ХАЛИТ ЕРГЕНЧ и БЕРГЮЗАР КОРЕЛ във филмите и в живота, някога и сега; 49

Интервю с Бергюзар в предаването на Ибрахим Селим "Тази нощ".

Ибрахим: От 6 години те молим да ни гостуваш, най-после дойде. Семейството ти е с албански корени. Има ли нещо като албански инат в теб?

Берг: Има, да.

Ибрахим: Така, разбрахме защо толкова отказваше да дойдеш.

Берг: Не, не е това причината. Три от тези 6 години бях бременна. Или бях бременна, или гледах малки бебета, кърмех, знаеш как е. Бях качила 30 кг. Исках да се появя тук красива, да се облека хубаво, да се гримирам. (смее се)

Ибрахим: Добре, значи идваш в най- точното време. Планираш ли още едно дете?

Берг: (смее се) Понякога се обаждам на някоя приятелка и казвам: „Имам много хубава изненада!“. И те веднага: „Да не си бременна?“ Аз: „Не, защо постоянно това ме питате, защо имам такава репутация“? (смее се) Така че, отговорът ми е: „Не, не планирам друго дете. Ако дойде,  с най-голямо удоволствие. Но засега не планираме.

Ибрахим: Пострига се късо, добре ти стоеше, после се изруси. Имам една редакторка, която се кани да се боядиса платинено руса. Препоръчваш ли го?

Берг: Аз го направих заради ролята иначе едва ли бих решила да се изруся. Трудно е да се поддържа този цвят. Аз не разбирам много от поддържане на коси, става ми досадно, много време минава по фризьори. Не бих препоръчала изрусяване, честно казано, но ако, искат, защо не? Изглеждаш по-шик. Едно дънково яке да сложиш, пак изглеждаш по-специално.

Ибрахим: Майка ти и баща ти са били актьори в златните години на турското кино. Как се чувстваше? Осъзнаваше ли, че си дете на известни родители?

Берг: Аз си мислех, че всички родители са такива. Тогава никой никого не спираше на улицата за снимка. Но си спомням друго. Имах приятелки, чиито родители работеха в книжарница или фризьорски салон и те винаги можеха да се възползват от това. Едната си имаше хубави моливи, тетрадки, на другата безплатно й правеха прически. А аз нямах никаква полза от професията на родителите ми. (смее се). Бяха актьори и работеха много. Майка ми, всъщност, се отказа от кариерата си, за да ни гледа. Бях в прогимназията, когато се върна на работа. През нощта трябваше да оставам сама, това ми беше неприятно, страхувах се. Пусках си да гледам футболни мачове. Но от друга страна беше забавно. Когато вървях с родителите ми по улиците, всички им казваха много хубави неща. „Много ви уважаваме, много хубава двойка сте“. Беше ми приятно.

Ибрахим: Палаво дете ли беше?

Берг: Да. Палава в смисъл, че не се спирах на едно място. И все разни опасни неща ме влечаха. Скачах, бягах. Катерих се по трафопостовете, никой нормален човек не го прави, ще те удари ток.

Ибрахим: Е как така, то е забранено.

Берг: Забранено, но аз се катерех.

Ибрахим: И не те е хванал ток?

Берг:  Не. Или всъщност не знам. Може заради това да съм такава днес. (смее се) Бях палава, но винаги се измъквах от пакостите без наказания.

Ибрахим: Била си хитра. Ходеше ли на снимачните площадки с родителите си?

Берг: Много често. И много ми харесваше. Обожавах да ходя. Затова след това, когато аз станах актриса,  дългото чакане на снимачната площадка не ми тежеше. Знаех, че това е нормално.

Ибрахим: Била си научена.

Берг: Да, бях подготвена за това.

Ибрахим: Но никога не си искала да ставаш актриса. Мечтата ти е била да бъдеш волейболистка.

Берг: Да, аз бях волейболистка. Един ден преди тренировката играех на прескочи кобила и си контузих сериозно кръста. Това сложи край на волейболната ми кариера.

Ибрахим: Какво точно правеше на прескочи кобила, опитвам се да разбера как си се контузила?

Берг: Аз бях кобилата. (смее се). Върху мен скачаха. Аз винаги съм имала проблеми с кръста заради високия си ръст. Продължих да играя още малко, но видях, че няма да стане.

Ибрахим: А мислила ли си „Ех, ако бях станала волейболистка, какъв ли щеше да е животът ми“?

Берг: О, да, много пъти. Разбира се, благодарна съм, че съм актриса, известна съм, но трябва да призная, че даже след толкова години  не съм свикнала с известността. Затова често си мисля, какъв ли щеше да бъде животът ми, ако имах друга професия. Баща ми обичаше да казва след контузията: „Турция загуби една голяма волейболистка!“ ( смее се) Винаги го казваше, тогава бях още в гимназията.

Ибрахим: Но изобщо ли не ти е минавало през ум да бъдеш актриса?

Берг: Не си мисли, че за актьорите всичко беше толкова бляскаво. Днес имаш проект, утре нямаш. Татко стоеше на телефона в очакване някой да звънне и да му предложи роля. Когато започна златното време на еротичните филми, баща ми се оттегли от киното. Отвори ателие за дамска конфекция,   продаваше булчински рокли. Работеха 10-12 години, но и този бизнес залезе. Върна се към актьорството, тогава започна ерата на телевизионните сериали през 90-те. Но през цялото време бях свидетел на  стреса, на неизвестността и несигурността. Утре ще имам ли работа, колко ще продължи проектът. И когато влязох в Театралната академия, родителите ми бяха много притеснени. Чувах ги да си говорят в хола: „И тя ли ще има нашата съдба, и тя ли ще трябва да мине през всичко това? Отгоре на всичко е много висока, никой няма да й дава роли. (смее се) Как ще се справи?“ Затова никога актьорството не ми е било мечта като малка.


Ибрахим: Ти имаш много хубави приятели от Театралната академия. Много сте близки, не сте прекъснали връзките, събирате се, излизате заедно. Но започнахте ли да усещате, че годините напредват?

Берг: О, да, определено. Ние много скитахме като млади. Сега събиранията ни се промениха, „хайде да отидем да хапнем нещо“ или „да се съберем в нечия къща“. Веднъж на сто години ще отидем на заведение, започваме да танцуваме и усещаме как се задъхваме вече, бързаме да седнем, да си поемем дъх. Казваме си: „Остаряваме вече“. Как сме го правили преди 20 години, как сме скитали и купонясвали толкова много, не знам.


Ибрахим: Започваме рубриката „Погледни ме в очите и отговори честно“. Децата ти имат ли навици, които те дразнят?

Берг: (смее се) Лейла много обича да си хапва. Изяжда си нейната порция, миличката, аз започвам да ям моите си неща и тя задължително се присламчва към мен. Нали знаеш как котенцата се въртят около рибните ресторанти. Тя е същата. А аз  пък изобщо не обичам някой да ми докосва яденето. Отгоре на всичко съм на диета, имам три маслини в чинията, само това ми се полага и имам чувството, че ако не ги изям, ще умра. Пазя си ги като квачка пиленцата. Хан говори ужасно много. Да е жив и здрав, нека говори, но това е нонстоп. Отивам до тоалета, влизам вътре, заключвам вратата, той стои пред нея и продължава. Вървим към детската градина, вали дъжд и той започва: „Мамо, мислиш ли, че дъждовните капки ги боли като паднат на земята? Плачат ли, ако ги заболи? Къде отиват сълзите им?“ И аз се чудя какво да отговоря. Али е на 14 години, тийнейджър. Само това ще кажа и ще замълча. (смее се) Много добре се оправя с Интернет, затова по-добре да не коментирам. (смее се)

Ибрахим: Разбирам те. Обещавала ли си нещо от името на Халит, а после изведнъж да почнеш да се чудиш как ще си изпълниш обещанието.

Берг: Не, от името на Халит никой не би обещал нищо. Той изглежда много мил, добричък, но не обича такива неща. Така че, не обещавам нищо от негово име. Но се случва друго. Срещаме някой, той го прегръща много сърдечно, много топло се държат един с друг. Питам го: „Кой беше този човек?“ Той: „Не знам“. Аз: „Как така не знаеш?“ Не си спомня името му,  но реакциите и на двамата са много дружелюбни и си личи, че имат нещо общо в миналото. В такива случаи, например, ако той обещае нещо, после го прехвърля на мен да го направя.


Ибрахим: Обсъждате ли с Халит клюките в актьорските среди?


Берг: Зависи. Халит не обича клюките. Аз го наричам обмяна на мнения. Но е много е любопитен. Идва ни някой на гости, започва да разказва някаква история, например,  Руткай разказва нещо, което се е случило и той постоянно го прекъсва с въпроси. Разбира се, че си говорим за това, което се случва в нашите среди.


Ибрахим: Карала ли си някой да ти гледа на кафе?


Берг: Имаше период, в който го правех много често. Когато бях млада. После се омъжих, казах си, какво да ми гледат. Когато започнах работа, съм го правила няколко пъти. След това реших да вдигна нивото, направих си астрологична карта. Стори ми се „по-научно“ в сравнение с гледането на кафе. (смее се)  Но аз малко и се страхувам от тези неща. Мисля си дали няма да ми предадат отрицателна енергия, или ако ми предскажат нещо лошо, после не мога да спя. И вече не го правя.


Ибрахим: А познаваш ли добри гледачки на кафе?


Берг: Да, познавам. Мога да ти дам телефона. (смее се).


Ибрахим: Най-глупавото нещо, за което си плакала по време на бременност?


Берг: Аз не гледам на бременността като на нещо кой знае колко сериозно. Всички раждат, какво толкова? Няма нужда да се раздуват нещата. Но и при трите бременности първите месеци бяха ужасни. В началото на бременността ми с Хан бяхме в Чешме. Бяха купили сарми, много ми се ядеше тогава кисело и умирах за такива сарми. А Халит беше взел много малко. И аз се разплаках. (смее се). Казах му: „Знаеш колко много обичам, как може да ми вземеш толкова малко сарми“. Това беше единия път. И плачех докато гледах „Вавилон“. Представяш ли си? Гледам сцените на Халит и плача. А аз съм човек, на когото му е неудобно да плаче, срамувам се. Халит, например, много спокойно си плаче. Даже като гледа филми. Аз си държа сълзите в гърлото. Думичка не мога да кажа, хълцам, но не плача.


Ибрахим: Сериозно? Защо?


Берг: Не знам. Не съм имала родители, които да ми се карат като малка, да ме бият и да ми забраняват да плача.  Не знам защо съм такава. Чувствам се неудобно, когато плача. А в сериалите все трябва да го правя. (смее се) И тогава се притеснявам, много се напрягам. В любовните сцени се чувствам по-спокойна, отколкото в тези,  в които трябва да плача. Отгоре на всичко ни карат да го правим продължително, плачеш, плачеш, в един момент нищо не излиза от очите ти.  Тогава си мисля, че трябва да се преструвам, дали ще стане достатъчно истинско, мозъкът ми започва да работи.
Ибрахим: В Лондон случвало ли се е да си кажете с Халит: „Никой не знае турски, можем да си говорим спокойно“ и да се окаже, че в близост до вас има турци?

Берг: Непрекъснато. И постоянно ни засичат някъде. Сега се преместихме в нов квартал. Вървя си един ден по една тиха уличка, оглеждам се и казвам: „О, тук май няма турци“. Хоп, изскача зад гърба ми една жена и казва: „Аз съм туркиня“. После се сприятелихме даже. Постоянно ни хващат някъде.

Ибрахим: Момент от тийнеджърските ти години, за който ти е неудобно да си спомняш?

Берг: Ох, аз бях много смотана тийнейджърка. Висока, едра, размятаща ръце, като някое теле, търчащо неориентирано пред майка си. Говорех на много висок глас, опитвах се да привлека внимание. По онова време имаше едно радио предаване, в което можеше да си поръчаш песен. И аз им изпратих желанието си по факс. (смее се). Татко току- що си беше купил факс машина. Имаше също и едно предаване, в което звъняха на хората и си правеха шеги с тях. Нещо като скрита камера, но по радиото. Имах един съученик, беше най-харесваното  и надуто момче в училището. И аз реших да си направя шега с него. Изпратих факс до предаването, естествено факс, какво друго (смее се) и им казах да се престорят, че се обажда баща му и хубаво да го стреснат. Но не написах своето име като подател. Написах произволно имена на деца от класа ни. И вечерта всички очакваме предаването. Обадиха се на детето. Беше голям срам за него, то си глътна езика, почти веднага затвори телефона от страх. Те звънят отново, този път вдигна майка му. И водещият каза: „Аз съм от това предаване, беше шега. Предложението дойде от ….".  И изчете имената на децата, които уж бяха написали факса. Но моето име естествено там го няма. Директорът обаче беше слушал предаването, то беше много популярно, всички деца бяха наказани, едно от момчетата, които уж бяха изпратили шегата даже изяде бой от по-големите ученици. Аз обаче пак излязох суха от цялата работа.


Ибрахим: И по-късно ли не те хванаха?


Берг: Не, нищо ми нямаше на мен. Аз ти казах, не знам как, но винаги успявах да се измъкна невредима от пакостите си. Правила съм и фалшиви бележници. (смее се)


Ибрахим: Ама ти направо си била за училище за малолетни престъпници.


Берг: (смее се) Аз имах много красив почерк и другите деца все ме караха да пиша фалшиви съобщения до родителите в бележниците.  Например, „детето ви внимава изключително много в час“ или „може да се гордеете със своето дете“. Направихме фалшивите бележници както си бяха тъмносини, то пък точно тази година смениха цвета, направиха ги зелени. Промениха и системата на оценяване. Аз казах „спокойно, ще преправим единиците на четворки“. След междусрочната ваканция всички си връщат бележниците с преправените оценки. Класната ме пита: „Твоят къде е, Бергюзар?“ Аз: „Ами забравих го вкъщи“. Останалите ги хванаха и наказаха, аз пак се измъкнах. (смее се) Не знам, нещо дяволско имаше в мен. (смее се) Нито веднъж не съм получавала наказание. Но никога не съм чупила нищо в училище, например. Не съм излизала тайно от вкъщи да ходя по кафенета. Основно в училище ми бяха белите, но от този тип.

Ибрахим: Имало ли е случаи, в които се заричаш да направиш или да не направиш нещо и животът да те опровергава?

Берг: О, хиляди пъти. Затова вече избягвам гръмките думи, не си правя планове. По-спокойна, по- улегнала съм. Преди бях по- импулсивна, по-лесно се палех. То е свързано и с напредването на годините.

Ибрахим: Как избрахте имената на децата? За кои имена си казваш, добре, че не го кръстихме така? Или защо не сложихме това име?

Берг: Бяхме на Малдивите, когато Халит ми предложи да се омъжа за него. Там имаше прекрасни корали и бяхме решили първото ни дете да се казва Мерджан (корал на турски).  Искахме да му разказваме историята на неговото име. И до последно беше Мерджан, но накрая  се разколебахме и решихме да бъде Али. Доста рязка промяна. С Хан…хората ни казваха „какво е това странно име, ще му се смеят на детето“. Тогава още не беше излязъл сериалът „Апартаментът на невинните", където главният герой се казваше Хан и името стана много популярно. Ние се колебаехме между Джан и Хан, но децата на две от най-близките ми приятелки се казват Джан. Много щеше да стане, така ли не можахме да намерим някое друго име. До последно не бяхме решили. Казах, ще приготвим украса за Джан и за Хан, като се роди бебето, ще го взема в ръце, ще го погледна и тогава ще реша. И така стана. Роди се детето, видях го и казах: „Ще бъде Хан! Сложете украсата!“ (смее се). С Лейла не сме имали колебания, винаги съм знаела, че ако имам момиче, ще се казва Лейла. Когато бях бременна с Хан, отидох да ми гледат на кафе и жената ми каза: „Ще имаш момиче и ще се казва Лейла“. Аз: „Не, не, докторът вече ми каза, че ще е момче“. Тя: „Аз говоря за третото дете.“ Аз само се изсмях, изобщо не приех думите й сериозно. Истината ти казвам, не си измислям. Кълна ти се, имам й телефона, ще ти го дам да я питаш. Но три месеца стоях на тръни дали няма да е пак момче. (смее се).  Казвах си: „Мили боже, как ще се оправям с три момчета? Не,  не, трябва да е момиче този път. Щом Господ ми дава трето дете и то на 40 години, трябва да има някаква причина. Боже, моля те, чуй молбите ми, нека е момиче!“ (смее се)


Ибрахим: Имаш ли фобии, паранои, суеверия от които искаш да се отървеш?


Берг: О, за това можем да направим отделно предаване. Шегата настрана, аз имам голям проблем с това. Като малка бях много смело дете. Майка ми и сестра ми бяха тревожни хора. Лекарят казваше за мен „това дете сякаш не е ваше“. От нищо не ме беше страх. След това изведнъж нещата се промениха. Понеже много съм работила върху този проблем, аз го свързвам с момента, в който внезапно станах известна. За мен беше шокираща и травмираща промяна. Не го казвам, за да си придавам важност, наистина животът ми се преобърна за една нощ. Бях едно свободно момиче на 24 години, много щуро, правещо  каквото си иска, никой не ме познава, никой не ме съди, не ме коментира, не ме забелязва. На следващата сутрин бяхме на снимачната площадка, в паузата с Джейда Дювенджи отидохме до близкия търговски център и на излизане, тълпата буквално тичешком се нахвърли отгоре ми. Аз бях в ступор. За мен тази промяна беше травматично преживяване. Защото стана за една нощ, не в образния смисъл, а буквално за една нощ. Другите ми приятели актьори стъпка по стъпка стигнаха до главна роля или до проект, който би ги направил по-популярни. Всичко стана плавно при тях. Аз  влязох директно във водовъртежа. Още с първата серия избухнаха страхотни спорове, как така ще си ляга една жена за пари, започнаха коментари, критики за външния ми вид. За мен беше травмиращо. Много съм чела за страха от летене със самолет и там пишеше, че фобиите се отключват от внезапна загуба, например смърт, или от емоционална травма. Баща ми почина също в този период, макар че не беше внезапно, беше болен и очаквахме да си отиде. След всичко това в мен се зародиха безброй страхове. Започна да не ми харесва да ме докосват, да ме целуват чужди хора. Когато плача, нали знаеш как някой те гали, за да те утеши. И това го мразя. Защото навсякъде по улиците идваха, пипаха ме, някой изкача зад гърба ми, дърпа ме за ръката, „ а, ти не си ли Шехерезада“. И така започна всичко. Сега да звънне телефона, например, аз умирам от ужас,  винаги си мисля най-лошото, кой умря. (смее се). Ако минем към комичната страна на фобиите и суеверията ми, когато се качвам на самолет, например, никога не публикувам нищо в профила си. Ако падне самолетът, да не пишат в медиите „Това беше последният й пост“. (смее се) Когато играех моноспектакъла ми, винаги излизах с едно и също бельо.

Ибрахим: Моля?

Берг: Да. (смее се) Ако не можех да го открия, полудявах.

Ибрахим: Ама ние не ти виждаме бельото?

Берг: Вие не го виждате, но аз знам кое е. И трябваше да е абсолютно същото. Разбира се, всеки ден го пера. (смее се). Страх ме е да отида на лекар, да не ми каже нещо лошо. Хиляди са фобиите ми. Малко по-добре съм от преди, но страха от летене не съм го преодоляла. И виж каква съдба, сега постоянно ми се налага да летя.

Ибрахим: Когато се пренасяш в нов дом, кое е първото нещо, което непременно купуваш.

Берг: Спално бельо, завивки, чаршафи, възглавници…И да имаме, купувам винаги нови. Сега новата ни къща е по-малка и много от нещата, които имахме ги дадох в благотворителни магазини. От всичко мога да имам малко на брой неща, но със спалното бельо съм много разточителна. Много обичам,  изгладено, ароматизирано.
 
Ибрахим: Гонила ли си хора от дома си?

Берг: Да, правила съм го. Но не с лошо. Като ми се приспи, им казвам „хайде отивайте си вече, искам да си лягам“.

Ибрахим: Коя черта в характера на Халит би променила?

Берг: Идва ми някаква хубава идея, искам да купя нещо, например и му казвам: „Халит, намерих страхотна черна чаша, става и за кафе, и за вода". Той: „Не е съвсем черна, има и сиви оттенъци“. Или „защо не вземеш кафявата“. Непрекъснато ме апострофира с някаква алтернативна идея, която обикновено се оказва по-практична от моята. И човек се чувства зле. В началото на връзката ни исках да купя течен сапун, грабнах първото, което видях,  евтино е, добре, ще го взема. Той взе шишето, отвори го, започна да разглежда помпичката, веществото вътре. Аз посмъртно не бих се занимавала да гледам какво има в течния сапун. Тази негова склонност да се забива в детайлите е много изнервяща понякога.

Ибрахим: Най-абсурдното място, на което са те карали да пееш?

Берг: Навсякъде ме карат да пея. Аз нямам кой знае какъв глас. Пея си от душа. Като се съберем компания, на чаша вино или докато пътувам с колата. Преди няколко дни бях на рожден ден на една приятелка. Имаше разни професори по право, накрая на партито бяха вече леко пияни и ми казват: „Изпей ни „Buklum, Buklum”. Аз си казах: „Леле, ако се получи фалшиво, какво ще правя?“

Ибрахим: Те нямаше да си спомнят.

Берг: И все ме снимат като пея, а точно тогава се получава фалшиво. На живо не съм толкова зле, по-добре звуча.

Ибрахим: Следващата ни рубрика „ Този или онзи“. Въпросът е „С кого би скочила с парашут?“ Трябва да си избереш човек. Започваме с Езги Мола или с Есра Рушан?

Берг: Есра е много заета в момента, много отдавна не съм се виждала с нея. Езги ми е по-близка, ще се прегърнем здраво, като паднем на земята, веднага ще извадим кърпичките да си избършем ръцете. (И Езги е маниачка на тема чистота като Берг- бележка моя)

Ибрахим: Добре, минаваме на следващото ниво. С Езги Мола или с Ръза Коджаоглу?

Берг: На Езги се доверявам повече. Продължавам с нея.


Ибрахим: С Езги Мола ли би скочила или със Серкан Алтунорак? Аз със Серкан и една крачка не бих направил. (смеят се)


Берг: Виж сега, ако не избера Серкан, ще ми се обиди. Освен това е силен, як, ако стане нещо, ще ме хване, ще ми помогне. Избирам Серкан.

Ибрахим: Със Серкан Алтунорак или с Андрю Скот?

Берг: О, Серкан съжалявам, много те обичам, но… Андрю играе в страхотен сериал „Fleabag“. И в пиесата „Вуйчо Ваньо“.

Ибрахим: Аз исках да го гледам в Лондон, но не можах. Ти успя ли?

Берг: Не, не, и аз много се бях наканила да гледам „Вуйчо Ваньо“, потърсих в кой театър се играе,  оказа се, че в момента  представлението го предлагат само във филмова версия. Пиесата на запис. Не се играе в момента.

Ибрахим: Значи продължаваш с Андрю Скот?

Берг: Не, оставам си със Серкан. Андрю е много дребничък. Какво ще правим с него, не можем и да си приказваме, докато падаме на земята, не мога да му задам въпросите, които искам. Ще тупнем на земята, ще се обърне и ще си отиде. Със Серкан поне ще се смеем.

Ибрахим: Продължаваме. Със Серкан или с Джанер Джиндорук?

Берг: Ибрахим, защо ми причиняваш това? Добре, Джанер много работи, все снима нещо, затова продължавам със Серкан.

Ибрахим: Със Серкан или с Бенедикт Камбърбетч?

Берг: Бенедикт.

Ибрахим: Бенедикт Камбърбетч или Джон Леджънд?

Берг: Ах, Джон Леджънд беше любимият певец на Али. Беше съвсем мъничък, все него слушаше със слушалките. Много беше забавен. Но ще продължа с Бенедикт.

Ибрахим: С Бенедикт или с Бейза Шекерджи?

Берг: Ох, ние и двете с Бейза сме толкова страхливи. Но взаимно си споделяме тревогите и страховете, така че с нея бих отишла навсякъде. И двете сигурно ще се пребием, но както и да е. С нея бих поела по всеки път.

Ибрахим: С Бейза или с Майкъл Хол от „Декстър“?

Берг: Не съм му голяма почитателка, така че оставам с Бейза.

Ибрахим: С Бейза или с Есра Ерол?

Берг: Добре, спускахме се малко с Бейза, сега да продължим с Есра. Да кажем до половината с Бейза, после с Есра.

Ибрахим: Не, трябва да избереш само едната.

Берг:  Тогава с Есра.

Ибрахим: С Есра Ерол или с Халит Ергенч?

Берг: (смее се) На Халит най- голямата му мечта е да скочим заедно с парашут. Аз му казвам: „Ти луд ли си?“ В Лондон по Коледа правят един голям луна парк. И там има една атракция, с ластично въже скачаш много рязко от 80 метра. Те с Али скачат на ден по 5-6 пъти. Халит постоянно ме моли: „Ела само веднъж, моля те, един път поне. Ако трябва ще те напия, ще ти дам лекарства, да ти е по-спокойно. Ела и скочи поне веднъж с мен“. Сега ако кажа, че го избирам да скочим заедно с парашут, ще бъде на седмото небе. (смее се)

Ибрахим: Той скачал ли е?

Берг: Не, с парашут не е скачал.

Ибрахим: Но виждам, че има голямо желание. Добре, тогава ще скочиш с Халит Ергенч! Това е последният избор.

Ибрахим: Първият ти сериал, още като ученичка, е „Прекършен живот“. Помниш ли първия миг, в който застана пред камерата?

Берг: Помня го прекрасно. Знаеш ли с кого играх? Шехиме Ертон играеше баба ми. Тя трябваше да ми среше косата и да я направи на опашка. По земята имаше релси за подвижните камери. Аз трябваше да ги прескоча, държейки стола в ръка, да седна и тя да се заеме с косата ми. Аз какво направих? Взех стола, сложих го върху крака на жената и седнах отгоре му. Умря от болка, а беше и възрастна. И това е първата сцена в живота ми, представяш ли си? Аз съм кралица на гафовете. Толкова много истории имам. Знаеш ли какво направих веднъж? То не е едно, но ще ти разкажа този случай. Бях бременна с Хан и отивам в болницата, на една приятелка й престоеше операция. Стоим отвън и чакаме. Срещу мен седеше една семейна двойка и хората ми казват: „Здравейте, г-жо Бергюзар! Как е бебето, в кой месец сте?“ Аз: „В четвъртия“. И трябва да млъкна, така би направил нормалният човек. Но аз не, продължавам. „Ще се роди през март.“ Те: „Много хубаво. Каква зодия ще е?“ Аз: „Риби“. И пак можех да си затворя устата, но не. Продължавам с разсъжденията: „Риби, каква е тая зодия, никак не е хубава за мъж, аз само жени познавам“. И жената ми казва: „Съпругът ми е зодия Риби“. И аз толкова се паникьосах, че съм обидила човека, че се обърнах  към него и в притеснението си му казах: „Ах, ама вие мъж ли сте?“ (цялата зала се смее) Той само ме погледна и отговори: „Да, може да попитате съпругата ми.“