Да сменя ли специалността си?

Ако можех да върна времето назад, щях да направя всичко възможно да уча и завърша точно фармация.

Тежките специалности си заслужават, но тук ключовото е дали ти харесва. Имаш ли интерес да работиш точно това? Представяш ли си да изкарваш прехраната си с фармация? Ако да - остани. Явно стресът то влияе зле, но това не е от специалността може би, а просто си по-чувствителна. Иначе лесна рецепта за успех няма. Тези с посредствените специалности трудно си намират работа с добър доход после. Моята специалност беше много тежка, буквално се скъсах от учене в университета, но си заслужаваше. А и на мен ми беше страст да уча това, увличах се, беше ми интересно постоянно, макар че беше огромен умствен труд. Така че помисли добре. Ако ти харесва като професия, остани.

А с какво искаш да я смениш?

Като цяло повечето тук ще ти кажат да не се отказваш, защото е перспективна професия. Така е, но ако не искаш да го работиш, няма особен смисъл. Много неща са доходоносни, но това не е най-важното.

Ако ти се работи това, завършвай. Разгледай какво друго можеш да работиш, освен в аптека, защото има и други възможности.

Психическото ми състояние е доста влошено в момента ми е трудно да си представя как работя в сферата или как работя нещо друго. Ходих на лекция за кариерно развитие след завършването, но нищо не ми допадна. Преди бях много мотивирана да уча това, но сега като се замисля май беше главно защото професията е стабилна, а не защото имах интерес. Обмислях да си взема една година почивка, но не знам дали ще е правилното решение.

Как се разбира, че наближава сесията? Когато в бг-мама се наводни с теми дали има смисъл да се продължава, или не.
Има ли студент, който да не развива депресия, тревожност и паник атаки по време на сесия? Няма.
И да запишеш литература/музика/математика пак ще си в депресия по време на сесия. Така действа тя.

Не бих се отказала точно от тази специалност. Колко години е 5?За мен щом минеш 1 година и си прескочи трапа.
На мен медицинските неща ми се отдават.
Не може и здравето да си жертваш.
Не може ли да прекъснеш? Проучи нещата, колко години може да прекъснеш без да се губят студентски права.После има голяма вероятност да съжаляваш.

Не, но ти си знаеш. Не знам какво очакваш да ти бъде казано. Пусни анкета с да и не. И просто ще разбереш, колко хора мислят, че е правилно твоето желание и колко-не. Което не решава проблема.

Пробвай да прекъснеш за година. Можеш да потърсиш работа в аптека като консултант на козметичен щанд или подобно, взимат студенти по Фармация. Ще видиш каква е работата в аптеката. А и можеш да потърсиш други алтернативи на това как да практикуваш професията си без да работиш в аптека.

Помисли какво би учила с желание и страст? Какво искаш да работиш?

Понеже сега си отчаяна и каззваш, че искаш да се откажеш. Но какво ще правиш, ако вземеш това решение?

Реално ние отговор не можем да ти дадем. Тук сме по-големи от теб и гледаме повече перспектива, развитие и възможна заплата. Като човек е по-млад разсъждава по различен начин. Аз на 19 години не мислех колко пари ще изкарвам с професията, която учех и мечтаех от дете да практикувам. Ама като започнах да се издържам сама ми умря коня.

И колкото и да е перспективно и доходоносно, ние вместо теб няма да учим и да ходим на работа. Сложи си плюсовете и минусите и си решавай.

Виж сега. Свиквай, че трябва сама да вземаш важни решения. Какво ние мислим е едно, какво да те посъветваме ние, които въобще не те познаваме е второ, а трето е имаме ли изобщо право да ти даваме съвети.
Правилно ти отговориха. Идват изпити и ти се шашкаш. Ама ще е така каквото и да учиш. Аз съм ревала преди изпити, защото все си мислех, че не съм научила нищо. До момента, в който си видя въпросите и изкарвах 5 и 6. След тежки изпити се разболявах дори физически, толкова зле ми действаше стресът, но в крайна сметка всичко минава и заминава.
Помисли сама, претегли на везната за и против, направи сравнение с друга специалност, съответно друга професия и решавай. Но имай предвид, че много често когато учим някаква специалност, имаме някакви прекалено оптимистични представи и въобще нямаме идея в какво се състои истинската работа.

Ти защо си се записала да следваш Фармация ?

Къде е въпросът? С какво искаш да я смениш?

Друг въпрос е, че на мен фармацията ми е неосъществена мечта. Имам приятелки с много добри позиции с тази специалност.

Каква е гаранцията че ако смениш спецеалността, в друга няма да се чувстваш по същия начин или още по зле? Не е рядкост в трудните специалности студенти да изпаднат в депресивни състояния, чувала съм за бъдещи медици, които преди изпит си поплакват точно заради безкрайното зубрене  наизуст, някъде не може без това, но издържалите са доволни и казват, че пак биха го направили, когато ги питат струвало ли си е. Няма как да знаеш ако работиш друго, далеч от фармацията, дали ще ти остава време за хобита, социален живот и каквото ти липсва сега. Дали с друго образование няма да ти се наложи да работиш на две места, за да покриеш нуждите си? От следващата година можеш да започнеш и почасова работа като помощник фармацефт, може пък заплатата да те стимулира. Помисли и колко много хора искат да са на твое място, но не са се справили с изпитите и им се налага да се задоволят с друго, не толкова специално образование. Чувала ли си за работа от която хора могат лесно да бъдат изместени от връзкари просто завършили масово и лесно достъпно образование? Имай предвид че в България в повечето университети приемът е като в квартално училище -  влизат всички които искат...
Намери начин да се успокоиш и продължавай с фармацията, второ образование винаги можеш да изкараш, но за да не си дадеш сметка един ден че си пропуснала ценна възможност, доведи започнатото до край..Голямото учене все някой ден ще свърши, но да знаеш че лесно като в училище повече никога няма да бъде, отговорностите ще стават повече и по-големи.

ПП Прекъсването за година в такъв тип специалност изобщо не е вариант, после ще ти е още по-трудно и съвсем  няма да ти се учи.

Благодаря за съвета, описахте някои от притесненията ми ако сменя специалността. В момента се чувствам доста изгубена, защото съм в това състояние от вече около една година. Мисля, че причината да развия тревожност и депресия не е само заради много учене, а и друга семейна причина, която предпочитам да не споделям тук. Силно се надявам когато изляза от това състояние да успея да си вляза отново в ритъма и да продължа напред.

А, ясно, има други странични фактори. Тях решавай (или игнорирай) докато ученето си върви.