Обменните програми за ученици-за и против

За година не бих я пуснала, за краткосрочни програми - винаги.

Програмата е доста престижна и много деца се борят за едно място. Със сигурност би натежала много при американски или западноевропейски работодател, ако е участвала в програмата. Освен всичко това е шанс за участниците да се потопят в естествената езикова среда за един достатъчно дълъг период, докато все още са в най-благоприятната възраст за научаване на чужд език от гледна точка на мозъчни изменения, говорен апарат, необремененост на паметта и пр. Това няма как да се повтори, дори и след години да прекарат също толкова време там.

Не бих изпратила детето си за една година на другия край на света при никакви условия. Нейното здраве и безопасност са ми по-важни от всичко друго. Не може да знаете какво влияние ще има върху нея семейството, при което ще живее, средата в която ще се намира, новите приятели и т.н. Студент - разбира се че да, ученик - не.

Аз честно казано и студент не бих оставила да живее при някакво непознато семейство и да зависи от тях за цяла година, 16 годишен пък съвсем. Отделно че говорим за страна на друг континент до която не се стига нито бързо, нито евтино, дори човек да има дългосрочна виза, което означава и че няма да можете често да ходите да я виждате.

Често казано и аз това си го мисля.А като имам пред вид и несигурната световна обстановка и катаклизмите през последните години не мога да имам доверие на нищо и никого.

Цоп и аз тук. Голямата дъщеря и тя се е засилила по такава програма. Кандидатства за някакъв колеж в САЩ да видим до къде ще го докара, но съм с доста резерви и наистина не бих си представила да пуснем дете на 15-16 г. на другия край на земното кълбо и да не можем да се чуваме често, да знаем как и т.н.
И в САЩ не е толкова безопасно. Ако е в Европа по бих се съгласила.

Имам познати, които минаха през програмата, останаха много доволни. Нивото им на език също беше на отлично ниво. Някои решиха да повтарят година, други се взеха изпитите, това вече си е лично решение.

Ако е само за да научи езика - не. Особено английски, който не е чак толкова труден и недостъпен. Аз съм много “за” опита в чужбина и го казвам като човек, завършил бакалавър на другия край на света. Но не на 16. Има време за всичко. За 2-3 седмици да отиде някъде, да види как е, разбира се. Една година е твърде много.

Споделих с позната и тя ми казва:"Не и отнемай шанса. Ако е писано нещо да става,ще се случи и тук.Не си мисли,че в квартала ти е по-безопасно."По принцип е така,но...как ще заспя като не знам къде е и с какви хора общува?!Детето ме е отговорно и организирано,но светът много се промени.

Разбира се, че каквото му е писано на човек, ще го намери навсякъде. Аз обаче си мисля, че децата и тийновете трябва да си изживеят тези години възможно най-безгрижно. После животът ще ѝ предложи още такива възможности, или сама ще си намери, ако много иска.

Този тип програми са селективни.  От това, което съм чувала. Избират се деца с успехи в училище и извън задължителните учебни дейности, които са мотивирани, амбициозни, имат някакви цели и не го дават особено безгрижно. Приемните семейства носят сериозна отговорност за повереното им дете. Не си представяй, че ще го оставят на самотек или ще го изложат на опасност. Това обикновено са хора, които са малко по-образовани и отворени към света от масовия американец. Често са университетски преподаватели или в някакви структури. Тъй като да имаш свободна стая в някой от мегаполисите, за да приемеш дете, е голяма рядкост, понеже са скъпи имотите, обикновено ги пращат в провинцията, често около университетски градчета, и вероятно е по-спокойно, отколкото в София. Също така в програмата участват и деца с увреждания, та подходящите жилища и приемни семейства много прецизно се подбират. Няма да попаднат при реднеци или при фермери, гледащи тикви в някой затънтен край на Америка. Нито ще попаднат в училище, което е проблемно, с деца с проблемно поведение. И американчетата, които идват на обмен тук, не ги пращат да учат в училища, пълни с роми и т.н.

Категорично ЗА! На 16 годишна възраст за 1 година ще се научи да говори английски без акцент. Това ще е голя плюс в живота.
И противно на 2-3 .нения тук, които казват че е по-безопасно в България и в Европа от САЩ, аз съm на обратното mнение. Живея в САЩ и тук е mного по-спокойно и не е толкова престъпно. Със сигурност няmа да го изпратят детето в някое гето или супер беден район с престъпност. Ако знаете къде биха го изпратили, напишете, за да провериm обстановката.

В раздела за училищата има няколко такива теми. Пишат хора, които са минали през програмата, както и майки на деца, които също вече са се върнали.
Моето дете в момента е в САЩ по програма YES. Нямам никакви съмнения, че е полезна за него /стана на 16 години там/. Вярвам, че колкото по-самостоятелни са децата ни, толкова по-добре ще е за тях.
Програмата не ги оставя без надзор. Имат координатори тук, във Вашингтон, в техните населени места в САЩ. Наясно са кога и към кого могат да се обърнат.
Приемните родители са проверени предварително, има и физическо посещение, за да се видят условията на живот, ходят на нещо като предварителна родителска среща. Там живеят различни чужденци по всякакви програми и за никого не е нещо ново.
За мен е уникална възможност. Ако нещо чак пък толкова се обърка, винаги може да се върне.
Не мисля, че посещение за няколко седмици може да се сравни с опознаването на манталитета им, системата им на обучение и т.н. с този наистина дълъг /за нас/ престой.
Не е без значение това, че стипендията е пълна и покрива всички разходи, дори получават допълнително месечна сума, т.е. учат се да разполагат с лични финанси в чужда среда.
За мен това са уроци.

Ако хипотезата беше преди 10 години, бих била За, шанса е шанс. Но днес в 2023та не бих си пуснала 16годишното дете само в САЩ.

Точно и аз се притеснявам от световната ситуация.

На наши приятели момчето беше там по програма за обмен. За съжаление опитът им беше лош. Наложи се детето да се обърне към адвокат там, за да получи защита от приемното семейство,  защото бяха решили, че младежът им е слуга. Върна се преждевременно.  Загубено време, нерви и притеснения.

Това може да се интерпретира грешно.
Тук в щатите децата ги учат да работят от 16г.
В по ранна възраст също, продават бисквити, лимонада...изобщо учат се на работа и да изкарват пари. По големите деца в семейството гледат по малките, дори ги карата с кола по разни извънкласни дейности.
Не го подкрепям, но за тук е нещо съвсем в реда на нещата.
Няма да се изненадам, ако българско дете дундуркано у дома, в САЩ му се е наложило да приготвя храна, мие съдове, разтребва...
Тук имат различна от нашата култура. Имайте го в предвид.

Не е била такава ситуацията след като дори местният съд се е произнесъл, че това надминава нормалните граници.

Не знам каква е била ситуацията, само ви споделям как стои въпроса с труда тук.
Да няма изненадани, че децата сами си перат, сгъват дрехи, шофират, готвят, и какво ли още не...

together1, би ли споделила коя е била програмата и защо детето е било принудено да се обърне към адвокат?
Ако сега обмислям дали детето ми да кандидаства по програма за обмен, този пост би ме оставил с впечатлението, че ще го пусна на вълците.
Моят опит е друг.
Синът ми е в САЩ от четири месеца и е доволен. Когато заминаха, имаше дете, което смени приемното семейство - в рамките на седмица, две.
Координаторите помагат - това им е работата.
Децата имат ясни инструкции коя е първата, втората, третата стъпка, която да предприемат, ако има проблем. Има и безплатен телефонен номер.
Ако чак пък толкова нещата се бяха объркали, просто щяхме да му купим самолетен билет и да го приберем тук.
 Защо адвокати, защо съд?

Честита Коледа!
Не съм навлизала в подробности.  Момчето искаше да остане и да си продължи програмата. Така и стана. Дори учи за пилот там в момента. Мога да разпитам майката подробно и да пиша.
За съжаление за сина ми тези програми са неприложими, защото има зелена карта и не може да кандидатства, въпреки,  че и 1 ден не е живял или учил в САЩ. Може да учи там при облекчени условия в университет.

Как така има зелена карта без да е живял или да живее в САЩ? Зелената карта не се ли губи, ако не си я ползваш?

Не я губи, защото баща му е американски гражданин. На младежа не сме му продавали документите за паспорт все още.

Ако бащата е американски гражданин, сина получава гражданство и не му трябва зелена карта. Най добре да му направите паспорт, преди да е дошъл Тръмп и да смени процедурите...

Здравейте!
Ще дам своята гледна точка като ученик, приет за програмата за учебната 24-25 г.
Разбирам притесненията Ви, които най-вероятно са повлияни и от това, че програмата е по-необичайна (за нашите стандарти).
Ще започна със самата цел на програмата, а именно - опознаване на американската култура, развитие на самостоятелност и социализиране. Там учениците ще живеем с приемно семейство, което не е непознато, тъй като в момента на избирането му (от агенции в САЩ, които внимателно подбират и проверяват семействата) Вие веднага ще имате право (даже задължението) да поддържате връзка, дали по имейл или по социалните мрежи.
Тези семейства също избират децата, които ще приемат, за да бъде възможно най-комфортно и за двете страни. Има и отговорен "локален координатор", който представя агенцията по настаняване. Към него се обръщате при всякакви проблеми и въпроси.
Относо коментара Ви за посещения при детето, нито Вие, нито то имате право да пътувате при другия, точно, за да може детето да изгради връзка със своето приемно семейство.
Изключение прави смърт на пряк член на семейството. Тогава, програмата плаща за билет до България и за САЩ за навръщане.
Цялата програма е напълно безплатна, от визата, до билетите. Учениците получават $200 на месец, които могат да ползват. Храната се поема от семейството. Има и семинар в България (за приетите ученици), в който се разглежда и как се разпределят и управляват тези пари.
Като заключение ще кажа, че програмата е огромна възможност, освен за научаване на език (което е най-малкия плюс), то и за бъдеще, защото участие в такива програми, Еразъм+ проекти се ценят повече от оценките в чуждестранните универистети, както и когато се записва в подобни прокрами/проекти.
Ако мислите, че тя няма да се справи и няма да издържи, по-добре я оставете да се запише догодина. Ако бъде приета на полуфинал, то я чакат интервюта и други активности, които ще покажат дали е готова или не на екипа, който гледа всички тинейджъри. Те са тренирани и ще преценят.
Надявам се да не се обидите от написаното, с най-добри чувства е, правя го за да отговоря и на други родители и ученици, които се притесняват за тези неща.
Ако има въпроси, оставям своя инстаграм: @rin_akiyama_
Успех на всички!!!