С какво ви дразнят свекървите? – 151

mmAm звучи като филм на ужасите.
Явно не се траете,винаги има и друга гледна точка.Например-снахата ми завъди хлебарки ,защото оставя чинии вечер.Това с белината ,е би трябвало да се съобразява.Нормален човек ще се съобрази,на възрастните ни става лошо,пък децата се тровят.Може би не иска да живее с никой и тя също брои дните,не мога да разбера обаче нещо.Временно сте там,за какво трябва да се вживява?Като знае че месеци само ще живеете,безмислено е от дразги.Едно е да живееш години,друго е няколко месеца.

Аз познавам преобладаващо НЕзаинересувани от внуците си баби и дядовци.
Моя позната е вероятно единствената баба, която изгаря от желание да гледа внука, ама той не е от най-подвижните а и няма тревоги относно храненето- детето е всичкоядно. Та така.

Аз пък ще изкажа едно непопулярно може би мнение.
Свекървата се държи така не защото живеят при нея, а защото искат да се махнат.
Тя не иска да е сама и това я ожесточава да се държи лошо, един вид, вие сте лоши и си тръгвате, значи дай да ви накажа. Не мисля, че така го мисли съзнателно, но подсъзнателно и е гадно.
Знам че има милиони жени, които живеят сами, но има и такива, които не могат.
И те хем искат да са с някого, хем като са с него ги е страх, че ще си тръгне и се държат зле. А това лошо отношение води до желанието на другите да не живеят там и ето ти омагьосан кръг и драма.
При моята екс свекърва, с която се издържахме само няколко месеца, голям срив настъпи, когато разбра, че пускаме за Зелена карта за Щатите. Пред мен стисна зъби и нико не каза, но после я чух да крещи от хола как съм щяла до завлека сина и надалече, че ще остане сама и ще умре. И от тогава тая жена съвсем ме намрази.
И ставаше въпрос за здрава жена, която още ходеше да работи, не за някоя баба, която има нужда от грижи.
Ама така е, хем не искат сами, хем не знаят как да прикоткат другите да живеят с тях.
А на mmmAm не знам какъв съвет да дам. Да си стои в стаята  повече и да търсят квартира.
Щом ще заминават за чужбина, да вземат някакъв малък апартамент, да не се изхвърлят с висок наем, за да имат повече пари като емигрират, в началото ще трябват повече, отколкото в София.

О, да , опосум е много права. Аз ще допълня, че може свекървата да не иска да живее със снаха, а да иска да живее със сина си. И такива “майки” има, как лошата снаха ще го краде! Друго си е “младежа” да живее при мама! Най-хубаво е там!

А това ми е ясно, от както е с мен бил се променил. С други думи просто не им е момче за всичко, преди които каквото и да поиска той отива, помага. След втората ни година заедно сам разбра,че когато имаме нужда ние от нещо или никой не помага,или ни и излиза през носа.

Разбирам,че за някой от вас е много лесно да каже да сте мислили, но живота е шарен, не знаеш какво ще ти поднесе. Нито сме първите,нито последните в подобна ситуация, работим да я променим. Факт е,че не очаквахме да е чак толкова зле, в крайна сметка той си е в собствения дом.. единственото което очакваме е известно разбиране и търпение.

Абсолютно може да е така, дори и да не живеете заедно. Моята поне се дистанцира от мен и сякаш се озлоби, когато разредихме посещенията (беше практика да ги посещаваме за уикенда, ако не всяка седмица, то през седмица), но на мен лично ми идва нагоре с багажи на две деца, а и прибирайки се вкъщи се започват едни приготовления за училище, за работа и т.н. Отделно от това понякога ми се ще да си останем вкъщи и да си починем, въобще причини много, но вероятно в нейните очи крада сина, да. Посрещайки го за рд му пожела да е жив и здрав и да се прибира по-често.

Майка ми е много кофти свекърва. Направо няма да се учудя ако някога приятелките на брат ми са писали в тази тема.

Като цяло аз лош опит със свеки нямам, имали сме дребни пререкания, ама нищо сериозно. Особено в последните години цари мир и любов.

Обаче майка ми е свекърва за 5. И наблюденията ми са точно от отношенията й с брат ми. Той е на 39, мама на 62. И я попитах дали не смята да говори с него, че не е ок да продължават да живеят заедно. Ами, каза, че не. Тя нямала нищо против да живеят заедно, даже било супер. Попитах я дали за него е добре да живее с майка си на тази възраст и тя каза, че щом той иска - да!
Нали сме наясно, че още не се е намерила толкова наивна жена, че да се завре там.

Бтв, майка ми няма същите мераци да живее с мен, нищо, че аз съм тази, която се грижи за нея, а не той.

Напоследък забелязвам, че почти винаги се прави разлика между децата, като има повече от едно.
Не говоря за обич, че майката не си обича децата еднакво, а за отношение.
Почти винаги има разлика и е много гадно, когато детето го осъзнае, а това понякога се случва и на 50 години.

Е, аз съм го осъзнала още в тийнейджърските си години. Разлика между мен и брат ми има огромна в отношението, което сме получавали. Това е обект на друга тема, но го е имало от много отдавна. Сега, като сме възрастни се вижда повече дори. Наградите на любимото дете вече не са колички, играчки, а са истински коли и апартаменти и къщи. Едното се жали, че ходи на работа и се изморява, другото кучета да го ядат.

Здравейте! За пореден път пиша в групата с повод свекърва ми... От както сме семейство с мъжът ми тя не ме харесва, защото смята, че настройвам сина и срещу нея и съм змия. Кълнеше ме и обиждаше. През бременноста също имах проблеми с нея. Говореше ми се как детето като ходи при нея ще прави каквото тя реши...  Та роди се детето и се започна една надпревара с майка ми коя е по-добрата баба, коя го вижда по-често... В началото мълчах, мир да е все пак е баба, нооо немога повече и не знам как да подходя. Детето било нейно, при което мъжът ми каза, че детето е мое и тя се обърна към мен с въпроса: "Е детето не е ли мое?". Постоянно пуши около детето, когато идва да го вижда, не си мие ръцете след това, а и говорехме от раждането, че трябва. Преди да дойде звъни да пита със сопнат тон "Всички ли сте вкъщи?" демек майката на детето там ли е? Контакта, когато иска да види детето никога не е с мен, а с мъжа ми и винаги се казва "Идвам да видя детето" няма може ли, няма удобно ли е. Чашата преля вчера, когато звънна на мъжа ми и каза: "Кажи и да облича детето, че идвам да го взимам да ходим на на кафе!" Мъжът ми и каза, че не сме се разбирали предварително и нейните думи отново бяха срещу мен: "Ами или не ме е разбрала или се прави, тогава утре идвам и го взимам!" ... Много ми е болно, че се получават така нещата, опитвах се да си затварям очите, да мълча заради детенцето, но немога повече... Има още много ситуации, но мисля че и това е достатъчно... Не знам как да постъпя има ли майки в същата ситуация като моята?

Мъжът ти трябва да я поспре. Освен това ти трябва да уважаваш повече себе си (и мнението си).
Каква беше реакцията на мъжа ти, докато свекърва ти те е кълняла?

Има и по- зле от теб, но всяка ситуация е с различни хора на различно място т.е.подобни има , същите- не.
Решението на проблемите ти са в единомислието ви с мъжът ти, изказано от него твърдо и категорично на майка му.

Наистина трябва да започнеш да се уважаваш.

  Ми заяви се, де. Ти си майката на детето и жена на тоя мъж, няма какво толкова да се съобразяваш кой как щял да окне.

Винаги е бил на моя страна. След клетвите и обидите не беше говорил с нея половин година. След което и двамата опитахме отново, но не се получава. Едно и също се повтаря откакто се роди синът ми - да не го носи нон стоп на ръце. Дойде в 11 на обяд и си тръгне в 6 вечерта и не пуска детето все в ръцете и... и двамата с мъжът ми само ходим по нея и и говорим, но ефект нулев. Когато детето спи се е случвало да го събуди да го поноси. Веднъж бях оставила детето на спалнята докато му правя млякото, чух че плаче и отидох при него и гледам свекито тича по мен. Взимам аз детето, а тя протяга ръце и ми го взима 🤣 Има мнооооого ситуации. Тя сама си го прави да спре да вижда внучето си. Първо, че ми няма уважението и нито веднъж не е звъннала да ме пита мога ли да гледам детето. Тя звъни на мъжът ми със злобен тон и казва, че идва.