По самата си същност повечето, но не всички, са маргинални групи и затова предизвикват несъгласие в обществото. Но така е и с правото - престъпниците имат право на защита. Всеки би трябвало да има право на някаква закрила - жените, живеещи в насилие или дори децата, (които са най-уязвими, имах позната, която ходеше и поддържаше такава безплатна телефонна линия). Т.е. често личното ни неодобрение към някоя кауза ни кара да сме против нещо, което може би не разбираме достатъчно. Мигрантите и трафикантите не ги оправдавам, но за да си рискува човек в живота в сал в морето, значи е на “брега на отчаянието”. Този пример показва, че глобално решение е необходимо, какво точно, не знам, но то трябва да се вземе на международно ниво, иначе наистина ще продължаваме да мислим пристрастно и да генерализираме, без да разбираме, и същността на проблемите, и нуждата от разрешаването им. А само защото някъде съществува малка различна група от нас, със специфични проблеми, към която съществува групова неприязън, защото не е стъпила здраво на краката си, по различни причини, не означава, че каузата й е погрешна, че хората, които я спонсорират също, и че е правилно да сме против всички НПОта, само, защото се раздухват само негативни примери и каузи, които не ни засягат лично, но затова пък ни засягат емоционално, заради някакви предразсъдъци, които сме си изградили.,