Здравейте,
Изправена съм пред много сериозно решение в живота ми и то е дали да продължа да живея с бащата на детето ми. Заедно сме от почти 8 години, на за съжаление през тези години е имало физическо насилие( 2 пъти ми удари шамар) и доста психическо, което включва и ревност. Разбира се имали сме и хубави моменти, не мога да го отрека. Проблемите започнаха след като забременях, преди това е бил внимателен с мен, но явно бременността и раждането на детето показаха и не толкова хубавите му черти. За последната 1 година виждам промяна в него, сякаш се притеснява да не си тръгна, тъй като и аз самата вече съм по-резервирана и не се впрягам толкова за глупостите му. Слагайки чертата с всички хубави и лоши моменти осъзнавам, че съм имала повече нещастни моменти с него и това ми докарва много депресивни дни. Не искам да стигам до лекарства или тем подобни, защото те няма да ми решат проблема, тъй като аз живея с него. Дадох доста време за размисъл и мисля, че ще е най-добре за мен да се разделим. Знам, че това ще се отрази на детето, но и знам, че не искам тя да следва моят пример.
Проблемът е, че моите родители са против раздели и разводи. Аз много ги уважавам и обичам. Знам, че такова решение ще ги нарани, тъй като те са добри хора и много ни харесват като семейство, дори и да не знаят всички подробности около отношенията ни.
Много пъти са ми казвали, че жената трябва да премълчава, за да има мир в семейството. Но аз някак не мога да го приема това твърдение и да живея в подчинение. Но времената им са били други и разбирам и техните доводи.
Няколко пъти са ми казвали, че жена на 31 год с дете трудно мъж ще я приеме. Винаги това дете ще е чуждо. Също така ако мъжът ми намери половинка и тя щяла да гледа детето като чуждо, дори и да не го приема. Никога няма детето ни да има стабилна семейна среда заради това мое решение. Нямало смисъл да развалям нещо, което съм градила дълго време заради няколко отминали грешки.
Вашите родители подкрепиха ли ви когато решихте раздяла с партньора? За тези, които не го направиха , след време приеха ли решението ви или не?
Децата ви как свикнаха с новата промяна?
Изправена съм пред много сериозно решение в живота ми и то е дали да продължа да живея с бащата на детето ми. Заедно сме от почти 8 години, на за съжаление през тези години е имало физическо насилие( 2 пъти ми удари шамар) и доста психическо, което включва и ревност. Разбира се имали сме и хубави моменти, не мога да го отрека. Проблемите започнаха след като забременях, преди това е бил внимателен с мен, но явно бременността и раждането на детето показаха и не толкова хубавите му черти. За последната 1 година виждам промяна в него, сякаш се притеснява да не си тръгна, тъй като и аз самата вече съм по-резервирана и не се впрягам толкова за глупостите му. Слагайки чертата с всички хубави и лоши моменти осъзнавам, че съм имала повече нещастни моменти с него и това ми докарва много депресивни дни. Не искам да стигам до лекарства или тем подобни, защото те няма да ми решат проблема, тъй като аз живея с него. Дадох доста време за размисъл и мисля, че ще е най-добре за мен да се разделим. Знам, че това ще се отрази на детето, но и знам, че не искам тя да следва моят пример.
Проблемът е, че моите родители са против раздели и разводи. Аз много ги уважавам и обичам. Знам, че такова решение ще ги нарани, тъй като те са добри хора и много ни харесват като семейство, дори и да не знаят всички подробности около отношенията ни.
Много пъти са ми казвали, че жената трябва да премълчава, за да има мир в семейството. Но аз някак не мога да го приема това твърдение и да живея в подчинение. Но времената им са били други и разбирам и техните доводи.
Няколко пъти са ми казвали, че жена на 31 год с дете трудно мъж ще я приеме. Винаги това дете ще е чуждо. Също така ако мъжът ми намери половинка и тя щяла да гледа детето като чуждо, дори и да не го приема. Никога няма детето ни да има стабилна семейна среда заради това мое решение. Нямало смисъл да развалям нещо, което съм градила дълго време заради няколко отминали грешки.
Вашите родители подкрепиха ли ви когато решихте раздяла с партньора? За тези, които не го направиха , след време приеха ли решението ви или не?
Децата ви как свикнаха с новата промяна?
Така че разбраха на свършен факт. После казаха - щом така си решила, със сигурност е правилно, и толкова. 
Родителите трябва да оказват безрезервна подкрепа на децата си. Леле, представям си някой да бие дъщеря ми, а аз да я уча да стои, защото нямало да намери друг мъж?! Това е направо абсурдно. 
Ако я бях послушала кой знае какво щеше да е психическото ми състояние в момента. Това, че никой няма да те вземе с дете няма да го коментирам. 
да те издържа финансово, а ти сама да не можеш. Тогава е жизненонеобходимо някой да те поеме (явно не искат да са те). В противен случай защо е паниката ще те вземе ли, няма ли да те вземе. 
