Как да постъпя?

Белослаба, много си ми симпатична. Видях те на една снимка в друга тема и видях много красива жена, с много готино излъчване.
Не искам да те нападам, жалко, че така си се почувствала.

Аз също имам подобна разлика с мм и сме на близки години до вашите. Аз харесвам разликата ни, в някои моменти се усеща, в други не толкова. Но тук не е само разликата, а наличието на дете от предишната връзка. Просто това не бива да те отказва да имаш деца, 27 г е прекрасна възраст. Просто това е приемане на другия такъв, какъвто е и с багажите му - емоционални и всякакви.

Според мен подсъзнателно ти се иска ти да си първата му жена и заедно да изпитате тези първи моменти на желание за брак, дете и тн. Това са красиви мигове в живота и пожелавам на всеки да ги изпита. Просто той вече е минал през това. Не се обиждай, тук не искаме да те засегнем, а да дадем различна гледна точка.

Благодаря за адекватните думи.
Не съм се обидила, както по-горе е написано. Просто се изумявам на начинът,  по който голяма част от жените тук разсъждават. Някои от коментарите изобщо не ми се виждат адекватни, но все пак им благодаря, че са взели участие в моя проблем и са отделили от личното си време да се включат.
То е ясно, че “ проблемът “ ще си го разреша с моя мъж, без значение дали това ще е с положителен или не край. Преди  да пиша тук съм помислила за всички гледни точки( моята и на мъжа ми, дори и на детето му), но да определено беше грешка да се допитвам тук и изобщо  за подобно нещо, което засяга твърде лично двама души.
По -надолу някой ме пита защо приемам детето му като свое, въпреки че си има майка, ще отговоря тук:
Защото така го усещам. Защото знам с каква грижа и любов съм се отнасяла към него, че съм го научила и показала повече неща , от колкото родната му майка. Не на последно място, приела съм го така , защото съм такъв човек. Или всичко, или нищо!

Бела, тези отношения винаги са сложни. Аз лично не бих могла да приема чуждо дете. Съжалявам, но това съм аз. Нито ще искам да съм му втора майка, нито ресурса на мъжа да се пилее извън нашия дом. Знам се каква съм и мъж с дете не бих взела (ако аз самата не съм с дете от предишен брак). С тези думи не те упреквам, а по-скоро искам да разясня защо за някои от нас това е странно, да го приемаш като свое.

Белла, ако държиш да имаш и брак с този човек, по-добре го поискай преди детето. Ти имаш право да си следваш мечтите и плановете. Поговорете за всичко и се изяснете, тогава ще си проличи той какво иска. Иначе, по-добре да си сама на 27, отколкото излъгана и сама след още няколко.

Напълно нормални усещания и стремежи имаш след няколкогодишна връзка с един човек. Просто, това е естественото продължение на любовта, да искаш дете от него, а възрастта ти е идеална. Поговорете, изкажи своите желания  съвсем откровено, считам че ще те разбере.
А това, че се грижиш за неговото дете и се разбирате е повече от прекрасно.
Адмирации за което, малко жени биха се справили.

Разбира се, че ще казваш какви са желанията и плановете ти. Това не значи да натискаш нещата, а просто да обсъждате съвместния си живот. Нормално нещо за връзка.
Разбрали сте се да му кажеш, когато си готова. Просто му кажи, не знам защо се чудиш. Имате договорка, спазваш я и толкова. Не го мислѝ изобщо.

Не виждам нищо общо между кариерното му развитие и развитието на отношенията ви. След три месеца може да няма нова работа. След 6 години може да няма нова работа. А ако има, какво? Ще го чакаш до пенсия да върви по служебната стълбица? Просто не са свързани двете неща.

Споменаваш брак. Каква ви е уговорката за това?

Ако карат от заплата до заплата и нямат заделени пари не е лесно бащата да е безработен и да чакат/имат бебе. Не бих махнала бебе в подобна ситуация, но не бих и планирала бебеправене докато няма поне временна стабилност от страна на партньора.
А и мъжете приемат, че тяхната роля за бебето е финасово осигуряване и може мъжа и да не иска в момента да почват опитите. Което, за едните пари, ще създаде допълнително негативни емоции.

Извинявай, но не мога да ти съчувствам.

Какво точно всъщност искаш?

Първо, човекът е казал "да", съгласил се е с теб.

Търсиш съчувствие, защото той не бил споделял твоите желания... много егоистично мислене.
Не стига, че е съгласен, пък ти искаш и да е щастлив по твое желание .

Самата ти си правила жертви - той карал ли те е? Нали сте се избрали един друг и тези жертви са за да бъдеш с него, не защото гой те е накарал да правиш нещо?

За него това да има дете на а 37 може би е жертва, и въпреки, че не му се иска е съгласен защото явно държи на теб.
От какво именно си недоволна и какво очакваш? Да промениш чувствата и мислите на мъжа до теб?

Може да звучи грубо, но наистина ми е странно това влизане в роля на жертва.

Авторката абсолютно не е готова за дете. Освен това от писателската справка, "няколкото" са само 2 години.
Мога само да я посъветвам хич да не бърза, защото ако сега си мисли, че ѝ е сложно, то само да види второто бебенце какво ще донесе.
Сетих се, че съм я виждала и аз, симпатично момиче ... Но и 10 години разлика е много. Освен това, колкото и да твърди обратното, нито е приела, нито осъзнала с какво си играе.

Научила си детето на повече неща от собствената му майка?!?
Такива егоцентрични изказвания и мисли винаги са ме изумявали.

Нормално е да искаш дете, нормално е да ти е гадно, че мъжът до теб вече го е преживял и би се съгласил само за да не те изгуби. Но това е един от рискове да се събереш с някой 10 години по-възрастен и вече създал семейство. С него трябва да изясниш и твоите и неговите емоции, и после да решиш удовлетворява ли те това, което имаш насреща си. И да, напълно е възможно да те мотае, защото той вече е изпълнил част от житейските си задачи и ти не си му нужна за тях, а за други неща. Повечето хора са егоисти и ще направят каквото е нужно да защитят собствения интерес. От теб зависи да прецениш дали случаят с мъжа до теб е такъв.

Приемаш чуждото дете като свое,но не се примиряваш,че (мъжа ти) не иска повече деца.
Плюеш майката и себе си издигаш на пиедестал,на това се казва егоцентризъм,дано някой ден като станеш майка да не четеш подобни глупости за себе си.

Нищо не си приела,държиш се с детето му мило и грижовно от няма и къде!
Адекватните ти отговори водят до изводите за личността,ако не можеш да приемеш мъж с дете,не бъди с него.

След като не си била свидетел няма как да знаеш дали е така или не. Има “майки”, които са майки само в кавички. На сина на бившия ми приятел аз помагах с домашните, детето живееше при нас и при баба си (по бащина линия), “майката” го взимаше от време на време.

Към авторката. Много добре те разбирам. Чувствата ти са съвсем нормални. Била съм в подобна ситуация. Точно на 27 зарязах човека, за който стана въпрос. Отлагаше и нямаше особено желание за други деца. Бяхме шест години заедно и ми беше доста трудно, но просто настъпи момента, в който реших, че брак, семейство и деца са нещо, от което не бих се отказала доброволно и не желаех да чакам повече. На 29 срещнах мъжа, с който в последствие се оженихме. На 33 вече имах три деца и смятам, че правилно постъпих отказвайки да губя време. Да срещнеш отговорен човек, с който да създадеш семейство, освен това да има привличане и съвместимост на характерите не е толкова просто и понякога може да отнеме доста време. Между другото и предишният ми, и настоящият са с по десет години по-възрастни от мен. За мен не са много, винаги съм си падала по по-“зрели” мъже. Не че възрастта е гаранция за “зрялост”…

В твоя случай имаш два варианта: или си тръгваш и повече не се обръщаш, надявайки се, че най-накрая като свободна жена, която знае какво точно търси ще срещнеш подходящ мъж, или се примиряваш с неговата липса на ентусиазъм и му даваш “знак”, че си готова. Както някой спомена, аз също се съмнявам дали няма да започне да увърта и да отлага. В този случай те съветвам да не се двоумиш, а направо да зарязваш. Прецени доколко ти изглежда отговорен като човек, как се отнася към другото си дете. Да не се окаже, че липсата на ентусиазъм те е превърнала в самотна майка някой ден. Не казвам, че това те чака, просто ти прецени какъв човек имаш до себе си. Искам също да допълня, че според мен 27 изобщо не е рано да мислиш за деца и да се успокояваш, че има време, още повече че дори не си сигурна дали това е мъжът, с който ще създавате деца. Щом искаш деца, действай. Прецени човека и вземи решение, иначе  хем ще те “човърка” и няма да си щастлива, хем ще губиш още време.

Авторке, помисли трезво абстрахирай се от ситуацията си и помисли, като страничен човек. Ти го познаваш най-добре, знаеш дали те обича и т.н.т. Аз съм на мнение, че човека не иска дете, защото вече е минал, през деветте кръга на ада. Да, ад е родителството, не си човек, не ден, не два, а поне три/четири години. То е недоспиване, то е умора, а човека е в търсене и на работа. Ново работно място + новородено. Направо не ми се мисли, адмирации, че той все пак е склонен, заради ТЕБ. Няма как да пърха с криле, защото той вече е пърхал, знае какво го чака, и честно казано- не е розово. Седнете поговорете, както го казваш тук на нас, така му кажи и на него, какво те притеснява, защо те притеснява. Виж му реакцията, отговора.. тогава си прави изводи. Аз да си призная, от време на време бъзикам ММ за второ, направо му се изправя косата, (както и моята, хаха), но вече 2г и 3м не сме хора, все още неможем да си починем както трябва...

Тая тема можеш да я пускаш със същия ефект и за варианта мъж и жена имат едно дете, да имат ли второ... обикновено реакцията на мъжа би била подобна 😁 без да са намесени бивши, други деца и т.н...
За мен разликата във възрастта би ми била лампичка, не реакцията на мъжа... а за мен тя реагира нестабилно, не той... Ако сега не се разбереш със себе си, след някоя година той едва ли още ще е навит и не се знае дали ще му се получи така естествено...