Номинации за "Златна малинка" 2023

Имам много малинки за тази година. Ще включа само тези, които помня по-ясно и за които се почувствах излъгана заради големите очаквания.

"Дейзи Даркър" на Фини за мен също е малинка. Напълно съм съгласна с горното мнение на Ивето. Краят беше особено разочароващ.

Новата й книга "Good bad girl" не е много по-добра.

Малинка беше "Приказка" на Кинг. Едва я завърших. Беше ми толкова скучна, че имах желание да прескачам не само параграфи, но и глави.

За великия "Аристократ в Москва" имам противоречиви мисли и не знам дали е точно малинка, но и аз не разбирам суперлативите за романа. Както писах в другата тема, разбирам защо западната публика я харесва. За тях това е екзотика, облечена в блясъка на залязваща епоха, до която те не са се докосвали чрез много други книги.  Освен това ги кара да си мислят, че са научили нещо за този период в Русия. А точно историческата реалност не е представена достоверно. 

Отказахте ме от Дейзито то и без това сюжета като цяло не ме грабва, а след толкова лоши отзиви, ще я чакам в ел. вариант, евентуално някой ден да й дам шанс.

В ел вариант е налична в mailbooks.
И моята номинация е за Дейзи.

На първо място поставям "Убийствено просто" на Питър Джеймс. Според мен би трябвало заглавието да се промени на "Убийствено тъпо". Нещо като опит за трилър, но изпълнен с толкова неправдоподобни подробности, че и 6-годишно дете би се възмутило. Например жертвата прекарва цял ден в ковчег, заровен под земята, след като са му издърпали тръбата за дишане отвън и дори не изпитва дискомфорт.

След това - цикълът "Тъмната Исландия" на Рагнар Йонасон. Някак си успях да преглътна първа част - "Снежна слепота" - основно заради описанието на един по-различен заобикалящ свят и начин на живот. Но втората - "Черен мрак" - напълно ме отказа. Главният герой - полицай Ари Тор Арасон - се държи като слабоумен тинейджър, а не като отговорен служител, назначен след сериозен психотест. Прочетох за автора, че бил адвокат, банкер, писател и университетски преподавател. Явно писането не му е нито силна страна, нито любима дейност.

Третата ми номинация за малинка е за "Историята на твоя живот" на Тед Чанг. Авторът се опитва да формулира някаква логика, противоречаща на здравия разум - че при използване на коренно различна семантична и семиотична система на мислене и възприемане на света можеш да си спомняш не само миналото, а и бъдещето, но въпреки това не можеш да го промениш. В половината глави, редуващи се през една, се описват безплодните опити на главната героиня да схване как е възможно това, а в другата половина - спомените и от бъдещето, с което читателят да бъде убеден, че все пак е успяла. И това е цялата книга... Ако очаквате накрая накакво смислено обяснение, с очакването си и оставате. Авторът изглежда използва подхода на шивачите от "Новите дрехи на царя" - разчита на това всеки читател да си помисли: "Ау, колко съм тъп, че не мога да схвана идеята, но я да похваля книгата, за да не се издам!" 😁

В тая тема винаги попадат хубави книги. Различни сме наистина. Аз като видя някоя своя любима книга тук и ми минава през мисълта, че сигурно има елемент на поза и привличане на вниманието с ексцентричен вкус:-) Знам, че всеки има право на мнение, но и всеки гледа от собствената си камбанария:-)

Лично за мен тук не бива да се номинират написано добре книги, които по някакви критерии не ни допадат лично. Малинките би следвало да са за супер тъпи и елементарни книги... Но както вече писах, различни сме. А пък хейтърството е на мода и даже се облича в интелектуална критичност. Времена и нрави...

Нямам истинска малинка тази година, но не ми харесаха следните книги:

1. "Мамник" на Васил Попов - има талант да пише автора, но какво пише ?!?!? пълна селска дивотия с елементи на ужасии, ниво по-ниско от средновековното и ценности липсващи, послание нулево...
2. Absolvo te - Георги Бърдаров - приключвам с този автор, явно не е моят..., много клиширано, същевременно гадости на макс, има някаква голяма грубост е неговия поглед, нещо крайно нерафинирано, не е моето.
3. "Събрани стихотворения" на Яна Язова - много тъмно, много тежко, много черно, ама нищо не бих предложила от тая книга да се популяризира... Прозата, която е оставила авторката, е достойна дори да се включи в учебниците по литература, но тази поезия... не. Всичко чета от и за Яна Язова, не очаквах, че точно от мен ще дойде отрицателен отзив за тази авторка, но ... това е истината, никак не ми харесаха нейните стихове, нито един от тях... уви.

Уж да няма омраза, пък цялото мнение е омраза към български автори и участници във форума....Даже и обиди.
Нарочно пиша омраза, а не хейт. По-красива ми е думата на български.

Типични малинки нямам, но книги, които едва дочетох и са ми коствали много нерви са двете от серията на Юси Адлер-Улсен - "Марко" и "Безгранично". Отдавна не бях се насилвала да чета книга и да я дочитам с огромна досада.

Аха, разбира се, че да не ти харесва някоя книга, която е "хванала за гърлото" хиляди и милиони, си е поза То и Мамник е от тези книги, как може да не ти хареса, що за ексцентричност и поза за привличане на внимание

Категорично номинирам тук "Трескав блян" на Джордж Р. Р. Мартин. Много ме хвана яд на автора, че е съсипал (според мен) тази така хубава идея. Започна много добре, предвкусвах удоволствието от четивото, което е точно в мой стил, но малко преди средата започна да се срива жестоко. Настана една скука, една досада, а и в доста моменти стана толкова предвидима, че чак не е за вярване от човек, на когото доста късно му светва "лампичката", ако изобщо му светва. Дочетох я на инат и мога само да благодаря на Озон, че я бяха пуснали за безплатно четене през януари, че иначе щеше да ме е яд много за дадените пари, па макар и по-малко от хартиеното копие. А, да не забравям и злодеите - бяха точно този тип, който аз не понасям. Жалко наистина, а имаше такъв потенциал за мен. Има и други книги, които не ми харесаха, но тази се оказа най-голямото разочарование за 2023 година и само нея номинирам.

Едно към едно и моето мнение. Не я дочетох въобще.

И малинка №1 за тази година присъждам на "Санаториумът" на Сара Пиърс. Авторката не просто е пресолила манджата, а направо е изсипала целия пакет в нея. Героите са толкова нелепи и нереалистични, че биха накарали и най-некадърния детектив да се залива от смях, четейки това нещо, защото дори и книга не мога да го нарека. Категорично препоръчвам да се избягва колкото се може повече. Радвам се, че не съм се набутала с пари за нея, че щеше да ме е яд изключително много.

"Оцелелите" - Алекс Шулман
"Черно мляко" - Елиф Шафак

За мен реколтата от малинки беше богата тази година, но ще отбележа само някои по-скорошни разочарования...


+1
Разочарование в най-чист вид и за мен - липса на каквато и да била идея и вдъхновение, прикрити неумело зад плосък патриотарски сюжет. @Ели-Мели , правилен ход от твоя страна, финалното развитие на книгата и действието в Истанбул във втората ѝ част в най-голяма степен бяха съшите с бели конци според мен...

"Леговище на вълчици" на Елоди Харпър - посредствена книга с посредствен сюжет, с безкръвни и еднопластови герои, която по никакъв начин не е уловила духа на Древния Рим, ако читателят се абстрахира от имената, не би усетил нито кога, нито къде се развива действието на романа,  отделно от това преводът му сам по себе си също е за подобна номинация...

"Всичко свършва в полунощ" на Хариет Тайс и "30 дни мрак" на Джени Лунд Мадсен - два предвидими трилъра, които не носят каквато и да било изненада и тръпка на читателя с цялостното си развитие и особено с финала си.

Добавям тук една книга, която не само не е подходяща за млади хора, а направо я намирам за опасна.

Искрена малинка от мен за "Нищо" на датчанката Яна Телер. Тя е като потъване в дълбока депресия, от която никакъв изход няма.

Хей, не, Dincho, не си ме разбрала правилно, вероятно не съм успяла да се изразя.

Това, което си написала, просто изобщо не е вярно за мен.

Като започнем от това, че не само не мразя българските автори, а напротив - отделям им огромна част от вниманието си - 9 от 36-те книги, които съм прочела през изминалата година са български. Ако добавя към тях книгите на автори със сходна душевност (руски, арменски, чешки), ще станат повече от половината вероятно. И все пак си запазвам правото да не ми допадат някои от тях, да не се идентифицирам с тях, да не откривам допирните си точки и онова емпатично чувство на сливане и съпреживяване, което се свързва с удоволствието от четенето.

Всички сме с различни вкусове. И имаме право на това.

Остани си със здраве.