Не става само с искане , трябва и желание. Как така ще казват на голям човек какво да учи, не ми е ясно. Утре ще поискат и за доктор да се омъжиш. Осъзнавай се докато е време , че не си струва да си нещастна. Нито в личен, нито в професионален план. Баща ти какъв е точно? Мечтател за престиж ? Ми да го е постигнал за себе си! Разбирам го донякъде само. Може да му е болно,че имаш възможност, учиш се добре , обаче не и да ти налага избора си. Ясно е че има родители с болни амбиции относно децата им , ама ти защо се носиш по течението и нямаш никаква решителност на тези години, това ме притеснява повече. За лекар пък, съвсем. Явно не е твоето.
- Публикувана: 8 ян. 2024, 20:59 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2024, 19:08 ч.
Да продължа ли да уча нещо, което не харесвам, за да е по-добре семейството ми
Да си добър лекар е призвание.
Трябва да почувстваш,че наистина това искаш да правиш-да лекуваш хората и да изпитваш удовлетворение,когато си свършиш работата.
Сестра ми е лекар-тя за това си мечтаеше от малка.
Положи много труд ,за да осъществи мечтата си.
Ноо тя не се гнуси от нищо,не се паникьосва,не е много чувствителна,работата,пациентите са най-важното нещо за нея.
Аз пък съм пълна нейна противоположност-като видя кръв и ми прилошава,ако присъствам на операция със сигурност ще припадна, понякога дори не мога да я слушам ,като говори за работата си...
Ти не е трябвало изобщо да се съгласяваш да учиш медицина,след като нямаш никакво желание.
Но вече си започнала и няма смисъл да захвърлиш всичко.
Можеш да се прехвърлиш да учиш някаква друга специалност и да станеш логопед например или психолог...или фармацевт или диетолог...
Да работиш в администрацията на болницата
Трябва да почувстваш,че наистина това искаш да правиш-да лекуваш хората и да изпитваш удовлетворение,когато си свършиш работата.
Сестра ми е лекар-тя за това си мечтаеше от малка.
Положи много труд ,за да осъществи мечтата си.
Ноо тя не се гнуси от нищо,не се паникьосва,не е много чувствителна,работата,пациентите са най-важното нещо за нея.
Аз пък съм пълна нейна противоположност-като видя кръв и ми прилошава,ако присъствам на операция със сигурност ще припадна, понякога дори не мога да я слушам ,като говори за работата си...
Ти не е трябвало изобщо да се съгласяваш да учиш медицина,след като нямаш никакво желание.
Но вече си започнала и няма смисъл да захвърлиш всичко.
Можеш да се прехвърлиш да учиш някаква друга специалност и да станеш логопед например или психолог...или фармацевт или диетолог...
Да работиш в администрацията на болницата
Следвай своите мечти, а не мечтите на баща ти. Това е егоизъм. И дали е по-важно баща ти да е щастлив или ти. Ако завършиш медицина, това не означава, че трябва да си лекар в здравно заведение. Има лекари във фирмите за медицински изделият, лекарства , институции, който изискват лекар като проверянащи, контролиращи органи и т.н.
Има,ама май баща ѝ не иска да е от тия лекари.
Авторке,
Ти като въобще не искаше да учиш медицина, не можа ли да инсценираш 1-2 припадъка от кръв, та да се свърши тази мъка?
При мен това е истинска причина. Исках да съм доктор, ама не мога. Видя чужд порязан пръст и съм под масата.
Другият вариант, предполагам вече посочен от съфорумките, е да се еманципираш. Спираш учението, спираш издръжката от тати, намираш работа и квартира, учиш друго.
Ти като въобще не искаше да учиш медицина, не можа ли да инсценираш 1-2 припадъка от кръв, та да се свърши тази мъка?
При мен това е истинска причина. Исках да съм доктор, ама не мога. Видя чужд порязан пръст и съм под масата.
Другият вариант, предполагам вече посочен от съфорумките, е да се еманципираш. Спираш учението, спираш издръжката от тати, намираш работа и квартира, учиш друго.
Моите също имаха някакви амбиции за мен и бяха много настоятелни, но аз не поддадох. Армията беше моето желание, по точно спец частите, за което майка ми особено беше много против. Обаче видяха, че нито с добро, нито с лошо могат да ме разубедят, дори с лошото ще ме изгубят, и в крайна сметка се примириха. Имах възможност да видя какво е положението в армията ни по онова време, около 2000та когато бяха големите съкращения, а парашутистите от моята бригада изкарваха цялата казарма без нито един скок, в крайна сметка се отказах сам. Понякога съжалявам за което, но поне не обвинявам родителите си, защото решението го взех наистина сам.
Много тежко е за детето да следва чужди амбиции и да работи цял живот нещо, което мрази. Имам и нагледни примери около мен, аз самият си представям да бях учил счетоводство вместо да отида десантчик, сигурно щях да съм се пропил до днес. Никога не осакатявайте децата си по този начин, както е казано пътят към адът е покрит с добри намерения
Много тежко е за детето да следва чужди амбиции и да работи цял живот нещо, което мрази. Имам и нагледни примери около мен, аз самият си представям да бях учил счетоводство вместо да отида десантчик, сигурно щях да съм се пропил до днес. Никога не осакатявайте децата си по този начин, както е казано пътят към адът е покрит с добри намерения
Чувала съм за много подобни случаи в общественото пространство - учили медицина, стоматология по-скоро заради влиянието и амбициите на родителите, отколкото техните собствени. С разликата, обаче, че са завършили! След това са учили друго и са се развили успешно в други поприща като финансови съветници, телевизионни водещи, комедианти, певци и т.н.
Явно не си за лекар. Все пак, дай си сметка доколко трудностите, които ти предстоят, за да завършиш започнатото, не са основната причина да се откажеш т.е. дали не търсиш оправдание за несправянето с изпитите в непоносимостта си към болни.
Ако прецениш, че не би могла да се дипломираш - нямаш избор.
Съвсем отделен въпрос е доколко фармацията е подходящата промяна. Доколкото съм запозната следването също не е лесно, а работата в аптека се свежда до един квалифициран продавач. Като съвсем не пренебрегвам факта колко често се самолекуваме с помощта на фармацевтите. Разбира се и там има възможности за изследователска работа, маркетинг, представителство на фирми и др. , но, както ти препоръчаха вече, това би могла да го вършиш и с медицинско образование.
Във всеки случай, баща ти не би трябвало да бъде фактор в решението ти. Твое си е и последствията ще бъдат за теб. Както и решението да се подчиниш и да се подчиняваш си е пак твое!
Ако прецениш, че не би могла да се дипломираш - нямаш избор.
Съвсем отделен въпрос е доколко фармацията е подходящата промяна. Доколкото съм запозната следването също не е лесно, а работата в аптека се свежда до един квалифициран продавач. Като съвсем не пренебрегвам факта колко често се самолекуваме с помощта на фармацевтите. Разбира се и там има възможности за изследователска работа, маркетинг, представителство на фирми и др. , но, както ти препоръчаха вече, това би могла да го вършиш и с медицинско образование.
Във всеки случай, баща ти не би трябвало да бъде фактор в решението ти. Твое си е и последствията ще бъдат за теб. Както и решението да се подчиниш и да се подчиняваш си е пак твое!
Не му е лесно на момичето.
Но по-добре сега да каже йок, да скъсва със семейната тягостност, да се хваща на някаква работа за самостоятелност, и да поограничи контакти с бащицата, иначе ще съжалява цял живот, тя си го и казва още отсега, а това е процес явно още от ранна детска вързраст. Въпросът е, че ако е мамина, таткова глезанка с всичко наготово, пари, глезотии, изобщо няма да й е ок да скочи в дълбокото, макар и "щастлива".
За бащата - топичният ганьовец, комплексар, който си мисли, че чрез детето ще избива всички комплекси и ще използва за лични облаги и какво ли не, чак гнусно.
Родителят трябва да е подкрепа, да дава насоки, не да налага накъде да се развива детето.
Съответно и натам да се насочват ресурсите.
Повечето хора даже нямат средства, какво остава избор да образоват адекватно децата си.
Но по-добре сега да каже йок, да скъсва със семейната тягостност, да се хваща на някаква работа за самостоятелност, и да поограничи контакти с бащицата, иначе ще съжалява цял живот, тя си го и казва още отсега, а това е процес явно още от ранна детска вързраст. Въпросът е, че ако е мамина, таткова глезанка с всичко наготово, пари, глезотии, изобщо няма да й е ок да скочи в дълбокото, макар и "щастлива".
За бащата - топичният ганьовец, комплексар, който си мисли, че чрез детето ще избива всички комплекси и ще използва за лични облаги и какво ли не, чак гнусно.
Родителят трябва да е подкрепа, да дава насоки, не да налага накъде да се развива детето.
Съответно и натам да се насочват ресурсите.
Повечето хора даже нямат средства, какво остава избор да образоват адекватно децата си.
Не сте наясно колко разрушително може да бъде всичко това. Момичето определено изпитва непоносимост вече към медицината, няма никакъв смисъл да продължава още 3 години за нещо, което не би искала да работи един ден.
Някои неориентирани може да са благодарни на родителите си, че са ги натиснали когато е било нужно, други могат да търпят и цял живот да псуват тихо и да чакат с нетърпение да свърши работния ден/ седмица и да се разкарат от работата, която не понасят, но при други може да има много разрушителни последици за психиката им
Някои неориентирани може да са благодарни на родителите си, че са ги натиснали когато е било нужно, други могат да търпят и цял живот да псуват тихо и да чакат с нетърпение да свърши работния ден/ седмица и да се разкарат от работата, която не понасят, но при други може да има много разрушителни последици за психиката им
За бащата - топичният ганьовец, комплексар, който си мисли, че чрез детето ще избива всички комплекси и ще използва за лични облаги и какво ли не, чак гнусно.