Как реагираха родителите ви, когато решихте да се разделите/разведете?

Шамар може значи в такава ситуация, доообре, добре.

Или ако е към мен. Нищо не оправдавам също. Но останах с впечатлението,че шамарите не са основна причина. От първи пост. 8 години са заедно ...шамарите били в миналото два пъти , даже сега пише, че последната година той се стараел. Ее, човек който не си е тръгнал след шамарите , а ги вади сега като довод .. дали няма и друга причина.. Само ще кажа, че 8 години за шамари са много, както искайте го разбирайте .

За мен е абсурдно да търпя нещо, което ме прави нещастна, само за да не разочаровам родителите си.

За съжаление, на този свят има много жени, които са готови да играят в абсолютен хорър цирк, само и само да не разочароват "семейството".

Моите само дето не ме "разведоха" сами, ако можеха щяха, бяха готови на всичко да ме измъкнат от там, където бях, и водиха тежка битка за това, защото аз бях неадекватна и неспособна.

Благодарна съм им всеки ден.

Пожелавам твоите да се освестят, а на теб - да спреш да си зависима от тяхното одобрение.

Чакай сега, те ли живеят с този мъж или ти?

За хората, които казват, че "Тя може да си го е заслужила" искам само да споделя една история на една моя позната. Тя по същия начин близо 3-4 години излизаше с мъж, който много я ревнуваше(за насилие не знам, не ми е споделяла), но това момиче си провали бала от ревност, както и никъде не можеше да ходи заради неговите съмнения. Постоянно ми е плакала на рамото, че за него все нещо не е Ок спрямо нея. Той излизаше с приятели напред-назад и за това тя трябваше да е Ок. Както и да е, тя реши и се раздели с него след време, тъй като нямаха преспектива за бъдеще,  и си намери нов мъж, с който имат общо дете вече. За тези 6 години съвместен живот този мъж  един път не я е изревнувал и един път не си е помислил да агресира по някакъв начин към нея. Когато си говорим с нея на тази тема, тя казва, че е много по-спокойна и щастлива сега, защото не трябва да се доказва на някого и този човек я разбира напълно. Не й рови в миналото и я обича такава каквато е.
И какво излиза.. една и съща жена и двамата различни мъже. Коренно различни животи с всеки един от тях. Дали жената пак провокира, наистина? Вторият мъж какво е по-различен от първия? Или просто някои мъже са комплексирани, защото ревността означава точно това за мен. Не е правилно да осъждаме хората, кой какво заслужава и какво не. Утре това може да е вашето дете...

Причината за шамара беше не ревност, а това ,че детето ни беше много малко и аз вече бях ужасно уморена да ставам през нощта нон-стоп. Тя плачеше дълго време и той се напрегна, че не съм станала да я видя. Ревностите са от всякакъв тип, включително и от мои приятелки. Финансово не бях добре тогава, хормони бушуваха още и родителите ми бяха тогава с влошено здравословно състояние. Сега нещата са други.
Мислила съм си много на тази тема, но за моя партньор разбрах късно, че като е бил малък е бил свидетел на изневерите на родителите си, както и на непрестанните им скандали. Често той ми се оправдава с тези тези за държанието си, но тук идва момента дали въобще такива хора като него могат да влязат в релси.... или си е загубена кауза.

Още по-зле - шамарът не е от ревност, а от яд, че жена му е изморена да будува цяла нощ. Той като е имал сили за шамари, да беше станал той да успокоява детето. Аааа как се ядосах!

Съжалявам, че ще го кажа, но такива хора остават такива хора.
В момента се лекувам от 20 г брак с нарцисист, ходя на психолог и гледам много клипове какво е това чудовище, какво прави и какво го движи.
Ревността е един от начините нарцисистът да получи "съплай". Какво е това? Ами това, с което се храни. Смес от страх, вина и подчинение. Хранете го! 😈

Да. Ужасно е. Смята се за господар на робиня. Изобщо щом някой смята, че има право да те шамари (явно си негова собственост, по-низш човек), не знам какво се очаква. Дори да минат още някакви години без шамар, той мисли, че има право да те бие. Бррр!

Абсолютно и не мога да го преглътна, въпреки че той много пъти се е извинявал и съжалявал. Не вярвам това да не се повтори пак и мисля най-удачния начин за прекратяване на тези взаимоотношения. Лошото е, че като си свързан с дете, този човек няма как да изчезне напълно от живота ти.
Винаги ще имате някакви срещи. И ако се озлоби и започне да ми направи напук, заради нараненото му его, ще трябва да се въоръжа със здрави нерви.

Здрави нерви имаш. Ако мъж ми удари шамар, защото бебето плачело, а аз не съм скокнала на момента, ще го нападна с кухненския нож. Даже като те чета такава агресия ме обзема, не си представям, ако ми се случи.
Според мен се ориентирай към приключване на тези отношения. Ще ти отрови живота този човек, както и този на детето ви, докато е с вас.

Аз останах години наред в токсична връзка с БНД......до голяма степен заради майка ми. Тя още от самото начало видя как са нещата, но хем беше нещастна от ситуацията ми, хем се страхуваше да удари едно рамо в подкрепа да го напусна.
Тя вярваше, че аз няма да се справя.
Винаги е имала недобро мнение за мен - не знам защо.
Е, накрая нещата станаха все по-зле и по-зле, напуснах го.
Сега обаче има пореден и още по-лош тормоз от негова страна защо като съм щяла да го напускам (иначе признава, че е бил абсолютен изрод и раздялата ни е закономерна), не съм го била направила по-рано, а съм му била изгубила последните хубави години, с което съм му попречила да срещне друга идиотка, на която да съсипе живота.
Работата на родителите е да подкрепят и защитават децата си.

Ако ни подкрепят, добре. Ако не, си е наша отговорност да си поемем контрол над нещата.
На мен майка ми ми е помагала финансово поне. Доколкото може и доколкото тя прецени, но все е нещо. Даде ми 1/3 от парите за адвокат, примерно.

Изгубила си му била хубавите години хахах. По-скоро той е загубил твойте години и нерви.
И моята майка първоначално, не беше много съгласна аз да живея с приятеля ми(който вече ми е бивш) ама с течение на времето свикна.
На мен ми беше казал подобна глупост човека с който живях.
 при поредния скандал събра си багажа той,тръгнах да го спирам,осъзнавам че съм била адски глупава да спирам МЪЖ! В един момент просто се отказах да му се моля! Накрая ми каза " аз не искам да хвърлям в кофата за боклук толкова време живеене с теб". Да, след дъжд качулка...
Ся ми е 100 пъти по-добре като го няма, не си тровя живота,спя спокойно от нерви даже не можех да спя!
Така че израза "какво ще кажат хората" го забравете! Вашето щастие по-ценно от хорското мнение!