Призраците от миналото

  • 9 000
  • 93
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 35 290
Имате ли такива, отглеждате ли ги, храните ли ги на тъмно, докато не разперят криле и да ви ги размахат в лицето?

Имам един единствен, след ужасно много години влезе с взлом Joy
Тоест, опита се.

# 1
  • Мнения: 3 467
Имам да. Подтискам ги за мое добро, най-вече психологическото ми здраве.

# 2
  • Мнения: 741
Имате ли такива, отглеждате ли ги, храните ли ги на тъмно, докато не разперят криле и да ви ги размахат в лицето?

Едно време ми беше любимо хоби това. Не знам как и кога ги освободих окончателно - някъде в процеса на съзряване, но в един момент се усетих, че ми липсват, понеже дотолкова бях свикнала да са наоколо и да си ги обгрижвам, че не знаех коя съм и какво да правя без тях. Разбрах, че са си тръгнали, като се сблъсках с основния от тях (дето чак ме плашеше, т.е. плашех се от човека, който бях, когато бях покрай него), и не почувствах нищо. Ама нищичко, нито с положителен, нито с отрицателен знак.

Сега - от позицията на времето - мога да кажа, че се чувствам много добре без подобни хрантутници наоколо и понастоящем не мисля, че имам призраци като такива.

# 3
  • София
  • Мнения: 35 290
Ама, моя след как си, как върви живота иска пари Joy

# 4
  • Мнения: 18 721
Трябва да му върви животът, без пари не става.
 Не знам от миналото да имам призраци, май  изчезнаха ,но от бъдещето  идват.

# 5
  • Мнения: 2 218
Ох , не знам дали това са призраци, но аз все още имам травми от начина по който се отнасяха с мен в училище.
И въпреки че сега нямам на теория проблеми с общуването с хора, непрекъснато се съмнявам, че всеки нов човек в живота ми не ме харесва и ми се присмива зад гърба ми.
Трудно ми е да приема, че някой ми е приятел, винаги обмислям всичко което говоря и се притеснявам от това как ме възприемат околните.

# 6
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 7 095
Аз лично не, влязох във връзка с мъжа ми, тогава само проектогадже, с чисто минало, той също. Седнахме, поговорихме, с тоя това, с тая онова...
Но и бяхме млади, от 18 години сме заедно.

# 7
  • Варна
  • Мнения: 523
Не, преди време като си дадох 1г да постоя сама и да "открия себе си" и ги затрих всички по естествен път. Усещането е прекрасно. Не си давах сметка колко са ми "тежали" докато не ги разкарах.

# 8
  • Мнения: 741
Ама, моя след как си, как върви живота иска пари Joy

Звучи ми като сам да си е посочил вратата въпросният. Ми нека, няма лошо - да си имаш призраци и да си циклиш за тях, е едно. Ама и пари да ти искат... Ай сиктир.

# 9
  • Мнения: 1 273
Имам, не много, но достатъчно. Често ги истезавам мислено. Важно е да не им се обръща внимание много често...

# 10
  • София
  • Мнения: 35 290
Ама, моя след как си, как върви живота иска пари Joy

Звучи ми като сам да си е посочил вратата въпросният. Ми нека, няма лошо - да си имаш призраци и да си циклиш за тях, е едно. Ама и пари да ти искат... Ай сиктир.
Е, не, това е след гад дем, сигурно 18 г 😄

# 11
  • Мнения: 2 502
Починалите близки, които обичам.

# 12
  • Мнения: 6 245
Определено имам такъв Simple Smile
Преследва ме от години с различна интензивност, най неприятното е когато изкача от нищото в съня ми. Само ме гледа без да ми каже нито думичка.
Иначе не ми влияе на ежедневието, още преди години и отбих всякакви опити за комуникация. Предполагам, че ако знаех, че е добре, щастлива и успешна в личен план, може би щеше малко по- малко да ме преследва този призрак. Защото като се чувстваш отговорен за нечий неуспешен личен живот ( каквито подозрения имам), още утежнява положението. Не бих я потърсил след толкова години и след като толкова трудно я отказах да ме търси, вече ако се засечем случайно в града ни, каквото дойде. Чак се учудвам, че не се е случило до сега, ама може би е за по- хубаво.

# 13
  • Мнения: 2 513
Един. Съдбата е благосклонна и не ни пресича пътищата вече 12 години. Мисълта, че нямаше да имам точно този живот сега и точно тези деца, ме държи далеч от съжаленията, че той не даде шанс на "нас".

# 14
  • Мнения: 5 273
Преди 2 дни се обадих на призрака от миналото да го попитам дали ще участва финансово в приготовленията на дъщеря ни за тази учебна година. Реши след 15 години да ми предложи да се съберем и да си гледаме детето заедно.

Общи условия

Активация на акаунт