. Така че ритуал нямаме кой знае какъв. Пускам едно приложение с приспивни песнички вече от 2-3 седмици, дано го е свързала със заспиване, за да го ползваме при отбиването. Но наистниа не знам как ще стане и се плаша вече. Баща й като пробва да я приспи, й пуска да гледа някакви клипчета от телефона, с което аз не съм съгласна, защото не искам да има скрийн тайм, така че пак си я поемам и кърмя. Вече е 16кг, въпреки че не яде кой знае колко през деня, отдавам го само на кърменето.
За подарък за рождения ден ще поръчам тони бокс. Набелязала съм за подаръци от близки и познати - прахосмукачка дайсън (от амазон), аксесоари за куклата - легло, гардеробче, дрехи; баланс колело (то може да бъде и за Коледа, че тя не е от най-двигателно развитите) и май за това се сещам само. То не е малко. За другите гости ще набележа книжки или някои по-бебешки пъзели.
Хоупче, видях ти коментара преди да съм го постнала този роман.
Не знам дали ще те окуража, но искам да ти кажа, че наистина "малки деца, малки проблеми". Знам, банално е, не помага, мразех да го чувам навремето, но с един пред тийн вкъщи, а и това, което чувам от майките на тийнове около мен....бедна ти е фантазията
Тя и моята е бедна, за момента проблемът са само домашните и видео игрите, но като знам какво ме чака и то съвсем скоро....това с тодлърите е нищо. Неразвита е нервната им система, не знаят как да се справят с емоциите, също така са адски любопитни, защото всичко им е ново, това е едно от най-хубавите качество на децата. Та приеми го, нормално е. Не обръщай голямо внимание, намери нещо, което действа и го прилагай докато действа, после друго. Но не се коси. Вчера прочетох една сентенция, която много ми отваря очите - "След 20 години ще искаш да си точно там, където си в момента и точно с тези хора, с които си сега" или нещо от този сорт беше. Наистина ще ни липсват тези месеци и години. Погледни от тази страна и просто релакс. Да тича, да скача, да пада, да става, така открива света. Ние нямаме пресичане на улици, но днес трябваше да изминем бързо едно разстояние, да купим вода и да занесем на батко й, тя разбира се искаше да върви точно в обратната посока. Та измисляш нещо. Разсейваш. Вземи да носиш ето това - давам водата - става й интересно, че върви и носи нещо - занеси я на батко си - тичай - вече има цел и посока. И някак стана. Във вашия случай друго - виж котенцето (разбира се няма такова наоколо), аууу самолет, виж кой идва (макар че няма никой) и т.н. И последно завършвам това словоизлияние с въпрос за Teddynm, ти от Пловдив ли беше, или се бъркам? С колко точки я приеха в ясла? Ще кандидатствам юни, а имаме само 19...защото настоящия адрес не ми съвпада с постоянния. Живея на настоящия, а личната карта така й си остана на стария. Чудя се ако сменя личната карта с бърза поръчка ще имам ли +2 точки за това, че съвпадат или трябва да има уседналост...
Хоупче, не си сама в изпускането на нервите ❤ Пращам ти прегръдки!
Момичета, на Великден пак се оказах с положителен тест, стиснете по едно палче!
Момичета, на Великден пак се оказах с положителен тест, стиснете по едно палче!
Ох, Рафаела, просто наистина не ми се мисли 😂 Майка ми ми казва същото - че и липсват тези моменти, нищо че да ни гледа почти сама, защото баща ми постоянно е бил на работа, е било кошмар.. ще се справим и ще мине..и ще ни липсва.. ❤️❤️❤️
АА, нямам думи, с които да опиша колко ме зарадва коментарът ти - стискам всичките си пръсти! И те прегръщамммммм❤️🥺
АА, нямам думи, с които да опиша колко ме зарадва коментарът ти - стискам всичките си пръсти! И те прегръщамммммм❤️🥺
Супер, АА, и аз стискам палци 
Хоупче, друг цитат се сетих. "Като са малки ти се иска да ги изядеш, като пораснат те е яд, че не си ги изял." Но е в същия дух И на мен много ми липсват бебешките месеци с големите, сега какъв ми е зор с тях...Не го казвам като да те/ви поучавам, надявам се, че не звучи така. И аз чат-пат й се ядосвам, ни всеки с 12-18 годишно ще ме разбере, че там просто е ад. Стискам зъби и повтарям "Важното е да сме живи и здрави". Но е изнервящо, разбирам. И домакинство, и отглеждане на човек, някои и работят, евала за което, здрави нерви трябват.
Хоупче, друг цитат се сетих. "Като са малки ти се иска да ги изядеш, като пораснат те е яд, че не си ги изял." Но е в същия дух
И на мен много ми липсват бебешките месеци с големите, сега какъв ми е зор с тях...Не го казвам като да те/ви поучавам, надявам се, че не звучи така. И аз чат-пат й се ядосвам, ни всеки с 12-18 годишно ще ме разбере, че там просто е ад. Стискам зъби и повтарям "Важното е да сме живи и здрави". Но е изнервящо, разбирам. И домакинство, и отглеждане на човек, някои и работят, евала за което, здрави нерви трябват.
Цитат
И последно завършвам това словоизлияние с въпрос за Teddynm, ти от Пловдив ли беше, или се бъркам? С колко точки я приеха в ясла? Ще кандидатствам юни, а имаме само 19...защото настоящия адрес не ми съвпада с постоянния. Живея на настоящия, а личната карта така й си остана на стария. Чудя се ако сменя личната карта с бърза поръчка ще имам ли +2 точки за това, че съвпадат или трябва да има уседналост...
Raffaella,с 19,5 точки сме и ние ,съвпадат адресите по ЛК и настоящ ,в Мечо Пух ще е на бул Дунав ,сега като гледам ,има незаети още 5 места -чак да не повярва човек ..
За уседналост на адреса нямам идея да ти кажа ,за +2т от смяната на ЛК също,разучи ,поне да е сигурно ,а не да правиш излишни гимнастики със смяна на документи..
За подарък за рождения ден аз съм набелязала баланс колело и толкова, нямам други идеи, за жалост. Има достатъчно играчки, книжки и неща.
АА, стискам палци този път всичко да е наред!
Хоуп, ама изобщо не си сама! Мен това с удрянето много ме дразни, Дарина посяга и на кучето, за да провокира реакция от него...А, то не е от търпеливите...
Аз също си изпускам нервите.
Хубаво е да не се случва редовно, но когато се случи, се старая да не забравя да го използвам. Извинявам ѝ се, че съм се развикала и обяснявам, че съм била тооооолкова ядосана и не съм могла да се успокоя, че не трябваше така да правя, защото всъщност много я обичам и не искам да ѝ викам, обяснявам какво е било по-добре да направя и прочие.
Което ми напомня за това:
Много ме кефи подходът да дадеш на детето избор, вместо да оставяш възможност за отказ: "Искаш аз да ти измия зъбите или тати да го направи?" На практика работеше преди време за малко, а сега на така зададен въпрос директно ми казва: "Не!"
Относно отбиването, много се кефя на жени, които успяват да изчакат да се развият нещата естествено, аз не мисля, че ще мога. Харесва ми нежното отбиване, бавно, плавно, с много обяснения...но не мисля, че това ще се случи при нас. Като назрее в моята глава идеята достатъчно, ще пробвам някой от подходите с лепенки на гърдите, мазане с горчив лак или нещо от порядъка...Мъчно ми, че ще създам негативна асоциация за нещо толкова хубаво, но ми звучи най-лесно, защото не очаквам нищо друго освен трудно заспиване и много рев първите дни.
АА, стискам палци този път всичко да е наред!
Хоуп, ама изобщо не си сама! Мен това с удрянето много ме дразни, Дарина посяга и на кучето, за да провокира реакция от него...А, то не е от търпеливите...
Аз също си изпускам нервите.
Хубаво е да не се случва редовно, но когато се случи, се старая да не забравя да го използвам. Извинявам ѝ се, че съм се развикала и обяснявам, че съм била тооооолкова ядосана и не съм могла да се успокоя, че не трябваше така да правя, защото всъщност много я обичам и не искам да ѝ викам, обяснявам какво е било по-добре да направя и прочие.
Което ми напомня за това:
Много ме кефи подходът да дадеш на детето избор, вместо да оставяш възможност за отказ: "Искаш аз да ти измия зъбите или тати да го направи?" На практика работеше преди време за малко, а сега на така зададен въпрос директно ми казва: "Не!"
Относно отбиването, много се кефя на жени, които успяват да изчакат да се развият нещата естествено, аз не мисля, че ще мога. Харесва ми нежното отбиване, бавно, плавно, с много обяснения...но не мисля, че това ще се случи при нас. Като назрее в моята глава идеята достатъчно, ще пробвам някой от подходите с лепенки на гърдите, мазане с горчив лак или нещо от порядъка...Мъчно ми, че ще създам негативна асоциация за нещо толкова хубаво, но ми звучи най-лесно, защото не очаквам нищо друго освен трудно заспиване и много рев първите дни.
АА, силно стискам палци всичко да бъде наред. ☘️
После ще се разпиша повече, че малкия като види телефон и настава вой до небесата.
Само ще кажа, че и моето не може да върви спокойно на тротоара. Колкото и да му говоря и обяснявам, все търчи да излиза на пътя при колите. В чудо съм се видяла. По всяко друго време ми държи ръката, но види ли коли, все гледа да се отскубне.
После ще се разпиша повече, че малкия като види телефон и настава вой до небесата.
Само ще кажа, че и моето не може да върви спокойно на тротоара. Колкото и да му говоря и обяснявам, все търчи да излиза на пътя при колите. В чудо съм се видяла. По всяко друго време ми държи ръката, но види ли коли, все гледа да се отскубне.