Споделям личен опит като осиновител

  • 4 606
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5
Възможно е да не ви е приятно да го прочетете. Не желая да нараня никого.

За осиновяването

-Осиновили сте дете! Това е чудесно. Толкова малко хора биха се грижили за чуждо дете. Ех! Това е чудесно! Ангели на земята

Това съм чувал. И версии подобни. Аз съм осиновител. Може би и осиновен.

Ще се опитам да Ви преведа през осиновяването. Факти. Резултати. Любов.

Родителите. Когато не можеш да имаш дете се оказва, че получаваш и етикет. Черната овца. Средата около теб ти показва ясно, че не можеш да се справиш с основната ти причина да съществуваш. Да имаш дете. И е съвсен нормално да се чувстваш зле облепен с етикети. Родителите започват да търсят решение на проблема  Изследвания най-различни. Докторите помагат. Но много често се оказва, че няма ясни проблеми свързани с тялото. Главата те спира да имаш дете. Или от този партньор Минава се през инсеминация. Отнема време. Намесва се инвитрото. Отнема години. Успеха при инвитрото всъщност не е чак толкова голям. Отнема години. През това време родителите обикнновенно са над 35 години, измъчени от средата, натъпкани с хормони за успех, които от дълго са започнали да се грижат за себе си. Станали са егоисти. И когато няма решение осиновяването е последното насреща. Младо човече ще им помогне да решат проблема.

Младо човече. Детето знае още от утробата, че майка му не го иска. Това е експлозия в малката им глава. Първична рана. Толкова голям проблем. Търсят помощ. От осиновителите. Освен това преминават през домовете за някоя година, който още повече засилва силата на проблема. Колкото по дълъг е периода в домовете толкова по зле.

И сега какво? Малко човече с екслозия среща двама възрастни с експлозия. Каккъв е резултата? Атомната бомба пасти да яде. Работата в тази триада е на възрастните да намалят и унищожат експлозията при детето. Но родителите очакват, че малкото човече ще реши техния проблем, тяхната експлозия. За съжаление възрастните не би трябвало да очакват, че дете, което не може да говори ще реши техната експлозия.

Ако родителите успеят да се справят с техния им проблем вече могат да започнат да помагат на детето. Тогава с постоянство и търпение могат и да се справят. Години. Има шанс да познае любовта и чудесните отношения в едно семейство, среда, която ги подкрепя. Имат шанс.

Но за съжаление опита ми показва, че много малко родители се спряват с техния си проблем и започват да помагат на детето.

В обратен случай детето трябва да премине през първичната си рана пробвайки се да се справи в агресивна и токсична среда. Трудно е много. За радост децата са пълни с енергия. За съжаление и децата често не справят. Камо ли да решават проблемите на родители им.

Това е осиновяването. За съжаление не говорим за това още по – малко за проблемите, които имаме, за изграждане на триадата красиво и мъничко любов. Държавата не се грижи за децата. Има закони, които защитатват осиновителите, но не и осиновените.

Аз ангел не съм. Аз съм осиновител. Един ангел аз познавам. Това е сина ми.

# 1
  • Мнения: 5 231
Понякога хора, които обмислят осиновяване или дори пристъпват към него, имат егоистични подбуди. Търсят начин да запълнят свои лични емоционални липси. Ето защо една такава крачка трябва да се обмисли внимателно и трезво, за да не се навреди емоционално на детето в крайна сметка.
Не го пиша просто така. Самата аз преди 1-2 години усещах порив да осиновя дете, но се допитах до психотерапевт, който беше наясно с историята и състоянието ми. Той изказа мнение, че желанието ми далеч не е безкористно, а цели да задоволи мои емоционални нужди, и че това не е правилният начин. В крайна сметка осъзнах, че той има право.

# 2
  • София
  • Мнения: 28 571
Това важи и за родните деца. Много хора ги създават, за да им решават някакви проблеми.

# 3
  • Мнения: 12 018
Шмръц, не мога да си спомня ника ти, но не пишеше ли ти за "Уроците на Боби"? Магьосникът от Оз? Стилът ми напомня за тях. И си прав, дяволски си прав, че децата, особено тези, които са минали през вече закритите домове, имат своите рани. И ние не сме в състояние да им помогнем адекватно, не сме подготвени за това. Учим се в движение.
При бебешоците, особено от приемно семейство, тази рана, първичната е излекувана преди да дойдат при нас. Като осиновител на дете 3+г и бебе на 4м го казвам. Едното живяло три години в институция и познаващо БМ, до последно поддържан контакт между тях. И бебе от приемно семейство. Той казваше, когато беше на 3-4 "Аз имам три майки - една, в чието коремче съм бил преди да се родя; една, която ме е гледала като бебенце и Мама." Говори спокойно за това, наскоро негов приятел ме беше питал вярно ли е, че е осиновен - казал им докато играят и не му повярвали.

# 4
  • Мнения: 5 231
Това важи и за родните деца. Много хора ги създават, за да им решават някакви проблеми.
Да, и такива случаи познавам. Все пак темата е за осиновените, затова не споменах другите.

# 5
  • Мнения: 5
Мама Ру радвам се, че се сещаш за мен. Магьосника си бях ама регистрация я затрих. Първична рана говори за това. Но като я прочетох тя ме нарани и хич не се разбрахме.

# 6
  • When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
  • Мнения: 3 671
Имам биологично дете, с тежка диагноза - минахме през ад... Вече е добре, макар и болнава..
Имаме и осиновено дете - напълно здрав. Това беше една от рационалните причини да искам да осиновя - да е здраво ( поне доколкото е възможно - до сега е горе долу здрав).
Изпитвах ужас от това, че ако успея въобще да забременея пак - има 50% шанс пак да е болно...

Отделно, цял живот се чувствам чужда на семейството си. Моето родно биологично семейство. Питала съм ги дори дали не съм осиновена. Така съм се надявала винаги да е така и да има някой друг на света, към който да принадлежа. Тази болна и извратена представа се появи и от неглижиране откъм родителите ми - те се разведоха и аз се превърнах от "решение" на проблемите им, в "пречка" да започнат на чисто. Порастнах в семейство, но изоставена...

Толкова ми беше болно от това, че счупеният ми мозък реши, че ще преборя тия чувства като взема един човек, с реална и истинска травма от изоставяне и с него някакси двамата да се водим към светлината, към островчето, в което се намира покоя на душата...

Уви, всичко това го осъзнах, то се материализира в ума ми, едва след като вече имах две деца... Едно биологично с тежка диагноза, за което  винаги ще треперя... И едно осиновено, с тежка душевна рана, за което винаги ще треперя....

Майстор съм сама да си създавам проблеми...

Обективните факти са, че:
1.имам две прекрасни, умни, невероятни деца и въобще - нормално семейство.
2.на моменти съм толкова уморена от живота си, че искам да избягам.
3.ходя на психотерапия вече 3 години - помага ми много, но промените се случват бавно.

Много ми е трудно да помагам и да подкрепям сина ми в неговият път към него самия. Толкова много си приличаме, че чак ме е яд колко от сбърканата си същност откривам у него. Много се надявам да успея да му помогна и да живее като пълноценен човек.
Трудно ми е да се преборя и да свикна с ревността, която момиченцето ми изпитва към брат си. Тя е направо зла към него, не може да се зарадва на неговите радостни моменти, все ме обвинява, че му обръщам повече внимание...

А аз се опитвам, но е много много трудно...

И двамцата са като малки пиявици към мен...

И често не мога да дишам...

# 7
  • Мнения: 3 323
Като дете бях на детски лагер с много деца отгледани в дом, аз бях придружител на баба ми, която беше детски лекар там.
Беше някакъв кошмар за децата там. Въпреки, че се забавляваха знаеха, че не са желани от родителите си.
Никога няма да забравя как едно момиченце, с което си играех се разплака защото майка й я изоставила. По това време майка ми беше на гурбет и аз бях натирена по баби. Не знам как ми се изплъзна от устата, но казах, че и аз нямам майка. Страшното е, че като й го казах и го почувствах.
Много тежко преживях смъртта на бабите и дядовците ми (същинските ми родители, не тези които просто са ме създали).
И въпреки това много ми се искаше, да имах нормална връзка с родителите си като повечето хора. Уви, не можеш да си избираш родителите.

# 8
  • Мнения: 12 018
Аз също нямах такава добра и здравословна връзка с моите биологични родители - характер, разбирания. С баща много си приличаме, една зодия сме и бяхме като два остри камъка. Той не прие до край, беше се примирил, но не прие, че има дъщс, а не син. Мечтаел е за син. И това донякъде винаги е било между нас. С майка ми сме диаметрално различни. Тя пък беше вкопчена в мен от страх да не ме загуби и да остане без деца. Виках й "шаш и паника". Това белязва, Магьоснико, прав си. В отношенията си сцена ми се старая да балансирам, но е не е лесно, особено с голямото. И знаеш ли, някога тайничко съм се чудела какво би било да имам дъщеря с моята зодия. И знаеш ли, тя е моята зодия? И отново между нея и баба й (майка ми) диаметрално противоположните характери оказват влияние във взаимоотношенията. И става така, че някой очаква детето да се нагоди към семейството, а не взаимно един към друг.
Първичната Ана я четох още след курса и я приеха, повярвах й.
Как е Боби? Сигурно вече е завършил или е гимназия?

# 9
  • Мнения: 5
Боби е много добре. Малко скорпионче изкара такова търпение:) Свърши 11 клас предстои му 12. Но става силно голям и много му се радвам! Той ме е учил. Аз него:)

Писах разказ горе долу как аз се справих доколкото мога:) Дано да ви хареса


Сина на Щмръц

Шмръц започна всичко. Беше първия си нинджа жив. Но някой някога попита ли се как Шмръц научи се да бъде нинджа?
     -Шмръц Ти тренер имал си нали? Защо не си ми казал? Искам да го видя!
Шмръц въздъхна тежко и си се усмихна.
     -Той ще те намери.
-Ти каза ли му вече?
-Още не. Сега разбрах. Ще говоря с него.
Шмръц осъзна, че и Ти е тренер негов.
Шмръц шматка беше най-голяма. Вселената някъде назад го свърза със сина му. Объркан, усмихнат и щастлив той захвана се да учи, на което знае той. Учудващо сина му го не обичаше да го учат и се забавляваше много. Пет години Шмръц учител искаше да бъде. Но разбира се Вселената се усмихва. Особено ако я чуеш!
     -Ей Шматко! Ти за учител хич не ставаш. Цифрите си гледай. Сина си тренер остави. Слушай го. Ще се научиш! Ама си Шматка!
Не, че стана бързо. Егото започна да се чупи. Всеки път егото се сблъскваше с диамантена стена. Егото крещеше, Шмръц си страдаше и пак опитваше. Не спираше. Магаре в бунар. А да излезне от бунара и егото му го наблъсваше надолу. Ама си е Шматка! И не се отказваше. Да болката вървеше особено в началото, егото му се уморяваше с времето. Диаманта му помогна. Хем твърд, хем остър, хем всеки път отнемаше егово парченце. И докато егото се ремонтираше Шмръц се забавляваше като дете. И с годините, май десет бяха, егото си остана на дъното в бунара, а Шмръц оставяше го там и се забавляваше! Истински! Със сина си!
Научи се да бъде Нинджа.
Шмръц притесняваше се много за сблъскването на сина му със света си нов. Не разбира света си нов. Може би е старомоден, може би от старо време. Самурай! Онези хора, които всяка дума дето казват си е камък. И ако някой от тях лъжа е казал сам ножа си взима и си го пъха в корема. Защото Самурай е.
Щмръц не разбира новия свят. Тук истина сякаш няма. От вестниците, после радиото, после телевизията, после интернет, после каквото престои. Комуникацията еднопосочна е. Нещо казва ти на теб, но отговор и не очаква. В света ни нов ни казват що е хубаво, що е лошо, що е грозно, що е ...
Всъщност няма лошо някой да ти казва що е. Но за уж Самурай Шматка, той не разбира защо хората разказват ей така лъжи и ножа си не взимат...
Явно идва време сина му да го учи на света си нов. Мммм... Да! Ми ако Шмръц хареса си света!
Всъщност тренерите малки, сладки със света разбират нов и си го учат. Търпеливи. С усмивка. С любов.
     -Крайно време е тренерите да си се събират! А заедно що нинджи ще намерим! Кой ще стигна първи до сладоледа?
-Аз, аз! Ти си дебелостар!

# 10
  • Мнения: 5
Поздравления за нашите черни овци!

https://www.youtube.com/watch?v=I_tBdNy75HM

# 11
  • Мнения: 12 018
Ей, то не  е непременно нещо лошо да си черна овца. Ако това я да си различен, бунтар, некомформист ми е ок.
Черна овца в смисъл пропаднал, срам за фамилията - престъпник, лентяй, наркоман - вече не е добре. Надявам се, че никое наше дете няма да е от втория тип..

# 12
  • Мнения: 5
Поздрав към осиновените! и аз си поплаках...

https://otkrovenia.com/bg/proza/za-glytka-vyzduh-1

Общи условия

Активация на акаунт