Притеснение за бъдеща кариера

  • 1 737
  • 14
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Здравейте на всички! От няколко месеца ме тормози една тема, от която често не мога да спя.
Кариера - живот и бъдеще. Млад съм и смених 3-4 работи. Честно казано не знам как го правите. Цялото това на мен лично ми е много стресиращо. Аз харесвах старата си работа, но като всеки човек - когато ти се открие възможност за нещо по-добре платено действаш. Беше ме много страх и си знаех, че може да не ми хареса.
Честно казано ми е по-добре в малък, сплотен екип от колкото както сега - с повече хора.
Мисля да си търся нещо друго но не спирам да се притеснявам. Голяма част от хората в днешно време са сърдити, гадни, строги и само с една дума могат да ми развалят деня. Разбира се сърдити клиенти има навсякъде, а и често има такива, които нарочно се държат гадно за да си покажат рогата или просто да се направят на интересни.
Сещам се за един случай, във които някаква мениджърка на търговски обекти беше вдигнала скандал на колегите ми само заради не почистена маса. Тя само си изпусна кафето и започна да мрънка.
Много ми  е писнало от нахалното поведение на хората. Аз, като обучавах нови служители винаги се зареждах с търпение и внимание и винаги гледах да им помогна, когато имат нужда от помощ.
Давам пример - сегашният ми мениджър не ми обръща особено внимание и на повечето нещо, които го питам ми казва, че не знае... Grinning То не е смешно, а е трагично. Иначе имат едно самочувствие до небесата - вижте ме кой съм.
За жалост много хора са такива - самовлюбени.
Тъ исках съвет и насоки - с какво да се занимавам... Искам нещо вълнуващо, да имам много контакти (my English is great) и да не седя на едно място. Нещо в туризма, пътуване, фотография. Може би още един език да науча. Знам, че нищо не идва лесно но не искам да се отказвам само заради едното сменяна на работа.
Предварително благодаря. Ще се радвам на съвети от професионалисти в тази сфера.
Innocent  Nerd

# 1
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 090
Ами намери си някаква работа хоум офис да не работиш с други хора по цял ден или си създай свой бизнес и ще си сам мениджър, няма да има кой да ти се кара, ето фотографията е супер, може и да пътуваш и да си снимаш, направи си канал в ютюб и си събирай почитатели.

# 2
  • Мнения: 150
Всъщност, един детайл от написаното ми направи впечатление на мен, че някакъв мениджър отказвал да съдейства при въпроси и казвал, че не знаел. От написаното нямаме много информация, каква е работата, кой, какви отговорности има, но аз се замислих за някои неща.

На мен ми прави впечатление по моя опит и този, споделен от мои близки, че на много места не се прави качествен onboarding на нови служители. Има хора, които умишлено не желеят да обучават нови колеги. А с това, че някой нещо не знае пък се сетих за друга тенденция, която наблюдавам. Голяма част от обществото сякаш се помислиха за много големи психолози и си въобразяват, че могат да "обработват" околните, както си искат. В конкретния пример, попитан, казва, че не знае (а най-вероятно знае, щом работи в тази компания) и най-вероятно се мисли за много голяма работа. Не знам, дали правилно си изложих мисълта, но това са общите ми наблюдения. Аз мисля, че тук, във форума съм споделяла, как веднъж трябваше да ме обучава, колежка, която в последствие се оказа, че е искала да бъде назначена на длъжността, на която бях назначена аз. Е, "велико" миниджърско решение беше това.

# 3
  • Мнения: 1 127
Ами, то хубаво, но всичко изисква работа с хора, както вече са ти казали. Започни с промяна на нагласата. Ето няколко примера:

- клиент/шеф/колега те дразни с отношение. Повтаряй си, че това как другите се държат е отражения на това те как се чувстват и ти не си пряко виновен за това. Има хора във всякакви настроения, ако им се трогваш за всяка дума и действие - ти си единственият, който се натоварва, а те дори няма да си спомнят. Малко по-лежерно, влиза през едното ухо и излиза през другото. Лично аз съм претръпнала, нито една простоти не може да ме изненадата и трогне, все едно ми е.

- не гледай мениджъра какво може. Имай предвид, че не винаги най-подготвеният кандидат на хартия е и най-добрият избор за една компания. Има някаква причина да е нает, ти не можеш да го промениш и това е. Само се затормозяваш.

Тиризмът, фотографията, ученето на езици - супер нисша са. Но, пак трябва да говориш с клиенти и да работиш с хора и то много повече. По-позитивната нагласа ще ти помогне и там.

# 4
  • София
  • Мнения: 2 567
Само с английски език и без никакви специфични умения нямам как да имаш добра кариера. Забрави просто. За кариера се искат много усилия, контакти в дадената сфера, труд, а нерядко и късмет. Но най-вече трябва да имаш стабилна основа от умения, английският език не е никакво умение вече, а базово изискване.

# 5
  • Melmak
  • Мнения: 2 991
Млад си и още се шашкаш. Като минат години, някак претръпваш. Още помня първата ми сериозна работа, уж трейнинг имах 1 месец. И после нямаше общо с работата. Беше ужасно, много стресиращо, а аз млада и зелена…
Сега не бих се връзвала на подобни неща.

Мениджърът няма да те дундурка никъде. Може да те насочи, ама няма да те държи за ръка. Често мениджърите може да нямат добри знания за оперативната работа. Много от младите хора очакват твърде много.

Мисля, че имаш нереалистични очаквания и голям страх. От какво те е страх? Няма смисъл от страх. Млад си, силен си, животът е пред теб.

# 6
  • Мнения: 1 726
Съвет от мен - емиграция 😊. В България, а и в източна Европа, мисля и в Южна също като цяло, работната обстановка е, меко казано - отчайваща. Проблемът е в негативизма, който е повсеместен. На запад се прави толкоз смол ток - “празни” приказки преди да пристъпиш към действие, с основната цел - да предразположиш насрещната страна, била тя мениджмънт или клиент. В България е обратното - да сгорчиш настроението на срещу теб стоящите, така че дори и да са искали, да им се отще да помагат. Две са настройките: мрънкане или караница.

И друго ще кажа, и голям и малък екип имат своите преимущества и недостатъци. В малък екип ще се въртиш на различни роли, докато получиш добро разбиране на цялостния бизнес, и то всестранно. В голям, пък ще имаш възможност да създадеш левъридж - взаимоотношения със служители от различни отдели, защото колкото по-голям екипът, толкова по-лесно е да срещнеш себеподобни, да научиш мениджмънт похвати за управление в голяма организация и да покажеш какво можеш, за да си мобилен, когато изникват възможности.

Млад си и повечето, което описваш е нормално. Повечето започваме като генералисти, докато научим основите и започнем да специализираме в това, което ни се удава, но отнема години докато намериш и своята ниша и своята комфортна професионално зона. Успех и позитивност ти желая.

Последна редакция: нд, 21 яну 2024, 01:34 от ierldan

# 7
  • Мнения: 2 193
Каквото и да работиш, подхождай с любознателност. Ако не се опиташ поне материята да ти е интересна, няма кой да ти я направи такава. И в бакалница да продаваш кренвирши, пак трябва да сложиш старание.

# 8
  • Мнения: 747
Аз лично не понасям интриги, злоба, завист. От малка възраст съм с много сериозно образование и това комплексираше всички шефове, които съм имала. На някои / издигнали се с лицемерие, не с умения/ директно им вършех работата. И лека- полека реших, че искам пълна свобода, не да се съобразявам с когото и да било и да търпя различни характери, пълни с комплекси и завист. Натрупах сериозни знания в още две области, печеля от всичко към днешна дата. Да се съобразявам по 9 часа с други хора ми се вижда абсурдно, както и да пътувам примерно по половин час до работа в едната посока. То това какъв живот е? Винаги пиша човек да се развива, да рискува. Щом знаете английски, давайте с икономическите знания и започнете да се интересувате сериозно от инвестиции. Но трябва и да ви стиска да рискувате, не е само до знания. Разбирам ви идеално - доста е безсмислено денят на един човек да преминава в търпене на n на брой настроения, мрънканици, негативни характери, лични някакви неудовлетворености, които избиват в работната среда… в нерви, създадени от другите, често нискоинтелигентни хора. Вярно е, че сме си малко проклети българите; На Вуте да му е зле. Ако всеки гледаше собственото си развитие… но много гледат как да се заядат за нещо, да обвинят другия, да го натоварят със собствените си емоции, защото нещо в живота им не е както трябва. В крайна сметка никой не е виновен, че някой не живее живота, който иска. Да се е постарал да си го изгради. Но… хората очакват, ей така, всичко от небето да им падне, не става. За да имаш различен живот, трябва да ти стиска да правиш различни от другите неща. На първо място да мислиш различно от тях. Защото, ако човек мисли като масата, логично, ще постига резултатите на масата. За различен резултат, трябва различно действие. И не само за парите се отнася, а и за всичко останало.

# 9
  • Мнения: 286
Аз лично не понасям интриги, злоба, завист. От малка възраст съм с много сериозно образование и това комплексираше всички шефове, които съм имала. На някои / издигнали се с лицемерие, не с умения/ директно им вършех работата. И лека- полека реших, че искам пълна свобода, не да се съобразявам с когото и да било и да търпя различни характери, пълни с комплекси и завист. Натрупах сериозни знания в още две области, печеля от всичко към днешна дата. Да се съобразявам по 9 часа с други хора ми се вижда абсурдно, както и да пътувам примерно по половин час до работа в едната посока. То това какъв живот е? Винаги пиша човек да се развива, да рискува. Щом знаете английски, давайте с икономическите знания и започнете да се интересувате сериозно от инвестиции. Но трябва и да ви стиска да рискувате, не е само до знания. Разбирам ви идеално - доста е безсмислено денят на един човек да преминава в търпене на n на брой настроения, мрънканици, негативни характери, лични някакви неудовлетворености, които избиват в работната среда… в нерви, създадени от другите, често нискоинтелигентни хора. Вярно е, че сме си малко проклети българите; На Вуте да му е зле. Ако всеки гледаше собственото си развитие… но много гледат как да се заядат за нещо, да обвинят другия, да го натоварят със собствените си емоции, защото нещо в живота им не е както трябва. В крайна сметка никой не е виновен, че някой не живее живота, който иска. Да се е постарал да си го изгради. Но… хората очакват, ей така, всичко от небето да им падне, не става. За да имаш различен живот, трябва да ти стиска да правиш различни от другите неща. На първо място да мислиш различно от тях. Защото, ако човек мисли като масата, логично, ще постига резултатите на масата. За различен резултат, трябва различно действие. И не само за парите се отнася, а и за всичко останало.
Препоръчвате  инвестиции, а може ли да кажете според Вас в коя сфера?

# 10
  • Мнения: 487
Сменила съм много работни места, което не е най-добрият пример. Имала съм работодатели за по 1 седмица и съм си тръгвала без предупреждение, защото са били безумно безумни. До ден днешен не съжалявам за работа, която съм напуснала. Разликата с акъла ми днес е, че работата ми е средство да изкарвам пари и в никакъв случай не целият ми живот. С хората на работа не държа да сме приятели, нито добри познати. Държа на работната етика и се старая да спазвам дистанция.

# 11
  • Мнения: 3 250
Много нереалистично очакване към живота.

# 12
  • Мнения: 4 762
От поста на автора разбрах какво иска, макар че и в това не съм убедена, но със сигурност не разбрах какво може, какви умения може да предложи. Само искам, искам, искам,…  Можеш да искаш само ако има какво да предложиш (и след като си постигнал някакво ниво).

# 13
  • Мнения: 1 252
Това е опитност. Живеем в 21 век и то е едно мрънкате, мислене, предрасъдъци...просто действай, сменяш работа, учиш и действаш. Това е. Питаш мениджър, не иска, не отговаря, ами добре, тогава няма да го направя, защото и аз не знам. Някой е груб, не го убеждаваш да е любезен, търсиш друг колега, друг вариант. Иначе тръшкаш се, че някой му е криво нещо. По-гъвково, не взимай така навътре нещата, тази структура, фирма не е срещу теб или целият свят.

# 14
  • Мнения: 134
Аз също се уморих от ужасни колеги, нарцистични шефове.
Живота е прекалено кратък за да стоиш с наведена глава от 9-6 на бюро. Нямам проблеми с обема на работа, нито със заплащането, но българина е много злобен и негативен. Това убива и заразява 90% от работните места. По цял ден са цигари, приказки и негативизъм.Комуникирайте с чужденци и ще видите разликата.
Рядко чувам някой да напуска заради пари или работа, все причината са лоши колеги или мениджъри.

Общи условия

Активация на акаунт