Аутизъм (ASD) при възрастен

Вие написахте:

"Почти 100% от хората, ако бъдат изследвани, ще попаднат в някой аутистичен спектър.", което няма да коментирам.

Точни числа за превалентност не съществуват за много стигматизиращи психични заболявания по принцип, не само за ASD, по ясни причини.

Отразява се на цялото здравословно състояние и на продължителността на живота. https://www.songbirdcare.com/articles/autism-life-expectancy

Отразява се на човека да е с диагноза. Имам близки приятели психиатри и съм разговаряла често с тях, тъй като на мен материята ми е изключително любопитна. Споделят, че освен ако не са тесни специалисти с много опит, не биха се наели изобщо да поставят диагноза аутизъм в зряла възраст, защото наличните тестови методи, особено за възрастни, не са достатъчно валидни. Диагнозата се поставя клинично, което изисква опит. В случая с аутизма може би това е пречка.

Отделно, при много психични заболявания - шизофрения, биполярно разстройство и други - подхождат изключително внимателно и изследват обстойно, преди да поставят финална диагноза, по ясни причини за отражението на подобна диагноза върху живота на млад човек.

Въпреки диагнозата, индивида с помощ от опитно лице трябва да се опитва да живее сносен живот, в случая за мен е абсолютно възможно.

Подкрепям. С голям респект към психиатрите пиша, но е необходим не просто прихиатър, а такъв, който ще свърши работа, тесен специалист, за да има прогрес, по мое скромно мнение.

Нямам желание да коментирам абсурдни твърдения. Всеки има право да вярва в каквото си желае и да изразява вярванията си, колкото и смахнати да са те.

Българска изследователка в областта на аутизма (д-р Михаела Барокова) дава полезна информация на своя сайт за аутизъм при възрастни - https://barokova.com/bg/autism-in-adulthood-2/. Включва и предложение за работа в ИТ сферата.

Ти, какво искаш всъщност?

И аз започвам да се чудя каква е целта на темата?
Кои са абсурдните и смахнати твърдения? Може ли по-конкретно? Мъск е с Аспергер и живее сравнително нормално.

Уважения към въпросната психоложка и работата й с възрастни аутисти, но отново, няма "златен стандарт" за диагностика на ASD при възрастни.

Едно е психолог, друго психиатър, учил 6 години медицина, специализирал още толкова психиатрия.
 
Включих се в темата, естествено като лаик, да помогна с нещо, защото на няколко пъти прочетох акцента със самоубийството. Най-малкото уважение към времето на пишещите в темата не би било излишно. Човек също трябва да иска да си помогне сам.
 
Или може би целта е да се направи реклама на д-р Барокова? Няколко пъти се споменава.

Авторе, някак много си задълбал в тема, чиито отговори няма да ти донесат нищо. Освен това много напрягаш с присъствието си, например тук с писането си. Аз това усетих от теб и бих се дистанцирала. Ако си такъв в живота, напрягаш хората, нормално е да бягат от теб. Изглеждаш все на недоволен, все нещо не ти допада, това ти писва, фейсбук не ти е ок... все социалните неща те дразнят. Ако си и все навъсен, намусен, сериозен, вглъбен, няма кой да иска да комуникира с теб. И вместо да дълбаеш в аутизма, по-добре ниж как да се промениш към по-хубаво. Би ли ми отговорил на един въпрос ? Как според теб караш да се чувстват хората около теб?
Вземи се усмихни малко, давай го по-весело, стига с тия спектри, здрав си, жив си, купи си хубав парфюм, дрехи, ходи на фитнес и се заговаряй с жени. И на готини леки теми. С тази сериозност няма как някоя жена да се завърти.

Стана ми интересно на мен дали наистина комуникацията с аутисти е толкова проблемна и гледах някои неща онлайн. На високо интелигентните с Аспергер на пръв поглед по нищо не им личеше. Работили са върху себе си и продължават активно да работят върху общуването и социализацията. Самите те се приемат за нормални с малко по-различно възприемане на света, като са имали са и имат особености в социализацията, разбира се, не отричат.

Друго, което ми направи впечатление, е, че според новите научни разработки липсата на емпатия, която се приписва на аутизъм спектър разстройствата, се поставя под въпросителен знак.

Голяма част от учените, работещи по изкуствения интелект(AI), също били с Аспергер.

Как пък решихте, че човекът няма проблем? Щом толкова задълбочено чете и търси явно го мъчи нещо. Авторе, не слушай жената 2 отговора нагоре. Има жени искат сериозен мъж. Не всеки иска около себе си ухилени лигльовци.

Сериозен мъж е едно, сопнат мъж е друго.
Със или без диагноза.

Не оставам с впечатление господинът да е сопнат. Хората сме различни. И много хора не искат да се напаснат към другите и начинът им на общуване. Не става въпрос да се променяме като личности, а да се съобразяваме с характерните особености на отделната личност.

Не визирам никого темата. Една от характеристиките на състоянието е проблемна комуникация и социализация, това имах предвид.

Списък на симптомите на аутизъм във възрастен са дадени от NHS тук. Интересно е да се спомене, че CDC включва и стомашно-чревни проблеми (в списък Други характеристики).

Благодаря, успях да изтегля сезон 2022 на Love on the Spectrum. Гледах шестте епизода със английски субтитри. Бяха ми интересни, но доколко са представителни за реалността? Участниците в тях имат добър социално-икономически статус. Това контрастира доста със статистика за заетостта отнасяща се за Великобритания, според която болшинството аутисти (над ⅔ – фигура 5) не работят - https://www.ons.gov.uk/peoplepopulationandcommunity/healthandsoc … k/2021#employment .

Относно Илон Мъск – за супер богат човек навярно няма да е проблем да си купи диагноза за аутизъм или цяла психиатрична клиника, ако желае. По-интересен и по-автентичен пример за мен е шотландската певица Сюзън Бойл, която е получила диагноза за Аспергер синдром. Чак на 53 годишна възраст тя си е намерила романтичен приятел...

Относно уважението – не виждам смисъл да уважавам хора, които са враждебно настроени към мен, опитват се да омаловажават темата с безпочвени твърдения или извършват гаслайтинг (психическа манипулация, целяща загуба на увереност). Също така не виждам смисъл да играя театър, в който да се представям за друг човек – харесвам аналитичното мислене, то е част от моята идентичност.

Относно фитнеса – не посещавам фитнес зали и не виждам смисъл от тях. Преди години взех със себе си мой роднина, който ходи на фитнес, на еднодневна разходка в планината. Разходих ме се в Родопите, но той едва издържа на натоварването – каза, че било брутално... Ако човек желае истински фитнес моята препоръка е изкачване на връх Мальовица от Рилския манастир по Дългия рид. Други интересни места, където човек може да се разкърши и дори пребие, ако няма опит или не познава пътеките, са върховете Каменица в Пирин и Орловец в Рила. Гледките от тях са страхотни.

На връх Орловец срещнах сама жена, с която се заговорих, но не си допаднахме с нея. Много повече ми хареса симпатичната рецепционистката в един планински хотел, която ми позволи да си оставя автомобила на паркинга без да плащам, и така спестих около 30 лева (грубо толкова щеше да ми излезе сметката за платения паркинг). Имах желание да я поканя на разходка, но не я видях повторно...