Изгубена

Възможно е мъжът просто да не иска да се мести в града, в който е цялата рода на авторката и да живее в нейното жилище. Причините могат да бъдат различни.
Но няма как да се каже категорично, че нейното желание е по-правилно и трябва да бъде изпълнено, а неговото - не. Това те двамата трябва да изговорят в спокоен диалог, да си сложат картите на масата как виждат връзката си в следващите 3-5 години, да видят имат ли еднакви виждания за ролята на роднините - колко често смятат, че е ок да се виждат и събират заедно, да речем - за единия може да е нормално на 2 седмици, за другия през вечер. Също да изговорят, ако имат деца каква ще е организацията около тях.
Чак след това да решават ще продължават или просто компромисите са твърде големи и не си струва инвестицията.

Към авторката - във форума ще те накълват, но ще ти кажат истината. Струва ми се, че хич не ти понася точно истината и почваш да разпъваш
локуми. Само с мрънкане и претенции няма да стане. Ако искаш принца на бял кон в големия уреден град, близо до мама и всички роднини - успех!

Не е въпрос на комфорт, а на независимост. Той изкарва повече пари там, където е, и дори разликата да отива в наем, алтернативата за него е - да изкарва по-малко пари и да живее в нейния апартамент. Ми да, заврян зет ще е, даже не зет, ами завряно гадже, мерси. Уважаващ се мъж не би се поставил в тази позиция. И да се постави, тогава по форума ще викат - ама как го търпиш тоя мухльо, живее у вас, малко пари изкарва, разкарай го... Напълно разбирам мъжа. Ако се закрепят като семейство, решат да се женят или да правят деца, нещата ще стоят по друг начин.
Разбирам и авторката обаче, има хора, които много се привързват към родното си място и към близките, не всеки с лекота сменя обстановка и обкръжение. Тя е направила голям компромис, но това не е вина на мъжа, нито пък той ѝ дължи нещо в замяна. В крайна сметка не е изгубила свободата си - работи и на двете места, има жилище, не е в зависимост от него, нито пък той от нея. Така че горе главата, авторке. Не гледай на себе си като на прецакана, а като на човек, който съзнателно е решил да инвестира част от живота си в изграждане на връзка; не се изкарвай жертва, не насаждай вина и не изнудвай емоционално човека. Гледай оптимистично и добронамерено. Ако мъжът си струва, няма да съжаляваш. Ако не струва - винаги и с лекота ще се върнеш при близките си, няма нищо лошо и срамно в това.

Много ми хареса съвета на Flip. Всяко житейско събитие се оценява според гледната ти точка. В крайна сметка, ако не ви се получават нещата, не си длъжна да стоиш с този човек. А той не е длъжен да ти връща жеста и да се мести другаде. Ти си свободна, той е свободен и никой няма задължение да прави неща, от които да се чувства некомфртно - нито ти, нито той.

Нали казват, че никой не бяга от хубавото. Но и към по-лошо никой не бяга. Ако той е удовлетворен в този град, има право да остане. Ако ти не си удовлетворена... знаеш.

Къде видяхте собственото жилище, това не разбрах само, моля да цитирате. Ама точно да пише собствеността.

Нарцùса   Какво общо има от това как е закупен? Факт е, че е мой, стои заключен, а ние плащаме квартира.

Вероятно братята и сестрите живеят отделно,затова авторката нарича общия апартамент нейна собственост.

Ето го апартаментът.
По-нататък има уточнение, че е неин, собствен.

Към авторката - трябва да подходиш малко по-отдалеко и да разбереш себе си. Трябва да осъзнаеш тази привързаност към роднините до къде стига и колко е нормална. Тя може да ти пречи и в бъдещия живот, АКО си прекалено зависима, манипулирана, влияеща се и ги поставяш пред своето семейство. Трябва да разбереш и приемеш, че те винаги ще са ти близки но главното семейство става мъжа и децата ти. Малко е трудно това, когато сте били сплотено семейство. Тези, които нямат силна връзка с близките си не го разбират и почват да нападат за мамини дечца и несрязани пъпни въврви.

Хубаво е и да поогледаш добре и връзката си. Щастлива ли си? С този човек ли искаш да остарееш? Просто ти е удобен или обичаш? За мен "Да ти дава пътя" като не ти е ок е голяма червена лампа. Също за мен мъж, който си  мени мнението и да не си държи на думата, макар веднъж казана, за нещо, което ме терзае е още една голяма червена лампа. И честно казано за собствения ми мъж съм убедена, че ако види и споделя, че не се чувствам комфортно, само за една работа и пари не би останал в града, в който не съм щастлива. Да са болни родители, поет някакви сериозни анагажименти - ще остане вероятно. Премести се заради мен от чужбина, която харесваше в моя малък град, на 360 км. от майка си и последната година, докато тя боледуваше пътуваше по 5-6 часа в едната посока всяка седмица, но гък не каза. Яявно аз съм глезена и гледана жена и май не го оценявам достатъчно ... и не го казвам да преместя фокуса върху мен и моя късмет, а да ти дам пример, че не е съвсем в реда на нещата това, която мъжа ти прави.

Аз не схващам, че при приети едни условия и при доброволното им изпълнение, сега се налагат анекси и нови условия.

Малко като девойките, дето чакат брак и деца, ама никога не ги дочакват.

Всички води от всички кладенци няма да го подкарат да търси нова работа в нов град, при все, че явно той генерира основния доход.

Ей, човек тука да не смее да се оплаче или сподели нещо, веднага й наскачаха - не си добре, иди на психолог, ти не го обичаш и не държиш на него, ама жилището не е твое, и ти не си самостоятелна, ама той е нарцис, психически насилник и скоро ще почне да те бие, ама ти си недорасла, инфантилна и със селски манталитет, щом си отишла да живееш при този мъж, ама в малък град е ужасно да се живее ... Ужас. Всеки проектира собствените си комплекси.

Какво значи в едни отношение тип семейни '"приети условия"? Ако мома отиде в апартамента на свеки що не са приети условия, а се почва да и се соли на главата да се изнася. Нещо двоен аршина ...

И ако сключи брак какво - рекламация само при производителя и то при осъществяване на покупката?

Прекрасна Василиса, всички го правим, и ти, и аз. Нали това е идеята, палитра от мнения, пречупени през разнообразен опит.

Можеше да обсъдят варианти преди да се премести, не сега да недоволства. Ако имам сериозна работа не бих отишла в по-малък град. Явно са взели решение, на базата на това, кой губи по малко и кое е по-рентабилно.
Има значение чие е жилището, разбира се. Ако е нейно лично е едно, ако е семейно е съвсем друго. Нали не очаквате някой да напусне сигурната си работа,да търси нова и да се набута в апартамент, който е с няколко собственика? Колко теми има такива тук, колко проблеми сме чели...

Какво лошо има човек да е привързан към родното си място?Тя може да направи компромис,той не.
 Ако жилището е на много наследници ,плаче за ремонт,разбирам.Никой не иска да хвърля пари за чужд дом.Но ако става за живеене ,дори да е на много наследници те в момента не се интересуват.Може и дялове да се изплатят.
 Братя, сестри,ама те като имат семейства и ги налегне зора ще протегнат ръце към имота,колкото и да се разбират .
Познавам един,живя в апартамент на майка си,наля сериозна сума(тогава)за ремонт,скараха се нещо и ги изрита като мръсни котета а полиция,него,жена му и бебето.Взеха кредит и изплащат,бяха на улицата.Парите от ремонта няма да ги види.
 Авторке ,била съм в твоята ситуация.Трябваше да ходя на квартира да живея,че видиш ли мъжът,той ни жилище можеше да предложи ,ни работа имаше ама как щял да си ходи на село,далече му било.Аз предлагах жилище не искаше.Накрая мизерувах 3м на квартира да му угодя,за щастие заминахме в чужбина та се махнахме.После се сети нашия че няма проблем да дойде,щял да си ходи на село ,но късно беше вече.

Авторката е пробвала - преместила се е, намерила е работа, опитва, но не се получава. Не и харесва! Не сме дървета, че дето сме се посадили там да растем или да съхнем ако не е нашето място - преместваме се. Въпросът е, колко нейния проблем е важен за партньора и - явно не много. Паричките са по-важни! Еми ...