Мрънкане и рев

  • 2 880
  • 19
  •   1
Отговори
# 15
  • Германия
  • Мнения: 3 433
Нищо няма да му стана от хленчене, спокойно! И ако не му се дават сладки работи, пак нищо няма да му стане, нищо че е момченце 🙄 не знам как ги измисляте тия работи. Послушай я ти Fever Ray, тя има опит и знае какво говори. Ти си знаеш твоята, кое било по-малкото зло. Не го лъжи детето, не се обяснявай, не очаквай че ще те разбере защото си ми го обяснил няколко пъти. Малките деца не разсъждават като нас, а като почнеш да му говориш 5-10 минути, то е спряло да приема какво му говориш още след първите 2-3 изречения. След това нищо не чува и не поема. Като пита ще ходи ли, казваш да и толкова.

# 16
  • Мнения: 12 808
Ще се присъединя и аз към мненията, че дете не се лъже. Основен принцип! Като пред съда - истината и само истината.
На толкова малко дете елементарно се отвлича вниманието. Намирай му занимания, игри, разходки, изненади. Наистина, супер лесно е!
А ще ходи ли на градина - да. И толкова. И веднага сменяш темата с нещо наистина интересно. А почти всяко нещо на този свят е наистина интересно. Знам за какво пиша, имам голям опит с деца.
Как ще си оставиш детето да реве и мрънка и няма да го забаламосаш с нещо, с гоненица, криеница, хайде в парка и какво ли не.

За постепенното свикване - в Германия се прилага успешно. Постепенно се увеличава престоят на децата и така за тях има по-малко стрес.

# 17
  • Мнения: 13 822
Аз мога да се абстрахирам и не ми е проблем да ми реве на главата по цял ден... но не го правя за мене а за него защото се притеснявам на него да не му стане нещо от толкова реване.


Всеки от нас трябва да си изработи механизъм как да се справя с неприятните преживявания с които се сблъскване ежедневно. И това  става от тази крехка възраст, с такива на пръв поглед за възрастните  не толкова сериозни Проблеми. Това е вашият момент, в които детето се учи как да преодолява у себе си това нежелание и разочарование, и то в момента се опитва да го постига с избягване чрез  реване, а вие с лъжата дозакрепвате този напълно неполез вариант. Т. е. с лъжата вие не му помагате а даже му пречите. Вие отлагат приемането на неизбежното, че така трябва. Всеки от нас прави неща които трябва да прави, макар и да не му харесват или да не му харесват много. Едни търсят  някой хубави страни на немного приятното преживяване, други се концентрират над нещо хубаво което ще се случи след това , трети - на нещо друго. Но никой не си казва това, което вие казвате на детето - че събитието (ходене на градина) просто няма да се случи.

# 18
  • София
  • Мнения: 13 265
На мен ми е интересно как е обяснено на детето, че майка му е заминала задълго в чужбина и то го е приело?
Надали вярва, че тя е излязла за малко и ще се прибере утре с подаръци. Предполагам, че знае истината
Аналогично трябва да е и за градината, и за всяко нещо, което е неизбежно.

# 19
  • Мнения: 8
"Лъгах" го само 2 дни докато ме питаше през 5 минути че "днес няма да ходиш на градина" което е вярно защото той вече беше ходил на градината сутринта. Вече не го "лъжа". За майка му просто му казахме че отива на работа и това беше.

Междодругото вече е малко по добре ситуацията.
Но сега сме изправени пред друга дилема Grinning Чудя се утре дали да го пусна за цял ден на градината защото до сега е ходил 1 седмица после се разболя 1 седмица и 1 седмица след това само до обяд.

Общи условия

Активация на акаунт