Българка и турчин

Виждала съм и от двата вида.От тези ходещите по скоро скришно с българки и женещи се за туркиня.И от тези, които се женят за българки и ги носят на ръце.Прекарват години по ин витро клиниките.Празнуват бг празници.И всичко е до човек, до това колко си струва човека до него и колко го обича.

Най-добрата ми приятелка е турска туркиня, родена в град в югоизточна Турция в началото на 1960те. В Лондон се запознахме. В някои отношения е по-широкоскроена от мене, в други не, но не я намирам за много различна от българките от нашето поколение и ако е, то, хм, не е в полза на българките. Покрай нея се запознах и със сестра и. И двете имаха връзки с мъже чужденци и чужденците ги ценяха много.

Имах колеги турци, родени в Турция, които се ожениха за англичанки, французойки и други без проблем. Манталитетът им е като моя. Бившият мъж на приятелката ми е турчин и преди нея е бил женен за французойка. Развеждат се, защото е хойкал и за същото се разведе и приятелката ми с него. Женкари има и сред българите (ако не и повече 🤩).

Има страшно залупени и прости турски граждани, разбира се. С някои сме от различни планети. Източната и югоизточна част е трагедия, макар че и те се променят и еволюират.

Моя приятелка туркиня беше имала много нещастно завършила любов с турчин от кюрдски етнос, а баща и е етнически кюрд. Беше ходила с него, уж любов и накрая той се жени за братовчедка си, зарязвайки я май бременна. В края на 1970те такива екземпляри имаше и сред българите.

В Турция има черкези, лази (нещо като грузинци), арменци, българи, кюрди, всякакви.

Те са се запознали в интернет.Много е вероятно той да търси само секс и въобще да не се стигне до връзка.

За сериозна връзка с турчин-не.
Моя близка се омъжи за турчин -голяма любов.
Той и родителите му са хора с образование и добри професии .
Но след сватбата тя забременя и тогава започнаха проблемите.
Първо я накараха да напусне работа.
После се разбра,че детето ще е момиче и всички и показаха разочарованието си.
Скандали за името на бебето.Тя искаше името да не е нито турско,нито българско.Но не-трябвало да бъде мюсюлманско...
Бебето е с мюсюлманско име,което на нея не и харесва..
Последваха забележки за облеклото-роклята много къса,коленете се виждат...маникюра защо е с червен лак...няма нужда да се гримира...
Кафе с приятелки-не може
Мъжът и поиска всички пароли -на телефона,на компютъра...проверява ...
Обаче той излиза с приятели ,когато си иска...без да дава никакви обяснения.
Празнуват се мюсюлманските празници,но християнските-не.
Мъжът има претенции -за храната,за чистотата на дома,за всичко...но не помага.
Тя задължително трябва да си е вкъщи,когато той се прибере.

Сега момичето съжалява,пие противозачатъчни ,защото не иска второ дете и мисли  да се разведе.
Искала християнско име на детето,искала кръщене ,иска да се върне на работа..иска да празнува Коледа и Великден...
Но тези неща не ги е обсъждала с него преди сватбата.

Вероника, дано е в България това.

За мен има значение къде са родени и живели родителите на човека. Ако са родени в Турция , но са израснали в чужбина е едно , а да са живели в Турция и от после заминали в чужбина е друго. Турция е голяма държава , разбира се че има много различни хора.
Вероника , надявам се приятелката ти да се отърве час по скоро. Доста неща които си ги описала ги има и в България , при българи. За жалост манталитета не се изкоренява толкова бързо. Дори младото поколение да има друго виждане за нещата , рано или късно могат да останат под влиянието на родителите си. Много жалко наистина. Ето за това преди сватбата трябва да се говорят някои неща , независимо с чужденец , българин или турчин си. Хора и от един и същ етнос , могат да имат огромни различия.
При нас и моите близки пък го имаше разочарованието , не знам дали е точната дума , по точно очакването детето ни да е момиче. Родителите на ММ така се точиха за розови панделки и полички , имат синове и явно за това им е останал копнежа за девойка. Моите също очакваха момиче, имат две дъщери все пак. ММ само имена за момичета гледаше и между другото някое друго мъжко име. Е имаме син , много си го обичат всички разбира се , но ако второто е момиче съм сигурна че ще ме заринат с всякакви розови неща. Името на детето е затворена тема , там отговарят само родителите на детето , така е при нас , така е било и при бабите ни и дядовците ни. За Коледа и Великден няма да коментирам дори , трудно ми е да повярвам хора израснали в България да не ги празнуват тези празници , нито веднъж да не са правили сурвакница примерно. Разбира се и Байрям празнуваме , хубавото е при нас че винаги има повод да се съберем.

Свинщините ще съществуват докато има кой да ги търпи. Без значение дали става дума за турчин, българин, или какъвто там е.

Действието се развива в България.
Да,случва се и при българи и при други етноси...
Но аз мисля,че когато двамата партньори са от различни етноси,някои важни неща-името,религията на бъдещите деца,празниците.. трябва да се обсъдят предварително и  ако на някой от двамата не му изнася,просто няма да се стигне до сватба.

Ето моята близка се сеща сега.
А според мъжа и щом се е съгласила да се омъжи за него значи се подразбира,че ще приеме този начин на живот.

И според мен се подразбира точно това. Все пак никой не я е карал насила да се омъжва за такъв. То затова нормалните жени като чуят името и до там. Лошото е, че има някои се крият и казват българско име. Затова трябва много да се внимава.

Вероника, а ако се разведат, както иска жената, бащата дали така лесно ще се откаже от дъщеря си?

Добре, че не е момче.
Ако са сравнително млади и бебето е малко има шанс, особено, ако той се ожени повторно, а снахата е изпълнителна и се появи дългоочакваният син. Дори и да не се откаже, може да се съгласи безпроблемно да ѝ даде развод и свобода. Истината е, че  почти никой в еуфорията и  любовта не мисли за последствия, деца, имена и прочее. Трябвало е, когато е видяла какво се случва, макар и късно да не отстъпва и понеже едва ли в родилния дом ще нахлуе с пистолет и ще я застави детето да носи мюсюлманско име, да се запъне, дори и с цената на раздор. А не да чака детето да расте в такава среда и да попива. Че и да свиква с роднините и те с него. Сега ще ѝ е по-трудно, дано да има късмет!

Не само, че не мислят. Младите даже се запъват като магаре на мост - " вие нищо не разбирате, той не е такъв, вие не знаете колко се обичаме, при нас е различно" и прочее подобни лековерия.

не се занимавайте с турци. /ако случайно опитате има няколко начина да го прецените - ако има сестра предложете да я запознаете с ваш приятел българин; или му кажете че ще излизате с ваш приятел момче/мъж

Е, то затова при традиционните турски и български бракове е имало срещи между сватовете. Добре е двете семейства да се съберат и да поговорят за очакванията, кой какво носи и дава, от кого какво се изисква, къде ще живеят младите, колко деца ще имат, как ще ги кръщават и обучават, в какви училища и интернати ще ги пращат и много други.

И колкото и грозно да звучи е добре да се поговори как ще се процедира в случай на развод или раздяла. Къде и при кого остава детето, колко време прекарва с всеки родител, ваканциите как се организират, издръжки, време у тъстове и свекъри, ей такива. 

За името - ами как турските имена са били толкова хубави за момата, че приела да стане г-жа Еди коя си, с турска фамилия и да се обвърже с човек с такова име, а за детето изведнъж не са хубави?

Тук много чужденци слагаме по 3, 4 или 5 имена на децата ни, та всеки се урежда желанието му да се изпълни. Без тирета се пишат и така детето си избира едно име, което ползва, но всички останали са му вписани в документите.

Повечето ми турски приятелки в Англия слагаха две турски и едно английско име, та детето да не е стигматизорано един ден като търси работа и да не звучи като не знаещ английски чужденец.

Има турски имена, които са лесни и ги има и в други езици. Ерол, Денис, Айлин, Дафне. Има турски имена, които с променена буква си стават приемливи в България.


Ужас! А защо трябва да се отказва? Остава си баща и след развода. Много турци са много добри бащи, между другото. Не е добре за детето да губи контакт с бащата. Все пак майката го е избрала, но не може да го изтрие с гума от живота на детето си.

Да й я отстъпи след евентуален развод да остане при нея, щото може да иска да остане при него /може самото дете да предпочете татко си и неговото сем-во/.

Да и я отстъпи? Това да не е кукла? Ако самото дете предпочита при татко си и бащата го иска, съдията обикновено решава детето да остане при бащата или смесено гледане ако майката живее наблизо.