В момента чета...87

И аз от години страня от много рекламираните и коментирани книги, но все пак някои от тях се оказват хубави, когато им дадеш шанс. Специално за тази не знам, не съм я чела, но заглавието не би ме отблъснало само по себе си. Според анотацията майката е навредила на дъщеря си с прекалената си амбиция, това не е нещо ново, отдавна е известно като явление. И сигурно има търсене и на сензация с това заглавие. Но не бих отхвърлила книгата само заради него, въпреки че в момента и не ме привлича чак толкова точно тази книга.

Никога не бих си купила книга с такова заглавие...
iveto_11, ще се радвам да споделиш после за тази книга на Жоел Дикер. За мен след първата му книга, всичко останало беше голямо разочарование.

“Загадката на стая 622” на Жоел Дикер само съм чела и ми беше много скучна. Още не мога да се реша след нея друга негова книга да прочета.

"Истината за случая  Хари Куебърт“ ми хареса.
След това четох "Книга за Балтиморови" и
"Загадката на стая 622" и ми бяха много скучни.
"Книга за Балтиморови" дори я имам с автограф, след една среща с него  тук, в България. Много се разочаровах от нея обаче...

На мен ми хареса "Случаят Аляска Сандърс", напомни ми на Хари Куебърт. Чела съм също  "Книга за Балтиморови" и "Изчезването на Стефани...", но хич не ми бяха харесали и едвам ги довърших. Бях решила да не чета повече нищо на Дикер, но Аляска се спомена няколко пъти в темата, получи и някоя друга номинация и реших да й дам шанс.

Едната номинация за Аляска беше моя. 😀 Много високо оценявам книгите, в които ме изненадат с това кой е убиецът,тъй като рядко ми се случва такова нещо. 🤣

Заинтригувахте ме с това заглавие, защото в книжарниците около мен не е така рекламирано и не го бях виждала. Очаквах роман, но е всъщност мемоар на актриса, чиито роли никога не съм гледала и не мисля, че е особено известна. Според Goodreads, мемоарът е бил "heartbreaking and hilarious". 

Често съм подминавала книги защото са много нашумели и често  очакванията ми за хайп са оправдани (в списъка на книгата за годината има няколко такива примери). Но друг път съм оставала приятно изненадана. В момента, например, чета "Светлината, която не виждаме" на Доер.  Няма да се превърне в една от най-любимите ми книги, но засега е много добре написана.

Така завърших книгата със скандалното заглавие. И ми хареса. Първо ще споделя, че от началото до края Дженет обича майка си ,и то безусловно,до такава степен, че й позволява да я манипулира,обсебва и определя с какво да се занимава,а именно актьорство.
На 6г Дженет започва да ходи по кастинги .
На 11г вече издържа семейството си финансово. До 16г майка й я къпе и до 13г. й бърше дупето (да не се шегувам).
По същото време под контрола на майка си започва да прилага калориен дефицит и развива анорексия,за да е слаба ,за да може да не се развива тялото й и да може да играе роли на по-малки деца,а не тийн. Работи по 16ч на ден. Майка й е плътно до нея.
Една патологична ,обсебваща и токсична майчина любов. Свръх контрол , до така степен, че тя няма къде да остане сама ни в тоалетната,ни в банята.
Странно ми беше , че Дебра майката на Дженет има още 3 момчета ,но болните си амбициите, че самата тя не е станала актриса насочва само към единствената си дъщеря.
Четейки книгата се сетих за ,,Злодеянието,,. И там имаше такава връзка и зависимост от родителското тяло.
Дженет е лишена от детство и юношество. След анорексията повече от 5г е с булимия.
Не веднъж казва на майка си , че иска да е сценарист, режисьор или писател,но не и актриса. Но майка й манипулативно й вменява чувство за вина я принуждава да следва само един път.
Едва след смъртта на майка й ,Дженет потърсва професионална помощ за хранителните си разтройства. Както и психологическа и едва тогава си дава сметка,колко й е навредила майка й отнемайки й правото на избор, самоличност и детство. Към днешна дата вече не е актриса. Занимава се с режисьора и пише.

lorito5678751, дано не четеш криминални книги, че както те влече да ги разказваш, то няма смисъл после да се четат.
Има спойлери все пак...

Ами прочетете анотацията .... Не съм написала повече от нея.  И криминални романи чета и последно писах за два такива  от Бениториал. 😉

Каква анотация, ти разказа цялата книга.
Сложи го в спойлер, едва ли съм единствената, която няма да седна да чета книга, която вече някой е разказал. И да съм проявила някакво любопитство към обсъжданата книга, ти съвсем ме отказа.

Благодаря за това резюме, защото нямам нито време, нито желание да чета точно тази книга.
Ще се радвам да споделите за някоя интересна и разведряваща книга (без Удхаус- него го знам), може и даже за предпочитане във фентъзи жанр (имам нужда от почивка от книги с тежки теми).

Виж Джим Бъчър и поредицата за Хари Дрезден - смесица между крими и фентъзи с огромна доза хумор.

Много благодаря 🌺 за тази чудесна идея, звучи като перфектната комбинация, ще потърся книгите!

Прочетох "Специални връзки" и много ми хареса, особено втората част. В първата нещо не ми беше както трябва - жена с такава професия, видяла какво ли не, истеряса от едно секцио до такава степен, че превъртя и се вкара в спиралата на брутална депресия. Нелогично и леко досадно ми беше някак. Вече нататък, като се взе в ръце, стана много увлекателно и вълнуващо. Не можах да се спра, докато не видях какъв ще е краят.