Здравейте, мами! Родих естествено на 14.08. и усещам, че нещо с психиката ми не е наред. Откакто родих не спирам да плача като погледна бебето. Сещам се как разбрах, че съм бременна, първия видеозон, разбирането на пола, пазаруването, трепетното очакване, ритничетата. Мисълта, че няма да е вечно толкова мъничък ме кара да плача още повече. Не искам да пораства толкова бързо... Дори само мисълта за бебчо ме ката да плача... Това следродилна депресия ли е? Случвало ли се е на някоя от вас? Чувствам се много зле...
- Публикувана: 23 авг. 2023, 15:17 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2023, 05:08 ч.
Това депресия ли е?
Ще започна с това, че НЯМА лоши чувства. Всички чувства съществуват, за да ни кажат нещо.
Та, чувствата Ви в момента звучат нормално- изцяло нова реалност, ново човече, умора, водовъртеж от хормони! Как да не плаче човек? 😊
Ще се напаснете с времето, но смятам, че много майки минават през това. Затова е важно да се говори по темата за следродилната депресия.
Масово жените, засрамени от мнение като предното (с което категорично не съм съгласна), просто мълчат и не споделят с никого през какво минават.
Дайте си малко време заедно. 😊 А ако емоциите Ви притесняват по някакъв начин- поговорете със специалист.
*и аз много плачех в първите дни- от всичко! Но най-вече докато стоях над кошарката на бебето и го гледах.. и си мислех “Как е възможно да създадем такова перфектно съвършенство?!” 😃
Та, чувствата Ви в момента звучат нормално- изцяло нова реалност, ново човече, умора, водовъртеж от хормони! Как да не плаче човек? 😊
Ще се напаснете с времето, но смятам, че много майки минават през това. Затова е важно да се говори по темата за следродилната депресия.
Масово жените, засрамени от мнение като предното (с което категорично не съм съгласна), просто мълчат и не споделят с никого през какво минават.
Дайте си малко време заедно. 😊 А ако емоциите Ви притесняват по някакъв начин- поговорете със специалист.
*и аз много плачех в първите дни- от всичко! Но най-вече докато стоях над кошарката на бебето и го гледах.. и си мислех “Как е възможно да създадем такова перфектно съвършенство?!” 😃
Леле като чуя някой да наричам такива състояния "лиготия" полудявам!
Толкова скоро след раждането хормоните още бушуват, а като добавим напълно новото ежедневие, отговорности и недоспиване....естествено, че ще сте по-чувствителна. Ако този период продължи по-дълго (със седмици), чувствате се зле и нещата не се подобряват потърсете помощ. В такъв случай може са се касае за следродилна депресия, което е сериозно състояние и не бива да бъде омаловажавано.
Толкова скоро след раждането хормоните още бушуват, а като добавим напълно новото ежедневие, отговорности и недоспиване....естествено, че ще сте по-чувствителна. Ако този период продължи по-дълго (със седмици), чувствате се зле и нещата не се подобряват потърсете помощ. В такъв случай може са се касае за следродилна депресия, което е сериозно състояние и не бива да бъде омаловажавано.
Напълно нормално е, толкова скоро след раждане. В САЩ на това му казват Baby Blues. Може да го потърсиш в гугъл, да прочетеш повече. Почти всикчи майки минават през това след раждането. Но ако продължава повече от 2-3 седмици и няма никакво подобрение, тогава вече потърси помощ. Не се бори сама с тези чувства.
Не, нормално е, много жени сме така. Аз плачех по 5 пъти на ден, когато родих, защото има дечица, които биват изоставяни и малтретирани и нямат късмет като моето.
Ще мине след няколко седмици или поне ще отслабне.
Поплачете си, няма нищо лошо в това
Депресията е друга бира - чувство на неудовлетвореност, загуба на себе си безпомощност, липса на желание за всичко, включително за душ... Такива изключително неприятности работи За сега звучите напълно нормално
Ще мине след няколко седмици или поне ще отслабне.
Поплачете си, няма нищо лошо в това
Депресията е друга бира - чувство на неудовлетвореност, загуба на себе си безпомощност, липса на желание за всичко, включително за душ... Такива изключително неприятности работи За сега звучите напълно нормално 
По-скоро е някакъв хормонален дисбаланс. Аз плаках, защото не бях в състояние да стана от леглото след секциото, да отида да си видя детето. Не ми го донесе никой цели 3 дни. Мислите, които ми минаваха бяха в тази посока, че детето ми е само, беззащитно, някъде си, вързано за система, без моя глас... За описаните неща въобще не съм се сещала да плача. Почти не помнех и все още не помня нищо от бременността си, само конкретни стресови моменти. Моето състояние доведе до следродилна депресия, защото и вкъщи не можех да си обгрижвам детето. Възстанових се много трудно от секциото.
Твоите хормони би трябвало да се наместят, но ако продължава това, трябва да се обърнеш към лекар.
Твоите хормони би трябвало да се наместят, но ако продължава това, трябва да се обърнеш към лекар.
Не, това са хормони.
Депресията не е положителна, а доста отрицателна емоция. Там плачеш от безсилие, мъка, липса на изход, чувстваш се притисната от обстоятелствата. Във всяка ситуация виждаш непреодолим проблем и това те натоварва ужасно физически и психически. Ти говориш за плач, милеене по бебето ти от любов. Нищо депресиращо няма тук, просто разчувствана родилка
Депресията не е положителна, а доста отрицателна емоция. Там плачеш от безсилие, мъка, липса на изход, чувстваш се притисната от обстоятелствата. Във всяка ситуация виждаш непреодолим проблем и това те натоварва ужасно физически и психически. Ти говориш за плач, милеене по бебето ти от любов. Нищо депресиращо няма тук, просто разчувствана родилка
Да ти сложи диагноза може само психиатър.
Дали е следродилна депресия или хормонален взрив, не е толкова съществено.
Дай си време, изживей си емоциите. То си е и така, животът е кратък, бебето само сега е такова и сега трябва да се насладиш на това уникално време. Гледай да спиш повече, да излизаш навън с бебето и постепенно емоциите ще се уталожат.
Ако минава време и състоянието си остава, говори с лекар.
Аз пък бях луда от радост и бях убедена, че всички жени по улиците ми завиждат за това, че имам такова малко бебе. Пак е някакво отклонение, но поне е приятно.
Дали е следродилна депресия или хормонален взрив, не е толкова съществено.
Дай си време, изживей си емоциите. То си е и така, животът е кратък, бебето само сега е такова и сега трябва да се насладиш на това уникално време. Гледай да спиш повече, да излизаш навън с бебето и постепенно емоциите ще се уталожат.
Ако минава време и състоянието си остава, говори с лекар.
Аз пък бях луда от радост и бях убедена, че всички жени по улиците ми завиждат за това, че имам такова малко бебе. Пак е някакво отклонение, но поне е приятно.
Аз също минах през това,същите неща си спомнях, но пък ме беше страх,защото вече съм го родила и не мога да го защитя и се обвинявах, ама плачех нон стоп,допринесе и факта,че бебето ми отказваше да суче получих мастит,обвинявах се,че не яде кърма ,ама ми мина де,всички минаваме през това,спокойно ще дойде време на напасване, сега моя приятелка минава през същото..
Just хормони😄
Just хормони😄
Най-напред честито бебче! Разчуствахте ме. Така бях преди повече от 30 години. При мен се нагласиха емоциите и хормоните след около месец и половина. Не случайно навремето са полагани специални грижи за родилките до 40 ден.
Това, което описвате не е депресия. Радвайте се на всеки момент, така е, бързо порастват. дано имате някой, който да ви помага по някой час дневно. Спи ли детенцето добре?
Това, което описвате не е депресия. Радвайте се на всеки момент, така е, бързо порастват. дано имате някой, който да ви помага по някой час дневно. Спи ли детенцето добре?