Синът ми е първокласник на 7 г .
В сряда на 4 октомври е с нова учителка по занималня. Госпожата е "лоша"- така я определя той за времето от 1 час в който е с нея и решава да избяга от училище.
И го прави без проблем .
Няма го в училището около 3 часа.
Като цяло е общителен,умен,своенравен. Не се притеснява от случилото се. Разбира,че е направил нещо нередно,но не чувства вина.
Как да подходя към ситуацията? Аз съм в шок от случилото се.
Ще се радвам ако ми дадете някакви насоки.
България!
Здравейте и благодаря за въпроса!
Бягството от училище е сериозен казус, въпреки, че в очите на детето това обикновено е нещо безобидно. От оскъдната информация, която ми давате не става ясно, например, каква е точната причина за бягството, къде е отишъл и какво е правил, по време на отсъствието си, сам ли е бил...?
Тук възникват много въпроси, които би било добре да се изяснят. Както и:
1. Как детето се държи с възрастните и с вас, като родители. Показва ли ви уважение? Проявява ли уважение към авторитети по принцип.
2. До колко е социален, има ли достатъчно приятели? Как общува с децата?
3. Има ли поставени граници у дома и спазва ли правила? Кой ги поставя и как?
За да се разбере какъв да е и вашия подход, е нужно да се запозная с историята на семейството, за да се разбере конкретната причина за подобно поведение, но това което никога не е подходящо е да се караме на детето, да го критикуваме, да го поучаваме или да го наказваме. Първото, което е добре да направите е да разберете конкретната причина за това, с въпроси, като например: Какво се случи? Ти как се чувстваше? От какво имаше нужда? Какво ти се искаше...?
Това са въпросите, които е важно да задаваме на децата си често, особено когато са постъпили неправилно.
Всяко дете има нужда първо да бъде уважено, като не бъде критикувано, второ, да са зачетени неговите чувства и трето, неговите нужди и това обикновено е достатъчно, за да се успокои и да се почувства подкрепено, нещо от което реално се нуждае. Тогава ще е много по-лесно да ви се довери и да сподели истинските си подбуди, които много често в основата си са някакъв вид страх. Но понякога самото дете може да не разбира истинската причина, защото тя може да е неосъзната.
Затова ми е трудно да ви дам по-конкретни насоки в този случай, защото подобни казуси обикновено се нуждаят от по-задълбочена работа с психолог. А за тази цел би следвало той да се запознае по-подробно със семейната ви история, което не може да се случи в този формат. Затова ви препоръчвам да направите лична консултация с детски психолог. Поздрави и успех!