Какъв съвет да дам на сина си?

  • 5 396
  • 67
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 114
Кажете му, че след всяко изпитание вече не си същия, че дори изпитанието да е един час, един ден после няма как да си същия.
След три месеца няма как да сме същите, но зависи от какви критерии се преценява и е възможно това да е за добро.
В една река не можеш да влезеш два пъти.
Животът е срещи и раздели.
Явно синът Ви е по-фин и чувствителен човек и се страхува, да не загуби приятеля си. А може приятелят да се страхува, че синът Ви ще види нов свят, нови хора и ще го прецени от нова гледна точка.
Сложно е ако не е приятел, а тръпка.

# 31
  • София
  • Мнения: 13 630
Ако са двойка, това променя нещата.
Нищо не променя, ако бяха женени тук всички щяха да ги посъветват да се разведат защото как може единия да ограничава другия в семейството и да му пречи да се развива...
[/quote]

Точно обратното.
Ако са двойка моят съвет би бил напълно различен. Защото в една двойка е редно партньорите да се допитват един до друг, да се съветват, да се изслушват, да се влияят. Нищо общо с "обикновеното" приятелство.
Особено пък за такава глупост като студентска бригада. Какво развитие точно дава тя, освен малко развитие на езика и на умението за самостоятелност!?
Личното ми мнение е,че дори е загуба на време и усилия, освен ако младежът не планира емиграция и това не е първа стъпка да се запознае с обстановката.

Относно толерантността - няма общо кой колко е толерантен, но насила още не съм чула някой да е повлиял на сексуалността на детето си, но много са тези, които не успяват да я приемат и губят детето си завинаги. Предпочитам да съм близка с всичките си деца, вместо да ме вълнува с кого си лягат, стига да е в рамките на закона и да не причиняват никому вреда.

# 32
  • Мнения: 11 993
Ако се търси съвет какво ще се случи с отношенията им, независимо от какъв характер са, в тази млада възраст се случват срещи, раздели, отегчение или просто разминаване. А се случват и приятелства за цял живот. Но нищо не е фатално, тепърва се изграждат отношения. Може другото момче да се чувства прекалено обсебен, независимо за какви отношения става въпрос. И в никакъв случай не е длъжен да дава обяснения. Най-неприятен ми е бил този въпрос, отказвам да ходя някъде, защо? Ами не, не е нужна причина, различна от очевидната, че не желая да ходя.

Ако се пита дали ще е проблем синът да замине сам, ако наистина е по-чувствителен, това вече е друг проблем. Далече, в други условия е съвсем различно предполагам да имаш някой близък или да нямаш никого. Ако се разболееш, дето се казва, да има една чаша вода кой да ти даде. В тази ситуация би трябвало да прецените доколко ще е комфортно синът да е сам. И ако има колебания, не трябва да настоявате.

# 33
  • Мнения: 2 219
Аз принципно не харесвам бригадите като цяло, освен ако на човек не му трябват спешно пари.
Пропускаш лекции и влачиш изпити (това стана с моите състуденти) , за да отидеш да вършиш най-гадния труд на някоя по-богата държава.

Може би синът е разстроен именно затова, че е очаквал подкрепа за това начинание, но не я е получил.

Иначе като не са заедно известно време, ако се забравят, значи не са били близки.
Хората имат връзки от разстояние с години к са си добре, ако няколко месеца те разделят с някого, бил той приятел или повече, значи не е била добра тази връзка.

# 34
  • София
  • Мнения: 13 630
Мен ме изненадва, че чак на тази възраст се водят тези разговори между сина и майката.
Понеже трите ми големи деца предполагам са на сходна възраст. Не знам на колко години е момчето, но и с трите тези въпроси за приятелството, отношенията, личните решения и т.н. сме ги коментирали много отдавна.
И от години не смея да се намесвам в личния и партньорски живот на двете най-големи.

# 35
  • Мнения: 1 257
Ако се търси съвет какво ще се случи с отношенията им, независимо от какъв характер са, в тази млада възраст се случват срещи, раздели, отегчение или просто разминаване. А се случват и приятелства за цял живот. Но нищо не е фатално, тепърва се изграждат отношения. Може другото момче да се чувства прекалено обсебен, независимо за какви отношения става въпрос. И в никакъв случай не е длъжен да дава обяснения. Най-неприятен ми е бил този въпрос, отказвам да ходя някъде, защо? Ами не, не е нужна причина, различна от очевидната, че не желая да ходя.
Точно това мислех на да напиша и аз. Щом не иска, не иска, няма как да бъда накаран насила. Освен с някакви манипулации, разбира се, които обаче нямат дългосрочно действие, и рано или късно ще се обърнат срещу манипулатора.
Естествено, е важно какви са отношенията. Ако е двустранна и реализирана интимна връзка, е едно. Ако е нереализирано силно привличане от страна на единия към другия, тип обсебване, прикрито под формата на приятелство, е съвсем друго. Изговорени ли са нещата между момчетата, не са ли, как се чувства едното, как другото - това са все неща, които майката очевидно не знае, затова по-добре да не се намесва с преки съвети, защото може да не отговарят на реалното състояние на отношенията. Да подкрепя сина си, че и кратките, и дългите раздели са нормални, пък оттам нататък той да се оправя.
От гледна точка на другото момче, може това да е неговия шанс да се измъкне от това приятелство, да разшири контактите си и да поеме в друга посока. Може да е също толкова деликатно и възпитано момче, и да не иска да "отреже" още по-деликатния си приятел, и да вижда в тази раздяла начин за естествено дистанциране. Така разбирам аз опасението, че след раздялата нищо няма да е същото. И това прави раздялата още по-наложителна.

# 36
  • Варна
  • Мнения: 135
Да го посъветвате? Хм, да видим, какво да посъветваме вече мъж относно приятелските взаимоотношения от детската градина? Ми например, че е вече мъж, със собствен живот, НЕГОВ си, че приятелството не означава "скачени съдове", а и че истинското такова се кове във времето и ако е истинско разстоянието няма да го разруши...те са големи мъже, всеки има своя живот и път, който не е задължително да се покрива с този на другия...това, че са приятели не означава, че живота им е един, както и пътя...

# 37
  • Мнения: 12 889
Щом момчето е прекалено чувствително, най-добре да откажеш да дадеш съвет, даже и да ти го поиска.
Той да си решава иска или не иска да се дели от приятеля си, ако те са хомосексуална двойка или ако не са.
Да не би пък този приятел да е поставил условие, че ако синът ти отиде на бригада, край с връзката? Ако е така - пак синът ти да си решава. После теб ще обвинява за някакво нежелано развитие на връзката и да те държи отговорна за своето щастие.
Не е малък, животът е избори. Трябва да мине през това, че негови са решенията и за него са последствията.

# 38
  • Мнения: 104
[Да мисля, че имам съмнения, че и двамата имат хомосексуални отношения заедно, но това е друга тема, която ме плаши, тъй като мъжът ми е 67 набор военен, не знам какво ще му направи…?!
Бих му дала съвет да заминава. Ако може и за по-дълго.
Сега ще се изреди целият форум да обяснява колко са толерантни, ама на ваш гръб.

Не съм сигурна, че разбирам коментара - ако е заради отношенията - че в щатите ще му е 1000 пъти по-лесно в тази сфера.

Аз съм в чужбина и познавам около 5-6 човека, които живеят с партньорите си, един колега даже се омъжи наскоро, а роднините им, обикновено в източно-европейски страни, даже не знаят. Обикновено са в "добри" отношения, виждат се 2-3 пъти в годината.

С липсата на толерантност това ще постигнете - детето ще се ожени/омъжи, а вие няма и да разберете.

Последна редакция: пн, 02 окт 2023, 11:29 от LemonFantastic

# 39
  • Мнения: 3 916
Приятели-ок. Но не те диктуват развитието на друг човек. как така няма да отиде на бригада, защото някой си не иска. И какво значи, че след това щял да бъде друг? Да, хората се променят.
Да отива на бригада, това е опит, контакти, пътешествие. Трупане на нови впечатления и приятели.

ПП. Сега дочитам и останалото. Дори и да са двойка-това са няколко месеца. Дори и да са семейство-аналогично. Да, ако си тръгнал с цел, и бригадата е развитие. Дъщеря ми изпрати приятеля си на точно такава бригада, тя си остана тук. Момчето отиде, видя, работи, прибра се с не лош капитал и няколко полезни контакта. Прибра се и са си заедно. Догодина може пак да отиде, ако остане време.

Последна редакция: пн, 02 окт 2023, 12:48 от фаастък

# 40
  • Мнения: 11 505
Предполагам, че ще кажете, че все ни се привиждат пързалки, но все пак си казвам

Авторът е с ник - bskirovv.
Мъжки ник - пък пише жена. Може и по абривиатурата да се поумува. Такъв активен потребител има и в тик ток и в туитър - мъж.

Пуска 2 мноооого обрани поста, които на прима виста нищо но ако прочетеш един след друг и са някак ... ами сюжетни.

Приятеля от детинство, на самотния младеж и после лекинко се споменава, че май са двойка. И мълчание. Чете и мълчи. Вие ще кажете поне лайква ли. Драмата се дозавихря с военния баща 67 набор. И то без думата "бивш" пред уточнването на военноста, защото 67 набор отдавна са пенсионирани военни.

# 41
  • Мнения: 4 291
[Да мисля, че имам съмнения, че и двамата имат хомосексуални отношения заедно, но това е друга тема, която ме плаши, тъй като мъжът ми е 67 набор военен, не знам какво ще му направи…?!
Бих му дала съвет да заминава. Ако може и за по-дълго.
Сега ще се изреди целият форум да обяснява колко са толерантни, ама на ваш гръб.
Как за по-дълго? Да си зареже образованието за да прави какво?

# 42
  • Мнения: 11 505
Ами какво да прави - да е гей свободно там. Това е съвета!
И ще завалят цветя, пари и приятелства в Америка.

# 43
  • Мнения: 18 741
И какво ще стане, ако не отиде пък, няма издръжка и му е много важно да изкара малко пари?

# 44
  • Мнения: 12 889
И какво ще стане, ако не отиде пък, няма издръжка и му е много важно да изкара малко пари?
Може да се налага да избира между бригадата и приятелството, ако приятелят му му е поставил условие. Знае ли човек.

Дорис, може тя / той на това да не му казва "бивш военен", а военен от запаса. Както мъжът ми е с еди какъв си чин, ама е о.з.

Общи условия

Активация на акаунт