Здравейте, мили момичета! Дълго се чудих дали да пусна тема тук, или не, но въпросът, с който ще Ви занимая, ме човърка много и не ми дава мира, затова реших да пиша. Наскоро се случи нещо, което много ме разстрои. На 30 години съм, женена, имам едно детенце и очаквам второ, в съвсем ранна бременност съм - 4.г.с.
Преди около месец имахме повод за празненство със съпруга ми и отидохме на заведение с детето. Аз отидох до тоалетна, а като се върнах, видях, че на масата е седнала някаква жена при него и си говорят. Когато се приближих, го чух как й казва тихо: ,,Чакай сега да видим как ще реагира и започнаха да се смеят". Видях момичето, близка позната ми е. Седнах при тях. Тя беше в заведението с нейна компания от 2-3 души. Почти цяла вечер, докато не си тръгнахме, стоя при нас, остави компанията си. Почувствах се много кофти, защото първо, че бяхме излезли семейно, а и второ защото цяла вечер стоя при нас, говори с мен, шегува се с мъжа ми, а на него видимо му беше много приятно. Тя е красива жена, естествено красива, и е нормално да му хареса, но начинът, по който я гледаше, много ме притесни - с такова възхищение и очарование. Моят син й се радваше много, подаряваше й цветенца, а тя няколко пъти повтори, че бил ,,бащичко", че бил кавалер като баща си, което изобщо не ми стана приятно. Така цяла вечер. Мъжът ми сподели колко му е приятно и даже по едно време й предложи да си вземе от чинията му, което много ме подразни. Нищо не казах цяла вечер, но се почувствах много зле. Станах няколко пъти до тоалетната, а тя продължи да си стои на масата и да си говори с мъжа ми и изобщо не се сети, че е редно да се върне при компанията си. Видях мъжа ми как я гледа и го питах дали му харесва и той ми каза, че е красива и ,,че си има всичко". След вечерята споделих, че не ми е станало приятно и че съм се почувствала зле.
Един ден, след време, нямах батерия и трябваше да изляза от неговия Месинджър, за да вляза в моя, защото очаквах съобщение. Той ми даде телефона си и видях, че са си писали - нищо конкретно, просто са се уговаряли къде да отиде, за да снима детето й - мъжът ми е фотограф. Той е снимал някакво тържество, тя е била в ресторанта и го е помолила да снима детето й и партито за рождения му ден. Той е отишъл и не ми е казал, случайно разбрах от Меинджър. На празника на детето е бил и съпругът й, както и техни приятели. Почувствах се много кофти. Споделих това с терапевта ми, защото исках да отработим моята несигурност, ниското ми самочувствие и като цяло да ми помогне да имам една здрава увереност. Той ми каза, че това, че не ми е казал, за да не ревнувам, са мои интерпретации и че е абсолютно възможно причината да не ми е казал да е друга. Аз го питах каква може да е, че я харесва ли и той отвърна положително. Тогава вече наистина започнах да ревнувам. След като й е изпратил снимките, тя му е предложила покана за приятелство, но той не е приел. Аз ясно му показах да разбере, че ревнувам и не ми е приятно, тя я е оттеглила.
Вчера отидохме на кино, бяхме без детето. Всячески се бях постарала да му сготвя вкусно, да е чисто вкъщи, да изглеждам добре и да си прекараме една приятна вечер. Ходихме да гледаме ,,Опенхаймер", по средата на филма имаше една секс-сцена, в която главният герой изневеряваше на съпругата си, тогава мъжът ми се обърна и ми каза: ,,Сега си представяш, че съм аз, нали?" Видях на къде бие и го питах какво има предвид, а той ми каза: ,,Че правя секс с ......." и каза името на момичето. Стана ми изключително неприятно, защото, както си гледаме филм и ми е страшно интересно, той ми казва това. Излишно е да казвам колко зле се почувствах и че след това почти нищо не чух от филма. Много се разстроих.
Трябва да кажа, че той ми е споделил, че когато е започнал връзка с мен, не съм му допаднала външно, спечелила съм го с това, че не съм била материалистка и ,,комерсиална", че съм била мила и скромна. Уж сега повече ме бил харесвал. Честно казано имам комплекс, че не съм му достатъчна, че не го привличам и се чувствам тъжна. Знам, че от там идва голяма част от моя проблем.
Имам нужда от съвет. Прекалявам ли с драмите? Преувеличавам ли? Да, ревнива съм, трябва да кажа обаче, че никога не съм го ограничавала, винаги е бил свободен да излиза и да общува. Ревнувам в подобни моменти, в които съм се чувствала нежелана, неспециална и неоценена. Опитвам наистина да се променя с помощта на психотерапевт - да стана по-уверена, по-спокойна и се надявам да се получи.
Преди около месец имахме повод за празненство със съпруга ми и отидохме на заведение с детето. Аз отидох до тоалетна, а като се върнах, видях, че на масата е седнала някаква жена при него и си говорят. Когато се приближих, го чух как й казва тихо: ,,Чакай сега да видим как ще реагира и започнаха да се смеят". Видях момичето, близка позната ми е. Седнах при тях. Тя беше в заведението с нейна компания от 2-3 души. Почти цяла вечер, докато не си тръгнахме, стоя при нас, остави компанията си. Почувствах се много кофти, защото първо, че бяхме излезли семейно, а и второ защото цяла вечер стоя при нас, говори с мен, шегува се с мъжа ми, а на него видимо му беше много приятно. Тя е красива жена, естествено красива, и е нормално да му хареса, но начинът, по който я гледаше, много ме притесни - с такова възхищение и очарование. Моят син й се радваше много, подаряваше й цветенца, а тя няколко пъти повтори, че бил ,,бащичко", че бил кавалер като баща си, което изобщо не ми стана приятно. Така цяла вечер. Мъжът ми сподели колко му е приятно и даже по едно време й предложи да си вземе от чинията му, което много ме подразни. Нищо не казах цяла вечер, но се почувствах много зле. Станах няколко пъти до тоалетната, а тя продължи да си стои на масата и да си говори с мъжа ми и изобщо не се сети, че е редно да се върне при компанията си. Видях мъжа ми как я гледа и го питах дали му харесва и той ми каза, че е красива и ,,че си има всичко". След вечерята споделих, че не ми е станало приятно и че съм се почувствала зле.
Един ден, след време, нямах батерия и трябваше да изляза от неговия Месинджър, за да вляза в моя, защото очаквах съобщение. Той ми даде телефона си и видях, че са си писали - нищо конкретно, просто са се уговаряли къде да отиде, за да снима детето й - мъжът ми е фотограф. Той е снимал някакво тържество, тя е била в ресторанта и го е помолила да снима детето й и партито за рождения му ден. Той е отишъл и не ми е казал, случайно разбрах от Меинджър. На празника на детето е бил и съпругът й, както и техни приятели. Почувствах се много кофти. Споделих това с терапевта ми, защото исках да отработим моята несигурност, ниското ми самочувствие и като цяло да ми помогне да имам една здрава увереност. Той ми каза, че това, че не ми е казал, за да не ревнувам, са мои интерпретации и че е абсолютно възможно причината да не ми е казал да е друга. Аз го питах каква може да е, че я харесва ли и той отвърна положително. Тогава вече наистина започнах да ревнувам. След като й е изпратил снимките, тя му е предложила покана за приятелство, но той не е приел. Аз ясно му показах да разбере, че ревнувам и не ми е приятно, тя я е оттеглила.
Вчера отидохме на кино, бяхме без детето. Всячески се бях постарала да му сготвя вкусно, да е чисто вкъщи, да изглеждам добре и да си прекараме една приятна вечер. Ходихме да гледаме ,,Опенхаймер", по средата на филма имаше една секс-сцена, в която главният герой изневеряваше на съпругата си, тогава мъжът ми се обърна и ми каза: ,,Сега си представяш, че съм аз, нали?" Видях на къде бие и го питах какво има предвид, а той ми каза: ,,Че правя секс с ......." и каза името на момичето. Стана ми изключително неприятно, защото, както си гледаме филм и ми е страшно интересно, той ми казва това. Излишно е да казвам колко зле се почувствах и че след това почти нищо не чух от филма. Много се разстроих.
Трябва да кажа, че той ми е споделил, че когато е започнал връзка с мен, не съм му допаднала външно, спечелила съм го с това, че не съм била материалистка и ,,комерсиална", че съм била мила и скромна. Уж сега повече ме бил харесвал. Честно казано имам комплекс, че не съм му достатъчна, че не го привличам и се чувствам тъжна. Знам, че от там идва голяма част от моя проблем.
Имам нужда от съвет. Прекалявам ли с драмите? Преувеличавам ли? Да, ревнива съм, трябва да кажа обаче, че никога не съм го ограничавала, винаги е бил свободен да излиза и да общува. Ревнувам в подобни моменти, в които съм се чувствала нежелана, неспециална и неоценена. Опитвам наистина да се променя с помощта на психотерапевт - да стана по-уверена, по-спокойна и се надявам да се получи.
