Страх от започване на нова работа

  • 8 221
  • 140
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 6 910
Елора  идеята е , че може да не е в офис. Но има и други варинати да не е в офис. Аз даже сега мисля за подобни, защото ще имаме тази година абитуриент и той не е много - много лесен . За сега има няколко насоки човека . Да го видим накрая.

# 106
  • Мнения: 6 978
Може и фрийланс, но организацията е по-трудна и ако не си много старателен, ще затънеш. Освен това там сам се занимаваш със счетоводители и фирмените сметки, осигуровки и тн. Ако много му отпуснеш края, твърде вероятно е да имаш периоди без заплащане, а не всеки е готов на това.

Лично аз съм ОК с 9-часовия ден, защото седмицата ми е гъвкава и имам дни хоум офис, както и дни на място. Когато съм хоум офис пак са си 9 ч, понякога дори са по-плътни откъм работа тези дни, отколкото дните във физическия обект. Ноо аз си харесвам колегите, винаги е забавно на работа и макар че се изморявам, в повечето случаи съм ОК с натоварването. Ако не се харесвахме подозирам, че щях да напусна - времето на работа е голям % от времето изобщо и прекарано в нерви и интриги би било истинска мъка. Затова при търсене на работа освен условията и заплатата се опитвам да хвърля едно око на атмосферата доколкото може да се прецени отстрани.

# 107
  • Мнения: 1 628
Най-високо квалифицираните ни инженери са 90% от работното време по клиенти, извън офиса. Говоря за много високи технологии.

# 108
  • Варна
  • Мнения: 5 352

1. Разбира се,че винаги е имало и страхотни хора с които сме се сприятелявали. Винаги и на всяко едно място.

2. Ако си чела изследванията, почти всички от генерация з и милениалите имат проблем с 8-9 часовия, стандартен работен ден. Аз съм от тях. Всъщност най-мързеливите хора са в офиси, има хора които не стават дори за кафе. Имам опит.

3. Почти всичко квалифицирано е в офис. Целият мениджмънт. Офис секретарките не са сами в офисите си, а заедно с ръководителите на отдели, екипи и т.н

1. Значи няма какво да те е страх от започване на нова работа и темата е излишна. А половината ти постове излизат неверни, щом не всички са злобни и щом народопсихологията на всички не е една и съща. Нали не очакваш всички хора да са свестни и да се сприятеляваш с всички? Не си на 12, нали?

2. Аз също съм от твоята генерация и нямам проблем да работя яко. Може би защото винаги съм си харесвала работите и съм ходила с желание на работа. Приятелите ми също са от моята (и твоята) генерация. Повечето сме си изиграли добре картите и не приемаме работата си като наказание или като място, на което ходим само за да изкараме пари.
Повечето офисни работи са си на пълен работен ден. Ако искаш да работиш по-малко, потърси друга сфера - нещо на терен, по-динамично. Но знай, че почти винаги в работите, които не са от 8 до 5 или от 9 до 6, често се работи и през уикенда и през официалните празници.

3. Мениджърите работят на пълен работен ден, а често и допълнително извън старндартното работно време.

В крайна сметка не разбрах искаш или не искаш да работиш в офис?
И какво работиш понастоящем всъщност?

# 109
  • Мнения: 1 725
Щом си млада, всичко е наред. Дай си още някоя и друга проба. Има фирми и фирми, колеги и колеги. Най-вече зависи от шефовете за това какъв климат ще създадат съзнателно и несъзнателно, най-вече от това какви личности и управленци са самите те. Затова подбирай шефовете първо и ако можеш, проучвай предварително фирмите. Има в нета сайтове за отзиви за работодатели и фирми. Ако след 1-2 години продължаваш да се чувстваш зле поради ред фактори, млада си, запиши да учиш друго, междувременно докато работиш. Новото начинание ще те окриля. Но не се примирявай до края на живота си, ако не се чувстваш добре с реализацията, която имаш. Пропиляни години в учене няма - не ги мисли, защото те винаги са полезни, дори и само като житейски опит от самото учене (развиване на памет, на способност за анализ и разсъждение), от опита в общуване с хора и ситуации.

# 110
  • Мнения: 155
Всъщност тази и подобни теми извън личностната конкретика поставят интересни теми за дискусия като, например, токсичната работна среда. Реално независимо, колко добри комуникационни умения има човек, съществуват екипи, в които просто не можеш да се оправиш.
Отново подчертавам, говоря общо, нямам идея, какъв е проблема на авторката, но и в реалността, и тук, във форума съм срещала мнения и коментари на хора, които споделят за проблеми в работната среда, свързани със злоба, вмешателство в личния живот и личното пространство, непрофесионално отношение и тн

# 111
  • Мнения: 141
Аз все по-рядко чувам друга причина за напускане на работа, различна от токсична работна среда, интриги, клюки и луд шеф.

Аз лично положих всички усилия. Преглътнах обиди, клюки, пренебрегване, крадене на работа, подигравки..Ами не става. Когато шефа има фаворити и одобрява тази среда е пълен кошмар. Ако не сте попадали на шеф нарцис - това е нещо страшно.

# 112
  • Мнения: 141
Ъпдейт.
Приех оферта за работа която не е това което търся,но..е добре платена. Няма хоум офис което беше мой приоритет.
С наближаване на стартовия ден обаче съм в депресия, паник атаки..и имам чувство, че отново влизам в матрицата. Много се притеснявам. Трудно ми е да го владея.

Последна редакция: чт, 05 окт 2023, 12:22 от Не се сърди, човече

# 113
  • Мнения: 6 910
Твоя си работа дали ще търсиш помощ или ще си мислиш, че като ти пожелаем тук във форума доста хора успех
това решава всички неяа. Бъдещите, но  Вкл. както ги описваш текущите ...
Но твоя воля.

# 114
  • Мнения: 468
Не се сещам точно за възрастта ти, по спомен - млада си - можеш да опитваш!
Аз  ти желая успех и сплотен, поддържащ се, приятен екип!
Един от начините за преборване на страх е целенасоченото поставяне в ситуацията и осъзнатото противодействане - както ти сега с новата раб. без опция хоум офис. Дано се получи!
Дотогава мисли положително, стягай гардероба с подходящи дрехи и се разсейвай с книжка, кино, хоби или разходка сред природата!

# 115
  • Мнения: 6 978
Ъпдейт.
Приех оферта за работа която не е това което търся,но..е добре платена. Няма хоум офис което беше мой приоритет.
С наближаване на стартовия ден обаче съм в депресия, паник атаки..и имам чувство, че отново влизам в матрицата. Много се притеснявам. Трудно ми е да го владея.

Моля заядливите коментаторки да пропуснат темата, наистина не ми е до това.
Чакай сега, не бързай така да се настройваш. Матрицата може да се окаже нещо хубаво, не знаеш предварително. Може колегите ти да се окажат печени и да искаш да ги виждаш, да ти вкарат положителна емоция. Може самата работа да се окаже приятна и като навлезеш, да искаш да я вършиш. Добре платена значи, че в свободното време ще можеш да се поглезиш. Липсата на хоум офис е минус, да, но не значи, че промяната не е за добро. Simple Smile Иди си с хубава настройка пък, ако се окаже, че не става - ще напуснеш.

Аз не бях работила на 8-9 ч ден н-и-к-о-г-а преди сегашната ми работа и на първия ден отидох със свито сърце, изобщо не се виждах да издържа... 4 години по-късно понякога ходя на работа в деня за хоум офис. Grinning

# 116
  • Мнения: 45
Здравейте ,и аз изпитвам ужас при започване на нова работа !
Опарих се с предишната ,аз ли не мога да държа ,колегите ли ме провокирана не знам!
Добронамерена личност съм,и мисля ,че ,и другите са такива ,но уви!
Сега видях колко съм слаба ,а  с тежка работа съм  се справяла  ,но сме работили почти винаги със съпруга ми в екип!
И аз съм свикнала да се облягам на него ,и се справям!
Имам също ,и депресия,която при промени ,и стрес се активира ,и е ужас!
Чувствителена съм,и това ми пречи !
Не съм  се научила да се справям сама ,а съпругът ми е прав в повечето неща ,признавам си !
Трябва да си признаем,че сме  слаби ,и това е!
Надявам се да има,и други ,като мен ,да не се чувствам ,като извън земна!

# 117
  • София
  • Мнения: 831
Розалин, до настройка е.
Какво значи, че си слаба, че си депресирана и т.н. Ако си чувствителна - ми опитай да се пребориш и да не си слагаш на сърце всеки поглед накриво.

Приеми новата работа е ново начало.  Нов шанс да научиш нещо, нов шанс да срещнеш хора, нов шанс да ти се случи нещо хубаво. С такава настройка ще ти е далеч по-лесно. Ако всеки път си вглъбена дали ще се справи, дали ще е там съпруга ти, за да се облягаш на него - ми не, няма да се справиш. Ще започнеш да се справяш като повярваш сама на себе си. И се пребориш с демоните си. Знам, че на приказки е лесно, но това изисква упорита работа и постоянство.

Смяната на работата според психолози е третото по ниво на стрес нещо, което се случва чисто житейски - първите две са загуба на партньор/близък и раздяла. Нормално е да се притеснява човек, но ти си буквално обсебена. Работи да се приемаш такава каквато си и се опитай да изградиш увереност. Тогава слънце ще изгрее и на твоята улица.

# 118
  • Melmak
  • Мнения: 3 263
Аз от написаното от авторката разбирам, че мъжът й е вършил част от работата, а тя повече мрънка и се оплаква. И сега като трябва да се оправя сама, не може. Неволята учи.

# 119
  • Мнения: 6 910
И аз успявам да разбера, чебавторката не работи каквото и е по страст и способности и за да покаже ниво е разчитала на мъжа си да и помага. Сега въпроса е дали ще свали целта си за ниво спрямо възможностите си и ще се примири; дали ще се опита да види дали все пак не бърка и дали все пак няма да и е интересно да се справя сама - с предварително калкулирано известно количество проба и грешка или дали ще реши да смени областта .
Т.е.  за мен не би било добре за вътрешен мир да се опитваш да достигаш непривични за себе си цели в непривична за себе си област. Все пак се работи дестеки години и ако от сега играе на психиката ... Също според мен не би било добре да се самоподценява сравнявайки се с някой "непогрешим" и не смееки да опита своите възможности от тсрах от грешка и по-бавно начало.
Така че и двете посоки е добре да се опитат.
И не , не сме слаби, просто понякога  се опитваме да се сравняваме на неправилни основи
Успех.

Общи условия

Активация на акаунт