Случи ми се нещо странно XXVIII

☀️🌙🌬️🔥💧❤️🙏
Аз ти вярвам, защото и на мен ми се случи, но аз го направих съзнателно, все още под въздействието на филма 13-ят етаж.
Там се казва, че ако вървиш само направо, не мислейки за прегради, препятствия, просто вървиш само напред и напред и ще стигнеш до края на симулацията.
И аз така, една вечер, прибирам се, и както винаги си витая, мисля си за филма, и изведнъж решавам да се пробвам.
И тръгнах напред, изключих се от всякаква мисъл и връзка с това, което ме заобикаляше, колите, минаващите покрай мен хора.
И изведнъж Видях как пространството се разшири и всичко Замръзна като на стоп кадър. Замръзна ми и на мен, кръвта ми се смрази. Бях като разтърсена.

И аз съм виждала времето да се изкривява (аз така го наричам, може и друго да е, не знам), два пъти. Моето бих го описала като glitch-а в "Матрицата", сякаш някой е напаснал скъсана лента и всичко паузира за секунда и започва отначало там, откъдето е краят на другия момент.
Привидно нищо не е станало, но сякаш времето се е разделило на две, на два епизода. Нищо от първия не можеш да пренесеш във втория и обратно. Не знам познато ли е на някого като преживяване...

.Hazel., благодаря, че ме подсети.
Имам и такива няколко усещания на липсващ кадър от лентата (докато вървя и гледам напред се усеща това прескачане на кадър). Усеща се, че липсва. Не зная дали го обяснявам разбираемо, мисля, че е подобно на твоето усещане.
Матрицата съм гледала много отдавна и нямам идея какво означава терминът, който си дала.
Това и другото съм споделяла в стари теми

На мен ми се е случвало само един път най-осезателно и истинско.
Имала съм и други, но там съм била изморена, разсеяна и го отдавам на въображението си. Но тук не беше така.
Права съм и гледам през прозореца, влиза братовчеда през портата, вижда ме и ми маха, и аз му махам. Всичко е някак си по-различно като светлина, някак все едно има здрач в светлината. И изведнъж, миг след като е минал, го виждам как отваря портата, вижда ме, маха ми, махам му и аз. Той свива към тях, и аз чак тогава осъзнавам какво се е случило. В подобни състояния винаги се случва нещо лошо. Молех се тогава, да се размине, но не се размина.

FBID10206456949248728, твоето е различно. Като дежа вю.
При мен няма дежа вю.

Гличът в Матрицата беше, когато Нео видя една котка да пресича два пъти улицата, което си е точно Дежа вю.
Иначе това, което описва Hazel, ако може да го обясниш още малко.🙏

Бъг в симулацията си е това
На мен ми се случи снощи. Излязох на терасата вечерта, докато беше тъмно, видях много ясно върхове на планина. Обърнах се, после пак погледнах и ги нямаше. Направо видях как избледняват и изчезнаха. Преди такива неща ме плашеха, вече ги приемам за нещо нормално.

Много интересна статия, която може да обясни, поне отчасти някои наши "усещания"
https://portal12.bg/publikatsii/Ucheni-dokazaha-izkrivyavaneto-n … t-Aynshtayn.p6699
Аз много обичам да броя секундите на светофара, и, отдавна беше, броя си, чакам зеленото, и изведнъж секундите пак започват да текат отначало. Огледах се ошашавена да видя дали хората не са минали, а аз да съм проспала зеленото. Даже ме загледаха какво си въртя главата жената до мен. Беше по времето, когато медитирах, тогава имах и други "свидетелства" за совите, че не са това, което са.

Малко ще сменя темата. Който не иска да  си  разваля настроението, да не чете този пост.

Предварително казвам, че съм човек здраво стъпил на земята. До сега не съм го споделяла с никой и малко ми тежи. Не съм религиозна. Единственото в което вярвам е, че не е възможно в космоса да има живот само на нашата планета. Може да съществува под всякаква друга форма.

Миналата година през април почина съпругът ми на 55 г. Три години терапия. Но какво се случи.Помня всичко до секунди. Вечеряхме, гледахме снукър. Той заспа и аз си включих моите сериали. Вярно е, че нямаше силите, които имаше преди това, знаехме какво го очаква, защото беше в напреднал стадий, но  не сега. До последно в пълно съзнание и се държеше. Синът ни е в чужбина и постоянно искаше да си идва, но съпругът ми не искаше. Явно не искаше да се натоварва повече.  В 0.24 както гледах филм, изведнъж взех телефона и на своя глава първосигнално писах на синът ми да си купува самолетен билет и да си дойде да се видим. Не знам какво ми стана. Съпругът ми спеше до мен и не исках да говоря по телефона. Защо изведнъж реших да викам синът ми, не знам. След 4 минути нещо ме накара да го събудя и да го  попитам иска ли вода. От къде ми щукна това, аз не знам. Когато включих свсветлината, разбрах, че вече съм сама. Беше 0.30. В 0.40 от бърза помощ бяха вече у нас. Синът ми точно в този момент ми пише/2 часа е назад/, че има полет за сле 1 ден. Аз не му отговарям и той тогава се обади. Казах му неприятната новина. Сутринта поглеждам часовника който е в нашата стая. Беше спрял на 0.29 ч. Помислих, че батерията е за смяна. На седмия  дена пак беше спрял часовника на 0.29. Тогава синът ми си беше още тук и си помислихме, че е била кофти батерията. И двамата не приехме това като нещо съществено. Да, но това се случи на 9 ден, на 3 месеца, на 6 месеца и 9 месеца. На годинат вече нямаше спиране на часовник. Забравих да пиша, че след 7 дена ходихме със синът ми купих нов часовник. Никога не съм вярвала в такива неща.
Кое ме накара да пиша на синът ми, какво беше това с часовниците? Не знам. До този момент, вече близо година и четири месеца, не съм сънувала съпругът ми. Не сънувам нищо. Ужасно е.
И пак повтарям,  че такива работи никога не са ме вълнували. Явно съзнанието ми, ме е подготвило, че ще се случи нещо ужасно.
Знам, че звучи странно и го разбирам и аз самата. Но няма как да го подмина. Знаела съм минутки преди да се случи, че ще става нещо. Животът ни заедно беше прекрасен, пълноценен. Неразделни до последния миг. Но  не това е темата.
Сега ми е по-леко, когато го написах, защо наистина когато си го мисля, звучи налудничава. А аз съм такъв реалист и все още не мога да повярвам, че се е случило.
Извинявайте, ако съм ви натоварила. Нямаше как да опиша тези странни събития, без да навлизам в някои подробности.

Ами въобще не е налудничаво. Всичко си е написано отгоре и си следва своя план,а невидима сила ни подготвя предварително.
Малко преди да почине кучето внезапно от масиран инфаркт,започнах да имам мисли един ден като почине къде ще го погреба и в какво. Даже търсех подходяща дървена кутия в интернет,но не сварих да поръчам. Буквално 2-3 дни преди да се случи пазарувайки в магазин грабнах одеалце точно с идеята да го увия в него . Така и стана.
Аз много сънувам ММ,все едно още живеем,но на сън. Имам доста послания на сън,както и през съня на близки до мен хора.

jhbd, не вярвам някой в тази тема да помисли това за смахнато. Всички сме тук от интерес към невидимия/духовния свят. Духовната страна на човека е най-трудна за изследване, а ние в тази тема май правим точно това. Така че твоят разказ е много ценен. Струва ми се, че спирането на часовника е някакъв начин да ти се покаже, че няма случайни неща и всичко се случва със смисъл и предназначение.
Вярвам, че смъртта е само врата към нашия истински дом - там, от където идват душите.

Според мен не си усетила преди да стане, а си усетила, докато е ставало

KPP, дали? Ако е било така, сме били заедно един до друг в този миг, както през целият ни съвместен живот. Не съм си го мислила това до сега. Благодаря ти!

Много интересни случки изчетох до сега , някои ме карат доста да се замислям ..

Напоследък ми се случва да усешам чуждо присъствие в дома ми . Само се оглеждам

1. - Много често виждам една "жена" , първоначално силует ,след това и като реален човек . Тя се върти предимно около майка ми . Имам чувството ,че и влияе по някакъв начин на чувствата , решенията , става раздразнена и нервна . Виждам я предимно в хола и спалнята . Първоначално тази " жена " не усещаше ,че я виждам , след известно време разбра и се стресна много от това и когато я засичам , тя се скрива т.е. изчезва от полезрението ми , защото аз усещам ,че е още там ,но не мога да я видя . Опитах се няколко пъти да осъществя контакт с нея ,но напразно . Първоначално тъмна сянка , а като успях да я видя това ,което ми се запамети е -
Пълна жена на възраст около 50 - 55 години , облечена с дълга рокля, синя , и голяма шапка с козирка  и цветя , с много набръчкана кожа за годините си , и пуши,  винаги с цигара ..
Опитах да говоря и с майка ми ,по деликатен начин , но тя казва ,че не знае нищо . Не знам дали крие .

2. - Вижадам черна сняка , черен силует , когато наближава да се случи нещо лошо , някаква опстност или някой да почине . Приемам го като предупреждение ,че предстои. Не е агресивно , просто виждам как минава през стите , стените , бързо за кратко и след това изчезва . Наистина след това се случват лоши неща .

Нещо "странно" и от мен. Сега, до колко е странно наистина, не знам, но на мен ми се видя такова.
Вчера излизаме с племенницата и кандидат зетя, имахме уговорка да празнуваме и да ходим с тяхната кола. Идват те и гледам аз, ааа зетя купил нова кола, пък не се похвалил. Джастев и той го пита - яяя, ти си сменил колата. А момчето ни гледа като три лева нацяло. Вика, не, бе, с тази кола съм от пет години. Ние - как, бе, друга е колата.
Аз - мога да се закълна, че старата беше малка и черна, а тази е по голяма и сребриста. Джастев пък - а, не, оная беше по голяма. Пък не е да не сме виждали колата и да не сме се возили в нея. Какво се случи не знам, но ви казвам, под клетва можех да кажа и опиша колата му, която няма нищо общо с неговата. Странното е, че и двамата с Джастев бяхме убедени, че колата на зетя е друга, а зетя беше още по изненадан и от нас, щото кой, ако не той няма да знае каква му е колата.