Рядко и двамата в семейството са еднакво отдадени на идеята за домашно животно, още повече за няколко с проблемно поведение. Често се налага лек компромис, а понякога се стига и до описаната ситуация - единият се наложил, нежелаещият трябвало да чисти четири години и накрая пак да му държат сметка защо не иска животни. Затова назад писах, че най-продуктивно е да се започне по-бързо с търсенето на нови семейства за котките.
- Публикувана: 15 окт. 2023, 22:39 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2023, 22:28 ч.
Майка ми иска да изхвърли котките на баща ми, който почина
Ами козовете са всички в ръцете на дъщерята. Взима котките и проблемът е решен задоволително - майката е доволна, щерката няма да мисли котките, че са изхвърлени на улицата, а самите котки ще получат нов дом, в който са желани. И няма да се отрази на отношенията между майката и дъщерята. Само че дъщерята май иска да няма ангажименти, удобно да ги прехвърли на друг, а да стане на нейното. Не може хем оная работа до края, хем душата в рая.
Тогава да декларира, че поема грижите за тях. Да им чисти, да ги храни, да пробва да ги приучи на тоалетна, да им направи местенца, където да си острят ноктите, става и с подръчни средства, изобщо да отмени майка си във всичко възможно по животните. И това е начин. Не само да хленчи, че си иска котетата ама някой друг да поема негативите.
Мило момиче, съболезвания за татко ти. Все едно чета за моето момиче. На тоалетката имаме един гребен, на който изпадаха зъбите, има 2 зъба и тя ми дава да го изхвърля, защото беше на тати. В хола стои до вратата на терасата един стол със скъсана тапицерия, който беше стола за компютър за баща й. Ползвахме го колкото можем, но аз и без това имам проблеми с гърба и си взех друг. Бях дарила едни нейни детски дрешки, тя беше съгласна, после ми се разсърди, че не съм й оставила едни топлинки, които баща й беше купувал за нея, когато беше в болница на 5 годинки, били й спомен за него. То и на мен сърце не ми дава да му изхвърлям нещата, а вече мина година. Но за живи същества, за които трябва да се грижиш, седят по-иначе нещата. Съветват ме да й взема животинка, защото много се затвори в себе си, но просто нямам сили за това. Имам чувството, че от както почина мъжа ми, постоянно всичко се троши в къщи, а аз с ремонтите съм много зле. Малък град сме, няма и майстори за всичко и все трябва да досаждаш на някой съсед. Отделно и тя нищо не прави в къщи, даже връхната дреха не си слага на закачалката като се прибере. Не сяда да учи сама, чака ме да учим заедно, а е осми клас. Ако не се занимавам с нея почивните дни, ще седи само на телефона, а ме е страх да не й стане нещо. Отделно и много боледува, трябва да излизам от работа да я водя на лекари, защото не иска да ходи сама, а аз съм на години, понякога ми се налага да ходя и за мен, баща ми е на 80 години и с него няма кой друг да отиде, когато се наложи, не знам направо как ме търпят на работа. Много изморена психически се чувствам. Ако искаш сподели си годи ите, може някой да даде съобразени с тях съвети.
lyatno vreme, според мен е добре да отидете на психолог. Няма ли училищен?
Това, че жената не иска да се грижи за котки, които никога не е искала, не означава, че не иска да пази паметта на мъжа си или нещо такова. Може и да й е тежко, а котките да й напомнят, отделно трябва да им слугува.
Това, че жената не иска да се грижи за котки, които никога не е искала, не означава, че не иска да пази паметта на мъжа си или нещо такова. Може и да й е тежко, а котките да й напомнят, отделно трябва да им слугува.
Психоложката при която успях да я заведа веднъж, каза, че направо е за център за екранни зависимости. Ще отидем, но в момента е болна и си е в къщи. Колкото до майката и котките, аз си признавам честно, че не знам как бих постъпила в тази ситуация. Жената живее в къща с двор до колкото разбрах, а може би има и други деца, вероятно й е трудно да се справя с всичко.
Този плач на майка и дъщеря покрай темата с котките за мен е сигнал, че бащата не е прежален и не е забравен.
Все пак животът продължава, така че за мен решението е ясно и е само едно.
Лятно цвете, не знам защо се е получило така с дъщеря ти, как е станала толкова несамостоятелна. Дано се оправи скоро. Дали преди смъртта на баща й беше различно?
Съжалявам за вашата загуба, сигурно е много тежко.
Все пак животът продължава, така че за мен решението е ясно и е само едно.
Лятно цвете, не знам защо се е получило така с дъщеря ти, как е станала толкова несамостоятелна. Дано се оправи скоро. Дали преди смъртта на баща й беше различно?
Съжалявам за вашата загуба, сигурно е много тежко.
Понеже темата не за дъщеря, ще го сложа в скрит текст.
Скрит текст:
Не е била такава винаги, но и не всичко се дължи на смъртта на баща й. Например с ученето, тя имаше страхотна учителка на занималнята първите 4 години и почти всичко си научаваше там. В къщи просто преглеждах тетрадките и ако не е допуснала нещо дребно я карах да допише. Но не сме се занимавали повече от половин час, то е нямало и нужда. И тя свикна да учи в училище с децата, но не и сама. Включително госпожата им казва, прочете два пъти урока наум, а сега вижте можете ли да отговорите на въпросите след него бе да гледате в учебника и т.н. После дойде пандемията и започнаха проблемите. Учеха в зум, тя не желаеше да влиза в часовете, защото тогава й започна пубертета, много се промени физически и не желаеше децата да я гледат по камерата. Пък да си научи уроците съвсем не се получаваше. В шести клас малко се нормализираха нещата, зимата пак излязоха онлайн и пролетта баща й почина внезапно. Живяхме няколко месеца у дядо й, тя самата казваше, че там се чувства като на гости и не успявахме особено с ученето, даже и двойки имаше. В началото на седми клас се върнахме в апартамента, мислех, че ще създадем ред на учене, но още повече се объркаха нещата. Преди в занималнята в прогимназията поне част от домашните си пишеше и успяваше да запомни нещо по разказвателните предмети, в седми клас дойде млада нова учителка, която бъркаше дори задачите по математика. Излизаше някое от по-добрите деца, решаваше задачите по математика, моята ги преписваше и си тръгваше и у нас не правеше нищо, докато не се прибера. Накрая зарязахме ученето по всичко, натисках само по български и по математика за матурите и тя пак грам нямаше желание. Надявах се в гимназията да й дойде желание за учене, но тя пак не сяда сама, прибира се и почва да играе на телефона. За прибирането сама, от края на втори клас се прибираше сама с приятелки по нейно желание. Отбиваха се през площадката да поиграят или оставаха в училищния двор до късно. След поредното затваряне в пети клас, спря да се прибира с приятелки, все сама си ходеше. В седми клас изведнъж започна да я е страх да се прибира сама от училището, а то беше на 50 м от нас. Така и не разбрах от какво я е страх, не ми отговори нито веднъж. Сега е в по-далечно училище и слава богу не я е страх. Но най-близкия път минава покрай старото училище, а тя заобикаля през центъра и в двете посоки, което й е много по-далеч. Това ме навежда на мисълта, че може би по онази улица нещо я изплашило, правило ми е впечатление, когато сме минавали по нея по определен повод, че точно в един участък я беше страх, в който аз лично не виждах нищо страшно. А сега за новото училище трябваше и покрай болницата да продължи и тя категорично отказа да мине оттам и си избра по-далечния път. Лошото е, че с триста зора веднъж я придумах да иде на психолог и повече не поиска. А и всички психолози, д които говорих ми казаха, че е необходимо детето да съдейства, за да има резултат.[./spoiler]
Пуснете котките в социалните мрежи, дано се намери някой. Незнам дали и тук във форума няма такъв раздел? За домашни любимци.
lyatno vreme, незнам с коя функция да скрия тази част на текста, дано не е проблем.
Първо, съжалявам за загубата Ви. Относно дъщеря ви, най-важното и първото, което Ви съветвам е да водите откровени разговори винаги и по всяко време, когато сте заедно. Това ще ви помогне да спечелите отново доверието ѝ. Общуването майка-дъщеря трябва в този момент да ви е приоритет, дори донякъде преди и учението. Не ме разбирайте погрешно, просто искам да кажа, че без това първо стъпало, наречено доверие или откровено общуване, няма как да се гради нагоре, ни за училище, ни за психолог, ни за нищо. Това разбира се е двупосочно, Вие трябва първа да дадете пример с това да споделяте много, ама много с нея. Как се чувствате, какви проблеми си имате на главата, а и хубавите неща. И естествено, не я лъжете за нищо.
Оттам нататък, всичко е много по-лесно, уверявам Ви. Успех
lyatno vreme, незнам с коя функция да скрия тази част на текста, дано не е проблем.
Първо, съжалявам за загубата Ви. Относно дъщеря ви, най-важното и първото, което Ви съветвам е да водите откровени разговори винаги и по всяко време, когато сте заедно. Това ще ви помогне да спечелите отново доверието ѝ. Общуването майка-дъщеря трябва в този момент да ви е приоритет, дори донякъде преди и учението. Не ме разбирайте погрешно, просто искам да кажа, че без това първо стъпало, наречено доверие или откровено общуване, няма как да се гради нагоре, ни за училище, ни за психолог, ни за нищо. Това разбира се е двупосочно, Вие трябва първа да дадете пример с това да споделяте много, ама много с нея. Как се чувствате, какви проблеми си имате на главата, а и хубавите неща. И естествено, не я лъжете за нищо.
Оттам нататък, всичко е много по-лесно, уверявам Ви. Успех
Aвторке, колко са котките?
Майка ти явно никога не ги е искала и ги е търпяла по принуда.
Не е ок да я манипулираш, че "иска да изхвърли котките на баща ти, който е починал" сякаш прави нещо против него.
Ако ти си непълнолетна имаш само два варианта: да им потърсиш дом чрез група в соц.мрежи и втори вариант да се договорите ти да поемеш абсолютно всички грижи по почистването, което пак е свързано с компромис от страна на майка ти, защото изхранването ще е за нейна сметка, а ако нямат изградени навици положението ще си остане същото.
Да, не е хуманно за котките да ги отделяте от дом, в който са свикнали но заслужава ли се да си разваляте връзката заради тях.
Измислете работещ за всички вариант.
Майка ти явно никога не ги е искала и ги е търпяла по принуда.
Не е ок да я манипулираш, че "иска да изхвърли котките на баща ти, който е починал" сякаш прави нещо против него.
Ако ти си непълнолетна имаш само два варианта: да им потърсиш дом чрез група в соц.мрежи и втори вариант да се договорите ти да поемеш абсолютно всички грижи по почистването, което пак е свързано с компромис от страна на майка ти, защото изхранването ще е за нейна сметка, а ако нямат изградени навици положението ще си остане същото.
Да, не е хуманно за котките да ги отделяте от дом, в който са свикнали но заслужава ли се да си разваляте връзката заради тях.
Измислете работещ за всички вариант.
Лятно цвете, освен ти да отделяш повече време за детето, не виждам друг начин. Ще ти е трудно и много време ще ти се ангажира, но това е етап. То постепенно ще се научи да си учи. Моя прогноза: за една година може да започне да си учи сама, с по-малко помощ.
Ако сега си до детето, после ще стане по-леко и за двете ви.
Та, животните са за любители, не за всеки.
Ако сега си до детето, после ще стане по-леко и за двете ви.
Скрит текст:
За да съм по темата с котките, да кажа, че даже и за малко, грижа за коте може да е натоварваща. Писала съм някъде за едно съседско коте, отглеждано като улично, което се отбива в нашия двор да яде. Беше се намъкнало в стаята и като го изнасях, си заби ноктите в блузата ми, щеше да я съдере. В крайна сметка спасих блузата, но ми разкървави ръката. С най-добри чувства от негова страна, не е искало да ме дере, но така се получи. Когато аз учех децаата ми да си учат по много предмети, след като минаха началния курс, беше така, много време инвестирах, но имаше смисъл. И към една година отне за начало на самостоятелност.
Та, животните са за любители, не за всеки.
Препоръчани теми