Да, така е, че никой не може да пази детето ти по-добре от теб. Но не говорим за отворено пространство (като в случая спирка, пред която минават всякакви). А и дори и да попадне в купе или тип автобус детето ще се сблъска с хора, не може да го плашим, трябва да си вярва.
- Публикувана: 8 авг. 2023, 12:21 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2023, 10:02 ч.
Да пусна ли детето ми на 13 години, да пътува само с БДЖ?
Няма ли детски вагон?
Говорете с детето, с влак ли предпочита, с рейс ли? Кажете на кондуктора да го наглежда. Може да му се вземе билет в съседно на кондуктора купе. Или в първа класа.
По влаковете като, че ли се качват по 'опаснни' пътници, влакът е дълъг, има много тихи, тъмни местенца.
Или автобус, нарочно, с най-скъпи билети намерете.
Говорете с детето, с влак ли предпочита, с рейс ли? Кажете на кондуктора да го наглежда. Може да му се вземе билет в съседно на кондуктора купе. Или в първа класа.
По влаковете като, че ли се качват по 'опаснни' пътници, влакът е дълъг, има много тихи, тъмни местенца.
Или автобус, нарочно, с най-скъпи билети намерете.
Тези от малките градове, на които им се налага да живеят в гимназиално общежитие се гледат и възпитават по съвсем различен начин, отколкото в големия град. В малкия град 13-годишното е голямо дете. В големия град си е на мама малкото. В София вече дори с градски транспорт не ги пускат сами на тази възраст голяма част от родителите.
Аз пък въобще не съм съгласна. Мисля си, че градските деца са по-оправни. Може и да греша де, то е и много индивидуално, зависи кой как си учи детето и самото дете с какъв нрав е.
Но общо взето на момче на 13 години, особено ако и на ръст вече е дръпнало (племенникът ми на 13 и половина е вече почти 176-177 см; не че ръстът сам по себе си е най-важното нещо, но все пак е донякъде респектиращо), съвсем спокойно може да започне лека-полека да му се дава по-голяма свобода за самостоятелно придвижване.
Но общо взето на момче на 13 години, особено ако и на ръст вече е дръпнало (племенникът ми на 13 и половина е вече почти 176-177 см; не че ръстът сам по себе си е най-важното нещо, но все пак е донякъде респектиращо), съвсем спокойно може да започне лека-полека да му се дава по-голяма свобода за самостоятелно придвижване.
точно. С риск да ме заплюете. Не е с фиксирани дати пътуването, притеснява се родител, защо просто не го заведе и вземе, а цели теми и дискусии. Аз по скоро не бих оставила дете, чисто психически е тежко, само с близък на края на пътя си, отколкото да не мога да врътна няколко часа шофиране.