Кураж мила Kotarche! Бъди силна!
Думите са безсилни!
Думите са безсилни!
- Публикувана: 1 фев. 2005, 17:32 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2005, 14:20 ч.
Нямаме си вече бебе
Бъди силна,миличка!Много е трудно да загубиш дете,а предполагам че е оyе по-трудно,когато си го носила 9 месеца под сърцето си и си очаквала всеки миг да го вземеш в ръце...Едва ли има думи,които да те утешат,но не спирай да се надяваш и пак пробвайте...Сигурна съм,че ще гушкаш едно хубаво бебенце след година-две.Само не губи надежда!!!
Здравей и от мен. Много, много искренно ти съчувствам, това е ужасно, но нали времето лекува - повярвай ми че ще мине време ще се случи отново и ще си имаш здраво и хубаво бебче. Пожелавам ти го от сърце.
Преди една година и нещо аз също преживях нещо подобно, с тази разлика че аз бях във втори-трети месец когато загубих бебчето - и бях в страшна депресия, беше ужасно трудно но отмина, така че си представям при теб какво е при положение че ти си била на финала (сега отново съм бременна и искренно се надявам всичко да бъде наред с мен и бебчето).
Желая ти и на теб всичко най-хубаво - лошото ще отмине и ще го забравиш веднага щом дойде хубавото. Целувки и кураж не се предавай.
Преди една година и нещо аз също преживях нещо подобно, с тази разлика че аз бях във втори-трети месец когато загубих бебчето - и бях в страшна депресия, беше ужасно трудно но отмина, така че си представям при теб какво е при положение че ти си била на финала (сега отново съм бременна и искренно се надявам всичко да бъде наред с мен и бебчето).
Желая ти и на теб всичко най-хубаво - лошото ще отмине и ще го забравиш веднага щом дойде хубавото. Целувки и кураж не се предавай.
Уф миличка, знам че каквото и да ти кажа в този момент няма да намали мъката ти. Напълно те разбирам, аз съм преживяла нещо подобно( само че в края на шести месец и с тази разлика, че бебче се роди живо и здраво, но недоносено и след няколко часа почина) Никакви утешения не можаха да ми намалят мъката. Бъди силна и вдигни глава! Желая ти следващата бременност да е успешна, както беше и при мен!
Прочетох за това какво ти се е случило. Нямам думи. Не знам какво да напиша и дали ще е достатъчно, за да ти помогне в този труден и тежък момент.
БЪДИ СИЛНА!Всичко ще мине. Дано бързо се възстаховиш след раждането. Трябва да се бориш и да не се предаваш. Надявам се, че ще имаш и други деца. Не падай духом.
Искрено ти съчувствам, тъй като и аз щях да загубя АЛИСИА само за дни.
БЪДИ СИЛНА!Всичко ще мине. Дано бързо се възстаховиш след раждането. Трябва да се бориш и да не се предаваш. Надявам се, че ще имаш и други деца. Не падай духом.
Искрено ти съчувствам, тъй като и аз щях да загубя АЛИСИА само за дни.
И аз като Краси загубих бебе в третия месец, и то след като го заченах трудно, с проблеми. Много го исках и май за пръв път се почуствах майка когато го загубих. Синът ми се роди точно по времето когато трябваше да се роди първото бебе, но година по-късно. Все сънувам, че имам две деца, но не си спомням първото. Вярвам, че Бог го е прибрал при себе си и някой ден ще го видя. Животът продължава, мила. Това няма да се повтори. Очаквай хубавите неща, които със сигурност ти предстоят.
и аз много съжалявам за Вас. Направо съм потресена от случилото се! Незнам какво да ти напиша дори за успокоение, но почувствах, че трябва да ти изкажа съболезнованията си! Изобщо направо се чудя как си имала търпението дори да изчакаш да родиш през този 1 час, докато получиш пълно разкритие след като знаеш какво очакваш? Мисля, че е трябвало веднага да те сложат със секцио. Ох ужасно е това което си изтърпяла! Дано скоро се възстановиш!
Аз загубих бебето си в 8-9 гестационна седмица. разбрах това едва след като три сдемеце мълтвия плод е бил в утробата ми. Получих кървене и след ходене по мъките в продължене на 1 седмица разбрах, че бебето не се развива, няма сърдечна дейност и трябва да ми правят кюретаж. Ужасно е! След това личната ми лекарка каза, че така е станало по-добре, защото плода сигурно е имал деформации и по-добре, че не се е наложило дали да избирам пред това да родя или да махна бебето. Всичко е станало по пътя на естествения подбор. Сега си имам момиченце на почти 1 година, но още се чудя какво ли щеше да бъде първото ми бебе момче или момиче.
Миличка,
знам че в такъв момент думите са безсилни
Ако това може да ти бъде някаква утеха аз минах по твоя път преди точно десет години
Изгубихме малката си дъщеричка след една нормална бременност от девет месеца точно за два часа
Бебка така и не изплака в онази нощ колкото и да се опитвах да се надявам до последно Причина така и не откриха в епикризата всичко беше нормално с изключение на 1,5м пъпна връв омотана три пъти
Много по-късно разбрах че ако са ми правили записи през последния месец на бременноста със сигурност проблема е щял да се засече Уви беше късно да търся сметка от който и да било
Няма думи с които да се опише болката , но моля те дай си малко време и почни да мислиш за бъдещето
Когато това ми се случи имах чувството че светът се сгромолясва върху мен, нямах сили дори да се радвам на сина си когато се прибрах от болницата постоянно плачех и си мислех за бебчето
Този ужас продължи около 6 месеца и в един момент си дадох сметка че така вредя и на себе си и на семейството си
Страшно много ми липсваше това неродено детенце и след дълги разговори с мъжа ми решихме пак да опитаме
Сега си имам едно прекрасно момиченце което е вече на 8 години
Силно ти желая да успееш да намериш сили да преминеш през този труден момент и да продължиш напред
знам че в такъв момент думите са безсилни
Ако това може да ти бъде някаква утеха аз минах по твоя път преди точно десет години
Изгубихме малката си дъщеричка след една нормална бременност от девет месеца точно за два часа
Бебка така и не изплака в онази нощ колкото и да се опитвах да се надявам до последно Причина така и не откриха в епикризата всичко беше нормално с изключение на 1,5м пъпна връв омотана три пъти
Много по-късно разбрах че ако са ми правили записи през последния месец на бременноста със сигурност проблема е щял да се засече Уви беше късно да търся сметка от който и да било
Няма думи с които да се опише болката , но моля те дай си малко време и почни да мислиш за бъдещето
Когато това ми се случи имах чувството че светът се сгромолясва върху мен, нямах сили дори да се радвам на сина си когато се прибрах от болницата постоянно плачех и си мислех за бебчето
Този ужас продължи около 6 месеца и в един момент си дадох сметка че така вредя и на себе си и на семейството си
Страшно много ми липсваше това неродено детенце и след дълги разговори с мъжа ми решихме пак да опитаме
Сега си имам едно прекрасно момиченце което е вече на 8 години
Силно ти желая да успееш да намериш сили да преминеш през този труден момент и да продължиш напред
Как да намеря думи за да ти кажа колко много съжалявам. Няма думи, нищо няма на този свят, което да успокои майчиното сърце прживяло такава загуба. Пожелавам ти сили с които да продължиш живота и никога вече да не усетиш такава болка. Желая ти в бъдеще това което си пожелаеш да се сбъдва.
Само едно незная как живеят хората, които са те върнали в къщи. Дали имат съвест и дали някога някой ще накара тези хора да разберат, че такова отношение пълно нехайсто е не само подсъдно, но е наистина голям грях. Не съм аз тази дето трябва да съди, но дали си дават сметка как се чувства това момиче и че никой не е застрахован.
Само едно незная как живеят хората, които са те върнали в къщи. Дали имат съвест и дали някога някой ще накара тези хора да разберат, че такова отношение пълно нехайсто е не само подсъдно, но е наистина голям грях. Не съм аз тази дето трябва да съди, но дали си дават сметка как се чувства това момиче и че никой не е застрахован.