Ако се чака идеална работа , няма такава , все ще има нещо , или заплатата ниска , или дразнещи колеги или нещо друго . А детето може да не започне никога работа .
- Публикувана: 20 септ. 2023, 10:30 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2023, 17:41 ч.
Мързеливи ли са младите българи?
Тук не говорим за идеална работа и идеални условия, а за усилия, които ще отговарят на някакво що-годе адекватно заплащне. Ако мястото е читаво, ще дава възможност за кариерно развитите, ще се дават бонуси не само за извънреден труд, ще има социални придобивки, ще може да се договаря флексивно работно време, ще изисква допълнителна квалификация. Кой работодател ще се довери насляпо от първия път на пресен кадър и ще му даде всичко това на тепсия. Нещата стават постепенно.
Затова казвам, че си намират нещо, което да ги устройва, не се напрягат излишно и търсят по-доброто. Имат ли възможности, нямат ли, това не се коментира в случая. Определено има много ентусиазирани специалисти, които не могат да попаднат от първия път на своето си място.
Затова казвам, че си намират нещо, което да ги устройва, не се напрягат излишно и търсят по-доброто. Имат ли възможности, нямат ли, това не се коментира в случая. Определено има много ентусиазирани специалисти, които не могат да попаднат от първия път на своето си място.
Струва ми се че при мен са се получавали нещата защото съм била отворена да пробвам. Не съм имала никакви претенции. Нито за пари, нито за позиция и точно това ми е отворило вратите в последствие.
Понеже като си отворена има изобилие от опциики, тези опции започват да се състезават една с друга и така започват да ти предлагат по добри условия. Според мен има едни хора, които работата сами ги намира и други които не могат та не могат да намерят - точно като при любовта.
Понеже като си отворена има изобилие от опциики, тези опции започват да се състезават една с друга и така започват да ти предлагат по добри условия. Според мен има едни хора, които работата сами ги намира и други които не могат та не могат да намерят - точно като при любовта.
За мен младите хора са поставени в ситуация на апатия още от училище, на моето дете му бяха написали забележка, че се върти в час, попитах какво стана, а то ми отговори, че дете на заден чин е говорила по темата в училище и той се е обърнал. Няма нищо по естествено от това да гледаш някой в лицето, когато говори, а не да го "слушаш" с гръб, модели от преди 100 г., безинтерес учебен материал, прекалено обемни и никого ненужни сухи знания и накрая полуграмогни млади хора или грамотни, но с цената на хиляди левове за частни уроци. Системата би трябвало много да се промени, да се създадат опции младите хора още от 15-16 г. да работят почасова, през ваканциите и да си създават трудови навици, да изкарват някакви пари и това в нормалния свят е така. 12 клас младежи на по 18-19 г. и организират родителска среща, ами те по закон са физически дееспособни лица и няма нужда родител да ходи на родителска среща на пълнолетен. Цялата система е архаична и младите хора страдат от това, появяват се гъвкави модели за да може студентите да работят и да се издържат, студентски кредити, но все още нещата са много в началото и е трудно да се намери баланса, особено и при тези нива на доходите, за да живеят самостоятелно и да се развиват, като големи хора. Токсични родители обсебили децата си с грижа, за "тяхно добро", ама как ще работиш нискоквалифицирана работа. И защо не един 18 г. да не поработи нещо и на 18 г. няма как да работиш на топ позиция без образование и опит, но все се почва от някъде и този опит е ценнен за вбъдеще, да си гъвкав, адаптивен са много важни качества за бъдещия просперитет.
За мен младите хора са поставени в ситуация на апатия още от училище, на моето дете му бяха написали забележка, че се върти в час, попитах какво стана, а то ми отговори, че дете на заден чин е говорила по темата в училище и той се е обърнал. Няма нищо по естествено от това да гледаш някой в лицето, когато говори, а не да го "слушаш" с гръб, модели от преди 100 г., безинтерес учебен материал, прекалено обемни и никого ненужни сухи знания и накрая полуграмогни млади хора или грамотни, но с цената на хиляди левове за частни уроци. Системата би трябвало много да се промени, да се създадат опции младите хора още от 15-16 г. да работят почасова, през ваканциите и да си създават трудови навици, да изкарват някакви пари и това в нормалния свят е така. 12 клас младежи на по 18-19 г. и организират родителска среща, ами те по закон са физически дееспособни лица и няма нужда родител да ходи на родителска среща на пълнолетен. Цялата система е архаична и младите хора страдат от това, появяват се гъвкави модели за да може студентите да работят и да се издържат, студентски кредити, но все още нещата са много в началото и е трудно да се намери баланса, особено и при тези нива на доходите, за да живеят самостоятелно и да се развиват, като големи хора. Токсични родители обсебили децата си с грижа, за "тяхно добро", ама как ще работиш нискоквалифицирана работа. И защо не един 18 г. да не поработи нещо и на 18 г. няма как да работиш на топ позиция без образование и опит, но все се почва от някъде и този опит е ценнен за вбъдеще, да си гъвкав, адаптивен са много важни качества за бъдещия просперитет.
Да съм написала някъде, че детето да не ходи на училище за сметка на работа? Никъде не съм написала такова нещо, никой не би го допуснал!
Не познавате нещата и пречупвате през вашата призма. Факт, че в нормалния свят децата изкарват джобни ИЗВЪН учебното време, както казах за съжаление тези модели в България не са познати. Моето дете на 13 г. раздаваше брошури, пристигнаха в четвъртък вечер, имаше район в който трябваше да ги раздаде до неделя. Достатъчно време имаше, предоставяха и специална количка. Изкарваше между 100 и 150 Е според месеца. Считам, че това е чудесен опит. След това работеше и работи отново в гъвкави модели къде ли не, никой не го задължава, никой не го насила и не за сметка на училището. Тук системата нито го толерира, нито го допуска, дори е по-строго от България. Ако не отиде на училище съм задължена лично да се обадя сутринта, където това се документира.
През лятната, както и другите малки ваканции според случая по една или две седмици децата имат право да работят, ако желаят, при определени условия и работно време. Отново страхотно решение фирмите покриват временнете си нужди, децата трупат опит и изкарват пари. В една от фирмите, децата вършеха лека работа в отдел логистика от 15 до 20 часа именно през ваканциите, когато масово служителите са в отпуск. След 20 часа имат право на работа, ако са над 18 години.
Няма нищо лошо децата да работя, да създават навици, контакти, да изкарват пари и по-добре да поработят вместо да се висят в интернет и да цъкат игри денонощно особено през ваканциите.
Младите няма да искат да са инфлуенсъри, ако имат по-добър пример, а примерът започва от къщи. Да, знам, че твърдението е неудобно.
По темата, не смятам, че са по-мързеливи от предишните поколения. Днешните младежи имат възможност да сравнят всякакви професии, нива, възнаграждения и е нормално за несигурни, непрестижни, вредни, неблагодарни и зле платени професии да няма наплив сред все по-нарастващият брой висшисти, които може да са всякакви, но поне за 3-4 години са доказали, че вършат прилично и що-годе в срок възложени задачи.
По темата, не смятам, че са по-мързеливи от предишните поколения. Днешните младежи имат възможност да сравнят всякакви професии, нива, възнаграждения и е нормално за несигурни, непрестижни, вредни, неблагодарни и зле платени професии да няма наплив сред все по-нарастващият брой висшисти, които може да са всякакви, но поне за 3-4 години са доказали, че вършат прилично и що-годе в срок възложени задачи.
Има една сентенция: "Децата не приличат на родителите си, те приличат на времето в което живеят". Налат се нови ценности, на младите хора независимо от огромните възможности са с все по-малко социални умения. Чета често www.spodeli.net където млади хора споделят и търсят съвет как да се справят със страха да общуват с хора, тук нюансите са от това да попитат нещо, до работно място и елементарна комуникация.
Има една сентенция: "Децата не приличат на родителите си, те приличат на времето в което живеят". Налат се нови ценности, на младите хора независимо от огромните възможности са с все по-малко социални умения. Чета често www.spodeli.net където млади хора споделят и търсят съвет как да се справят със страха да общуват с хора, тук нюансите са от това да попитат нещо, до работно място и елементарна комуникация.
Добро мнение, да допълня, че не само на времето, а и на мястото приличат младите. Както се дадоха примери от мами, живеещи в чужбина, техните деца работят от рано и успяват да съчетаят това с ученето.
Но в България от край време царува мнението "Учи, мама, за да не работиш".
Учи, мама, да не работиш е точно свързано с неработенето на физическа работа, за която поне 3 световни марки имат произведени цели серии техника за извършването ù.
Странно, ако е толкова розово с тази работа, защо чужбинчетата не напуснат училище още на 10, ами мама и татко ги натискат чак до колежа/университета.
Странно, ако е толкова розово с тази работа, защо чужбинчетата не напуснат училище още на 10, ами мама и татко ги натискат чак до колежа/университета.
Съгласна съм с Нарциса.
Много родители не искат децата им да учат занаяти или да работят нещо, което да не е в "офис".
Чувала съм го и от родители много често.
Разбира се, че децата ще предпочитат изобщо да не работят, ако не успеят да намерят мечтаната работа в офис, пред това да се излагат да вършат физически труд.
Нали така са научени вкъщи, че всяка работа, която не е в офис е срамна.
Много родители не искат децата им да учат занаяти или да работят нещо, което да не е в "офис".
Чувала съм го и от родители много често.
Разбира се, че децата ще предпочитат изобщо да не работят, ако не успеят да намерят мечтаната работа в офис, пред това да се излагат да вършат физически труд.
Нали така са научени вкъщи, че всяка работа, която не е в офис е срамна.
Аз всъщност имам точно обратното предвид.
В България има някакъв луд и див фетиш към физическия труд и хората, които го извършват. Колкото по-тежък, увреждащ и гаден, толкова хората са по-'истински', каквото и да означава това.
Има физически дейности, които все още трябва да се вършат на ръка, но огромната част от физическия труд днес е механизирана, електронизирана, автоматизирана и дигитализирана. Минали сме през три индустриални революции...е, не ние, българите, минал е светът. Някой да се бъхти и гърби днес означава, че на шефчето отгоре не му се дават пари за машина и за квалифициран човек, способен да управлява машината. Едно е да платиш пет трицифрени заплати, друго е да инвестираш милиони в оборудване и да плащаш една инженерска заплата, дето е повече от на петимата общаци накуп.
В България има някакъв луд и див фетиш към физическия труд и хората, които го извършват. Колкото по-тежък, увреждащ и гаден, толкова хората са по-'истински', каквото и да означава това.
Има физически дейности, които все още трябва да се вършат на ръка, но огромната част от физическия труд днес е механизирана, електронизирана, автоматизирана и дигитализирана. Минали сме през три индустриални революции...е, не ние, българите, минал е светът. Някой да се бъхти и гърби днес означава, че на шефчето отгоре не му се дават пари за машина и за квалифициран човек, способен да управлява машината. Едно е да платиш пет трицифрени заплати, друго е да инвестираш милиони в оборудване и да плащаш една инженерска заплата, дето е повече от на петимата общаци накуп.
Това, за което говориш съм го срещала в старото поколение т.н. "идеализация" на тежкият труд. Помня, как и бабите ми и дядовците ми изпитваха някакво садистично удоволствие от това да се счупват от физическа работа... но новите поколения, които идват след тях изобщо не мислят по този начин.
Мой близък, студент. През лятото започна работа на бензиностанция, като касиер, който трябваше да прави и кафета и фрешове с условието 2 смени по 12 часа и после 2 дни почива. Ами след първите 2 смени и един почивен ден му се наложи да кара 6 12-часови с един ден почивка. Да допълня, че момчето не пуши и леко се чувстваше ощетено от колегите си пушачи, които често излизаха в почивка. Бензиностанцията на известна верига, на главен път и с огромно натоварване.
Ами изкара си ваканцията, но не смята догодина лятото да работи там.
Дали е мързелив?
Негов приятел започна работа в плажен бар от 10 сутринта до когато има хора(около полунощ), без почивен ден и след една седмица колабира.
Но познавам и 40-50 годишни жени, които още не са намерили тяхната работа. Започват някъде и след 2-3 месеца решават, че не е тяхното и напускат. Мъжете им ги издържат.
Та е трудно да се обобщи.
Ами изкара си ваканцията, но не смята догодина лятото да работи там.
Дали е мързелив?
Негов приятел започна работа в плажен бар от 10 сутринта до когато има хора(около полунощ), без почивен ден и след една седмица колабира.
Но познавам и 40-50 годишни жени, които още не са намерили тяхната работа. Започват някъде и след 2-3 месеца решават, че не е тяхното и напускат. Мъжете им ги издържат.
Та е трудно да се обобщи.
Говоря в реплика на иронизирането горе за ученето и неработенето. За много хора интелектуалната работа, която идва само след учене, не е работа.
Между другото, изразът всъщност звучи така: учи, мама, да не одиш на нивата. Смисълът в този вариант е съвсем различен, но пък не обслужва наратива за мързеливите офисни планктони.
Между другото, изразът всъщност звучи така: учи, мама, да не одиш на нивата. Смисълът в този вариант е съвсем различен, но пък не обслужва наратива за мързеливите офисни планктони.