Преодоляване на раздяла/Разговор

Започни от някъде, кажи нещо конкретно.
Така как да помогнем без да знаем защо се чувстваш така

Понеже съм срещала и други твои теми, може би психологът не е достатъчен на този етап. Бих те посъветвала да обсъдиш това с лл.

Единственият подход е да не се отчайваш и да оставиш времето да си свърши работата. След няколко месеца ще се чудиш какво си се тръшкала и си си чупила нервите за някакъв мъж, все едно са се свършили мъжете. Този не е бил за теб и това е, животът продължава.

Ако нямаш книжка, запиши един курс, или пък нещо друго, което никога не си правила. Прави нещо, което те гради теб като личност, явно прекалено много зависиш от нечие присъствие и внимание. Трябва да можеш и сама, когато се наложи.
Иначе вярвам, че самотата е избор, когато се отвориш за нови отношения, ще срещнеш и друг мъж, и приятели и каквито пожелаеш социални контакти.

След дългогодишна несполучлива връзка и период от две години които прекарах сама, срещнах човек с когото наистина си паснах в началото, разбирахме се без думи и забравях за целия свят когато е там което ме накара да се влюбя изключително много..още в началото имаше няколко червени флага на които аз не обърнах внимание, защото смятах, че са дреболии на който не трябва да отдаваш значение, първото беше, че поддържаше контакт с момиче с което беше излизал точно преди да се запознае с мен, по негови думи изневярва не е имало, но това доста повлия на доверието ми към него, другото което също пренебрегнах беше, че той никога не беше имал сериозна връзка в живота си, не беше съжителствал с жена и някак не знаеше какво е да поемеш отговорност за свойте действия, винаги мислише от своята гледна точка, но си казах, че просто му трябва време да се научи.. Имаше и още няколко подобни, но сякаш бях заслепена, впоследстие заживхеме заедно, започнахме да споделяме всичко, почуствах го като моя най-добър приятел и спътник..Държеше се мило, чувствах се адски спокойна в компанията му, правеше по някой компромис тук там ииии така до като не забременях.. Не мога да кажа, че беше много планирано и добре обмислено, но със сигурност беше желано и щеше да е обичано и обгрижвано по най-добрия начин.. Карахме се понякога за разни дреболии, комуникацията не ни беше най-силната страна, но знам, че в едни отношения винаги има и по някой скандал. И така до момента в който отидохме на един преглед и чухме "плода няма сърдечна дейност" .. Всеки ден този момент ми е пред очите и чувам думите на лекарите.. Нарекоха го мисед и веднага ми назначиха час за аборт.. последваха леки усложнения след него и така изкарах повече от седмица между вкъщи в леглото и спешен кабинет..Физически започнах да се възстановявам, две седмици след това и най-накрая успях да се изправя на крака и тогава той започна да ми говори неща от сорта на "Ние не трябва да сме заедно, много се караме, не можем да го преодолеем, искам да съм сам, че бил сигурен, че аз съм неговата жена, но не сега, че ме обича и съм най-истинската му любов, но трябвало да се разделим". След това се наложи да ме оперират, и там последваха усложнения, паник атаки и други здравословни проблеми и нещата сякаш утихнаха временно до момента в който не се изправих отново на крака и на него отново му се прииска да е сам и свободен, карахме се известно време, не се чувствах много стабилна психически, стигнахме дори до бой ( и от моя и от негова страна).. Намерих си друго жилище и си изнесох вещите.  От една страна го разбирам, много му дойде и може би наистина не е готов за подобни ангажименти, от друга, точно в момента в който моя свят рухна, той просто си тръгва с оправданието, че не се получава, че бил до мен в болницата и сега трябвало да се справя сама.. За капак на всичко дори работим в една компания и дори да работя основно от вкъщи, все ще се наложи да се срещнем на някое събитие в офиса, а не мисля и че е добър вариант да сменя работата си, защото е изключително добра възможност за кариерното ми развитие и трудно ще намеря подобно поне на този етап..
Обаче времето минава, а аз не успявам да се закрепя и да изкарам мислите за всичките ни хубави моменти, за бременността, за нас.. Постоянно мисля, че няма да срещна човек с когото ще бъда толкова щастлива и влюбена, че няма да намеря по-добро и в такъв момент, хващам телефона и дълбая в раната.. Знам, че времето много ще излекува, но всяка сутрин се будя с тези мисли и едвам успявам да заспя заради тях.. Дори да съм заета, отново това ми е в главата.. Наистина не знам какво друго мога да направя, че да продължа живота си, не знам дори какво очаквам да чуя, просто имам нужда да говоря и споделя с някого, без да виждам досадата в очите му..

Аха, той и насилник бил на всичкото отгоре.

Ти страдаш по неосъществената си фантазия за голяма любов и семейство, а не конкретно за този мъж. Той никога не е бил способен да ти даде това, което искаш, ти сама си си го въобразила, заслепена от чувства.

Няма да ги сбъднеш тези желания, ако избираш подобни мъже и не обръщаш внимание на червените лампи.

Според мен дилема психо-физическо състояние или кариерно развитие не би трябвало изобщо да съществува. Очевидно не си в състояние да отработиш травмите си и да преодолееш този период и връзка, и оставането ти като колега с този човек само влошава положението. Наистина ли искаш възможността да го срещаш и това да те връща в изходна точка, да виси като Дамоклев меч над главата ти?
За да продължи напред, човек трябва да откъсва и захвърля това, което го дърпа назад. Ти сякаш удобно си се завила с "тъгата" като с одеало, под което ти е уютно и не искаш да продължиш напред. Работа с психолог е задължителна.

Това са неща от живота, които се случват на всички хора. Малцина са останали с първия си партньор, рядко има жена без аборт по различни причини. Това че при теб е толкова драматично означава, че се нуждаеш от специализирана помощ. Помисли за посещение при психиатър.

Смени работата, провери си хормоните и витамините и продължи с психолога. Зациклянето на определена фаза от живота е най-сигурният начин да затънеш в депресия още повече.
Този, с когото си се разделила, не става, крайно време е да го приемеш.

Ами той е бил до теб, докато се възстановиш здравословно (това е човешко отношение), но не е длъжен да е завинаги, след като нещата не са вървели добре и само бременността ви е свързвала.
Ще намериш някой по-подходящ, не го мисли повече този.

Елунария е права. Страдаш за някаква мечта, а не заради конкретния мъж. Всеки има проблеми. Може да не показва, да не споделя, но никой не е с безпроблемен живот. Имай предвид, че някои случки в живота са неразбираеми за други хора, които не са ги преживели. Говоря за тежки неща като загуба на близък, аборт и подобни. Човек, който не е минал през това, не знае каква болка е. И няма нищо странно в това. Аз загубих баща си и моите приятели ме подкрепят много, но не ме разбират. Просто не са губили и не знаят, за което се радвам, защото не ги е сполетяло. Така и с аборта.

Този човек не е бил за теб. Описваш го в първия си пост, но аз любов не виждам. Виждам някакво описание на съжителството ви. Човек не описва така връзката с Любовта на живота си. Ти търсиш някаква мечта, която е сякаш нереална. Ще срещнеш човек. Ако трябва си смени работата. Ако си в голям град приемай нови предизвикателства, излизай, общувай с хора.

Той на колко е бил, когато сте се запознали и още не е имал връзка с жена, камо ли сериозна?
Колко време продължи вашата връзка?
Така, както го описваш, на пръв поглед изглежда, че преди бременността всичко е било о.к. След това драмата му е дошла в повече, а и ако не е вече съвсем млад, а да кажем към 30-35 - навиците за спокоен живот са надделели и затова е прекратил връзката. Разбираемо е, като си е представил, че пак може да се случи подобно нещо.
В интерес на истинала, и аз имах спонтанен аборт преди първото дете, майка ми е имала, и познати жени - много са минали по този път, без да рухват и без да им се разпада връзката.
Като не иска драма, какво да правиш, не иска и това е. Да си живее сам и с епизодични връзки за секс.
Но е постъпил почтено и е изчакал да укрепнеш, преди да си тръгне, това говори добре за него.
А предишният, този с дългогодишната несполучлива връзка, там какъв беше случаят?

Радвай се, че си се отървала и ходи да запалиш една свещ в църквата.
Знаеш ли какво щеше да стане ако беше родила от такъв?
В момента подобно нещо се развива пред очите ми - жена, която си гледа сама децата, не получава никаква издръжка (обаче нищо няма да вземе, защото  оня осеменител се водил социално слаб). И пей сърце, голям кеф - да се чудиш как да вържеш двата края.
Я си представи да те беше оставил сама след като беше родила?
Знам, че не е успокоение .... ама винаги може да е и по-зле. Горе главата, не спирай да посещаваш психолог.

Със сигурност не ти е било лесно, но приеми, че така е трябвало да стане!
Защо си превърнала този мъж във фикс идея? Като не иска да сте заедно, прав му път-пожелай му здраве и късмет и кой откъде е!
Не се опитвай да търсиш причина или обяснения за решението му, нито пък се обвинявай! Понякога нещата просто се случват и приключват, започват нови…Ще дойде и твоето време, ще изгрее слънцето- изчакай!

Аз наистина не мога да разбера какъв е този страх. В смисъл - сам си, радваш се на свободното си време, особено, ако детето е пораснало и вече не търчиш подире му. А ако е малко е такова тичане, че, времето ти е ангажира, какъв страх?
Мен примерно ме е страх от скок с бънджи.
Защото се познавам, знам, че главата ми забучава, въздухът ми спира, веднъж на един лифт се ухапах зверски почти до кръв, за да си отвлека мисълта, въпреки, че пак ме държа известно време. Предполагам,че ще ми спре въздухът от уплах и ще получа инфаркт, от това ме е страх, защото изходът е фатален.
Ама да те е страх да живееш сам?

Може би проблема е в това, че по-голяма част от съзнателния си живот съм прекарала във връзка, свикнала съм да се грижа за някого и мисълта вечер да се прибера и да няма с кого да си кажа две думи, с кого да споделя вечерята си, кого да прегърна.. някак си ме плаши. Знам също, че това е проблем с който трябва да се преборя, но за момента поне не успявам да се фокусирам върху себе си, заради мислите за другия, колкото и глупаво да е..

Не е глупаво въобще. Аз се възхищавам на хора ,които не ги е страх от самотата. Всички казват,че разпологаш със свободното си време. Да но при мен като и при авторката ,точно това ме плаши и се чувствам щастлива като има за кой да мисля,с кой да говоря с кой да си пия ракията така да се каже. И това е различно от компанията на приятелите,за мен това си е човека ,които е до мен.Аз и в други теми съм го казвала - за да не съм сама,правя компромиси с мен.И в момента е така.Да така е. Много хора ще кажат ,че това нещо никога не го биха направили,за което адмирации...
Та по въпроса за преодоляването на раздялата...трудно ще стане ,но най-вероятно е възможно.Просто се свиква.

Това не е щастие, а зависимост.
Такава зависимост би отблъснала повечето хора (никой не може да носи постоянна отговорност за чуждото щастие), или да действа, като магнит за насилници, на които им е ясно, че ще си търпите всякакви помии, от страх.

Много точно казано , и аз много добре го знам и вътрешно в мен го разбирам.Дори на моменти се чувствам като психично болна ,защото имам такава зависимост. С две думи - щастието ми зависи от друг.
Да не се отклонявам от темата.

Според мен започни работа с терапевт, защото явно имаш доста повече неща за отработване.
Приеми, че нещата са се случили по начина, по който са се случили и това е. Какво е можело да бъде и прочее фантазии не са в твоя помощ. Когато човек губи нещо, не знае какво всъщност печели.

Избирай:парите или живота! стига с тези пари, кариери.... Дори да се поокопитиш малко, в момента в който идеш в офиса, видиш го... Мазохистично е. Като губиш, не знеш какво печелиш. Не е трябвало да бъде, за това така са се стекли нещата. За какво ти е кариерата щом кораба,, депресия,, потъва мъкнейки те и тебе? Искам да кажа:не потъвай с кораба, спасявай се. Работа има. Мисля, че тоя човек се е уплашил като са станали реално видимо сериозни нещата. Всичко след това го е устроило. Той се е евакуирал. Ти? Миналото е само сетивен спомен... Филм, който се пуска сам на плейъра в мозъка. Упорито ще те преследва филма +цялата палитра от емоция, която предизвиква. Но трябва да опорстваш и ти. Тръгне ли-сменяй го. Така или иначе друг избор нямаш. Върви напред без страх от новото и от самотата. Следващият ти мъж те очаква там някъде, но трябва да се движиш. Винаги има следващ ден, който е празен като лист. В него ще има каквото напишеш, решиш ти. Утре ше изживееш следствията от днес. И знаеш ли? Почни да пишеш на истински лист утрешния си ден. С твърдения, в сегащно време. Малки, дребни неща, вярвай си че можеш. Най-тегавото е минало. Сега остава само да затвориш тия спомени и да ги натикаш някаде на скрито и недостъпно място за теб самата.

Хората имаме невероятната способност да забравяме лошото и да си спомняме хубавото, което в твоя случай само ти вреди. Ти си имала абсолютно токсична връзка. Задай си въпросът не защо той си е тръгнал, а ти защо толкова държиш да си точно с него. Страхът ти от самота не е достатъчно условие, а рецепта за лоша връзка.
Ще изгрее слънце и на твоята улица, всичко минава в този живот. Повечето хора сме имали един-два-няколко "единствени" и "неповторими" любови, които после сме осъзнали, че нито са единствени, нито неповторими. Но винаги има следващ мъж, не са свършили, уверявам те.
Няма да ти давам съвети да пребориш страха от самота, защото на мен ми е доста чуждо, а и ти работиш с психолог. По-скоро бих казала, че от това, което съм наблюдавала при мои близки познати и роднини, хората, които изпитват страх от самота в крайна сметка не остават сами, никога. Точно заради този страх от самота не спират да търсят и да се оглеждат за връзка и в крайна сметка я намират. Но това води със себе си негативите на това да изгубиш себе си, да нямаш лични желания, потребности, да изпитваш постоянна тревожност дали няма да те зарежат и да влизаш във връзка с хора, които не са за теб.
Щастливите хора гледат леко с насмешка на живота, на себе си и на проблемите си, не толкова драматично, а малко по-несериозно. Може би ще ти помогне да работиш в тази посока.

Само за да преодолееш самотата, няма смисъл да се набутваш в неподходящи връзки.
Нали виждаш колко е нелогично.
А срещу самота може да помогне приятелство.

Аз бях като теб. Винаги съм била във връзка и да остана сама беше най-големият ми кошмар. Последното, което преля чашата беше 5 годишна, дори не мога да я нарека връзка. Знаех колко е безперспективна, но си градях въздушни кули и не исках да погледна истината в очите. После страдах в самота 3 години, защото нали, той беше "любовта" на живота ми. Пълни глупости. Накрая след 8 загубени години намерих себе си, започнах да се кефя на самотата си и съвсем случайно срещнах човек, който ме носи на ръце и ме обича страшно много. Сега наистина вече чувствам, че съм си на мястото и дори с новия да се разделим, аз знам, че да останеш сам не е чак толокова лошо и понякога е за предпочитане отколкото да си с грешния човек.

Моят съвет е да останеш за известно време сама, да се научиш да си си самодостътъчна и главно да не напускаш хубавата си работа. Не си длъжна да контактуваш с него, а ако си, само строго служебно и все едно нищо никога не е било. Не бъди пораженец и вземи живота си в ръце. Мъже-много. Просто не сте били един за друг. Това какво ти си прожектираш в главата няма нищо общо с него. Насила не става.

При мен самовнушението действа много добре. Помисли си за всички негативни негови "качества" и си ги спомняй често, когото пак ти иде да пожалиш за него и да се самосъжаляваш. Подминавай го все едно никога нищо не е било, мисли си и че това ще мине и ще срещнеш твоя човек тогава, когато си готова.  Започни да го приемаш като част от миманса и не давай той да взима от твоята жизнена сила. Никой не заслужава това.

Пожелавам ти да намериш сили и да обичаш малко повече себе си, единствения човек, с когото ще останеш завинаги, това си самата ти и трябва да се грижиш за себе си по най-добрия начин.

Тъга, съчувствам ти за преживяната загуба, но погледнато отстрани тя изглежда "за добро". Твоят човек всъщност не е бил "твоят". И това рано или късно е щяло да излезе наяве, а винаги "рано" е по-добре. Лесно е да имаш връзка, когато е весело и безпроблемно. Когато дойдат някакви трудности обаче, човек започва да си дава сметка за някои неща. Твоят бивш е установил, че не е готов да бъде подкрепящ и всеотдаен когато имате проблем. Уплашил се е от вероятността да имате дете, от усложненията при теб. Стиснал е зъби докато укрепнеш, което е наслоило някаква ненавист към теб. Отделно може и да се е чувствал виновен, защото в крайна сметка не си забременяла сама, нали ... освен това сте се карали, а после аборт, усложнения - може да се чувства, че той "ти го е причинил". Просто си е дал сметка, че е достигнал своите граници, че няма какво повече да направи без да изневери на себе си, че при това положение не се прави семейство и в такава обстановка не се гледа дете и ... е бил прав.

"и нещата сякаш утихнаха временно до момента в който не се изправих отново на крака и на него отново му се прииска да е сам и свободен" - не му се е приискало "отново", през цялото време го е мислел, но просто е изчаквал да се стабилизираш малко, за да можеш да го понесеш.

"точно в момента в който моя свят рухна, той просто си тръгва с оправданието, че не се получава, че бил до мен в болницата и сега трябвало да се справя сама" - не разбирам каква е алтернативата тук? да изчака още ли? да ви прекипи съвсем и да се изпотрепете?

Относно обясненията в любов, мисля, че не са искрени. Не че те лъже умишлено, просто човекът не умее да обича ... иначе е възможно ти да си жената, с която до момента е стигал най-далеч в това, но все още е твърде далеч от истинска отдаденост като за семейство, дете. Може някой ден да узрее, може и никога да не стане - не е твой проблем вече. Твоят проблем е да отциклиш от тези мисли. Звучиш депресивно, което може да налага консултация с психиатър. Не се страхувай от това: понякога на самата психика ѝ е необходимо да достигне някакво своеобразно "дъно", за да преодолее депресивната фаза и да стигне до приемането на ситуацията. След това ще ти просветне и ще видиш купища възможности. Сега може и да не ти се вярва, но по пътя, по който сте били поели заедно ви е очаквала катастрофа, много по-голяма от тази, която изживяваш в момента и на практика тази в момента те "спасява" от по-голямата.

След една неуспешна връзка си се самонавила, че следващият човек задължително е голямата ти любов. Но това го има само в романтичните филми, в реалния живот такова правило няма. Недей да се хвърляш във връзките с такива големи очаквания и не си затваряй очите за червените лампи. Страдаш само ти.

Явно си готова на всякакви компромиси в името на това да не си сама. Но помни, че каквото и да преглътнеш и колкото и да се навеждаш, контрол върху другия човек нямаш и той може да си тръгне във всеки един момент. Така че не се утешавай с общи приказки, че никой не е идеален и всяка двойка има скандали, а разсъждавай реално доколко са основополагащи и има ли тази връзка бъдеще изобщо.

В конкретната ситуация драмата ти идва от факта, че загубата на детето съвпада с осъзнаването, че това не е бил твоят човек. Поне едното можеше и да не ти се случи, можеше да не сте заедно, но поне да имаш дете. Много жени в такава ситуация са благодарни, че поне децата си имат. Но как ти щеше да се чувстваш не можеш да знаеш, нито можем ние от форума да ти кажем. Защото и това не е гарантирано щастие, може мъжът, който досега се е държал що годе добре, да се превърне в идиот, който ти трови живота, може да не погледне детето и ти да страдаш като те пита кой е тати и къде е, може цял живот да имаш финансови проблеми и да се измъчваш какво не можеш да предоставиш на детето си, може да се окаже че и заради това дете си жертвала твоето лично щастие, защото не успяваш да попаднеш на мъж, който да го приеме като свое. Така че удари една черта, каквото станало, станало, и гледай напред.

Това е някаква нездрава зависимост. Ти не можеш да бъдеш сама, проектираш си липсите върху други хора и цял живот яе страдаш, ако не се отървеш от тази си нагласа.

Каква любов, какви пет лева? Вие сте се пердашили като някакви маргинали на пазара, а ти си се затъжила за семейство и деца с този мъж. Не ти влияе добре и със сигурност не е за тебе.
Също, каква кариера ще градиш в тая фирма? Ти ако смяташе да градиш кариера там нямаше да се захванеш с колега ли ти е началник ли, не знам. Където си вадиш хляба, друго не вадиш.

За мен най-разумно е да си намериш друга работа, за да не го виждаш всеки ден. Защото така дори и да не го виждаш, ти не спираш да мислиш за него. Докато работите заедно ще е така. Но ми се струва, че ти нарочно преувеличаваш шансовете ти за развитие в тази фирма за да си намериш удобен повод да стоиш там. Себе си лъжеш, не някой друг. В никакъв случай не спирай срещите с психолога, защото не преживяваш нормално случилото се.

Това не го ли четохме и коментирахме вече?!

Аз за първи път го чета сякаш. Друга тема ли има? То се нароиха еднотипни теми колкото искаш.

Между другото, като човек с 10 годишна депресия, ако не взимаш лекарства, може би не е лошо да говориш и с психиатър.

При мен има вроден недостиг на серотонин и ми се наложи няколко години да пия хапчета, за да тръгне подобрението.

Скъсай всички връзки с този мъж.
Започни да спортуваш.

Не стой много сама по възможност, приятелки, родители, дори ей така в парка.

Авторке, вземи ме мен ! Аз обичам някой да се грижи за мен. Ще си говорим , ще плюем мъжете и ще си живеем живота !!! Аз ще взема и детето, тъкмо няма да ти остава време за тъга !!! Мъже като шума , с лопата да ги ринеш ! Зациклила си върху един , с който явно няма да ви бъде ! Продължи напред ! Жените сме силни същества и един мъж не може да ни бутне !!! И помисли върху предложението ми 🤔😓😉

И аз искам някой да се грижи за мен, да си помагаме взаимно и да не съм сама Много даже... Ама с удивление (и лека гордост ) забелязвам, че не съм склонна да търпя кофти мъж за тая цел. Та хайде да си направим женска комуна
Това, в кръга на шегата. А сега сериозно:
Авторке, НЕ си напускай работата. Това е една от много големите тъпотии, които може да направиш заради мъж, особено щом ти е важна и ти харесва. От опит ще ти кажа, че няма къде да избягаш от проблемите си. Където и да идеш, ако ще и на Луната, тях си ги носиш в и със себе си. Повярвай ми - аз тоя урок го научих по твърде болезнен начин. Не си го причинявай и ти.
Задължително започни психотерапия, по-точно КПТ (когнитивно-поведенческа). Преживяла си много и тежки неща, няма нищо срамно да потърсиш помощ. Помага!
Чу се мнение и за лекарства. Ако наистина си зле - да! Не си отказвай помощ, не се отказвай от живота заради предразсъдъци! Ако изобщо се стигне до лекарства, много е вероятно да ги пиеш само известно време - а не цял живот. Има и хранителни добавки, които повлияват нивата на серотонина и може да опиташ, преди по-сериозни мерки.
С една дума - потърси помощ! Няма срамно и страшно, всички минаваме през подобни моменти. Не си сама! Пиши ми на лично, ако искаш допълнително инфо или да си поговорим!

Отново виждам оправданието,той досега не е живял с жена,и какво от това?!
Не е искал да приключи отношения с другата,защо ли?!
Намеренията на даден човек си личат от действията му,а ти за него определено не си била любовта на живота му.
Живяла си в мазохистична среда,било е по-добре че си загубила плода,така е трябвало да стане,за да разбереш,че това не е човекът за теб!
Не е искал да има дете от теб,нито да се грижи за теб,за него си била бреме,от което да се изниже възможно най-безболезнено.
Не си разваляй работната среда заради мухльото,не позволявай да те вижда наранена и хлипаща по миналото ви,ще се прави на загрижен,може да ти предлага (помощ)...НЕ СЕ ПОДВЕЖДАЙ!

Напиши си на един лист всички лоши неща, които е нсправил бившия ти! Като ти домъчнее много за него, вместо телефона, хвани листа и си ги припомни. Наистина лесно забравяме лошото и сме склонни да страдаме по едно ефимерно, безоблачно бъдеще!
Така като те чета вече няколко теми май имаш нуждс от помощ на психиатър, който да ти изпише малко лекарства. Може би от бременността, но химията в тялото ти се е разбалансирала, и нещо за повишаване на настроението и поддтискане на тревожността ти трябва!
За работата си мисля, че ще е по-добре за теб да смениш средата! В състоянието, в което си в момента, да работиш от вкъщи би било пагубно за теб! Имаш нужда да си сред хора и да занимаваш ума си с работа на 100%. Така няма да имаш време да се самосъжаляваш

АЗ съм свикнала да съм с мъжа ми и не ми е приятно да го няма, затова те разбирам. Като изключим любов-нелюбов, остава един навик, един стереотип да прекарваш времето си по определен начин. Понеже ти е прясно още - и драмата около миседа, и раздялата - дали не може да живееш у родителите си, ако са в този град - само временно, докато укрепнеш?
Когато си сама, не стой на тихо. Ако нямаш телевизор - вземи си, дръж го включен. Или се абонирай за Сторител, можеш да развалиш абонамента по всяко време - и да слушаш разни истории. Или чети интересни книги. Може и музика да си пускаш, за фон.
Може да вземеш и някакъв домашен любимец, като рибки - не правят проблеми, или котка, куче, хамстер, охлюви, костенурка... Нещо, което да те разведрява, да не си сама. Помага, наистина.

Физическо насилие, бой...и си мислиш, че никога няма да бъдеш  пак толкова щастлива.. ако боя те прави щастлива, ти не си за психолог, по скоро си за психиатър.

И още нещо. Ще бъдеш тъжна и отчаяна точно толкова време колкото ти искаш да си тъжна.