Здравейте дами.
Не знам дали тук е само за семейни и жени с деца, но искам някъде да споделя мъката си. На 30год съм и продължават да ми се случват тийнейджърски любови....
Има един ,,мъж" с една година по-малък от мен. Работим на едно и също място , демек познаваме се от 3години. Имали сме тъпи свалки, като на шега общо взето, но нищо повече. Той си беше обвързан през по-голямата част от тези 3год. От две седмици започнахме да ходим заедно на фитнес след работа, като моята идея беше да ми помага с упражненията и какво, кога и как да правя. След една от тренировките решихме да отпуснем малко в сауната, където малко по-малко започна да ме докосва и т.н започнахме да се целуваме иии да.... Това се случи на няколко пъти, като също така си и говорихме общи приказки, споделяхме си някакви неща абе беше сладко хахахах. Една вечер се возихме с колата, като накрая стигнахме до тях, но аз му казах че няма да се кача и да ме връща обратно...направи го. Минаха още две тренировки с обичайните неща и едната вечер реших, че искам да отида в тях... знаете какво следва... цяла вечер много секс...на сутринта също... След това се държеше по същия начин, по който се държеше и преди това. Започнах да се дразня, че не знам на къде отиват нещата . След фитнес седиме и си говорим по 3-4 часа целуваме се, приятно ни е...и до там. Едната вечер ми каза как искал да ходиме някъде заедно или как искал да ходя в тях просто да си лежим въпреки, че знаем, че няма да се ,,изтърпим" но да... просто да си лежим и говорим. Аз се опитвах да показвам, че не ми е толкова зор, че има и други мъже, с които комуникирам и си пиша. Усещах някак си, че тогава ми обръщаше една идея повече внимание, даже едната вечер силно държеше да ми направи снимка на врата. Не знам може и аз да съм си въобразила, че не иска друг да ме има.... на следващия ден бях нещо много изморена и същото време тъжна...без причина...тръгнахме си от фитнеса и нито искаше да си говорим толкова, нито нищо... Аз не знам зашо реших, че трябва да му кажа, че ми е приятно с него и исках да го знае със сигурност. Написах му, че не знам как е при него, но аз искам да прекарвам повече време с него. Той го прочете след един час и изобщо не отговори... На другия ден го усещах по-дистанциран на работа, но нормално там трябва да се държи на положение. Трябваше след това да ходим на фитнес, но ми писа, че днес той няма да ходи, защото не можел да се наспи тези дни и ако искам и аз да си почина и да не ходя. Отговорих му просто с един палец, като това ми го пише във вайбър, а по принцип комуникираме в Инстаграм (където не ми отговори реално) ... ясно ми е, че го избягва, не знам защо си мисли, че съм расла в саксия и защо постъпва така тъпо, а просто не вземе да каже с две думи не искам това, не търся това и прочее.
Аз запазвам самообладание и гледам да показвам, че не ми пука особенно... днес имам чувството, че отново ще ме ,,отреже" и ще каже, че няма да ходи и днес...знам че ще ми стане тъпо от този факт
Знам ѝ че пиша като някоя 15год влюбена пикла, но си мислех, че е доста по-мъж ... интелигентно момче е, а постъпва така тъпо и не мога да разбера защо....защо все така става... Трябва ли да съжалявам, че му показах повече интерес към него, че написах това тъпо съобщение, на което не получих отговор....
Ще се радвам да чуя нещо окуражаващо, защото наистина съм отчаяна
Не знам дали тук е само за семейни и жени с деца, но искам някъде да споделя мъката си. На 30год съм и продължават да ми се случват тийнейджърски любови....
Има един ,,мъж" с една година по-малък от мен. Работим на едно и също място , демек познаваме се от 3години. Имали сме тъпи свалки, като на шега общо взето, но нищо повече. Той си беше обвързан през по-голямата част от тези 3год. От две седмици започнахме да ходим заедно на фитнес след работа, като моята идея беше да ми помага с упражненията и какво, кога и как да правя. След една от тренировките решихме да отпуснем малко в сауната, където малко по-малко започна да ме докосва и т.н започнахме да се целуваме иии да.... Това се случи на няколко пъти, като също така си и говорихме общи приказки, споделяхме си някакви неща абе беше сладко хахахах. Една вечер се возихме с колата, като накрая стигнахме до тях, но аз му казах че няма да се кача и да ме връща обратно...направи го. Минаха още две тренировки с обичайните неща и едната вечер реших, че искам да отида в тях... знаете какво следва... цяла вечер много секс...на сутринта също... След това се държеше по същия начин, по който се държеше и преди това. Започнах да се дразня, че не знам на къде отиват нещата . След фитнес седиме и си говорим по 3-4 часа целуваме се, приятно ни е...и до там. Едната вечер ми каза как искал да ходиме някъде заедно или как искал да ходя в тях просто да си лежим въпреки, че знаем, че няма да се ,,изтърпим" но да... просто да си лежим и говорим. Аз се опитвах да показвам, че не ми е толкова зор, че има и други мъже, с които комуникирам и си пиша. Усещах някак си, че тогава ми обръщаше една идея повече внимание, даже едната вечер силно държеше да ми направи снимка на врата. Не знам може и аз да съм си въобразила, че не иска друг да ме има.... на следващия ден бях нещо много изморена и същото време тъжна...без причина...тръгнахме си от фитнеса и нито искаше да си говорим толкова, нито нищо... Аз не знам зашо реших, че трябва да му кажа, че ми е приятно с него и исках да го знае със сигурност. Написах му, че не знам как е при него, но аз искам да прекарвам повече време с него. Той го прочете след един час и изобщо не отговори... На другия ден го усещах по-дистанциран на работа, но нормално там трябва да се държи на положение. Трябваше след това да ходим на фитнес, но ми писа, че днес той няма да ходи, защото не можел да се наспи тези дни и ако искам и аз да си почина и да не ходя. Отговорих му просто с един палец, като това ми го пише във вайбър, а по принцип комуникираме в Инстаграм (където не ми отговори реално) ... ясно ми е, че го избягва, не знам защо си мисли, че съм расла в саксия и защо постъпва така тъпо, а просто не вземе да каже с две думи не искам това, не търся това и прочее.
Аз запазвам самообладание и гледам да показвам, че не ми пука особенно... днес имам чувството, че отново ще ме ,,отреже" и ще каже, че няма да ходи и днес...знам че ще ми стане тъпо от този факт
Знам ѝ че пиша като някоя 15год влюбена пикла, но си мислех, че е доста по-мъж ... интелигентно момче е, а постъпва така тъпо и не мога да разбера защо....защо все така става... Трябва ли да съжалявам, че му показах повече интерес към него, че написах това тъпо съобщение, на което не получих отговор....
Ще се радвам да чуя нещо окуражаващо, защото наистина съм отчаяна
