Пубертетът при момчетата - тема 15

Да питам, вие какви наказания налагате на децата си тийнейджъри когато са непослушни

Никакви.

Основно бюджетни ограничения налагаме.

Но зависи и от провиненията. При нас няма някакви сериозни.

Лишения от време на телефона и плейстейшъна основно. Върши работа за известно време.

Вземам таблета и Нинтендото.

Веднъж не отиде на един рожден ден и веднъж не го заведох на кино, въпреки че му бях обещала. И в двата случая причината беше, че ми правеше сценки за домашните.

Ами то и това с "наказанията" върви някъде до към 13- 14 години макс. После идея нямам как може да ги трогне нещо в случай, че се наложи да се наказват. Не се трогват особено от нищо и става един порочен кръг. Могат с дни да лежат на кревата наказани, без телефони, компютри и плейстейшъни и да гледат умно в тавана. Родителите подобно темерутесто поведение пък още повече ги вбесява. Съответно не намирам нищо градивно  в подобен механизъм за корекция на поведение.
В същото време, не можем да ги спрем да ходят на училище, самите ние в тези моменти им връщаме иззетите телефони, пък да пропуснат някое събиране с приятели- ще го преживеят някак, но дълго време ще таят горчилка, която ще насочват към нас.
Аз поне откак осъзнах, че на лошо се отвръща с лошо, предприех друга тактика. Не се ядосвам (или поне се старая, а случи ли се- опитвам се да не показвам гнева си), а изчаквам удобен момент и завързвам разговор по темата. Казвам кое не ми харесва, какви потенциални опасности или кофти страни на случващото се виждам, до какво могат да доведат. Като цяло, търся диалог и не очаквам винаги да е съгласен с мен "защото ТАКА". Общо взето изслушваме се взаимно, като се и вслушваме в думите на другия.
Поне към момента в нас така се решават някакви по- конфликтни ситуации, ще видим по- натам как ще е. Друг е въпросът, че не говоря за сериозни провинения. Относно ненаписани домашни- той самият знае, че си е за негова сметка и в конкурентната среда в училище само ще удари по имиджа му, та си е за него. Що се отнася до домашни задължения- от малки са научени със сестра му, че от тях няма как да скатаят. Излизания и закъснения- има свобода, стига да зная къде е и с кого е, да не е за сметка на нещо друго, както и да ме информира  кога ще се прибере (ориентировъчно). За портокола- на 14 и половина е.

Е, ако ни е страх да не "таят горчилка" - тогава да си затваряме очите и да не правим бележки, сакън да не се разстрои детенце. Аз лично не съм от майките, които сакън да се скарат на момченцето и се оплакват само пред колежките, но чинно го перат и му готвят.
По темата - засега не съм имала повод, още ме слуша, не е "отворен" като някои свои набори.

Тили, съгласна, трудно ми се получава.Ето сега е решил, че няма да иде на ортодонт.Сам поиска брекети- нямаше нужда, само естетика при него, но настоя да има подравнени зъби.Трябва да ходи на 2 седмици.Днес явно го мързи и отказва, даже се поскарахме.Дадох тел. на лекаря, да се оправя сам.Предупредих го, че като се пробере няма да играе на компа, защото аргументите му бяха, че има да учи и няма време да иде на прегледа.😈

То когато слушат и не се "отварят" е лесно да теоретизираме.
С големия проблеми нямаме, остава му малко повече от година "тийнейджърство", не се сещам да сме налагали наказания в последните години. От известно време баща му е по-активният родител, аз малко съм се дръпнала настрани, защото определено не мога да преценя нещата от мъжка гледна точка.

Малкият не е официално тийн още, но ще е по-трудно с него определено. Засега опитваме основно с говорене, но скоро ще прибегнем и до наказания май (като начало сигурно ще го лишим от глезотии, които често си проси).

О, аз никак не се славя като да съм "от майките, които сакън да се скарат на момченцето и се оплакват само пред колежките, но чинно го перат и му готвят", повярвай.
Говоря за дълготрайни травми, които нанасяме в увереността ни, че сме по- по- най- и действайки от позицията на силата. Още помня скандали с баща ми заради подобни забрани и още се чувствам гневна, нищо че са минали 30+ години. И колко по- лесно би било да седнем да говорим човешки, аз така или иначе бих го послушала.

ДХ3, имам близка ситуация с дъщерята. От година не може да намери време да посети хирург във връзка с вадене на мъдреци. Еми- да се оправя. Сега сме до нея и можем да помогнем с логистика и грижа след евентуална интервенция, догодина ще е студентка далеч от нас. Ако е решила, че тогава ще намери по- сгоден случай- нейна воля, няма да споря, убеждавам и наказвам, сакън.
В описаната ситуация бих действала като теб.

грейпфрут, синчето беше голям устатко и отворко, та все наказан стоеше милият. Просто с времето и двамата станахме по- разумни сякаш и си дадохме сметка, че има и други начини, които за щастие сега- засега дават резултат.

Днес водих сина ми на преглед при д-р Оги (проф. Бранков).
Малко късно, но 12г не можах да си преодолея ирационалният страх от упойки. Та най-вероятно ще го оперира януари месец.
Сестра му се ошашка... "нали има състезания". Ми няма да играе физическо и няма да ходи на състезания.
Има фимозен пръстен и няма да мине с мазане.
Той е съгласен на операция.

Всичко ще е наред!!!

И при нас през януари предстои лека операция, гледам да не го мисля отсега. Няма начин да не се направи, така че смело напред.
Стискам палци, AnMary

Всичко ще е наред!
Аз не съм го наказвала и като малък. Бих казала, че е отговорен и се разбираме, когато си говорим. Има издънки, но всеки има. Не държа и винаги да е съгласен с мен.
Понякога си изпускам нервите и после се чувствам зле. Тази сутрин му се развиках  преди училище.  Рядко се случва, но все пак се случва.

И аз съм водила малкото си дете при д-р Бранков поради същата причина. Честно казано за мен неговите виждания, лечение и т.н. са много остарели и консервативни. Като му дойде времето бих търсила по-млад специалист за консултация и евентуално лечение/ манипулация/ операция.

Не вярвам особено в наказанията. Още помня как не бях пусната на екскурзия в училище и никога няма да го забравя. С говорене се случват нещата, все нещо влиза в главата. За викането и мъмренето, на мен такъв ми е натюрела и няма как да спра да го правя, просто гледам да не прекалявам и да се въздържам.