Американски колеж - двадесет и девета тема

Prizma, позволете любезно да Ви помоля, ако нещо в моите постове не представлява пряк интерес за Вас и детето Ви, да го подминете. А ако имате полезен коментар, сте добре дошла. Информацията за RSI е насочена към новите колежани, какъвто явно не е Вашият случай. Аз съм я изчела достатъчно подробно, но не сметнах за необходимо да я преразказвам и да давам мнение дали е подходяща. Който се интересува, ще си я прочете от първоизточника. В АК учат деца, които идват от МГ, които са ходили и ходят на школи и състезания по математика и програмиране от 2-3 клас, и за разлика от Вас аз ги смятам за конкуретноспособни. Ако не е нужно съветниците да дадат тази информация в първите години на колежа, то да я включат в презентацията за 11 клас, в секция 'какво да направим през това лято, за да увеличим шасовете си при кандидатстване на есен' е ...пародия.
Репликирате ме и за това, че няма приети колежани в  MIT  и Harvard през последните 10 години например. Както написах, тази  информация излиза в платформата maia learning. Вие пишете просто, че има едно прието момиче в MIT, но не и кога. Възможно е да е вярно и да е преди повече от 10 години. Не виждам в такъв случай с какво коментарът Ви ме оборва и с какво е полезен.
Въпросът към какви университети ще се ориентира всеки колежанин е личен. В моя случай обучението в САЩ не е самоцел, но не ангажирам никого с това. Смятам, че е хубаво учениците да се целят високо, а родители и учители , да ги насърчаваме и да им помагаме. Желанието ми е именно да помогна с информация и да получа полезна такава. Във Вашия коментар не открих нищо такова. Забележките ми към Колежа са градивни, а не злобни и не мисля, че той се нуждае от нечие адвокатстване.

DIV73, коментирах поста Ви, защото имам наблюдения и мнение по темата. Не знам защо решихте, че адвокатствам на колежа. RSI e много висока цел и не е за масова употреба. Опитах да поясня, че е цел, постижима само за около четири деца от цялата страна на година. Както писах, освен подготовка, се изискват добра тема, материали, ментори, време за работа по проекта и презентирането му на различни форуми. Проектите са сложни и предполагат сериозен математически апарат не само на ниво 7 клас (за децата идващи от МГ), а и на университетско ниво в някаква степен (анализ, линейна алгебра, статистика, комплексни числа) и трябва задълбочена подготовка и в гимназиалните години. В колежа чак такава подготовка няма. Трябва да се търси външна помощ и пак опираме до време и намиране на подходящ преподавател.
Преди доста време имаше ученик от колежа, участвал на RSI с проект по информатика, имаше и ученици на IMO, в момента има дете в национален отбор по информатика. Не подценявам децата от колежа, а уточнявам, че тези успехи са по силите на единици, това важи и за RSI. И информираността за наличие на RSI е много малка стъпка към класиране за участие. Все пак има и други летни варианти, както и други форуми за участие с проекти, който се вълнува ще намери и ще прецени с какво да се заеме.
MIT: 2019 година завършила колежа и приета там, т.е. в рамките на последните 10 години.
За Харвард не съм коментирала, там не знам да има приети в последните години, както и в Станфорд.
Нямах представа, че АК презентира RSI като лятна възможност, особено в 11 клас. Според мен трябва учениците да са наясно колко трудоемък и селективен е процесът и това беше целта на поста ми.
И последно, дори ученето в САЩ да не е самоцел, набелязването на 3-4 топ университета и пренебрегването на други добри възможности също не е по силите на всеки.
Успех в кандидатстването!

Prizma, благодаря за пожеланието. И само в интерес на точността качвам скрийншот от страницата на MIT в maialearning, където се вижда разминаване с информацията Ви за приет човек в този времеви период.

А може би познаваме деца, приети в съответните университети? Моля малко смекчете тона към хора, даващи информация от първа ръка и минали по този път вече! Някои хора са в темата само от добри чувства (и сантимент към АК) и желание да помогнат с информация...

Показвате ни скрийн шот с някакъв сърч, критерии за който не се виждат...

Моя син беше приет в два топ университета в щатите, запъна се, че ако не са Харвард или Принстън, не заминава презокеански. Не замина. Дали го има в статистиките на тези университети, като приет - ами не. Поканен и толкова.

Вероятно е пропуск в отразяването в maialeraning.

МИТ: А. И. (2018) - МГ Варна, Й. Н. (2019) - АК, В. Б. (2020) - МГ Бургас, К. Н. (2022) - СМГ, И. Б. Н. (2023) - СМГ.

Кой попълва информацията в Maia? Не са ли самите ученици? Или съветниците?
Помня, че на една zoom  среща с родителите  съветниците специално посочиха, че е важно учениците да споделят с тях резултатите от прием (вкл. и получената финансова помощ), както и да попълват в Maia, за да се ползва тази информация за идващите след тях, но казаха, че е въпрос на добра воля  да го направят, някои забравят, на други не им се занимава. Не знам преди няколко години дали и доколко активно се е ползвала Maia в колежа. През 2019 май имаше друг състава на офиса на съветниците.

За да е обективна статистиката е хубаво да се знае също, че има много деца, приети (получили оферта) в МИТ, но не се записали там дали по финансови причини (вече почти не се дават пълни стипендии), дали защото са избрали друг университет. Но ако спорът е за качества и постижения на децата, тогава важна е бройката на поканените, а не на записалите се. Тя обаче не фигурира в никакви статистики.

Да, както няма статистика и за броя на кандидатствалите. Не всички ученици със СТЕМ насоченост кандидатстват в MIT.

Абсолютно, по разни причини повечето изобщо не се пробват. Спомням си нещо подобно и за Импириъл колидж в Лондон - вървеше някакво всеобщо мнение, че там не приемат българи. И си беше така, ама само понеже заради това мнение никой не кандидатстваше Докато не приеха няколко деца по наше време. После не знам.

Ще съм благодарна на запознатите да кажат за какво и как да ни е полезно Maialearning.

За мен, като родител на осмокласник, последните постове са изключително полезни и дано повече родители споделят опита си от кандидатстването в университета, както и как се е случил процесът по ориентиране в по-ранните години в колежа. В осми клас ми се струва малко рано за това или интересът се събужда заради конкретен преподавател (например, учителя по Science), но сме далеч от това да имаме яснота дали сме със STEM насоченост, или друго. А както се вижда, колкото по-рано имаме такава яснота, толкова по-добри шансове за успешна подготовка. Също стои въпросът и доколко ние като родители трябва да ги подбутнем в дадена посока (на база на нашите разбирания за перспективни специалности) или трябва да им се даде максимална свобода да "усетят" коя точно сфера ги влече. Също забелязвам при нашия нагласа да не се интересува дали професията може да е доходна и престижна, а по-скоро да му е интересна.

И Импириъл и Единбург, обратно на “общоизвестното”  приемат български ученици.

Не съм от най-знаещите, но от малкото, което съм видяла, майялърнинг е един добър виртуален планер, в който да си групираш желанията според категориите сложност, да си следиш сроковете и да си отбелязваш свършената работа. Адвайзъра ти има достъп до профила ти и евентуално може да те сръчка ако изоставаш със задачите.

Статистика извлечена от сайт с доброволно включване на данни е (както се видя) е смешка.

Призма е много деликатна и възпитана и не ви е отговорила директно, нещо, което си има много точна дума в българския език.
Онова, което ви убягна в нейния пост е представянето на двама ученика с проекти, работещи отдавна с ръководители, а въпросните ръководители с нужното лобиране.  И тези проекти не се изпращат от ученика към МИТ, а от еди кой си институт на стараната. (Може пък и да греша, не се задълбах много навремето)
Освен това, другото, което бяга в дискусията-тази лятна програма категорично не е билет/вход към МИТ.
Кандидатсването в САЩ е необятно поле и търсенето на рецепта, не трябва да се свежда до вторачване в тази или онази програма.

“Второстепенните” университети изобщо не са за пренебрегване. Би било полезно да се замислим, че в света съществуват едни много високи и добре платени позиции/работи/бизнеси далеч надхвърлящи бройката приети в айви. Значи има (успешен) живот и извън бръшляновата лига. А там стипендиите също не са илюзия.

Факт е наистина, че в САЩ има много други добри унита извън топ 10. Просто сякаш не са така популярни в България. Обаче пък човек трябва да си поставя високи цели и да ги гони. Тези адвайзъри в АК добре ли си вършат работата?

В БГ са популярни тези унита в САЩ, които дават отстъпка от таксата за интернешънъли, това са все топ частни университети. Иначе има достатъчно голям избор от добри университети в Европа, с по-малки такси.