последните години така се завъртяха нещата около мен, че много от двойките които познавам се разделиха. Това разбира се няма нищо лошо, но забелязвам една тенденция - татковците тотално абдикират. Забравят, че имат деца, създават нови семейства където се изживяват като “баща-мечта”, а децата от предишната връзка са тотално неглижирани. В най-добрия случай плащат една издръжка и това е, но темата не е провокирана от финансова гледна точка, а главата ми не побира как изведнъж забравят, че имат дете/деца? Как правят всичко за новото си семейство и “новите” деца, а “старите” за тях просто спират да съществуват.
Моята съседка споделя такава съдба, премести се до нас преди около 4-5 години след раздяла с бащата на детето и. Днес си говорихме с нея и тя сподели, че бащата не търси детето по никакъв начин, не го е виждал от няколко години и това което най-много ме “впечатли” - блокирал номера на майката на детето си ( моята съседка ), като преди това и написал, че никога повече не иска да ги чува и вижда, нея и детето и оставил номера на съпругата си ако някога все пак възникнела много спешна и неотложна ситуация свързана с детето?!
Някак много ме учуди цялата тази история и ми е интересно, понеже знам, че във форума има много разведени, самотни майки и хора с втори бракове/връзки, какво е вашето мнение? Случвало ли ви се е нещо подобно? Как реагирате ? На мястото на моята позната бихте ли позвънили на телефона на съпругата за каквото и да е? Как човек зачерква собственото си дете, но продължава да се грижи активно за друго/други?